№ 64
гр. Варна , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500237 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, съобрази следното :
Срещу решение № 260 003/12.02.2021 год по т.д. № 16/2020 год на Окръжен съд
Силистра са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От ЗАД „Алианц България“, представлявано от адв. дружество „А Д, Р Г и
съдружници“ чрез адв. М.К., в частта, с която е присъдена сума в размер на горницата над
200 000 лв до 830 000 лв , ведно със законната лихва от 07.02.2020 год като обезщетение за
неимуществени вреди на Р. М. Р. и изцяло в частта, с която е присъдена сумата 28 317,46 лв
– обезщетение за имуществени вреди – разходи за медикаменти, консумативи и изделия,
стабилизация, прегледи, заплатен болничен престой, рехабилитация и др., както и в частта
за разноските.
Въззивната жалба е аргументирана с твърдения за допуснати от съда процесуални
нарушения и за неправилно приложение на закона, както и необоснованост на изводите
относно възражението за съпричиняване от страна на пострадалия.
По отношение иска за имуществени вреди въззивникът счита, че същият е
недопустим, тъй като претенцията е заявена едва с допълнителната искова молба и
представлява предявяване на нов иск, а не изменение на предявения. Поради това съдът не е
дължал произнасяне по него. В тази част решението се явява недопустимо и въззивникът
1
моли същото да бъде обезсилено, а производството – прекратено в тази част.
Развити са подробни доводи относно наличието на съпричиняване, и то в значителен
размер предвид установеното по делото обстоятелство, че пострадалият се е движил близо
до осевата линия на пътя, в тъмната част от денонощието, а скоростта на автомобила е била
в рамките на разрешената за населено място.
По изложените доводи въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната част
за горницата над 200 000 лв до присъдения размер от 830 000 лв обезщетение за
неимуществени вреди, и за обезсилване на същото в частта за имуществените вреди и
прекратяване на производството в тази част. Претендира присъждане на разноски.
В постъпилия отговор от Р. М. Р. чрез адв. Н.Н. Д. и адв. Ж В Т е изразено становище
за неоснователност на същата и за потвърждаване на решението.
По отношение иска за имуществени вреди въззиваемият счита, че същият е приет за
разглеждане по реда на чл. 214 от ГПК, без да се променя основанието, а само размера на
претендираното обезщетение.
2) От ЮС. Р. ЮС. в качеството му на трето лице – помагач, чрез адв. В.К. от ШАК.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, съобразено с изискването за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Направил е искане за освобождаване от държавна такса и разноски
с твърдения, че е безработен, живее в чужбина и няма имущество и доходи.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор от Р. М. Р. чрез адв. Н.Н. Д. и адв. Ж
В Т с аналогично съдържание като отговора на възивната жалба, подадена от ЗАД „Алианц
България“.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок
от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 432 от КЗ от Р. М. Р. с
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка като законен
представител С. Н. Б., срещу ЗАД „Алианц България АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило в с. Стефан Караджа, обл. Силистра на
01.01.2020 год, предизвикано от ЮС. Р. ЮС. като водач на лек автомобил „Ауди А4“с рег.
№ СС 8609 СВ. Претенцията е обоснована с твърдения за претърпени редица изключително
тежки телесни увреждания, съпътствани с интензивни болки и страдания и довели до пълно
обездвижване на ищеца и нуждата му от чужда помощ до края на живота му. Претендира се
2
присъждане на обезщетение в размер на 630 000 лв, увеличен с допълнителната искова
молба, депозирана на 19.05.2020 год, на 830 000 лв.
С отделна молба вх. № 1070/05.06.2020 год ищецът е заявил и претенция в размер на
28 317,46 лв – обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил по допустимостта на иска,
позовавайки се на неприключила процедура за доброволно уреждане на отношенията между
страните съгласно разпоредбите на чл. 498 ал.3, чл. 496 и чл. 380 от КЗ. Направил е
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди с
оглед наличието на съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в нарушение от негова
страна на правилата за движение като пешеходец, и в частност – нормата на чл. 108 ал.2 от
ЗДвП, съгласно която не е имал право да се движи по пътното платно.
В допълнителния отговор ответникът е възразил срещу приемането за разглеждане на
иска за имуществени вреди поради несвоевременното му предявяване. Съгласно чл. 372 ал.2
от ГПК с допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната
искова молба, но не и да предявява нов иск, какъвто се явява този за имуществените вреди.
От фактическа страна по делото е установено от представеното споразумение по
НОХД № 153/2020 год на Районен съд гр. Тутракан, че на 01.01.2020 год около 0,30 часа
ЮС. Р. ЮС. като водач на лек автомобил „Ауди А4“с рег. № СС 8609 СВ по
непредпазливост причинил на Р. М. Р. тежка телесна повреда на пети шиен прешлен, довела
до траен неврологичен дефицит периферно от травмата, поради компресия и контузия на
гръбначен мозък, обуславяща осакатяване на горните и долни крайници, счупване на
костите на дясната подбедрица, причинени от директен удар с бронята на автомобила,
обуславяща трайно затруднение в движението на десен долен крайник, като поради плегия
на долните крайници способността за автономна двигателна активност на краката е
изгубена.
На осн. чл. 300 от ГПК актът, с който е приключило наказателното производство,
имащ действието на влязла в сила присъда, обстоятелствата относно факта на извършване на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца се считат доказани.
Безспорно е установено също, че лекият автомобил е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № BG/01/119002516793 при ЗАД
„Алианц България“ АД със срок на застрахователното покритие от 30.08.2019 до 30.08.2020
год.
Пострадалият е предявил пред ЗАД „Алианц България“ АД застрахователна
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 630 000 лв,
заведена с вх. № 200-00-60/08.01.2020 год, по която е образувана щета №
1000/20/217/500007. С писмо № 310-01-446/17.01.2020 год застрахователят поискал
3
представяне на допълнителни доказателства във връзка с претенцията, част от които са
депозирани с молби от 19.01.2020 и 20.01.2020 год. Доброволно уреждане на отношенията
не е постигнато.
За установяване механизма на ПТП по делото е прието заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, от която е установено следното:
Произшествието е настъпило в населено място върху сух асфалтов участък от пътя, в
тъмната част от денонощието, при включено улично осветление. Дължината на осветения
участък пред лекия автомобил е 50 м. Пътното платно преди мястото на удара е с дясна
крива, която е трябвало лекият автомобил да премине, а непосредствено пред него е имало
неравност на пътя („легнал полицай“). Преди да достигне до тази неравност водачът леко
намалил скоростта до около 40-50 км/ч, но в този момент внезапно настъпил ударът с тялото
на пешеходеца. В момента на сблъсъка пострадалият е бил обърнат с дясната си страна към
автомобила, като е ударил главата си в предното стъкло, тялото му е преминало над тавана
на автомобила, след което паднал на земята напречно на пътното платно. Според
изчисленията на експертизата, пешеходецът в момента на удара се е намирал извън опасната
зона за спиране на автомобила. От двете страни на платното има тротоари със широчина от
3,9 м. На десния тротоар е имало натрупан сняг, но отсрещния тротоар е можело да бъде
използван от пешеходеца при движението му от дома до центъра на селото. В момента на
удара пострадалият се е намирал на пътното платно в областта на осевата линия, и по-точно
около десния край на лентата за насрещно движение. Според експертизата той е имал
възможност да избегне удара, ако е използвал тротоара. Водачът е имал достатъчна
видимост и възможност да възприеме пострадалия в осветения периметър от пътя и да спре
преди мястото на удара, но констатираната употреба на алкохол е забавила реакциите му.
По отношение вида и характера на телесните увреждания по делото е прието
заключение на съдебно-медицинска експертиза. От него се установява, че пострадалият е
получил гръбначно-мозъчна травма с частична парализа на горни крайници и пълна
парализа на долни крайници с невъзможност да контролира тазови резервоари, счупване на
черепни кости и многофрагментно разместено счупване на голям и малък пищял на десен
крак. Понесъл е множество оперативни интервенции, без които естеството на травмите
неизбежно би довело до смърт. Болките и страданията, които са с изключително голям
интензитет, ще съпътстват пострадалия до края на живота му. Той е безвъзвратно
обездвижен, а това поражда постоянна опасност от развитието на декубитуси, които също
могат да доведат до сепсис и смърт. Не може да се обслужва сам поради тежка пареза на
двете ръце. Поради невъзможност да уринира самостоятелно е с уретрален катетър.
Уврежданията са необратими, като методите на лечение, предимно рехабилитационни, са с
малка ефективност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
4
По иска за неимуществени вреди:
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, по силата на чл. 477 от КЗ, е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани
с притежаването или използването на моторни превозни средства, за които застрахователите
отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк иск
срещу застрахователя на осн. чл. 432 от КЗ. Основанието за възникване на отговорността на
застрахователя произтича на първо място от наличието на сключен валиден застрахователен
договор с причинителя на вредата. Наред с това, поради обусловеността й от отговорността
на деликвента, трябва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях. За да
упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице трябва да е изчерпило
процедурата по чл. 380 от КЗ.
В случая всички предпоставки са налице.
Не се спори между страните, че автомобилът, управляван от виновния за
произшествието водач, е застрахован с полица № BG/01/119002516793 при ЗАД „Алианц
България“ АД със срок на застрахователното покритие от 30.08.2019 до 30.08.2020 год, в
сила към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Сключеният застрахователен договор обосновава наличие на покрит застрахователен
риск, който обвързва отговорността на застрахователя пред увреденото лице. Тази
отговорност съгласно чл. 429 ал.1 от КЗ обхваща имуществените и неимуществени вреди,
причинени от застрахованото лице, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Спазено е изискването по чл. 380 от КЗ за уведомяване на застрахователя. По делото е
представена застрахователната претенция, отправена от пострадалия до ответното
дружество, която е получена от него на 08.01.2020 год. От разменената кореспонденция
става ясно, че ищецът е представил по искане на застрахователя констативен протокол за
ПТП от 01.01.2020 год и епикриза, установяваща актуалното му здравословно състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 ал.3 от КЗ това са минимално изискуемите документи, при
наличието на които застрахователят няма право да откаже да се произнесе по претенцията.
Неспазването на срока по чл. 498 ал. 3 от КЗ в случая е санирано, тъй като срокът е изтекъл
след образуване на производството.
При определяне размера на обезщетението следва да се съблюдава принципа за
справедливост, прогласен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Това означава, че във всеки
конкретен случай трябва да се съобразява вида и характера на вредите, техния интетзитет,
продължителността им, влиянието им върху качеството на живот и психиката на
5
пострадалия и др.
В случая безспорно ищецът е претърпял болки и страдания с изключително висок
интензитет и ще продължава да ги търпи до края на живота си. Той е изгубил завинаги
способността да се движи и обслужва самостоятелно, което го прави зависим от чужда
помощ и обгрижване за задоволяване на ежедневните му нужди. Понастоящем той провежда
рехабилитационни мероприятия в германска клиника, които обаче не са довели до видим
резултат. Поради това обезщетението, което му се дължи трябва да бъде определено
значително над обичайния размер, който съдилищата присъждат в такива случаи.
Въпреки това настоящият състав намира, че уваженият от първоинстанционния съд
размер е прекомерно завишен. С оглед конкретните особености на казуса съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца, е в размер на
450 000 лв.
На фона на данните по делото за начина, по който е настъпило пътно-транспортното
произшествие, и предвид изрично повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване,
следва да бъде обсъден въпроса има ли основание за намаляване на обезщетението при
условията на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.
Съпричиняване най-общо казано е налице, когато пострадалият с поведението си е
създал определен риск, и този риск се е реализирал посредством извършения от друго лице
деликт.
От събраните по делото доказателства е установено, че пострадалият се е движил по
пътното платно, близо до осевата линия, където е бил застигнат и ударен от лекия
автомобил. Възможността пешеходците да използват пътното платно е предвидена по
изключение с разпоредбата на чл. 108 ал.2 от ЗДвП, според която при невъзможност да
използват тротоара, те трябва да се придържат възможно най-близо до лявата граница на
пътя противоположно на движението на пътните превозни средства. Неспазването на това
изискване от страна на ищеца е допринесло в известна степен за увреждането, което би
могло да се избегне, ако той беше използвал тротоара, или спазил посоченото правило. Това
съпричиняване настоящият състав преценява в размер на 10%. В същия смисъл е решението
по т.д. № 2013/2018 год на ВКС – ТК, Първо т.о., постановено по сходен случай.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че искът за неимуществени вреди е
основателен и доказан в размер на 405 000 лв, като за горницата до 830 000 лв решението
следва да бъде отменено.
