РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. С., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440101305 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д.“ ЕООД гр.С. против
Почивна база“***“-П., в която се твърди от ищеца, че между страните и бил сключен
Договор за доставка и поддръжка от 01.07.2021г., в изпълнение на който в
продължение на повече от седем години ищеца е предоставял на ответника
професионални услуги, детайлно изброени в предмета на Договора. През нито един
момент от този период не е било налице липса на приемане на услугите от страна на
ответника или каквито и да било оплаквания по отношение на качеството на
изпълнението. Именно поради точното изпълнение на задълженията по Договора, нито
една от страните не е направила изявление за прекратяването му след изтичане на
срока от 48 месеца на 01.07.2018 г. Така, по силата на чл. 8 от Договора същият се е
подновил автоматично за нов период от 48 месеца (до 01.07.2022 г.) и при същите
условия. Предвид изложеното по-горе ищецът твърди, че е останал изключително
изненадан, когато е получил Предизвестието от 30.09.2021 г., в което е обективирано
изявление на ответника за прекратяване на Договора. Като израз на дългогодишното
партньорство с ответника ищецът е взел решение да изпрати до ответника отговор на
Предизвестието от 30.09.2021 г. и да направи всичко по силите си, за да реши спора
извънсъдебно. Видно от останалата приложена кореспонденция между страните, а
именно Писмо на ответника с изх.№132/10.11.2021г. и Писмо от ищеца от 12.11.2021г.
ответникът е отказал извънсъдебно уреждане на отношенията между страните и не е
изпълнил задължението си за заплащане на договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в определения за това срок от 7 работни дни. Ищецът
1
твърди, че ответника му дължи договорна неустойка, съгласно чл. 7 от Договора,
съгласно който текст при предсрочно прекратяване на договора от страна на
възложителя, последният дължи на изпълнителя неустойка е размер, равен на размера
на оставащите абонаментни месечни такси до края на срока на този договор. Видно от
изпратеното от ответника Предизвестие за прекратяване от 30.09.2021г. договорът се е
прекратил, считано от 01.11.2021г. Следователно дължимата неустойка по чл.7 от
договора е за месеците ноември и декември 2021г., както и за месеците от януари до
юни 2022г. вкл. Или за общо 8 месеца. Месечната цена на предоставените от ищеца
услуги, посочена в чл.3 от договора е 150,00лв. без ДДС. Така размерът на неустойката
за оставащите 8 месеца от действието на договора е 1 200 лв.
Според ищеца същата се дължи от ответника поради следното: Сключеният
между страните договор е срочен и прекратяването му преди изтичането на срока е
допустимо в много ограничен брой случаи, изрично описани в самия договор.
Едностранното прекратяване от страна на ответника без да е налице неизпълнение от
страна на ищеца не е сред тези изключения. Именно по тази причина е разписана и
клаузата на чл.7 от договора, за да пази изпълнителя от такова неправомерно
поведение от ответника и да санкционира възложителя, в случай че не спази
съгласувания между страните срок. Тъй като в Договора не е определен срок за
заплащане на паричното задължение за неустойка, приложим в случая е текстът на чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който: „когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В изпратения до
ответника отговор на Предизвестието за прекратяване, получен от ответника на
04.11.2021 г., е отправил показа за заплащане на неустойката по Договора (в срок до 7
(седем) работни дни от получаването на поканата. Срокът е изтекъл на 15-ти ноември,
а от следващия ден започва да тече и дължимата законна лихва за забава, която
изчислена до 20.12.2021 г„ е в размер на 11, 67 лв. (единадесет лева и 67 стотинки).
Наред с горното сочи, че представляващият ответника лично е подписал Договора,
като от този момент клаузите на Договора са станали обвързващи и за двете страни по
него. Следователно ответникът се е съгласил с размера на претендираната неустойка и
с условията за нейната дължимост. Това още веднъж показва, че аргументите на
ответника в разменената между страните кореспонденция, а именно че претендираната
неустойка е извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
както и че „не цели да задоволи конкретен имуществен интерес - обезщетение за вреди
при неточно изпълнение от страна на ответника, а цели неоснователно обогатяване“ не
почиват на каквото и да е правно основание, а напротив - противоречат грубо както на
приложимата нормативна уредба, така и на трайно установената задължителна съдебна
практика.
Моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1 200 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
2
доставка и поддръжка от 01.07.2014г., законна лихва за забава в размер на 11, 67 лв. за
периода 16.11.2021г. до 20.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска-22.12.2021г. до окончателното погасяване на
задължението. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва иска. Излага съображения, че не е спорно обстоятелството, че на 01.07.2014
година, между страните е подписан Договор за доставка и поддръжка. Предметът на
този договор е доставка на интернет в Почивна База „***“. Всички детайлно описани
компоненти в чл.1, ал.1, т.2 от договора, са собственост на ответника. Същите са
доставени от Изпълнителя -ищец и заплатени от ответника, съгласно Договор за
доставка и монтаж, сключен между страните по- рано - на 01.04.2014 г. По този
договор ответникът е заплатил на ищеца сумата от 19 000 лева, представляваща
стойността на доставената и изградена система. Уговореният срок за предоставяне на
процесната услуга е 48 месеца, или 4 години. В чл.8 от договора е записано, че срокът
на договора се подновява автоматично при изтичането му, за същия период и при
същите условия. От момента на подписване на договора през 2014 година, са изтекли
48-те месеца, в които страните са се съгласили да не прекратяват действието на
договора и в този срок, такова прекратяване ответника не е предприемал. Предвид
обстоятелството, че услугата е уговорена преди повече от 7 години, а почивната база
към днешна дата има нужда от интернет с по-висока скорост на по-добра цена, оптика
и т.н. на 30.09.2021 г., в качеството си на възложител е изпратил до ищеца
уведомление за прекратяване на сключения договор, считано от 01.11.2021 година. С
цел компенсация на ищеца за прекратяването на договора, бил предвиден едномесечен
срок на предизвестие - месец октомври, за който абонаментната такса е заплатена.
Счита, че предвидената в чл.7 от договора клауза, съгласно която „при
предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя, последният дължи на
изпълнителя неустойка в размер, равен на размера на оставащите абонаментни
месечни такси до края на срока на този договор " е нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, законовите разпоредби и не поражда задължения за Възложителя по
договора.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД
в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Ограничението се отнася както
за гражданските, така също и за търговските сделки - арг. от чл.288 от ТЗ.
Процесната неустойка е уговорена в отклонение от присъщите й
3
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функциии, предвидени в чл.92 от ЗЗД,
което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен
на цената на самата услуга (оставащите абонаментни месечни такси) за оставащия
период от договора. При така уговорена неустойка, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски, до края на срока му, изпълнителят получава
имуществена облага от възложителя в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се престира от негова страна услугата по договора,
респективно да извършва каквито и да е разходи по договора. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. От начина, по който е
уредена процесната неустойка, може да се обоснове извод, че равнопоставеността на
страните и еквивалентността на насрещите предстации, са накърнени. При предсрочно
прекратяване от страна на възложителя, дори още през първия месец от действието на
договора, чл.7 от договора може да послужи като лесно основание за начисляване на
неустойката, едностранно от страна на изпълнителя, в размер равен на месечните
абонаментни вноски до края на срока на договора, който е с продължителност 4
години, и то при все, че тези услуги няма да бъдат предоставяни занапред. По този
начин уговорена, неустойката далеч надхвърля обезпечителната и обезщетителната си
функции.
С оглед твърдението за нищожност на клаузата за неустойка, ответника счита и
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на законна лихва за забава по процесния
договор Договор за доставка и поддръжка от 01.07.2014 г, в размер на 11,67 лева, за
неоснователна. Съгласно чл.8, „договорът се подновява автоматично при изтичането
му, за същия период и при същите условия, освен ако не е налице прекратяване по
силата на чл.9“. А чл.9 от договора, сочи че “Договорът може да бъде прекратен по
взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма“. Твърдението на ищеца
за продължаване действието на договора за нови 4 години, без възможност за
прекратяване, след изтичане на първите 4 години, поставя Възложителя в
невъзможност да планира нуждите си и да променя решението си относно доставчика
на интернет услугата. Почивна база „***“ е второстопенен разпоредител с държавния
бюджет, създадена с Постановление на МС №22/10.02.2012 г. Процесният договор е
подписан с разбирането и презумпцията, че договорът не трябва да бъде прекратен
през първите 4 години от неговия срок, но не и непрекъснато подновяван, без
възможност за прекратяване чрез едностранно волеизявление. Счита, че автоматичното
подновяване на действието на договора, за толкова дълъг срок, без възможност за
прекратяване с едностранно волеизявление, е клауза противоречаща на закона, добрите
търговски практики и морала. Претендира и за разноски по водене на делото.
В съдебно заседание ищецът „Д.“ ЕООД р.пр. се представлява от
4
пълномощниците му адв.С. и адв.Димитрова, които поддържат исковете.Представя и
писмена защита.
Ответникът Почивна база“***“-П. р..пр. се представлява от адв.Н., която
оспорва исковете. Съображения излага и в писмена защита.
Съдът, като обсъди изложеното в исковата молба и отговора, становищата
на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за доставка и поддръжка от 01.07.2014г.,
сключен между ответника, като възложител и ищеца, като изпълнител , по силата на
който изпълнителя е приел да извършва доставка на интернет и абонаментна
поддръжка на Cloud базирана WiFi Hotspot мрежа при условията посочени в чл.1 от
Договора срещу задължението на възложителя да заплаща цена за изпълнение на
договора в размер на обща месечна такса от 150,00лв. без ДДС, от която 50,00лв. без
ДДС за доставката по чл.1.1.т.1 и 100,00лв. без ДДС за абонаментна поддръжка по
чл.1.1,т.2, която се заплаща до 5-то число на текущия месец-чл.3 от Договора.
Съгласно чл.2 от Договора същият се сключва за срок от 48 месеца, считано от
датата на подписването му.
В чл.8 от Договора страните са уговорили,че Договорът се подновява
автоматично при изтичането му, за същия период и при същите условия, освен ако е
налице прекратяване по силата на чл.9.
В чл.9 е предвидено,че договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие
между страните, изразено в писмена форма.
Съгласно чл.7 от Договора при предсрочно прекратяване на договора от страна
на възложителя, последният дължи на изпълнителя неустойка в размер, равен на
размера на оставащите абонаментни месечни такси до края на срока на договора.
Няма спор по делото,че след изтичане на срока но чл.2 от договора , който е
изтекъл на 30.06.2018г.вкл. същият се е подновил автоматично за нов период от 48
месеца т.е. от 01.07.2018г. до 30.06.2022г. вкл.
С Предизвестие изх.№99/30.09.2021г. ответникът –възложител по договора е
отправил до ищеца- изпълнител волеизявление, отправя предизвестие за прекратяване
на действието на сключения между страните на 01.07.2014г. договор, считано от
01.11.2021г. В предизвестието е посочено, че възложителя счита,
Е възможността договорът да се поднови автоматично без възможност за
прекратяване по никакъв начин, освен по взаимно съгласие е клауза противоречаща на
закона, добрите нрави и морала.Няма спор,че предизвестието е получено от ищеца-
изпълнител.
По повод предизвестието, ищецът е изпратил до ответника отговор вх.
5
№128/04.011.2021г.,в който е посочил,че доколкото след подновяване срока на
Договора и към датата на Предизвестието няма данни да е налице постигнато взаимно
съгласие между страните за предсрочно прекратяване на Договора, нито данни за
виновно неизпълнение на Договора от страна на изпълнителя, каквато възможност
предвижда общата разпоредба на чл.87 от ЗЗД, то счита,че не са налице основанията за
прекратяване на вече подновения Договор от страна на възложителя.Посочено е
също,че ако отговора не повлияе на решението на възложителя за едностранно
предсрочно прекратяване на Договора то отговора да се счита за покана възложителя да
изпълни в срок от 7 работни дни, считано от по-ранната измежду датите на получаване
на настоящия отговор-покана по електронен път и по куриер, задължението си по чл.7
от Договора за заплащане на неустойка при едностранно предсрочно неоснователно
прекратяване на договора в размер , равен на останалите абонаментни месечни такси
до края на срока на договора, а именно-1 200,00 лв.
В отговор , ответникът е изпратил до ищеца становище изх.
№132/10.11.2021г.,че предвид уговорения не малък срок на договора-48 месеца така
уговорената неустойка е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.Задължението за заплащане на абонаментна такса за услуга,
която след прекратяване на договора няма да се извършва не обезщетява някаква
претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно
разместване на блага.
На свой ред от ищецът е изпратил на 12.11.2021г. по ел. поща отговор до
ответника,в който е изразил становище,че счита за неоснователни доводите на
ответника относно дължимата съгласно договора неустойка поради това,че с
подпписване на договора ответника се е съгласил с размера на претендираната
неустойка, характерът на конкретното договорно правоотношение и качеството на
страните по него не допускат възможност за редуциране на договорената неустойка
поради прекомерност, както и че размерът на претендираната компенсаторна
неустойка съответства изцяло на размера на облагата, която изпълнителя би
пропуснал, като пряка и непосредствена последица от виновното съществено
изпълнение на Договора от възложителя.
Представена е Справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от 1 200
лв., видно от която законната лихва за периода 16.11.2021г. до 20.12.2021г. е в размер
на 11,67 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
6
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. валидна неустоечна клауза
в сключения между страните договор и 2. Предсрочното прекратяване на договора от
страна на възложителя.
Безспорно се установи,че между страните е бил сключен договор за доставка
на интернет и абонаментна поддръжка от 01.04.2014г., който ответникът-възложител е
прекратил едностранно преди изтичане на срока на договора, уговорен в чл.8 във вр. с
чл.2 с едномесечно писмено предизвестие, считано от 01.11.2021г.
Ищецът претендира в настоящото производство неустойка за предсрочно
прекратяване на договора , уговорена в чл.7 от договора. Съгласно посочената клауза
при предсрочно прекратяване на договора от страна на възложителя, последния
дължи на изпълнителя неустойка в размер, равен на размера на оставащите
абонаментни такси до края на срока на договора.
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
Съдът счита,че така уговорената в чл.7 от Договора между страните неустойка
е нищожна и не поражда права и задължения за страните, поради следното: Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и
др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В случая предвидената в чл.7 от договора за доставка и поддръжка от
01.07.2014г. неустойка е в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване. Т.е. уговорения размер
на неустойката е равен на цената на самата услуга / оставащите месечни абонаментни
такси до края на срока на договора/. Следователно по този начин е уговорено, че
възложителят следва да заплати всички дължими месечни такси без до края на
договора да получава уговорената в договора насрещна престация от изпълнителя. Така
изпълнителя получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи
7
насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му прекратяване. Така
уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с
нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.
Следва да се посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника,
не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на
интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна
на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. С
процесната неустоечна клауза , макар договорът да е прекратен, възложителя остава
задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да ползва
установените в договора услуги. Така установена клаузата за неустойка, като нищожна
поради противоречието й с добрите нрави, не поражда задължение за възложителя-
абонат на услугите за заплащането й . В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г.,
ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на
ВКС.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск по чл.92 от ЗЗД за
заплащане на неустойка в размер на 1 200,00 лв. за предсрочно прекратяване на
Договор за доставка и поддръжка от 01.07.2014г. по чл.7 от договора, дължима за
периода м. ноември 2021г.- м. юни 2022г. включително се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради неоснователност на главния иск неоснователен се явява и акцесорния
иск за заплащане на лихва за забава в размер на 11,67лв. за периода 16.11.20211г. до
20.12.2021г. , както и за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на иска-
22.12.2021г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора, ще следва на основание чл.81 във вр. чл.78 ал.3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 350,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.“ ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, представлявано от управителя Г. И. М. против ПОЧИВНА
БАЗА „***“ –П., ЕИК: *** с адрес обл. С., общ.С., гр.С., к.к.П., ***, представлявано от
Е. К. А. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 1 200,00 лв.-главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
8
Договор за доставка и поддръжка от 01.07.2014г. по чл.7 от договора, дължима за
периода м. ноември 2021г.- м. юни 2022г. включително, законна лихва за забава в
размер на 11, 67 лв. за периода 16.11.2021г. до 20.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска-22.12.2021г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.С.,
***, представлявано от управителя Г. И. М. да заплати на ПОЧИВНА БАЗА „***“ –П.,
ЕИК: *** с адрес обл.С., общ.С., гр.С., к.к.П., ***, представлявано от Е. К. А. разноски
по водене на делото в размер на 350,00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9