Р Е
Ш Е Н И Е
номер 156
27.12.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
дванадесети декември 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Р.
Динева, като
разгледа докладваното от съдията Цветанов, гражданско дело номер 574 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано по искова молба на
Л.Г.С. срещу „Рудник Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, с която
се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че
работил в ответното дружество по безсрочен трудов договор № 78/28.03.2007 г. за
изпълнение на длъжността „шофьор лек автомобил до 9 места“, като за периода от
01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. изпълнявал по съвместителство длъжността „автомонтьор“ поради
производствена необходимост въз основа на допълнително споразумение № 682/08.03.2019 г.
Твърди, че със заповед от 23.07.2019 г. на управителя на ответното дружество
било прекратено трудовото му правоотношение поради наложено му дисциплинарно
наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта 23.07.2019 г.
Твърди, че уволнението му е незаконно поради нарушаване на императивни
разпоредби досежно процедурата по налагането му, както и поради липсата на
фактическо и материално правно основание за налагането му. Твърди, че
действително на дати 25, 26 и 27 март
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Рудник Т.-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, в
който взема становище, че исковете са неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата
досежно сключения с ищеца безсрочен трудов договор № 78/28.03.2007 г. за
изпълнение на длъжността „шофьор лек автомобил до 9 места“, като с допълнително
споразумение № 682/08.03.2019 г. ищецът бил преназначен за изпълнение в периода
от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. длъжността „автомонтьор“ в участък
„Автотранспорт“ при 8 часов работен ден. Твърди, че на ищеца била връчена
длъжностна характеристика за заеманата длъжност, в която дал съгласие да
изпълнява вменените му трудови задължения. Твърди, че със заповед № 002 от
23.07.2019 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 23.07.2019 г., на която дата
била подписана от ищеца заповедта. Счита, че заповедта е законосъобразна,
издадена при спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и
при наличие на осъществено от ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Твърди, че ищецът е управлявал автомобила през трите дни без никакво устно или
писмено разпореждане, с което нарушил задълженията си по длъжностна
характеристика и така злоупотребил с доверието на работодателя. Твърди, че
изпълнявайки тази несвойствена за длъжността му дейност ищецът не е уплътнил
работното си време и не изпълнил задълженията си като „автомонтьор“. Твърди, че
ищецът допуснал системно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като наред с
допуснатите три нарушения при шофирането на автомобила на трите дати, имал
наложено с влязла в сила заповед от 10.01.2019 г. дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, с което в рамките на 5 месеца ищецът допуснал 4 нарушения на
трудовата дисциплина, което било системно нарушение на трудовата дисциплина –
чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ и т. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред. Излага
подробни правни съображения за наличие на квалифициращия признак системни
нарушения, за спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, както и за липса на
злоупотреба с право на уволнение. Твърди, че трудовото правоотношение било
изменено на основание чл. 119 КТ, а не на основание чл. 120 КТ, поради което
били необосновани възраженията за недействителност на клаузата на чл. 11 от
допълнителното споразумение. Твърди, че уволнението е законно, като е спазена
процедурата, заповедта била мотивирана, а ищецът извършил тежко нарушение на
трудовата дисциплина, чието наказание „уволнение“ е съразмерно с неговата
тежест. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Представя
писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 12.11.2019 г. е обявен
за окончателен доклада по делото, обективиран в определение от 17.10.2019 г., с
което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключеният между страните безсрочен трудов
договор № 78/28.03.2007 г. за изпълнение на длъжността „шофьор лек автомобил до
9 места“; със заповед № 002 от 23.07.2019 г. било прекратено трудовото
правоотношение с ищеца поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
считано от 23.07.2019 г., на която дата била подписана от ищеца заповедта.
С въпросното определение е и допълнен и изменен
доклада по делото чрез изявления на адв. Д., направени в писмена молба преди
заседанието и уточнения в проведеното съдебно заседание по реда на чл. 145, ал.
1 ГПК.
С протоколно определение от същата дата 12.11.2019
г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и
ненуждаещи се обстоятелствата, че на дати 25, 26 и 27 март
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника
и че същото е било прекратено с оспорената заповед, като оттук насетне в тежест
на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно
- че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в
частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена
- на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна
е съдебната практика, постановено от ВКС, че съдът е длъжен да се произнесе
само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да
разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в
процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което
съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба.
