Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца,
13.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВРАЦА, първи граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2822 по описа за 2019 год. на РС-Враца и за да се
произнесе, съобрази следното:
„Агенция за събиране на
вземания” АД, гр. София е предявило
срещу А.К.И. обективно кумулативно
съединени пет иска с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1188,33
лв.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 206,67 лв.; 3/чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК за сумата от 1301,10 лева; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от
45,00 лв.; 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 82,16 лв.Претендира
сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 23.01.2018
г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и ответника /заемател/ бил
сключен договор за паричен заем № 3134346 за сумата в размер на 1300,00 лв. На
ответника била предоставена преддоговорна информация, съгласно изискванията на
закона. Между страните била уговорена договорна лихва в размер на 250 лв.
Заемателят поел задължение да върне заемната сума в срок до 19.11.2018 г. на 10
равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 155 лева. Договорът служел за разписка за
получаване на сумата. В чл.4, ал.1 от Договора било уговорено, че заемателят е
дължен да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчители, които да отговарят на поставените в договора
условия, или валидна банкова гаранция. Поради неизпълнение на това задължение в
посочения в договора тридневен срок на ответника била начислена неустойка в
размер на 1446,10 лева, която страните по заемния договор постигнали съгласие
да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка от които по 144,61 лева, платими
на съответните падежни дати на погасителните вноски по заема. В договора било
предвидено още, че ако заемателят забави плащането на падеж на погасителна
вноска с повече от 30 дни, дължи на заемодателя и такса разходи за събирането
на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Тази такса се начислявала за
всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. На ответника била начислена
такса разходи за събиране на вземането в общ размер от 45,00 лв. Ответникът не
бил заплатил дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора изтекъл
с настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а именно на
19.11.2018 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. В договора било
уговорено, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят дължи
законна лихва за забава за всеки ден забава. Била начислена лихва за забава в
размер на законната лихва за периода от 25.03.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.04.2019г., изчислена върху всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. По договора били постъпили плащания в размер на
300 лева, с които били погасени 43,33 лева договорна лихва, 145 лева неустойка
и 11,67 лева главница. На 01.09.2018 г. било подписано приложение 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, по
силата на което процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания “ ООД. Сочи се, че ищцовото дружество /“Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/ е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Въпреки направените от ищцовото дружество опити за уведомяване на ответника за
настъпилата цесия, писмата не били получавани, като иска увеодомление за
цесията да бъде изпратено до ответника заедно с исковата молба. Излага, че
неуведомяването на длъжника не е релевантно за основателността на иска, тъй
като функцията на същото е да предпази длъжника от двукратно заплащане на задължението
и е неотносимо, когато се установи, че същото не е погасено. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, който възразява, че искът е
недопустим, неоснователен и недоказан. Заемателят имал качеството потребител,
поради което бил приложим Законът за защита на потребителите, като процесният
договор бил нищожен на основание чл.143 ЗЗП. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи били нищожни, ако не са уговорени индивидуално, което в
случая било така с оглед бланковия характер на договора. Намира, че са нищожни
клаузите, според които ответникът дължи такси и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, както и за посочената неустойка. Счита, че на длъжника
не е съобщено по надлежния ред за извършената цесия на вземането и то не е
породило действие по отношение на него. Приложение №1 към договора за цесия не
било подписано, оспорва всички писмени доказателства, представени от ищеца.
Прави възражение за перкомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч. гр. дело №
1381 от 2019 г. по описа на Районен съд – Враца от което се установява, че ищецът
„Агенция за събиране на вземания” АД, гр. София e подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А.К.И. за следните суми:
1188,33 лв. - главница дължима по договор за паричен заем, сключен на
23.01.2018 г. с номер 3134346 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.И.; сумата от
206,67 лв. – договорна лихва за периода от 24.03.2018 г. до 19.11.2018 г.,
сумата от 45,00 лв. – такса разходи, сумата от 1301,10 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение по договора за периода от 24.03.2018г.
до 19.11.2018г., сумата от 82,16 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.03.2018 г. до 02.04.2019г., законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
Заповедта за изпълнение № 910 от
04.04.2019 г.е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като след
указание до заявителя, последният е предявил в указания от съда срок установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Представен е договор за
потребителски кредит № 3134346, сключен между ищеца, в качеството на
кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател.Договорът е сключен
при следните параметри: главница – 1300 лева, договорна лихва в размер на
250.00 лева, годишен лихвен процент в размер на 40 %, годишен процент на разходите в размер на
49,02 %. В договора е обективиран погасителен
план, съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен на 10 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на
155 лева и падеж на последната вноска 19.11.2018 г.
Приет като доказателство по
делото е и рамков договор за прехвърляне на паричен заем /цесия/ от 16.11.2010
г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който договор
заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на цедент, прехвърля на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното
вземане към ответника А.К. в общ размер от 2996.10 лв.
По делото е допуснато и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Т.А., което е
отговорило на поставените въпроси.Посочено е, че по Договор за паричен заем № 3134346 от
23.01.2018 година са направени плащания от заемателя в размер на 300.00 лева,
което е извършено на 21.02.2018г., като с извършеното плащане са погасени
задължения по пера, както следва:
-Плащане по главница - 111,67
лева:
-Платена договорна лихва - 43,33
лева;
-Платена неустойка - 145.00
лева;
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 1381 от 2019 г. по описа на
Районен съд – Враца се установява
, че в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 910 /04.04.2019 г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми: 1188,33 лв. - главница
дължима по договор за паричен заем, сключен на 23.01.2018 г. с номер 3134346
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.И.; сумата от 206,67 лв. – договорна лихва
за периода от 24.03.2018 г. до 19.11.2018 г., сумата от 45,00 лв. – такса
разходи, сумата от 1301,10 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по договора за периода от 24.03.2018г. до 19.11.2018г., сумата от
82,16 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.03.2018 г. до 02.04.2019г.,
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е
възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за
това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът приема, че
установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника
в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
По основателността на
предявените искове, съдът приема следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения
иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е възникнало облигационно
отношение по процесния договор за паричен заем, по силата на което за заемателя
е възникнало задължение за връщане на заетата сума в претендирания размер;
настъпилата цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за процесното вземане и извършено уведомяване за това на
ответника.
Установи се по делото, че
ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са страни по процесния договор с
обективираното в него съдържание. Съгласно чл. 3 от договора, с подписването
му, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой
заемната сума, като договорът служи за разписка, с което се явява доказан
първият елемент от фактическия състав на спорното материално право
От приетият по делото рамков
договор за прехвърляне на паричен заем /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение №
1 към него се установява, че по силата
на този договор заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
цедент, е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, в качеството му на цесионер, процесното
вземане към ответника А.К. в общ размер от 2996.10 лв./Следователно, доказан е
и вторият елемент от фактическия състав на спорното материално право.
Съдът намира, че не е доказана
третата материалноправна предпоставка за уважаване на иска.
Не се установява длъжникът да е бил реално уведомен за
станалото прехвърляне. Още с исковата молба се поддържа, че въпреки изпратените
до длъжника две уведомления от ищеца като пълномощник на цедента, първото
уведомление се върнало с отбелязване, че получателят отсъства, а второто също е
върнато в цялост. Тези твърдения се доказват и от приложените към исковата
молба уведомителни писма и обратна разписка. Ищецът е направил искане за
връчване на уведомлението за цесия с исковата молба. Същите книжа са били
връчени на назначения на ответника особен представител по реда на чл.47, ал.5 и
ал.6 от ГПК.
С оглед изложеното съдът намира,
че цесията не е породила действие за длъжника, тъй като същият не е бил редовно
уведомен за прехвърляне на вземанията по договора за заем. Представените
обратни разписки не удостоверяват получаване от длъжника на изпратените му
уведомления за цесията. По отношение на връчването на това уведомление с исковата
молба, следва да се посочи, че действително съдебната практика приема, че
такова връчване в хода на процеса поражда действие и редовно уведомява длъжника
за цесията. Това обаче не се отнася за случаите, при които исковата молба и с
нея уведомлението за цесия се връчват на особен представител. Причината е, че
връчването на особения представител е една законова фикция за връчване на
ответника. Законовите фикции и тяхното приложно поле са уведени изрично в
закона. Следователно, при връчване на особения представител фикцията за
връчване на ответника обхваща само исковата молба и приложенията й, както и
всички други процесуални изявления на ищеца и съда. Чрез уредената процесуална
фикция обаче не могат да се получават изявления с материалноправен ефект, каквото
е уведомлението за цесия. Няма такова законово правило, а и обратното би
противоречало на института на цесията, който поражда материалноптравно действие
спрямо длъжника, когото му бъде реално съобщено за станалата цесия. Съдът
намира, че в настоящия случай липсва реално уведомяване. Не може да се приеме,
че с получаване на уведомлението за цесия от особения представител, длъжникът е
уведомен за нея по изложените доводи, които произтичат от закона. А последният
не може да бъде изменян чрез съдебна практика по практически съображения,
свързани с интереса на кредитора. Неоткриването на ответника, който не е
изпълнил задължението си да регистрира действителния си адрес, може да доведе
само до негативни процесуални последици за него, но не и да доведе до връчване
на всякакви материалноправни изявления от неговите кредитори чрез неуредени в
закон фикции. В крайна сметка цесионерът на свой риск е придобил прехвърленото
вземане, без в съглашението да участва длъжника, поради което следва да търпи
последиците от невъзможността последният да бъде открит, за да му бъде съобщена
цесията. Така или иначе това съобщаване на може да стане на особения
представител и с аргумент от чл.99, алинея последна от ЗЗД прехвърлянето на
вземанията не е породило действие нито за третите лица, нито за длъжника.
По изложените съображения не е
изпълнена една от предпоставките за възникване на претендираните вземания от
ищеца спрямо ответника, което е самостоятелно основание за отхвърляне на
исковете като неоснователни. Исковете следва да се отхвърлят, а разноски не
следва да се присъждат, тъй като такива може да иска само ответникът, който не
е сторил и поискал разноски.
Така мотивиран, съдът:
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против срещу А.К.И.,ЕГН ********** искове с правно основание: чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата
от 1188,33 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 206,67 лв.; чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.92 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК за сумата от 1301,10 лева; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за
сумата от 45,00 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 82,16 лв. ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношение между страните, че А.К.И.
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД посочените вземания, за които е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № 910 /04.04.2019 г. по
ч.гр.д. №1381/2019 г. на Районен съд – гр.Враца.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: