Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................
гр. Кюстендил, 28.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, III-ти състав, в
открито заседание на петнадесети септември , две хиляди и двадесета година,
в състав :
Председател : Мая Миленкова
При участието на секретаря Цветанка
Александрова,
като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 725 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
„Х.
2008“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“№**, представлявано от управителя В.В.Х. обжалва наказателно постановление № 226-Ю-ИР/24.03.2020г.,
издадено от **** на РЗИ – К., с което на
основание чл. 218, ал.3 от Закона за здравето,за нарушение на разпоредбата на
чл. 56, ал.1 от ЗЗ, е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 5000.
Иска се отменяне на постановлението. Навеждат се доводи за съществено нарушение
на процесуални правила в административно-наказателното производство и липса на
предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
Наказващият орган, чрез своя
процесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Като
разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На 06.12.2019 г. в обект
- К.“А.“, намиращ се в гр. К., ул.“Х. Д.“№**, стопанисван от „Х. 2008“ООД е извършена проверка от служители на РЗИ К. – свидетелите И.Р., Р.В.
и Б.Б.. Проверяваният обект представлява/
според отразеното в АУАН и НП/ закрито
обществено място по смисъла на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето, като е
изграден от конструкция с многоъгълна
форма , състояща се от масивен покрив и стени. Около 182 площ от стените са изградени от масивен
материал, а останалата ½ - са остъклени. По средата на остъклената
част има врата, която към момента на
проверката била плътно затворена. На една
от масите в заведението, при влизането за извършване на проверка контролните
органи установили мирис на тютюнев дим ,
както и видели един от клиентите да държи запалена цигара. На масата имало
поставена и пластмасова чаша, съдържаща пепел и угарки от изпушени цигари. Проверяващите поискали документ за
самоличност на клиента, който възприели да пуши в заведението, но той отказал
да даде такъв и напуснал обекта. На мястото на проверката е съставен
констативен протокол, в който св. И.Р. описала
установеното по-горе. По време на проверката в обекта присъствала само
барманката – св. М.Б.. Когато съставения КП й бил предявен тя отказала да го подпише, тъй като
не е видяла в обекта някой да пуши.
До управителя на дружеството, на 10.12.2019
г. е изпратена покана да се яви в РЗИ К. за съставяне и връчване на АУАН. Тъй като представител на дружеството не
се е явил на посочената дата, на 09.01.2020 г. св. И.Р. съставила АУАН№ 00226,
при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН / н отсъствие на нарушителя/. След два неуспешни
опита на служители на РЗИ да връчат АУАН на управителя на дружеството, **** на РЗИ, с писмо поискал съдействие от РУ К. за предявяване и връчване на акта. На 20.02.2020 ст.
Полицай М. П.установил управителя на дружеството В.Х., предявил й АУАН , но тя
отказала да го подпише и приеме.
Според отразеното в АУАН№ *** отговорността на дружеството е ангажирана за
това, че на 06.12.2019 г. в обект, Комплекс „А.“ не е спазило забраната за тютюнопушене в закрити обществени
места. Правната квалификация дадена на нарушението от актосъставителя е чл. 56,
ал.1 от Закона за здравето .
С този акт е поставено началото на административно
наказателно производство срещу „Х.
2008“ООД, гр.К..
Въз основа на акта е издадено
атакуваното НП № 226-Ю-ИР/24.03.2020 г. на ****на РЗИ –
К., с което на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на, основание чл. 218,
ал.3 от Закона за здравето .В НП наказващият орган е възпроизвел фактическата
обстановка изложена в АУАН.
В хода на
съдебното следствие са разпитани две групи свидетели. Тези на АНО
описват вида на обекта, така както е описано и в АУАН. Според тях в обекта е било задимено. Според показанията
на св. Б., която е била на работа в обекта
, в момента на проверката – в заведението не се пуши, не се предоставят
пепелници и ако на посочената дата и час
е имало клиент, който е видян от проверяващите да пуши, то св. Б. не е имала никаква видимост към сепарето , на което този клиент е седял.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно-наказателна преписка и от събраните гласни доказателствени средства .
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.
При
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, посочена в наказателното постановление като законов състав на нарушението, постановява т. нар. пълна забрана за тютюнопушене във всички закрити обществени места. Проверяваният обект – комплекс „А.“, според описанието направено в АУАН и НП, представлява закрито обществено място по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение и на показанията на разпитаните по делото свидетели - Р., В. и Б., съдът приема за установено по делото извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател – допуснато е в управлявания от него закрит обект с обществено предназначение клиент да пуши тютюневи изделия.
Действително юридическото лице със свои лични действия не би могло пряко да наруши забраната, но отговорността на юридическите лица/едноличните търговци е следствие от тяхно бездействие, т. е. позволяване, съгласяване, непротивопоставяне на клиентите, които пушат в търговския обект, като в настоящия случай чрез поставянето на пластмасова чаша с вода са били създадени и съответните условия за тютюнопушене. / Възможността юридическо лице да бъде субект на нарушението по чл. 56, ал. 1 се установява още по-ясно с разпоредбата на чл. 218, ал. 1, 2 и 3 ЗЗ, съгласно които е предвидена имуществена санкция за юридическо лице, което допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 56 ЗЗ.
По изложените съображения съдът приема за установено извършеното от дружеството- жалбоподател нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
При определяне на санкционната разпоредба, обаче АНО е допуснал нарушение на правилата на ЗАНН, като е санкционирал дружеството- жалбоподател за повторно извършено административно нарушение, като в обстоятелствената част на НП липсват каквито и да е данни за предходно санкциониране на „Х. 2008“ООД за друго нарушение на разпоредбата на чл. 56 от Закона за здравето .
От друга страна съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило същество правото на защита на нарушителя.
В конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който след отправена покана, не се е явил. Това обстоятелство обаче не изключва императивното изискване, което е уредено в чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Според тази норма, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеене на нарушите за предявяване и подписване, което става не по-късно от седем дни, след което АУАН се връща незабавно.
Видно от събраните доказателства по делото, процедурата по предявяване и връчване на АУАН е съществено нарушена. Според приложено от АНО писмо изх.№02-101/12.02.2020 г. от **** на РЗИ гр.К. до **** на ОДМВР гр.К. от последния е поискано съдействие за връчване на АУАН№00226/09.01.2020 г. на дружеството - жалбоподател. По делото няма данни за това, че административнонаказващият орган е поискал съдействие от общинската администрация за връчване на съставения в отсъствие на нарушителя АУАН, каквото е изискването на чл. 43, ал.4 от ЗАНН. В писмото до ОДМВР К. , **** на РЗИ е посочил, че са извършени две посещения от служители на Общинска администрация – Кюстендил, но по делото липсват доказателства за този твърдян от него факт.
Дори да се приеме, че връчването на АУАН чрез служител на ОДМВР К. , макар да не е съобразено с нормата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, е допустимо, то в конкретния случай и тази форма на връчване не е съобразена с изискванията на ЗАНН за връчване на АУАН при отказ на нарушителя да получи акта. Видно от приложената по делото докладна , изготвена от полицейския служител, той е установил управителя на дружеството, предявил е АУАН , но управителят на дружеството е отказал да го получи. В ЗАНН , законодателят е предвидил възможност отказ на нарушител да получи АУАН да бъде оформен по начин, който да обективира законосъобразност на процедурата по връчване. В случая, полицейският служител не е спазил тази процедура, като направения отказ не е удостоверен с подпис на свидетел, каквото е изискването на закона.
Това по своето естество представлява допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правата на жалбоподателя и препятства възможността му за адекватно организиране на правото му на защита. Неспазването на императивното изискване на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН опорочава целият процес и е достатъчно основание да се отмени атакуваното наказателно постановление само на това основание, без да се разгледа спорът по същество. Това е така, тъй като е препятствана възможността на жалбоподателя да се запознае своевременно с акта, поставил началото на воденото срещу него административнонаказателно производство.
По изложените съображения съдът
ще отмени атакуваното НП.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 226-Ю-ИР /24.03.2020 г.,
издадено от *** на РЗИ – К., с което на
основание чл. 218,
ал.3 от Закона за здлавето е
наложена на „Х. 2008“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К.,
ул.“Р.“№**, представлявано от управителя В. В. Х. имуществена санкция в размер 5000 лева за нарушение по чл. 56, ал.1 от Закона за здравето .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен
съд по реда на ЗВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: