№ 3500
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508282 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 7963 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. № 49806 по
описа за 2022 г. на СРС, 141 състав, е осъден „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес
гр.София, бул. ****, да заплати на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ****, по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от
4496,12 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно
обезщетение по сключен договор за комбинирана застраховка „Каско” по
полица № 93002110044844/06.07.2021 г. от ПТП на 18.06.2022 г., заедно със
законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба –
13.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1150 лв., разноски в производството.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
– „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, който го обжалва с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Излага, че съдът неправилно е приел
исковата претенция за доказана, като се е позовал на чл. 408 КЗ. Счита, че е
налице изключението, предвидено в т. 27.8 от Общите условия на
застраховката. Поддържа, че обстоятелството, че службите за контрол на
МВР нямали задължение да посетят произшествие с един участник, не
означавало, че по силата на чл. 9 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2022 г.
не следвало да бъде уведомена компетентната служба на МВР. Излага, че
1
съгласно т. 14.10 от Общите условия застрахованият бил длъжен да
регистрира събитието пред компетентните органи, което било в съответствие
с чл. 9 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2022 г. Същото задължение за
уведомяване на службите за контрол на МВР се съдържало и в т. 27.5 от
Общите условия. Излага, че недоказано било твърдението на ищеца, че
служител на застрахователя му е дал указания, че няма нужда да сигнализира
МВР, а обаждането на националния телефон също не доказвало мястото и
времето на заявеното събитие, тъй като към този момент автомобилът бил в
движение, не се намирал на мястото на събитието, а гумата била сменена от
ищеца. Счита, че от приетото по делото заключение на САТЕ не може да бъде
установена датата и мястото на настъпване на ПТП, като неправилно съдът
приел, че посочената от вещото лице като препоръчителна смяна и на
четирите гуми, прави същата задължителна при липса на технически
причини, които да правят невъзможна подмяната само на една гума чрез
закупуване на друга от същия вид, протектор и производител. Излага, че
вещото лице приема, че стойността на една гума на процесния автомобил е
117, 43 лева в ново състояние, а предвид експлоатацията на гумите,
действителната стойност при опредЕ.та 50% амортизация е 58, 72 лева.
Поддържа, че поради неоснователност на главния иск, неоснователен бил и
акцесорният иск за присъждане на лихва. Поради изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – П. Д. П., ЕГН
********** – ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа,
че изложеното във въззивната жалба представлява оспорване на експертизата,
което обаче следвало да бъде сторено при приемането . Счита, че не е
налице основание за отказ по смисъла на чл. 408 КЗ. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
2
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
П. Д. П., ЕГН ********** срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ****, с която е предявен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 4496, 12
лева (съобразно допуснатото от съда на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на предявения иск, чрез намаляване на размера му),
представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за
комбинирана застраховка „Каско” по полица № 93002110044844/06.07.2021 г.
от ПТП, настъпило на 18.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
деня на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана
отговорността на ответника в хипотезата на предявен иск по чл. 405, ал. 1 от
КЗ следва да бъде осъществен сложен фактически състав, който включва
следните елементи: 1) наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; 2) настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; 3) наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4)
изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован
за заплащане на дължимата застрахователна премия, уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната
даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в тежест на
застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да
докаже при условията на пълно главно доказване елементите на посочения
фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция.
В тежест на застрахователя е да установи в производството
правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в това число и че е
налице изключен риск, с оглед което обстоятелство не дължи на
правоимащото лице застрахователно обезщетение.
3
С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за имуществена застраховка Каско на МПС по
полица № 93002110044844/06.07.2021 г., съобразно общите условия на
застрахователя със срок на действие от 07.07.2021 г. до 06.07.2022 г. за лек
автомобил марка „БМВ”, модел „530 ХD”, с peг. № ****, произведен през
2008 г., обем 2993, както и че образуваната при ответника преписка по щета
№ 4000-1201-22-00238 е приключила с отказ да бъде изплатено
застрахователно обезщетение.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите в
първоинстанционното производство като доказателства по делото сметки за
платени вноски от 06.10.2021 г., 06.01.2022 г., 06.04.2022 г. и 06.07.2022 г., че
всички вноски по договора за имуществена застраховка Каско на МПС са
заплатени от ищеца.
От представеното опис-заключение по щета № 4000-1201-22-00238 се
установява, че на 20.06.2022 г. застрахованото лице П. П. е уведомило
застрахователя ЗК „Л.И.” АД за настъпилото ПТП. Извършен е оглед на
автомобила с опис-заключение по щета № 4000-1201-22-00238. От
представеното опис-заключение по щета № 4000-1201-22-00238 се
установява, че на 22.06.2022 г. бил направен втори оглед, където е отбелязано
– обилцовка задна броня – подмяна боядисване, облиц зад д подкал –
подмяна, зад панел те – боядисване, зад д гума подмяна, облицовка д праг –
подмяна боядисване, д захв з броня – подмяна, ел. инст. Зад- д. част –
подмяна, кутия компр. – подмяна, датчик ABS – подмяна, датчик зад. Наклад.
– подмяна, кора дясна по резер – подмяна, клапа дясна – подмяна.
От представените писма на ЗК „Л.И." АД с изх. № 4900/30.06.2022 г. и
изх. № 5397/20.07.2022 г. се установява, че образуваната преписка по щета №
4000-1201-22-00238 е приключила с отказ да бъде изплатено застрахователно
обезщетение на основание т. 14.11 и т. 14.4 от Общите условия на
застраховка „Каско”.
По делото не е спорно, че на 18.06.2022 г. Д. П. е регистрирал обаждане
на национален телефон *********, като е посочил, че е спукал задна дясна
гума, която шофьорът сменил сам.
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай страните не спорят, че
между тях е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа
на сключения помежду им договор за имуществена застраховка „Каско”, че
на 20.06.2022 г. е заявено настъпването на застрахователно събитие и е бил
извършен оглед на автомобила и повторен оглед на 22.06.2022 г., като са
констатирани процесните увреди по същия.
За установяване на механизма на събитието, уврежданията по
автомобила и връзката между тях в първоинстанционното производство са
събрани следните доказателства:
Приета е автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че описаният механизъм на произшествие обосновава соченото
от ищеца увреждане като негова закономерна последица, а вредите по
4
пазарни стойности са оценени на 4496, 12 лева с подмяна на четирите гуми,
съответно на 4022, 98 лева с подмяна на една гума. Вещото лице е посочило,
че от техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства
може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е възникване
на технически проблем – спукване (гръмване) на задна дясна гума на лек
автомобил марка „БМВ”, модел „530 ХD”, с peг. № **** по време на
движение по АМ „Тракия“ в посока гр. София, преди гр. Стара Загора. По
делото няма данни за причините, довели до спукване на задно дясна гума на
процесния лек автомобил. Гума „Hankook Winter I’cept evo “ 245/40/R 18 DOT
2814 e произведена през м. юли 2014 г. По делото няма данни кога са
закупени и монтирани гумите на процесния лек автомобил. Причина за
спукване на задна дясна гума на процесния лек автомобил може да бъде
преминаване през неравност на пътното платно с остри ръбове, преминаване
през остър предмет на пътното платно, умора на материала, възможен
производствен дефект. Видно от извършената от вещото лице справка се
установява, че процесният лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 ХD”, с
peг. № ****, с рама № WBAOY71090CU15800 e оборудван с автоматична
скоростна кутия със задвижване на четирите колела. Няма данни дали би се
спукала гумата на автомобила с различен DOT в конкретната пътна
обстановка. При автомобилите с 4WD въртящият момент на двигателя може
да се предава на всичките четири колела едновременно (4x4), като е
препоръчително четирите гуми на автомобила да бъдат еднакви, т.е. при
увреждане на една от гумите на МПС да бъдат заменени четирите – с еднаква
марка и размери. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че няма никакво значение каква е годината на производство на
гумата, тъй като в зависимост от неравността може да спука всяка гума,
включително и чисто нова.
За изяснява на механизма на ПТП са събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Е.П. П.а – съпруга на ищеца, която е била в
автомобила по време на настъпване на ПТП. Съдът цени показанията на
свидетеля при условията на чл. 172 ГПК, като заинтересован в полза на една
от страните, тъй като ищецът е негов съпруг. От показанията на свидетеля се
установява, че на 18.06.2022 г. на прибиране от море към гр. София в колата
се чул силен трясък и гърмеж, след което колата рязко тръгнала вдясно.
Съпругът на свидетелката спрял автомобила и установили, че се е спукала
задна дясна гума. Обадил се на личния им застраховател в ответното
дружество и той ги посъветвал да се обадят на националния номер на
застрахователя. Докато съпругът и сменял гумата казал на сина им да се
обади. Той се свързал с тях на националния телефон и ги попитал дали да се
свържат с КАТ. От там ги посъветвали, ако няма други участници и могат да
се движат, да продължат на собствен ход и в първия работен ден да заведат
щетата.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
(документи във връзка със застрахователна преписка по щетата, гласни
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелката Е.П. П.а),
както и заключението на САТЕ (неоспорено от страните в срока по чл. 200,
5
ал. 3 ГПК), се установява по безспорен начин механизмът на настъпване на
увреждането и причинно-следствената връзка между гръмването на задна
дясна гума на автомобила и установените от застрахователя увреждания по
същия, както и техният размер. Посоченият от ищеца механизъм и дата на
ПТП съвпадат с описаните от свидетелката П.а, чиито показания са преценени
от съда по реда на чл. 172 ГПК. Противно на доводите на жалбоподателя
посоченото гласно доказателствено средство кореспондира с останалия
събран по делото доказателствен материал и за въззивната инстанция не
възниква съмнение, че показанията са обективно, безпристрастно и
добросъвестно депозирани, поради което им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства. Обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило на посочената дата се установява и от
регистрираното обаждане на национален телефон *********.
Въззивният съд при оценка на заключението по чл. 202 ГПК намира, че
следва да кредитира последното, тъй като същото е изготвено компетентно,
обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на
които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен.
Като неоснователни следва да се приемат наведените от въззивника
оплаквания срещу доказателствената стойност на заключението, тъй като
изводите на вещото лице са формирани въз основата на събрания по делото
допустим и относим доказателствен материал, поради което те не
представляват предположение. Нещо повече, по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се изведе дори индиция за настъпване на
процесното ПТП по начин, различен до установения. Събраните
доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена маса,
позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което
въззивният съд намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило
застрахователно събитие и неговата дата.
По делото спорни са обстоятелствата дали в периода на
застрахователно покритие по договора е настъпило застрахователно събитие,
което да представлява покрит риск по имуществената застраховка, тъй като с
отговора на исковата молба ответникът се е позовал, че е налице изключен
риск съгласно т. 27, вр. т. 27. 5 от ОУ, а именно, че застрахователят не
обезщетява щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания на
гуми, джанти и емблеми, с изключение на случаи на ПТП, регистрирано с
протокол от ПП – КАТ, както и по т. 27 вр. т. 27.8 от ОУ, съгласно която
застрахователят не обезщетява щети възникнали по причина или вследствие
на износеност (умора) на отделни детайли и възли на МПС при доказана
техническа неизправност (в или извън гаранционен срок), повреди на гумите
поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране и кражба на същите.
Ако вследствие на тези причини настъпи застрахователно събитие,
последвалите щети се изплащат без стойността на частта или възела,
причинили това събитие.
По отношение на твърдението за неизпълнение на задължението,
предвидено в т. 14.11 от ОУ и за изключен риск по смисъла на т. 27.5 от ОУ,
въззивният съд намира следното:
6
Според приложимата „клауза 1 - всички рискове” застрахователят
покрива пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото
МПС, причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) „пътнотранспортно произшествие” е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В т. 27.5
от Общите условия е предвидено, че застрахователят обезщетява щети,
възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми, джанти и
емблеми само ако ПТП е регистрирано с протокол, издаден от „Пътна
полиция” КАТ, какъвто в настоящия случай не е бил съставен.
Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие
за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и
съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от закона), а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в
произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
от закона).
Службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на
ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети
(т. 7) и когато произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди (т. 8).
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.)
е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1 констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2 протокол за ПТП с материални щети и 3 двустранен констативен протокол
за ПТП (чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети, които не
възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП
(приложение № 3).
7
По аргумент за противното от чл. 6, т. 4 от горепосочената наредба,
протокол за ПТП с материални щети следва да бъде съставен от органите на
МВР след посещение на място, когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход.
Следователно, доколкото в частност по делото няма нито твърдения,
нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел
да се движи на собствен ход (напротив, съвкупната преценка на
доказателствата по делото, обуславя извода, че превозното средство е можело
да се придвижи на собствен ход, което не е и спорно), то настоящият съдебен
състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в
разпоредбата чл. 125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР
задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е
имал задължение (а и възможност) да изисква изготвянето на документ за
щетите по автомобила. Същевременно той е уведомил застрахователя за
произшествието и е предоставил на застрахователя превозното средство, като
му е съдействал за извършването на оглед и опис на щетите.
В този смисъл следва да се приеме, че за ищеца е съществувала
нормативна пречка да се снабди с протокол за ПТП, като поставеното от
застрахователя изискване за доказване на застрахователно събитие с
констативен протокол за ПТП, протокол за ПТП, двустранен констативен
протокол в хипотезата на повреди, причинени в резултат на ПТП с един
участник и МПС, което е в състояние да се придвижи на собствен ход, не
съответства на разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ. Следователно предвидените
в Общите условия последици биха могли да настъпят само когато протокол за
ПТП е съставен, но застрахованият не го е представил на застрахователя или
въпреки че е бил длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите,
когато службите за контрол на МВР са длъжни да посетят мястото на
пътнотранспортното произшествие, не е изпълнил задълженията си по чл.
123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За пълнота следва да бъде посочено, че в разглежданата
хипотеза дори и да са били уведомени органите на КАТ и да е бил съставен
протокол – без посещение на мястото на произшествието, то същият би
съставлявал доказателство единствено за авторството на направените пред
длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като
удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети
лично от съставителя (виж Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
750/2011 г., II т. о., ТК) т.е. доказателствената стойност на подобен протокол
би била идентична на тази, с която се ползва уведомлението за настъпило
застрахователно събитие, подадено от ищеца до застрахователя.
В случая е установено, че водачът на застрахования автомобил
своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, поради което
следва да се приеме, че общите условия към застрахователния договор във
връзка с уведомяването и доказването на настъпването на застрахователно
събитие, са били спазени.
Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че поради липса на
протокол за ПТП, фактите по делото са недоказани. В закона няма
8
ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за
установяване на настъпването на застрахователното събитие. Наредба № I-
167/24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните
превозни средства, на която се позовава въззивникът, в сила от 06.02.2003 г., е
отменена с ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., поради което е неприложима за
настоящия случай. По изложените съображения съдът счита, че ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди по
автомобила.
На следващо място, правото на застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ
само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. По въпроса за предпоставките, обуславящи правото на
застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 2 КЗ/чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, е формирана трайна практика на
ВКС (Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/16 г. на ВКС, ТК, І ТО;
Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение
№ 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение №
124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение №
167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), която се споделя
от настоящия въззивен състав и съгласно която приложението на цитираната
норма е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка
между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите
условия към застраховката, като значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Според Решение №
32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ ТО понятието „значително“
включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху
размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства
доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени
пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Ако конкретното
неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е
9
отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния
обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва
основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да
плати застрахователната сума или обезщетение. Съдът счита, че в конкретния
случай липсва неизпълнение на установени в застрахователния договор
задължения, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите, поради
което възраженията на ответника са неоснователни. Неуведомяването на
органите на МВР, като неизпълнение на задължението по т. 14.11 не е
относимо към настъпването на вредите, поради което не е налице и изключен
риск по смисъла на т. 27.5 от ОУ. Независимо от договорната свобода, обемът
на застрахователната отговорност е опредЕ. със закон – чл. 408, ал. 1, т. 3 от
КЗ. От това следва, че клаузите на т. 14.11 и т. 27.5 от Общите условия следва
да се прилагат във връзка с разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, като в
случая между настъпването на ПТП и неизпълнение на задължението за
регистриране на ПТП с протокол, издаден от „Пътна полиция” КАТ, няма
пряка причинно следствена връзка, респ. неизпълнението на договорното
задължение на застрахования не е увеличило риска от имущественото
увреждане. Ето защо, по аргумент на цитираните разпоредби, тази причинна
връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение,
произтича не от закона, а от договора, за да възникне основание за отказ за
плащането на обезщетението, което в разпоредбата на чл. 408, т. 3 от КЗ
изрично е предвидено „и е довело до възникване на застрахователното
събитие“. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана,
като същата следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от
застрахователя (Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г.,
I т. о., ТК).
Неоснователни са и доводите на въззивника, че уведомяването на
застрахователя за настъпило ПТП не можело да служи като доказателство,
тъй като ищецът не се намирал на мястото на същото към този момент. Видно
от т. 14.10 от ОУ застрахованият „може” да информира застрахователя чрез
обаждане на националния телефон без това въобще да е задължително.
Същинското задължение за уведомяване се съдържа в т. 14.14 от ОУ, която
предвижда застрахованият да уведоми застрахователя в срок от 5 работни
дни, считано от деня на узнаването на застрахователното събитие, като се яви
лично в най-близкия офис, което в случая не е спорно, а и се установява от
доказателствата по делото, че е сторено от ищеца. Отделно следва да се
посочи, че дори уведомяването да не е в срок, застрахователят има право да
откаже плащането, само ако неизпълнението на задължението е с цел да се
попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно
установяването им от застрахователя, а само при такива хипотези съгласно
чл. 403, ал. 4 от КЗ застрахователят може да откаже плащането на
обезщетението, което в случая не е така.
По отношение на твърдението за неизпълнение на задължението по т.
14.4 от ОУ и за изключен риск по смисъла на т. 27.8 от ОУ, настоящият
10
състав на въззивния съд намира следното:
Не е налице и основание за отказ или намаляване на обезщетението на
основание т. 27.8 от ОУ. Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да
допуска застрахователя да прави проверки. Точка 14.4 от ОУ предвижда
задължения на застрахования да пази МПС с грижата на добър стопанин и да
го поддържа в добро техническо състояние. Видно е, че тези задължения
касаят предпазване на застрахованото имущество от друг вид вреди,
несвързани с ПТП (в този смисъл и Определение № 1921 от 29.06.2023 г. по
гр. д. № 162/2023 г., І ГО на ВКС). От ответника не са изложени конкретни
твърдения кое точно задължение не е изпълнено от застрахования – какви
мерки не е взел за предпазване на застрахованото имущество от вреди, кои
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване
на източниците на опасност за причиняване на вреди не е спазил и кога не е
допускал застрахователя да прави проверки.
Както беше посочено съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да
допуска застрахователя да прави проверки. В ал. 3 на същия текст е
предвидено, че при неизпълнение на това задължение застрахователят има
право да прекрати застрахователния договор, но само ако не е настъпило
застрахователно събитие. В случай че то е настъпило, приложими са нормите
на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ. Според ал. 4 при настъпването на застрахователно
събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако
събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако
изрично е предвидил това в договора. В изр. 2 е предвидено, че ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание
за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното
обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно ал. 5
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал. 1 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето
на вида или размера на вредата. Дори и да бъде прието за установено, че
застрахованият не е изпълнил тези си задължения обаче е видно, че това
неизпълнение не е причина нито за настъпването на застрахователното
събитие, нито за установяване на обстоятелствата при които се е осъществило
последното, съответно за доказване на претърпените от застрахования щети, в
това число не е налице и неизпълнение на задължение, значително с оглед
интереса на застрахователя по смисъла на КЗ.
Във връзка с възражението за недобро техническо състояние на гумите
на автомобила, от приетото в първоинстанционното производство
заключение на САТЕ се установява, че няма данни дали би се спукала гумата
11
на автомобила с различен DOT в конкретната пътна обстановка. Вещото лице
посочва, че няма никакво значение обстоятелството коя е годината на
производство на гумата, тъй като в зависимост от неравността може да спука
всяка гума, включително и чисто нова. Поради изложеното и предвид липсата
на ангажирани доказателства в тази насока, съдът намира за недоказано
възражението на ответника за използване на неподходящи за сезона и
амортизирани автомобилни гуми от ищеца.
