Решение по дело №725/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260071
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20201520200725
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                 Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       №.............................

                                                  гр. Кюстендил, 28.10.2020 г.

                                            В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, III-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември , две хиляди и двадесета  година,  в състав :

                                                                             Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря Цветанка Александрова,

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 725 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

„Х. 2008“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“№**, представлявано от управителя В.В.Х. обжалва наказателно постановление № 226-Ю-ИР/24.03.2020г., издадено от **** на РЗИ – К., с което на основание чл. 218, ал.3 от Закона за здравето,за нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗЗ, е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 5000. Иска се отменяне на постановлението. Навеждат се доводи за съществено нарушение на процесуални правила в административно-наказателното производство и липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            Като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 06.12.2019 г.  в обект  - К.“А.“, намиращ се в гр. К., ул.“Х. Д.“№**, стопанисван от „Х. 2008“ООД е извършена проверка от служители на РЗИ К. – свидетелите И.Р., Р.В.  и Б.Б..  Проверяваният обект представлява/ според отразеното в АУАН и НП/  закрито обществено място по смисъла на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето, като е изграден от  конструкция с многоъгълна форма , състояща се от масивен покрив и стени. Около 182  площ от стените са изградени от масивен материал, а останалата ½ - са остъклени. По средата на остъклената част  има врата, която към момента на проверката била плътно затворена.  На една от масите в заведението, при влизането за извършване на проверка контролните органи  установили мирис на тютюнев дим , както и видели един от клиентите да държи запалена цигара. На масата имало поставена и пластмасова чаша, съдържаща пепел и угарки от изпушени цигари.  Проверяващите поискали документ за самоличност на клиента, който възприели да пуши в заведението, но той отказал да  даде такъв и напуснал  обекта. На мястото на проверката е съставен констативен протокол, в който св. И.Р. описала  установеното по-горе. По време на проверката в обекта присъствала само барманката – св. М.Б.. Когато съставения КП й бил предявен тя отказала да го подпише, тъй като не е видяла в обекта някой да пуши. 

До управителя на дружеството, на 10.12.2019 г.  е изпратена покана  да се яви в РЗИ К. за съставяне и връчване на АУАН. Тъй като представител на дружеството не се е явил на посочената дата, на 09.01.2020 г. св. И.Р. съставила АУАН№ 00226, при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН / н отсъствие на нарушителя/. След два неуспешни опита на служители на РЗИ да връчат АУАН на управителя на дружеството, **** на РЗИ, с писмо поискал съдействие от РУ К. за предявяване и връчване на акта. На 20.02.2020 ст. Полицай М. П.установил управителя на дружеството В.Х., предявил й АУАН , но тя отказала да го подпише и приеме.

Според отразеното в АУАН№ ***  отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 06.12.2019 г. в обект, Комплекс „А.“ не  е спазило  забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Правната квалификация дадена на нарушението от актосъставителя е чл. 56, ал.1 от Закона за здравето .     

С този акт е  поставено началото на административно наказателно производство срещу  „Х. 2008“ООД, гр.К..

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 226-Ю-ИР/24.03.2020 г.  на ****на РЗИ – К., с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на, основание чл. 218, ал.3 от Закона за здравето .В НП наказващият орган е възпроизвел фактическата обстановка изложена в АУАН.

 В хода на  съдебното следствие са разпитани две групи свидетели. Тези на АНО описват вида на обекта, така както е описано и в АУАН. Според тях  в обекта е било задимено. Според показанията на св. Б., която е била на работа в обекта , в момента на проверката – в заведението не се пуши, не се предоставят пепелници и  ако на посочената дата и час е имало клиент, който е видян от проверяващите да пуши, то св. Б. не е имала никаква видимост към сепарето , на което  този клиент е седял. 

            Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда административно-наказателна преписка и от събраните  гласни доказателствени средства .

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

            При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за  основателна по следните съображения:

Разпоредбата на  чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, посочена в наказателното постановление като законов състав на нарушението, постановява т. нар. пълна забрана за тютюнопушене във всички закрити обществени места. Проверяваният обект – комплекс „А.“, според описанието направено в АУАН и НП,  представлява  закрито обществено място по смисъла на  чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.   Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение и на показанията на разпитаните по делото свидетели - Р., В. и Б., съдът приема за установено по делото извършването на нарушението от страна на дружеството жалбоподател – допуснато е в управлявания от него закрит обект с обществено предназначение  клиент да пуши тютюневи изделия.

Действително юридическото лице със свои лични действия не би могло пряко да наруши забраната, но отговорността на юридическите лица/едноличните търговци е следствие от тяхно бездействие, т. е. позволяване, съгласяване, непротивопоставяне на клиентите, които пушат в търговския обект, като в настоящия случай чрез поставянето на пластмасова чаша с вода са били създадени и съответните условия за тютюнопушене. / Възможността юридическо лице да бъде субект на нарушението по чл. 56, ал. 1 се установява още по-ясно с разпоредбата на чл. 218, ал. 1, 2 и 3 ЗЗ, съгласно които е предвидена имуществена санкция за юридическо лице, което допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 56 ЗЗ.

По изложените съображения съдът приема за установено извършеното от дружеството- жалбоподател нарушение на  чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

При определяне на санкционната разпоредба, обаче АНО е допуснал нарушение на  правилата на ЗАНН, като е санкционирал дружеството- жалбоподател за повторно извършено административно нарушение,  като в обстоятелствената част на НП липсват каквито и да е данни за  предходно санкциониране на „Х. 2008“ООД  за друго  нарушение на разпоредбата на чл. 56 от Закона за здравето .

От друга страна съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило същество правото на защита на нарушителя.

В конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който след отправена покана, не се е явил. Това обстоятелство обаче не изключва императивното изискване, което е уредено в чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Според тази норма, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава на общинската администрация по местоживеене на нарушите за предявяване и подписване, което става не по-късно от седем дни, след което АУАН се връща незабавно.

Видно от събраните доказателства по делото,  процедурата по предявяване и връчване на АУАН е  съществено нарушена. Според приложено от АНО писмо изх.№02-101/12.02.2020 г. от **** на РЗИ гр.К. до **** на ОДМВР гр.К.   от последния е поискано съдействие за връчване на АУАН№00226/09.01.2020 г.  на   дружеството - жалбоподател.   По делото няма данни за това, че административнонаказващият орган  е поискал съдействие от общинската  администрация за връчване на  съставения в отсъствие на нарушителя АУАН, каквото е изискването на чл. 43, ал.4 от ЗАНН. В  писмото до ОДМВР К. , **** на РЗИ е посочил, че са извършени две посещения от служители на Общинска администрация – Кюстендил, но по делото липсват доказателства за този твърдян от него факт.

 Дори да се приеме, че връчването на  АУАН чрез служител на ОДМВР К. , макар да не е съобразено с  нормата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, е  допустимо,   то в конкретния случай  и тази форма на връчване не е съобразена  с изискванията на ЗАНН за връчване на АУАН при отказ на нарушителя да получи акта.  Видно от приложената по делото докладна , изготвена  от полицейския служител, той е установил управителя на дружеството,  предявил е АУАН , но управителят на дружеството е отказал да го получи. В ЗАНН , законодателят е предвидил възможност  отказ на нарушител да получи АУАН да бъде оформен по начин, който да обективира законосъобразност на  процедурата по връчване.  В случая, полицейският служител не е спазил тази процедура, като направения отказ не е удостоверен с подпис на свидетел, каквото е изискването на закона.

Това по своето естество представлява допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правата на жалбоподателя и препятства възможността му за адекватно организиране на правото му на защита. Неспазването на императивното изискване на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН опорочава целият процес и е достатъчно основание да се отмени атакуваното наказателно постановление само на това основание, без да се разгледа спорът по същество. Това е така, тъй като е препятствана възможността на жалбоподателя да се запознае своевременно с акта, поставил началото на воденото срещу него административнонаказателно производство.

По изложените съображения съдът ще отмени атакуваното НП.

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

 

                                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление 226-Ю-ИР /24.03.2020 г., издадено от *** на РЗИ – К., с което на основание чл. 218, ал.3 от Закона за здлавето е наложена на „Х. 2008“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Р.“№**, представлявано от управителя В. В. Х.  имуществена санкция  в размер 5000 лева за нарушение по чл. 56, ал.1 от Закона за здравето .

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд по реда на ЗВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: