Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.12.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 10032 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С т.н. решение, обективирано в протокол от открито
съдебно заседание на 17.07.2020 г. по гр.д. № 18856/20 г., СРС, ГО, 62 с-в е признал за незаконно и отменил уволнението на М.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат К., със съдебен адрес:***,
офис 23, по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен срещу „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя и едноличен
собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат П.С.от САК, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед №
56/15.04.20 г. Възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М.В.М., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „инженер
конструктор“ НКИД 2562 НКПД 21446042. Осъдил е „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявано от управителя и едноличен собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***,
чрез пълномощника адвокат П.С.от САК да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23, на основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 5822,65 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 23.04.2020 г. до 17.07.2020 г., ведно със законната лихва от 21.05.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за останалия предявен
период до 15.10.2020 г. и за останалия предявен размер до 12 600 лв. Осъдил е „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от
управителя и едноличен собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***, чрез
пълномощника адвокат П.С.от САК да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение. Отхвърлил е изцяло предявения от
„Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя и едноличен
собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат П.С.от САК насрещен иск срещу М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника по делото адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23 за
сумата от 6307,62 лв. Осъдил е „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано
от управителя и едноличен собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***, чрез
пълномощника адвокат П.С.от САК да заплати по сметка на Софийския районен
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 392,88 лв., представляваща държавна такса.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от
управителя и едноличен собственик Д.П.Л., чрез пълномощника по делото адвокат П.С.от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че неправилно
СРС е приел, че не е налице вина по смисъла на чл.186 КТ, поради което искът по
чл. чл.344,
ал.1, т.1 КТ се явява основателен. В чл.187, ал.1 от КТ са дефинирани хипотезите, които
законодателят приема като нарушения на трудовата дисциплина. Безспорно е, че
когато законът изчерпателно изброява и посочва хипотезите на нарушението, то
предпоставя наличието на вина. Иначе казано, ако конкретната ситуация попада в
някоя от изброените хипотези и не е налице посочено уточнение, то
осъществяването на тази хипотеза винаги е виновно. При тези данни е неясен
мотива на съда, че по настоящето дело работникът не е извършил нарушенията
виновно. Факт е, че по категоричен начин са изяснени
всеки един от случаите, за които е спазена дисциплинарната процедура и са
поискани обяснения, че всеки един от тези случаи, представлява „неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила", че
във всеки един от тези случаи отговорен е работникът. Следователно, не само е
установен извършителят, но и е налице само и единствено виновно поведение от
негова страна, за неизпълнението на поставените задачи. Освен това, въпреки
наличните писмени доказателства и гласни доказателства, съдът не възприема, че
работникът заема основна позиция в производствения процес. Като конструктор той
е отговорен изцяло за правилното комплектоване и изработване на чертежите, по
които в последствие ще бъде осъществено производството. В случая, не може да се
говори за „творчество" и „независимо" „решение", което да може да
вземе конструкторът, тъй като се касае от една страна за поръчка на клиент, с
ясно подадени спецификации за изработка на поръчката, от друга страна са налице
технологични и технически стандарти, изисквания и условия по които трябва да
бъде извършена работата от страна на конструктора. Какво и творчество да се
влага в работата, то не може да подменя тези стандарти за работа. В настоящия
случай, конструкторът е единственият отговорен за чертежите, които създава и по
които се произвежда определена продукция.
На следващо място, съдът се „формализира" в мотивите си по отношение
на третата докладна от 19.03. (както е записано в Заповедта за дисциплинарно
уволнение), като категорично заявява, че такава няма, а приложената докладна от
23.03.2020 не е описана в същата заповед. Действително в Заповедта е цитирана
дата 19.03., обаче в описателната част е изписан случая от приложената докладна
от 23.03., следователно налице е техническа грешка при изписването на датата на
докладната, но това не променя факта, че обстоятелствата от същите са включени
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Аналогично по отношение мотивите на съда, че в заповедта липсва дата на
извършване на нарушението и това е основание да се приеме, че липсва съществен
реквизит от същата, поради което тя се явява незаконосъобразна. Като се има
предвид текста на чл.194 КТ наказанието се налага не по-късно от два месеца от
откриването на нарушението, но не повече от една година от извършването му.
Налице са две хипотези на установяване на нарушението-откриване и извършване!