За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата във връзка с
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В трайната практика на ВКС се приема, че обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, опредЕ. като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на
щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените
нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на
обезценка. При изчисляване на размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (така Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I ТО, Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС,
ІІ ТО и др.). Предвид изложеното неоснователни са доводите на въззивника,
че следвало да бъде приложена 50 % амортизация при изчисляване на
размера на обезщетението по отношение на гумите на автомобила.
Съдът намира за основателен единствено довода на въззивника, че
обезщетение не се дължи за четирите гума на автомобила, а единствено за
спуканата такава. От приетото в първоинстанционното производство
заключение на САТЕ се установява, че при автомобилите с 4WD, какъвто е
процесният, въртящият момент на двигателя може да се предава на всичките
четири колела едновременно (4x4), поради което е препоръчително четирите
гуми на автомобила да бъдат еднакви, т.е. при увреждане на една от гумите на
МПС, трябва да бъдат заменени четирите – с еднаква марка и размери. Съдът
приема изложеното от вещото лице, но казаното не означава, че на
обезщетение подлежат и четирите гуми след като по делото не са ангажирани
доказателства да е била невъзможна подмяната на спуканата гума с друга от
същата марка и размер като останалите три, с което да бъде спазена
препоръката гумите да бъдат еднакви. След като останалите три гуми не са
12
били увредени при настъпване на застрахователното събитие, а тяхната
подмяна не се налага сама по себе си от спукването на четвъртата гума, то не
може да се приеме, че е налице вреда, подлежаща на обезщетяване от
застрахователя, както и причинно-следствена връзка между процесното ПТП
и вредата по автомобила, изразяваща се в спукване на една от гумите на
автомобила респ. необходимостта от оборудване на автомобила с четири
еднакви гуми, след като по делото не се твърди и не се доказва да е било
невъзможно спуканата гума да бъде подменена с нова със същата марка и
размер като тези на останалите три здрави гуми.
Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд приема, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка „БМВ”,
модел „530 ХD”, с peг. № **** с подмяна на една гума, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер 4022, 98 лева, съобразно
приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, до
който размер следва да бъде уважен предявеният иск, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 13.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Поради частично несъвпадение на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която е
осъден ответникът за сумата над 4022, 98 лева до пълния присъден размер от
4496,12 лв., за която сума искът следва да бъде отхвърлен, и потвърдено в
останала част.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни
съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от иска. С решението
на СРС ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1150 лева,
разноски в производството, от които съразмерно на уважената част на иска,
следва да му се присъди сума в размер 1029 лева, като първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за сумата над 1029 лева до пълния
присъден размер от 1150 лева. За въззивното производство ищецът е
направил разноски в размер 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение,
от които следва да му се присъди сума в размер 1342 лева. Ответникът не е
претендирал разноски за първоинстанционното производство, поради което
такива не следва да се присъждат. Във въззивното производство са
претендирани и направени от ответника разноски за държавна такса в размер
89, 92 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определя на 200 лева, от които
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, следва да му се присъди
сума в размер 30 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7963 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. №
49806 по описа за 2022 г. на СРС, 141 състав В ЧАСТТА, с която е осъден
13
„ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.****, да заплати на П. Д.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, по иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата над 4022, 98 лева до пълния присъден размер от
4496, 12 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен
договор за комбинирана застраховка „Каско” по полица №
93002110044844/06.07.2021 г. от ПТП на 18.06.2022 г., заедно със законната
лихва за забава върху тази сума от деня на предявяването на исковата молба –
13.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и В ЧАСТТА, с която е
осъден „ЗК Л.И.“ АД, да заплати на П. Д. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата над 1029 лева до пълния присъден размер от 1150 лева , разноски в
производството и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес ГР. СОФИЯ, БУЛ.
****, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на „ЗК Л.И.“ АД да
плати на П. Д. П. сумата над 4022, 98 лева до пълния присъден размер от
4496,12 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен
договор за комбинирана застраховка „Каско” по полица №
93002110044844/06.07.2021 г. от ПТП на 18.06.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7963 от 17.05.2023 г., постановено по гр.
д. № 49806 по описа за 2022 г. на СРС, 141 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.**** да
плати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** сума в размер 1342 лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да
плати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.**** сума в размер 30 лева – разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14