Р Е Ш
Е Н И
Е № 518
27.05.2020 г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Василева, като разгледа
докладваното от съдия Куршумова въззивно
гражданско дело № 519/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 79 от 06.02.2020 г.
постановено по гр.д.№ 2099 по описа за 2019 г. на Районен съд – Асеновград, II гр.с., се отхвърля молбата на Х.Г.П., ЕГН ********** и
А.Г.П., ЕГН ********** ***, против Т.А.П., ЕГН ********** ***, за издаване на
заповед за защита от домашно насилие, извършено на 07.10.2019 г., изразяващо се в стискане и дърпане за ръката
- по отношение на Х. и нанасяне на удари
и душене – по отношение на А., както и се осъждат Х.Г.П. и А.Г.П. да заплатят
по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса и разноски в размер на 70
лева и да заплатят на Т.А.П. сумата 400 лева, направени в производството
разноски, за заплатен адвокатски хонорар.
Недоволен от постановеното решение е
останал А.Г.П., ЕГН ********** ***, който е депозирал въззивна
жалба против решението в частта, с която е отхвърлена молбата му за издаване на
заповед за защита от домашно насилие. Във въззивната
жалба се излагат оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и
постановяване на решението при непълнота на доказателствения
материал. Излагат се твърдения за конфликтни отношения между страните и
осъществяван от чичо му Т.А.П. системен торзмоз по
отношение на жалбоподателя и неговото
семейство в съсобствената им къща в гр.Асеновград,
ул.***, включително като ги е обиждал, гонил и отправял закани. По отношение на акта на домашно насилие на
07.10.2019 г. от 20.00 ч., се сочи, че
Т.А.П. е бил на тавана на къщата във видимо неадекватно състояние, същият с
огромно дърво е удрял по пода на таванското помещение и се е нахвърлил върху
А.Г.П., сграбчил го е по врата и е започнал да го души. Излагат се и твърдения,
че Т.А.П. е хванал А.Г.П. за дясната ръка и е започнал да дърпа към земята
десният му палец. А.Г.П. усетил страшна болка, при което е избутал чичо си и се
е прибрал в апартамента си, за да успокои децата си. Посочва, че вследствие на
посочения акт на домашно насилие е почувствал силна болка в дясната ръка и
десният му палец се е подул много. Отишъл в дома на своя съсед И. С., който се
занимавал с наместване на изкривявания и изкълчвания, и същият го е попита защо
вратът му е изцяло зачервен и че следва да се консултира с ортопед за пръста
си. На 08.10.2019 г. бил прегледан в здравната служба на КЦМ АД – гр.Пловдив, в
което предприятие работил и бил изпратен за снимка в УМБАЛ Св.Георги ЕАД – гр.Пловдив,
където след снимка му казали, че следва незабавно да му сложат гипсова имобилизация за обездвижване на ръката. На 15.10.2019 г. е
бил свален гипса в гр.Асеновград, но и към момента изпитвал болки при
движението на дясната си ръка. Позовава се на приетата в производството
експертиза с довода, че от същата се установява възможността твърдените
действия, причинили описаните в исковата молба увреждания, да са осъществени от
ответника. Представя писмени доказателства – медицинско направление от 08.10.2019
г., лист за преглед на пациент от 08.10.2019 г., амбулаторен лист № 3082 от
15.10.2019 г. и СМУ № 115/07.02.2020 г. за доказване на твърденията във въззивната жалба за захващане от Т.А.П. на дясната ръка на
молителя и увреждане на десния му палец. Моли
за отмяна на решението и уважаване на искането му. Претендира разноските
по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
- Т.А.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника по делото адвокат Л.А. – М., с
който жалбата се оспорва като неоснователна по подробни изложени съображения.
Представя заверено копие от решение по гр.д.№ 2088/2019 г. на РС – Асеновград
без отбелязване за влизане в сила. Искането към въззивния
съд е за оставяне на жалбата без
уважение и потвърждаване на решението. Претендира разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваната част на решението и съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
В обжалваната част на решението, пред първоинстанционния съд се е развило производство по реда на чл.4
и сл. ЗЗДН по молба за защита от домашно насилие, подадена от А.Г.П., ЕГН **********, с която е поискал
защита по реда на ЗЗДН, поради извършено домашно насилие от Т.А.П., ЕГН
**********. В молбата си А.Г.П. излага твърдения, че ответникът Т.А.П. е негов
чичо, с който живеят в съсобствена къща в
гр.Асеновград, ул*** – ответникът живее на първия
етаж, а молителят със семейството си – жена си и двете си деца /на 9 години и
на 2 години/ на втория етаж от къщата. Посочва, че в
продължение на години след като чичо му получил инфаркт, същият се качвал на
тавана на къщата и тропал по него, а така и по тавана на апартамента на
молителя. Притеснявал семейството му, плашил децата му, осъществявал тормоз
върху тях. Конкретния акт на домашно насилие се сочи като извършен на 07.10.2019 г. около 20 часа
вечерта.
Молителят чул удари по тавана и заедно със съпругата си Х.П. и детето Г. са се
качили на тавана. Посочва, че Т.П. бил
на тавана в неадекватно състояние, удрял
е с огромно дърво пода на таванското помещение, нахвърлил се върху молителя,
сграбчил го за врата и започнал да го души, при което молителят го е отблъснал
и се е прибрал в апартамента си, за да успокои уплашените си деца.
Ответникът оспорва основателността на
молбата за домашно насилие с искане да бъде отхвърлена. Твърди, че молбата е
заведена като защитна реакция, тъй като по отношение на него е извършен акт на
домашно насилие от А.П., за който е сезирал съда и е издадена заповед за
защита.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай подадената молба за
защита от домашно насилие е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано
лице в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу съответното пасивно
легитимирано лице от кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН и към молбата е приложена
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
От
фактическа страна и предвид представените удостоверения за наследници по
делото се доказва, че страните са роднини по съребрена линия – трета степен
/чичо и племенник/. Не се спори, че живеят в съсобствена
сграда в гр.Асеновград, ул.“*** – молителят със семейството си на втория етаж,
а ответникът на първия етаж от сградата, както и че всеки от тях ползва отделен
вход.
Към молбата за защита от домашно насилие
е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, според която на 07.10.2019 г. около 20 часа
вечерта, докато
молителят вечерял се чули удари по тавана и заедно със съпругата си Х.П. и
детето им Г. се качили на таванското помещение. Т.П. бил на тавана и видимо бил
изпаднал в неадекватно състояние. Същият удрял с огромно дърво пода на
таванското помещение и се нахвърлил върху молителя. Сграбчил го за врата и започнал
да го души. Молителят отблъснал Т.П. и се прибрали в апартамента да успокоят
уплашените си деца.
От своя страна ответникът е представил
фиш за спешна медицинска помощ от 07.10.2019 г. и съдебно- медицинско
удостоверение № 1204/ 2019 г., издадено на 08.10.2019 г., от д-р П. Д. – лекар
в отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив за
извършен преглед на Т.А.П., при който са установени разкъсно
– контузна рана на левия крак; охлузвания и кръвонасядания по главата и крайниците. Представено е и
експертно решение № 052 от 066/11.04.2019 г., с което ответникът е
преосвидетелстван и му е определена 90 % трайно намалена работоспособност с
посочена степен на развилото се усложнение на ИМИ –десностранна
централна химипареза, тежка степен за ръката и лека
за долен крайник.
По делото е изслушана съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице,
доктор Т. С. Д., от заключението на която се установява, че е напълно
възможно ответникът Т.П., в състоянието, в което се намира в момента след прекаран
инсулт, и дори и със забавени действия да осъществи насилие по отношение на
молителя, изразяващо се подробно описаните в молбата действия. Според вещото
лице, описаните от ищеца действия на ответника не изискват особено значима
сила, сръчност, координация. Вещото лице е достигнало и до извод, че е възможно
посочените от молителя действия да са извършени
от ответника П., още повече, че той има здрава и незасегната от основнотото заболяване страна – здрави ляв ръка и ляв крак,
а десните крак и ръка не са загубени окончателно – те са със затруднени
движения, и които позволяват извършване на движения, причиняващи описаните
увреждания в исковата молба.