Като се има предвид спецификата на работата на конструктора и факта, че е
обективно невъзможно да се установи, кога е съставен един чертеж (точна дата),
което е сложен и продължителен комплекс от действия, но категорично може да се
установи, кога въз основа на този чертеж е възникнал проблема при
произвеждането на детайла или в случай на рекламация е необясним мотива на
съда, че липсват данни за момент на извършването на нарушението. По делото са
приложени докладни записки установяващи ясно посочен момент (дата) възникналия
проблем и кой е отговорен за него. Същите са цитирани и в заповедта за
уволнение. Следователно налице са всички възможни реквизити предвидени в КТ, а
извода на съда е неправилен, необоснован и незаконосъобразен.
Счита,
че по делото са налице достатъчно писмени доказателства, от които се
установяват, както правата и задълженията на работника, така и коректно
проведената дисциплинарна процедура по установяване на нарушенията съобразно
изискванията на КТ. Свидетелските показания на ищцовия свидетел не следва да се
кредитират, тъй като са дадени от служител работил в дружеството половин
година, преди извършването на нарушенията. Сочи, че от писмените доказателства
безспорно се установява, какви задължения има конструкторът и как следва да
осъществява своята дейност, съобразно правилата и принципите на работата на
дружеството.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове от М.В.М., ЕГН ********** с правно основание чл.344, ал.1,т1-3 от КТ, а
предявеният насрещен иск за сумата от 6307,62 лв. да бъде уважен изцяло.
Претендира разноски и за настоящата инстанция.
Въззиваемият
М.В.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат З.К., със съдебен
адрес:***, офис 23 оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание на 17.07.2020 г. е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове от М.В.М., ЕГН ********** срещу „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ****** както следва: иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № 56/15.04.2020 г., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „инженер конструктор“ и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 12 600 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в периода 15.04.2020 г. до 15.10.2020 г. Ищецът твърди, че
уволнението е незаконно, тъй като не е извършил вмененото нарушение на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 4 т.4 от КТ..
Ответникът оспорва
предявените искове с твърдение, че
процесната заповед е правилна и законосъобразна, тъй като ищецът е
осъществил посочените в уволнителната заповед деяния.
По делото е безспорно,
че ищецът е работил
по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността „инженер конструктор ", че трудовото
правоотношение е прекратено считано от 23.04.2020 г. с връчване на Заповед № 56/15.04.2020 г., с която е наложено дисциплинарно наказание- уволнение и е прекратен трудовия
договор № 570/12.10.2018 г. Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание
ответникът е посочил деяние, които е квалифицирал като нарушение на трудовата
дисциплина
по чл.187, ал.1, т.4 КТ-произвеждане на некачествена продукция, установено на
02.05.2019 г., както и на основание чл.187, ал.1, т.3 КТ-неизпълнение на
наложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила,
установени на 15.01.2020 г. по поръчка № 030435, че детайлите са били
изработени със силно завишено време, за което е наложено наказание забележка,
на 13.03.2020 г. По отношение на същата поръчка № 030435 е установено, че не е спазена
подредбата във файловата структура и начина на архивиране на информация във
файловата система на сървъра на „Ф.л.“ ЕООД, като отново е наложено наказание
забележка. Установено е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 КТ по отношение на поръчка №
030859, като ищецът е променил 3 D
модел на клиента, вследствие на което били вложени допълнителни обработки по
процеси заваряване и механична обработка. В тази връзка на служителя е било
наложено наказание предупреждение за уволнение на 13.03.2020 г.
Установено е нарушение
на трудовата
дисциплина
по чл.187, ал.1, т.3 КТ-неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила по отношение на поръчка № 31117/ т.5/,
а именно има грешки в преначертаването на платформата, не е спазено заданието,
затруднена е изработката, като са добавени обработки за лазерно рязане. Това е
установено с докладна записка от 12.02.2020 г., като на 12.03.2020 г. на
служителя е била връчена покана за даване на писмени обяснения. Същият е
заявил, че не вижда да е сгрешил с нещо, като стриктно е спазил конструкцията
зададена от клиента. В заповедта е посочено, че твърдението е неоснователно,
тъй като поръчката е била дадена на друг конструктор, който е изчертал
поръчката с необходимите промени. Установено
е нарушение на трудовата
дисциплина
по чл.187, ал.1, т.3 КТ-неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила по отношение на монтажа на допълнителна
площадка за прахова линия 2, като е установено, че доставените плоскости са с размери по-малки от необходимите с около
20-30 мм./ т.6/. След проверка с
мениджър проекти е установено, че доставените плоскости отговорят на подадените
от фирма „Ф.Л.“ ЕООД към подизпълнител размери. В дадените от ищеца М.М.
обяснения, същият е обяснил, че платформата е била коригирана от колега
конструктор. Установено е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 КТ-неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, като е
установено наличието на регулираща клапа в комплектацията на доставените
елементи от Wagner/ т.7/ Посочена е докладна
записка от 19.03.2020 г., което е техническа грешка, тъй като такава няма, а
датата е от 23.03.2020 г. и това се установява от описателната част в Заповедта за дисциплинарно уволнение. След запитване, В.М.заявил, че е запознат с
доставката на клапата, но служителят М.В.М. му казал, че не става. На 26.03.2020г. на служителя М.В.М. била
връчена покана за даване на писмени обяснения по повод на тази констатация,
като на 31.03.2020 г. същият е обяснил, че именно В.М.заключил, че клапата не е
подходяща. Въз основа на докладна записка от 23.03.2020
г./ отново е допусната техническа грешка в датата, като е посочена 19.03.2020
г./ е установено нарушение на трудовата дисциплина извършено от М.В.М. по
чл.187, ал.1, т.3 КТ- неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила, като е установено, че са именувани
чертежи по поръчка за изработка на платформа-удължаване на камера за прахово
боядисване, което е причинило грешно изработване от подизпълнител/ т.8/. В
дадените на 31.03.2020г. писмени обяснения от М.В.М., същият е заявил, че не
той е виновен, а конструкторът, който е работил след него по същата поръчка. Въз
основа на докладна записка от 23.03.2020 г./ отново е допусната техническа
грешка в датата, като е посочена 19.03.2020 г./ е установено нарушение на
трудовата дисциплина извършено от М.В.М. по чл.187, ал.1, т.3 КТ- неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила,
като е установено при монтажа на
допълнителна площадка за прахова линия 2, фланците на събирателния колектор
и изработените 2 броя „кофи“ не съвпадат и не могат да бъдат монтирани/ т.9/. В случая е невъзможно да се
напасват трите детайла, като са заложени плътни отвори един срещу друг и дори
да не се разминава толкова от подадения чертеж към производството, пак трябва
да се сложи луфт за корекции и фина настройка. Всички други детайли са
изработени с бъбрековидни отвори на единия фланец, което е далеч по лесно и
удобно за монтаж. В депозираните на
31.03.2020 г. писмени обяснения от М.В.М., същият е заявил, че не е получил
друго изрично разпореждане и се е придържал стриктно към заданието. Всички тези
факти са посочени в цитираната заповед № 56 от 15.04.2020 г., като е посочено,
че служителят М.В.М. е допуснал нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1
т.3 и т.4 от КТ, поради което управителят на „Ф.л.“ ЕООД е наложил
дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратил
трудовия договор № 570/ 12.10.2018 г. с М.В.М., на длъжност „инженер
конструктор във „Ф.л.“ ЕООД.
По делото са били
разпитани двама души свидетели-П.И.Д.и
Д.П.Л., управител на дружеството- работодател „Ф.л.“ ЕООД. Свидетелят П.Д.установява, че е работил при ответника като
конструктор и го е напуснал по свое желание през м.07.2019 г. Същият обяснява
механизма на изпълнение на поръчката от постъпването й до изпълнението. Става
въпрос за всякакви машинни детайли.Търговецът, който е лице от търговския отдел
на ответното дружество приема поръчката и началникът на конструктивен отдел я
разпределя на даден конструктор, който отговаря за самата поръчка. Ако има
пропуски и неточности с изработването на детайла, същите следва да бъдат
установени от конструктора, а ако има неточности по заданието, се обръща към
търговеца за указания. Документацията се проверява от друг конструктор или
проверяващо лице от отдел Контрол на качеството, ако има такъв, който проверява
качеството на изработения детайл или изделие. Ако се намери грешка преди да
влезе в производство, детайлът се връща на конструктора да го коригира, а ако е
влязло в производство, зависи дали проблемът е разрешим или не. Инженер конструкторът
прави чертежите, по които работниците-заварчици, стругари и други изработват
изделието. Всеки инженер се опитва да облекчи максимално производството на
детайла и естествено отговаря дали е изработен добре, като се опитва максимално
да съкрати времето за изработка, както и разходите за изработването на детайла
или заданието. Свидетелят поддържал връзка с колегите си и бил „чувал“, че имат
опасения от дисциплинарни уволнения, но не е чувал защо се страхуват в този
момент от уволнения. Свидетелят Д.П.Л.,
управител на фирмата работодател заявява, че като инженер конструктор, ищецът
има много проекти, но с много сериозни грешки, които водели до сериозни
проблеми с рекламации и бракуване. След като минала една година във фирмата се
започнала регистрация на такива събития, тъй като имало големи финансови
загуби. Това била причината да се изискат писмени обяснения и се стигнало до
процедурата по освобождаване на ищеца. Буквално преди седмица се установила
нова грешка на ищеца, върнал се брак от Швейцария, поради допусната от ищеца
грешка. Някои и от пропуските били лично констатирани от управителя, някои от
качествения контрол, други от колеги на ищеца.
От правна страна:
Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението
носи ответникът по настоящото дело, работодателят „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******
на ищеца. Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на
обстоятелствата, предвидени в чл.195 КТ, във вр. с чл.190 КТ, чл.194, ал.1 КТ и чл.193, ал.1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина,
нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на
трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства
под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.195 КТ, във връзка с чл.190, 186 и 187 КТ, вследствие на което
може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно
наказание на виновния работник.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на
нарушението –чл.189, ал.1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на
определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител,
както предписва правната норма, регламентирана в чл.193, ал.1 КТ.
Съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване
на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява
защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на
трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се
очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на дисциплинарното наказание.
Дисциплинарната отговорност на служителя е осъществена от надлежен орган на
работодателска власт по чл.192, ал.1 КТ, за което обстоятелство страните не спорят.
Установява се от събраните по делото доказателства, че преди да наложи
процесното дисциплинарно наказание органът на дисциплинарна власт е изискал, а
въззиваемият/ищец е дал обяснения по отношение на релевираните в процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, като по този начин е спазена процедурата,
предвидена в чл.193 КТ. По делото е несъмнено
установено, че обяснения са били поискани от ищеца преди издаване на процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение. Ищецът се е
възползвал от правото си на защита и в рамките на определения му срок е
депозирал писмени обяснения, с които е оспорил извършването на сочените от
работодателя дисциплинарни нарушения. Доколкото работодателят е приел тези
писмени обяснения, то СГС приема, че това е достатъчно за извода, че
задължението по чл.193 КТ е изпълнено /изслушването на работника или служителя и приемането на
писмените му обяснения са алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи
също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на
работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание
свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те
действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по
същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по
чл.193, ал.1 КТ.
Съгласно нормата на чл.194, ал.(1) КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му. Посочените два срока са преклузивни
и съдът следи служебно за спазването им от работодателя. Моментът на налагане
на дисциплинарното наказание е моментът на връчване на заповедта за уволнение. Двумесечният срок по чл. 194, ал.
1 от КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде
налице, когато са изготвени всички
материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва
когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да
говорим за откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по
чл. 194, ал. 1 от КТ. От събраните по
делото писмени доказателства СГС приема, че за дата на откриване на нарушението
следва да се приемат датите на докладните записки към посочените в заповед № 56/15.04.2020 г.
нарушения.
Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание по чл.195, ал.1 КТ е въведено с цел преценка на
изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания
работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в
заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ-така решение № 377 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1962/2010 г., IV
г. о., ГК. В случая, настоящата инстанция приема, че заповедта е мотивирана. В заповедта са описани 9 броя нарушения на
трудовата дисциплина -един по чл.187, ал.1, т.4 КТ и осем по чл.187, ал.1, т-3
от КТ, които са индивидуализирани в уволнителната заповед,
съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, с описание на техните
обективни и субективни признаци и време на извършването им, доколкото и предвид спецификата на работата такова може
да бъде конкретно установено и за всяко едно от тях
работодателят е приел писмените обяснения на ищеца и за всяко едно от тях не е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Настоящата инстанция приема за
доказано нарушението по чл.187, ал.1, т.4 от КТ-произвеждане на некачествена
продукция, установено на 02.05.2019г., изразяващо се в това, че по поръчка № 024069
междуцентрово разстояние на отвори ф 9 не съответства на зададените от клиента
параметри. Ищецът, в даденото на 14.05.2019 г. писмено обяснение твърди, че е
работил въпросната поръчка на 20.02.2019 г., че е допуснал грешка, „което прави
детайлите негодни“ и не може да посочи оправдателна причина за допуснатата от
него грешка, която си обяснява с „недоглеждане“. По отношение на това нарушение обаче, настоящият съдебен състав намира, че описаното в нея не е нарушение на
трудовата дисциплина, а се касае за некачествено изпълнение на работата, което
представлява друго, различно уволнително основание – по чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Относно посочените нарушения по
чл.187, ал.1, т.3 от КТ-неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологични правила, установено на 15.01.2020 г., касаещо
поръчка № 030435, за което на служителя М.М. е било наложено наказание на
основание чл.188, т.1 КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.3 от КТ на 13.03.2020 г.,
забележка, относно нарушение по
чл.187, ал.1, т.3 от КТ-неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологични правила, установено на 15.01.2020 г., касаещо
поръчка № 030435, за което на служителя М.М. е било наложено наказание на
основание чл.188, т.1 КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.3 от КТ, забележка, на 13.03.2020 г., относно
нарушение по чл.187, ал.1, т.3 от КТ-неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологични правила, установено на 15.01.2020 г.,
касаещо поръчка № 030859, за което на служителя М.М. е било наложено наказание
на основание чл.188, т.1 КТ, във връзка с чл.187, ал.1, т.3 от КТ, предупреждение за уволнение, съдът не
следва да разглежда в настоящето производство, тъй като за тези нарушения ищецът е бил наказан със съответните
наказания-забележка два броя и предупреждение за уволнение, предвид принципа за
еднократност на наказанието с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ.
Съдът счита, че процесните нарушения
на трудовата дисциплина, за които е наложеното дисциплинарното наказание с
мотивирана заповед са налице, като работодателят е провел пълно и главно
доказване в тази насока по отношение нарушенията отразени в т.5, 8 и 9 от заповедта. Налице индивидуализация на нарушенията
чрез описание на техните фактически признаци.
При съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, настоящата инстанция намира, че е
доказано, че тези нарушения разкриват фактическия състав на нарушението по чл.187, ал.1, т.3 КТ-неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите
и технологичните правила. В разпоредбата на чл.187, ал.1, т.3, пр.1 КТ е регламентирана една от
хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в неизпълнение
на възложената работа. Същото представлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно
престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение.
Фактическият състав на това нарушение може да бъде осъществен както с
бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията,
влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият работи не
това, което му е възложено или следва от характера на определената работа.
Неизпълнението на трудовите функции
или тяхното забавено и некачеството изпълнение безспорно разкрива признаците на
нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят може да ангажира
дисциплинарната отговорност на служителя. Без значение е обстоятелството дали
от процесните нарушения са произтекли или е могло да произтекат вреди за
работодателя. Дисциплинарното нарушение представлява противоправно деяние
(действие или бездействие), извършено виновно от работник или служител, полагащ
труд по трудово правоотношение, с което се нарушава установената от
работодателя трудова дисциплина, вкл. и установените от него технологични
правила - арг.чл.186,
изр. 1 КТ.
Следователно, само неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или
съобразно законните разпореждания на работодателя трудови задължения представлява
дисциплинарно нарушение. Нещо повече, неизпълнението на възложената работа като
нарушение може да не доведе до конкретен вредоносен резултат, а да бъде на
формално извършване. Само по себе си неизпълнението на възложената работа
уврежда интересите на работодателя, тъй като той има интерес и заплаща трудово
възнаграждение на работника или служителя, който да престира работната си сила и да изпълнява
уговорената работа, което е и едно неговите основни задължения по трудовото
правоотношение - арг. чл.126,
т.4 КТ.
СРС лаконично е посочил, че искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, поради липса на вина по смисъла на чл.186 КТ, „от никъде не може да се извлече наличието на вина“, а „виновното
неизпълнение е първият признак на дисциплинарното нарушение“. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че вината има две форми- умисъл и небрежност. Дисциплинарното
нарушение е неизпълнение с дължимата грижа /т.е. виновно/ на задължение по
трудов договор и осъществяването му най-често е проява на липса на качества у
работника или служителя. За гражданското право е без значение дали длъжникът е
способен /притежава необходимите качества/ да положи дължимата грижа, тъй като
положените усилия се съизмерват с един абстрактен модел /грижата, която би
положил добрият работник или служител, зает със съответната дейност при подобни
условия/. Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието и неговите последици, както е в наказателното право. Дисциплинарното
нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за
прекратяване на трудовия договор. Двете основания съществуват паралелно във
всички случаи, при които работникът или служителят не полага дължимата грижа,
не защото не иска да я положи, а защото не може. Дисциплинарното нарушение,
като основание за прекратяване на трудовия договор, изключва основанието липса
на качества, когато нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено
или небрежно /работникът или служителят съзнателно не изпълнява задълженията
си, защото иска да увреди работодателя или въпреки че допуска възможността той
да бъде увреден/. Липсата на мотивация може да доведе до извършването на
дисциплинарно нарушение по чл.186 КТ,
когато тя пречи на работника или служителя да полага дължимата грижа. В зависимост
от тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно
уволнение, но той може да прекрати трудовото правоотношение поради липса на
качества на основание чл.328,
ал.1, т.5 КТ,
когато нарушението не е умишлено. Специфичното при липсата на качество е, че
състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни и не винаги
съставляват дисциплинарно нарушение. Преценката за причините, довели до
неизпълнение на работата, е на работодателя, който определя на какво основание
да прекрати трудовия договор /а и в рамките на трудовия спор по законността на
уволнението, когато работникът оспорва наличието на виновно поведение, в тежест
на работодателя е да установи, че работникът или служителят съзнателно не е
проявил дължимата грижа, че не изпълнил точно задълженията си, въпреки че е
разполагал с обективна възможност да го стори, които обстоятелства следва да се съдържат в заповедта за уволнение/ - виж
например решение № 102 от
31.03.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3687/2014 г., ІV г. о., ГК и решение № 420 от 08.01.2013 г. на ВКС
по гр.д. № 1014/2011 г., ІV г. о., ГК. В настоящия казус, от приложените по делото писмени доказателства, включително
длъжностна характеристика на длъжността
инженер конструктор, от гласните доказателствени средства на разпитаните
свидетели се установява, че служителят/ищец заема длъжността конструктор, по силата на която е отговорен изцяло за правилното
комплектоване и изработване на чертежите, по които в последствие ще бъде
осъществено производството. Конструкторът е единственият отговорен за
чертежите, които създава и по които се произвежда определена продукция. Ако има пропуски и
неточности с изработването на детайла, същите следва да бъдат установени от
конструктора, а ако има неточности по заданието, се обръща към търговеца за
указания. Ако се намери грешка преди да влезе в производство, детайлът се връща
на конструктора да го коригира, а ако е влязло в производство, зависи дали
проблемът е разрешим или не. Инженер конструкторът прави чертежите, по които
работниците-заварчици, стругари и други изработват изделието. Всеки инженер се
опитва да облекчи максимално производството на детайла и естествено отговаря
дали е изработен добре, като се опитва максимално да съкрати времето за
изработка, както и разходите за изработването на детайла или заданието. Ищецът е проявил небрежност при изпълнението на поетите от него трудови задължения по т.5, т.8 и т.9, като не е положил
дължимата грижа за надлежното им и своевременно изпълнение, като с част от
нарушенията е поставил работодателя в опасност от произтичане на неблагоприятни
последици, загубване на клиенти и по този начин е увреден и интересът на работодателя-служителят да престира трудовата си
сила, като извършва в пълен обем в качествен и количествен аспект работата за
която са се уговорили. С оглед на това извършеното от въззиваемия/ищец дисциплинарно нарушение е
тежко и наложеното дисциплинарно наказание съответства на неговата тежест,
съобразно нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл.189 КТ. При налагане на
дисциплинарното наказание, същото е съобразено правилото на чл.189, ал.1 КТ, съгласно което при
определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение,
с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на служителя към конкретното неизпълнение. В случая служителят няма критично
поведение към допуснатите нарушения, като за част от тях очевидно счита, че те
не са били част от трудовата му функция, въпреки че е изрично запознат с длъжностната си характеристика, за другите счита, че такива не са
допуснати от него, а от други лица.
Посочените нарушения по
т. 5, 8 и 9 от
заповедта са достатъчни, за да обусловят налагането на
дисциплинарното наказание "уволнение".
Най-накрая, неоснователно и недоказано се явява
твърдението на ищеца, че работодателят осъществявал кампания за масово заяждане,
за търсене на несъществуващи дисциплинарни нарушения и спрямо други работници и
служители във фирмата, тъй като работата намаляла и клиентите пренасочвали
поръчките си към други изпълнители. Съдът не кредитира показанията на ищцовия свидетел
в частта, в която същият заявява, че бил „чувал“, че имат/разбирай колегите/ опасения
от дисциплинарни уволнения, но не е чувал защо се страхуват в този момент от
уволнения, като пристрастни, а и препредаващи към нещо „евентуално чуто“. Други
доказателства за установяване на горните твърдения не са установени по делото. По
делото прави впечатление, че ищецът напълно оправдава своите нарушения, като
счита, че или такива въобще не са били допуснати, или са били допуснати от
други колеги, акцентирайки именно върху твърдението за търсене на несъществуващи дисциплинарни нарушения от страна на работодателя.
С оглед на горното искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и като такъв трябва да бъде
отхвърлен.
По отношение исковете по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. чл.225, ал.1 КТ:
Основателността на така предявените искове е
обусловена от основателността на иска по чл.344, ал.1,
т.1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като обуславящият иск е неоснователен, то такива се
явяват и обусловените искове, поради което трябва да бъде отхвърлени.
В
конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр.ІІ ГПК следва
да се отмени, а
предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени.
При тези данни следва да
бъде разгледан насрещният иск, предявен от „Ф.л.“ ЕООД срещу М.В.М. за сумата
от 6 307,62 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване
на трудовия договор за 90 дни на основание чл.221, ал.2 КТ, СГС намира
следното:
Съгласно чл. 221, ал.2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. В тази норма е предвидена
имуществена отговорност на служителя под формата на обезщетение, което той
дължи на работодателя в случай на наложено наказание дисциплинарно уволнение. КТ предвижда, че отговорността е в
размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение.
Дефиницията на посочената отговорност показва, че тя може да се реализира само
в случай на законно наложено дисциплинарно уволнение. Обратно, ако уволнението бъде признато за
незаконно и отменено - отговорност на служителя в посочения размер не може да
бъде търсена. Доколкото с решението по настоящото дело дисциплинарното
наказание ще бъде потвърдено, искът за заплащане на
обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ се явява
основателен за
претендираната сума. Видно от депозирания по делото
трудов договор № 570 от 12.10.2018 г., срокът за предизвестие е 90 дни, поради
което размерът е правилно определен.
По отношение на
разноските:
Предвид предявената
претенция и изхода на спора, ищецът дължи на ответното дружество направените
разноски за първата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 1800 лв.
За въззивната инстанция въззиваемият
следва да заплати на въззивника разноски за настоящата инстанция за държавна
такса в размер на 322,44 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ т.н. решение, обективирано в протокол от открито
съдебно заседание на 17.07.2020 г. по гр.д. № 18856/20 г. на СРС, ГО, 62 с-в,
вместо което, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ,
предявен от М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото
адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23 срещу
„Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя и едноличен собственик Д.П.Л.,
със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат П.С.от САК за признаване
за незаконно и отменяне уволнението на М.В.М., ЕГН **********, извършено на основание
чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № 56/15.04.20 г., за възстановяване на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на М.В.М., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „инженер конструктор“
НКИД 2562 НКПД 21446042., за осъждане на „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявано от управителя и едноличен собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***,
чрез пълномощника адвокат П.С.от САК да заплати на М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23, на основание
чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 5822,65 лв., представляваща обезщетение за
оставането му без работа за
периода 23.04.2020 г. до 17.07.2020 г., ведно
със законната
лихва от 21.05.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23 да заплати на „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя
и едноличен собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат
П.С.от САК по предявения от „Ф.л.“ ЕООД срещу
М.В.М. насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ
сумата от 6307,62 лв., която сума представлява обезщетение за неспазено
предизвестие за прекратяване на трудовия договор за 90 дни.
Потвърждава т.н. решение в частта, в
която СРС е отхвърлил иска за останалия
предявен период до 15.10.2020 г. и за останалия предявен размер до 12 600
лв.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23 да заплати на „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя
и едноличен собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат
П.С.от САК направените разноски за първата инстанция в размер от 1800 лв.
ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат К., със съдебен адрес:***, офис 23 да заплати на „Ф.л.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя
и едноличен собственик Д.П.Л., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адвокат
П.С.от САК направените разноски за въззивната инстанция в размер на 322,44 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.