Законната лихва върху присъдената сума се дължи на осн. чл. 497 ал.1 т.1 от КЗ,
считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106 ал.3 от КЗ. Последната дата, на която пострадалият е представил доказателства,
изискани от застрахователя, е 29.01.2020 год, следователно началният момент на забавата е
6
21.02.2020 год.
По иска за имуществени вреди:
В тази част първоинстанционното решение е недопустимо по следните мотиви:
С исковата молба е предявен само иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е депозирана с
допълнителната искова молба. С нея се въвежда нов предмет на делото, с фактически
твърдения различни от първоначалния иск и различен петитум.
Разпоредбата на чл. 372 ал.2 от ГПК изчерпателно посочва възможностите, с които
ищецът разполага във връзка с допълнителната искова молба. С нея той може само да
поясни и допълни първоначалната искова молба, както и да измени иска си, но не и да
предявява нов иск. Изменение на иска съгласно чл. 214 ал.1 от ГПК се допуска само когато
без да се изменя основанието се изменя само петитума. В случая претенцията за
имуществени вреди е обоснована с направените разходи за лечение на ищеца, докато
основанието на иска за неимуществените вреди се базира на фактическите твърдения за
претърпените болки и страдания.Това обуславя както различен петитум по двата иска, така
и различен предмет на доказване по тях.
Недопустимо е под формата на изменение на иска да се предявява нов иск. Ето защо в
тази част постановеното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
производството - прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на спора се налага преизчисление на разноските за първата инстанция,
поради което решението в тази част следва да се отмени. Вместо него, и съразмерно с
уважената част от иска в полза на адв. Н.Н. Д. от САК като пълномощник на ищеца и на
осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 10 544,74 лв с ДДС и за въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение 10 934,09 лв с включен ДДС, или общо 21 478,83 лв за двете инстанции.
В полза на ответника – въззивник в настоящото производство ЗАД“Алианц България“
АД съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на
15 308,84 лв за първата инстанция, в които е включено адвокатско възнаграждение с ДДС. За
въззивното производство в полза на ЗАД „Алианц България“ АД следва да се присъдят
разноски в размер на 17 074,16 лв, в които е включено адвокатско възнаграждение с ДДС,
или общо 32 383 лв за двете инстанции .
7
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 003/12.02.2021 год по т.д. № 16/2020 год на Окръжен съд
Силистра в частта, с която е уважен иска с правно осн. чл. 432 от КЗ, предявен от Р. М. Р. с
ЕГН ********** срещу ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ********* за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП на 01.01.2020 год, за горницата над
405 000 лв до 830 000 лв, в частта за началния момент на законната лихва върху главницата
за периода от 07.02.2020 год до 21.02.2020 год., както и в частта за разноските и вместо него
П О С Т А Н О В И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. М. Р. с ЕГН ********** срещу ЗАД „Алианц България“ АД с
ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП на
01.01.2020 год, причинени от ЮС. Р. ЮС. с ЕГН ХХХХХХХХХХ при управление на лек
автомобил „Ауди А4“с рег. № СС 8609 СВ, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № BG/01/119002516793 при ЗАД
„Алианц България“ АД, за горницата над 405 000 лв до 830 000 лв, както и за законната
лихва върху главницата за периода от 07.02.2020 год до 21.02.2020 год.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК
********* е осъдено да заплати на Р. М. Р. с ЕГН ********** обезщетение за имуществени
вреди в размер на 28 317,46 лв, ведно със законна лихва, считано от 27.04.2020 год до
окончателното изплащане на сумата и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата осъдителна част до размер на 405 000 лв –
обезщетение за неимуществени вреди, като присъжда законна лихва върху главницата,
считано от 21.02.2020 год до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“АД с ЕИК ********* с адрес на управление гр.
София, 1000, ул. „Узунджовска“ № 16 да заплати на адв. Н.Н. Д. от АК София като
процесуален представител на Р. М. Р. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 21 478,83 лв с ДДС общо за двете инстанции.
ОСЪЖДА Р. М. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Стефан Караджа, ул.
„Люлин“ № 23 да заплати на ЗАД „Алианц България“АД с ЕИК ********* с адрес на
управление гр. София, 1000, ул. „Узунджовска“ № 16 разноски по делото в размер на 32 383
лв общо за двете инстанции.
Решението е постановено при участие на ЮС. Р. ЮС. с ЕГН ХХХХХХХХХХ като
трето лице – помагач на ответника.
8
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9