Под опис са приложени документи от
преписка № 2175/2019 г. на РП Пловдив, образувана по жалба на Т.П. във връзка с
обстоятелствата на 07.10.2019 г. на таванското помещение, като същият излага
твърдения, че А.П. го е нападнал и му е нанесъл удар с дърво в тялото, бил е
подаден е сигнал на тел.112 и мястото е посетено от полицейски служители и екип
на Спешна помощ. В преписката се съдържат обяснения на страните като Т.П.
поддържа изложените обстоятелства в жалбата си. А.П. излага обяснения, че Т.П.
го е хванал за врата и е започнал да го души, както и че последният при
отстъпване назад се е спънал в един дънер и е
паднал.
Постъпила е изисканата от ОД на МВР –
Пловдив, РУ – Асеновград, докладна записка от мл.авто
к-р Б. и мл.инсп.З. относно сигнал за домашна насилие
на 07.10.2019 г., според която след проведен разговор с А.П. същият обяснил, че
от доста време имат спор с чичо си Т.П.. На посочената дата чичо му се качил на
тавана и започнал да удря с дърво по плочата, за да притеснява племенника си
А.П., който се качил и му направил забележка. В докладната записка е отразено и
за проведен разговор с Т.П., който е обяснил, че към 20.00 ч. някой е започнал
да тропа силно от етажа на племенника му, при което той се ядосал и се е качил
да тропа по плочата, за да притеснява семейството на племенника.След малко
племенника му се е качил, започнал да се кара с чичо си и го е ударил с едно
дърво по крака и по главата.
По почин на страните за установяване на
обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства.
Според показанията на разпитаните по
делото полицейски служители Б. и З., същите са извикани за съдействие на 07.10.2019
г. на ***, където ги е чакал Т.П. и той им е казал, че е имал пререкания с
племенника си. Скарали се, единия тропал на другия – А. тропал на Т.. Т. се
качил на подпокривното пространство и е тропал на
А..Т. е разказал за спречквания с племенника си и е посочил, че същият му е
нанесъл някакви удари. Дошъл е екип на спешна помощ, който е прегледал Т.П.. А.
обяснил, че много отдавно имат спречквания с Т.. А.
отричал да е удрял Т., казал, че между тях има имотни спорове. Полицейските
служители съставили протокол за предупреждение на двамата. Помогнали на Т. да
се прибере, същият влязъл в къщата от отделен вход, от страна на входа, къщата
била на две улици.
В показанията си свидетелят А. Н. Д.,
посочва, че видяла как чичото на А.П. се е бил изкачил
на терасата на последния и е тропал. Излага обстоятелства през миналото лято за
агресивно поведение от страна на Т.П. по отношение на нейните деца и тези на
молителя.
Свидетелят И. Г. Т., удостоверява, че на
07.10.2019 г. около 20.00 ч. се чуло тропане и е излезнал
на улицата. Видял А. и чичо му да се разправят помежду си на висок тон, не чул
двамата да се заплашват. Нищо не видял да им има на А. на Т.. Дошли полиции и
свидетелят се е прибрал.
Свидетелят С. Л. П., посочва, че не е присъствал на скандала между
страните, но на 07.10.2019 г. около 20.30 ч. Т.П. е отишъл при свидетеля с
молба да се обади на тел.112, видял е че Т.П. е имал кръв по лицето, същият
казал, че племенника му го е ударил.
Свидетелят Д. Л. Л. посочва, че е
срещнал Т.П. когато се връщал от Съдебна медицина, за да си извади медицинско.
Т. му е казал, че А. го бил предната вечер. Знае от Т., че преди това А. пак го
е бил. А. и Т. имали разправии за имот, за гараж.
При така установените факти по делото,
районният съд е приел, че доказателствената стойност
на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е оборена, както и че молителят не е
доказал осъществяването на акта на домашно насилие, при което е отхвърлил
молбата защита от домашно насилие.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира първоинстанционното решение, в обжалваната част, за
неправилно.
По делото е представена декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът придава обвързваща съда доказателствена сила, като същата представлява достатъчно
доказателство за основателност на подадената молба за защита. Тази декларация обръща доказателствената
тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения извършител. Следва да се
отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена
стойност на тази декларация, е разместил доказателствената
тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, в тежест на сочения
извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянието,
съставляващо акт на домашно насилие.
В случая, в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН подробно, точно и конкретно е посочено, че
на 07.10.2019
г. около 20 часа вечерта, ответникът е удрял с дърво пода на таванското
помещение на къщата, в която живеят страните, нахвърлил се е върху молителя,
сграбчил го е за врата и е започнал да го души. Противно на посоченото от
районния съд, по делото не са събрани доказателства, опровергаващи изложените в
молбата обстоятелства за осъществения от ответника акт на домашно насилие. Първостепеннният съд не е изложил конкретни мотиви за
извода си, че е оборена доказателствената стойност на
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
По делото няма спор, че отношенията
между страните по делото са влошени и имат имуществени спорове. Конфликтните
отношения между страните, датиращи от дълъг период от време, обаче не
оправдават толерирането на каквото и да е било поведение, изразяващо се в
упражнено домашно насилие. Защитната позиция на ответника, че самият той е
пострадал от осъществен спрямо него акт на домашно насилие, не изключва и не оправдава извършването от
негова страна на акт на домашно насилие. Дори и ответникът да е пострадал от
акт на домашно насилие, то тогава ще са налице отделни актове на домашно
насилие и спрямо извършителите им ще следва да бъдат приложени предвидените в
ЗЗДН мерки. Поради това представените писмените доказателства за преглед от
екип на Спешна помощ на 07.10.2019 г. и
съдебно-медицинското удостоверение № 1204/ 2019 г. от отделение по Съдебна
медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, както и показанията на свидетелите св. П. и св.Л., за
наранявания на ответника, не опровергават акта на домашна насилие, за който е
представена декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Доказателствената
стойност на тази декларация не се опровергава и от представеното експертно
решение № 052 от 066/11.04.2019 г., с което ответникът е преосвидетелстван и му
е определена 90 % трайно намалена работоспособност, тъй като според
заключението на СМЕ, описаните от ищеца действия на ответника не изискват
особено значима сила, сръчност, координация и е напълно възможно същите да са
извършени от ответника. Същевременно, по делото безспорно се доказва, че на
07.10.2019 г. около 20.00 часа, ответникът е проявил агресивно поведение като
целенасочено е удрял с дърво по пода на таванското помещение на къщата, за да
притеснява племенника си. За това свидетелстват дадените от ответника обяснения
пред мл.авто к-р Б. и мл.инсп.З.,
обективирани в докладната записка.
Настоящият съдебен състав на ПОС, при
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира, че при възложената на ответника доказателствена
тежест, не е опровергана доказателствената стойност
на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за осъществен акт на домашно насилие. При
това положение, районният съд неоснователно е обърнал доказателствената
тежест в настоящия процес като е приел, че
в случаят молителят следва да докаже осъществяването на акта на домашно
насилие, а така и неправилно е приел последния за недоказан.
Ето защо, молбата на А.Г.П. за защита от
домашно насилие по отношение на същия се явява основателна, предвид конкретно
посочения в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН акт на домашно насилие - сграбчване от ответника на молителя за врата
и душене, които не са опровергани. По отношение на допълнителното посочване в жалбата, че
ответникът е хванал дясната ръка на молителя и е дърпал на долу десния му
палец, от което му е причинил увреждане на десния палец, следва да се има
предвид, че тези обстоятелства не са били заявени в първата инстанция, същите
са несвоевременно посочени във въззивната жалба, преклудирани са, поради което въззивният
съд не произнася по същите. Предвид на последното с определение в съдебно
заседание на 13.05.2020 г. въззивният съд остави без
уважение искането на молителя за приемане на писмени доказателства,
удостоверяващи последните обстоятелства, доколкото същите са преклудирани на осн.чл.266, ал.1
от ГПК.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение ще бъде отменено в обжалваната
част и вместо това ще бъде уважена молбата за защита от домашно насилие на
А.Г.П., съобразно характера и естеството на акта на домашно насилие. На осн.чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН на ответника ще се наложи да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.Г.П.. Освен това настоящата
инстанция счита, че спрямо Т.А.П. е подходящо да се приложи и мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН -забрана същия да приближава пострадалия А.Г.П., жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на същия. При налагането
на тази мярка съдът изхожда от установения по делото факт, че А.Г.П. живее на
втори етаж, а Т.А.П. на първия етаж от съсобствената
къща в гр.Асеновград, ул.***, като и че всеки от тях ползва отделен вход.
Срокът, за който следва да се наложи тази мярка е 6 месеца, който в случая
съдът намира достатъчен за оказване на възпиращо и коригиращо въздействие по
отношение на извършителя. Освен това на Т.А.П. следва да бъде наложена и глоба
на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лв. с предупреждение, че при неизпълнение на мярката, на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН ще бъде задържан от органите на МВР и ще
бъдат уведомени органите на прокуратурата.
При този изход на спора, първоинстанционното решение ще бъде отменено в частта на
разноските, с която А.Г.П. е осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград държавна такса в размер на 25 лева. Също така решението ще бъде
отменено и в частта, с която А.Г.П. е осъден да заплати на Т.А.П. разноските от
200 лева от общо присъдените с решението 400 лева - адвокатско възнаграждение.
На осн.чл. 83,
ал.2 от ГПК Т.А.П. е освободен от районния съд от заплащането на държавна такса
и разноски, което важи до окончателното приключване на производството /така
Определение № 107 от 6.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 766/2020 г., IV г. о.,
ГК/. При това положение ответникът няма да бъде осъден да заплати държавната
такса от 25 лева за разглеждане на молбата за защита на А.Г.П. и държавната
такса за въззивното производство от 12, 50 лева.
С оглед изхода на правния спор, основателно
е искането във въззивната жалба за присъждане на
разноските по делото, за които се представя договор за правна защита от
12.05.2020 г. за договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от 800
лева, както и списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата
страна не е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на
адвокатското възнаграждение от 800 лева, поради което ще бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя така направените по делото разноски.
Водим
от горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 79 от 06.02.2020 г. постановено по гр.д.№
2099 по описа за 2019 г. на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта, с която се отхвърля
молбата на А.Г.П., ЕГН ********** ***, против Т.А.П., ЕГН ********** ***, за
издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено на 07.10.2019
г., изразяващо се в нанасяне на удари и душене, както в частта, с която се осъжда
А.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград
държавна такса и разноски в размер на 25 лева и в частта, с която се осъжда А.Г.П., ЕГН ********** *** да
заплати на Т.А.П., ЕГН ********** ***, сумата от 200 лева, направени в
производството разноски, за заплатен адвокатски хонорар, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Т.А.П., ЕГН ********** ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо
А.Г.П., ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на Т.А.П., ЕГН ********** *** да приближава А.Г.П., ЕГН ********** ***, жилището му, местоработата и местата
за социалните му контакти и отдих за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата
на постановяване на решението.
ОСЪЖДА Т.А.П., ЕГН ********** ***, да
заплати глоба на осн.чл.5,ал.4 от ЗЗДН в
размер на 200 (двеста)лева, платима в полза на държавата.
ОСЪЖДА Т.А.П., ЕГН ********** ***, да заплати на А.Г.П., ЕГН
********** ***, сумата в размер на 800 лева (осемстотин лева) – разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на
молителя А.Г.П., ЕГН ********** ***.
Решението
и заповедта се връчват на страните, както и на
Районното полицейско управление на Министерството на вътрешните работи
по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решение № 79 от 06.02.2020 г.
постановено по гр.д.№ 2099 по описа за 2019 г. на Районен съд – Асеновград, II гр.с., в частта, с която се отхвърля молбата на
Х.Г.П., ЕГН **********, против Т.А.П., ЕГН ********** за издаване на заповед за
защита от домашно насилие, както и в частта за разноските, с която Х.Г.П., ЕГН
********** е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна
такса и разноски в размер на 45 лева, и да заплати на Т.А.П., ЕГН **********, сумата от 200
лева, направени в производството
разноски, за заплатен адвокатски хонорар, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.