Няма
спор между страните досежно валидно възникналото трудово правоотношение въз
основа на сключения
между страните безсрочен трудов договор № 78/28.03.2007 г. /л.78-л.81/ за изпълнение
на длъжността „шофьор лек автомобил до 9 места“. С допълнително
споразумение № 1827/21.11.2018 г. /л.16-л.18/ на основание чл. 119 КТ
„изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие“ и молба №
20477/20.11.2018 г., като единствената промяна на трудовото правоотношение е
посочена в чл. 11 – Поради производствена необходимост за времето от 21.11.2018
г. до 20.02.2019 г. включително, за срок от 3 месеца да изпълнява длъжността
„автомонтьор“ в участък „Автостранспорт“ със същото заплащане – ОМЗ от 1282
лв., работи на смени по 12 часа през ден. С допълнително споразумение
№ 682/08.03.2019 г. /л.13-л.15/ на основание чл. 119 КТ „изменение на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие“ и доклад вх. № 4255/07.03.2019 г., като
единствената промяна на трудовото правоотношение е посочена в чл. 11 – Поради
производствена необходимост за времето от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г.
включително, за срок от 1 година да изпълнява длъжността „автомонтьор“ в
участък „Автостранспорт“ със същото заплащане – ОМЗ от 1282 лв., работи на
смени по 12 часа през ден.
Ищецът
не претендира искова защита по реда на чл. 74 КТ за обявяване недействителност
на чл. 11 от допълнителното споразумение от 08.03.2019 г., а единствено навежда
преюдициален въпрос относно действителността на клаузата на чл. 11 във връзка с
твърдяната незаконосъобразност на уволнението във връзка със злоупотреба с
право от страна на работодателя. Поради това и съдът намира, че следва да
разгледа въпросите за недействителността на клаузата на чл. 11 от допълнителното
споразумение във връзка с претенцията за незаконност на уволнението чрез
злоупотреба с права от страна на работодателя.
В случая не е
налице „вътрешно съвместителство“ по смисъла
на чл. 110 КТ, тъй като не е възложено с допълнителните споразумения на ищеца да
съвместява редом с изпълняваната от него по трудовия договор длъжност „шофьор лек автомобил до 9 места“ и друга
длъжност „автомонтьор“ извън установеното работно време
за основната му длъжност. Поради това съдът намира посоченото
от
ищеца, че изпълнявал по съвместителство длъжността „автомонтьор“ за
неоснователно.
Съгласно чл.
20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили и те може
да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие
или на уредените в закона основания. Съгласно чл. 118 КТ нито работодателят,
нито работникът или служителят могат да променят едностранно съдържанието на
трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона; като
не се счита изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или
служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се
променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната
заплата.
В случая е
налице изменение на трудовото правоотношение между страните, като е спорно дали
изменението е по чл. 119 КТ или по чл. 120 КТ, тъй като в допълнителното
споразумение е посочено, че поради производствена необходимост се сключва
клаузата на чл. 11 от същото, а в основанието на допълнителното споразумение е
посочено, че същото е сключено на основание чл. 119 КТ изменение на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие и във връзка с молба № 20477/20.11.2018 г.
Това налага тълкуване на волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД.
Принципно
ответникът твърди промяната на трудовото правоотношение да е по реда на чл. 119 КТ, а не по чл. 120 КТ. От цялостното тълкуване на двете приети допълнителни
споразумения, както и с оглед показанията на св. П.П., е видно, че в случая не
се касае за приложение на разпоредбата на чл. 120 КТ - изменение на мястото и
характера на работата от работодателя. Посоченото в допълнителните споразумения
като основание „производствена необходимост“ действително формално съвпада с
употребеното понятие в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 КТ, но в случая такава
производствена необходимост въобще не е била налице. От показанията на св. П.П.
е видно, че ищецът е бил преназначен като автомонтьор като вид „наказание“ от
управителя на рудника, тъй като бил хванат да краде нафта. Потвърждение на това
обстоятелство се намира в приетата по делото заповед № 6 от 10.01.2019 г.
/л.21-24/, от която е видно, че на ищеца С. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за това, че на 16.11.2018 г. ищецът отклонил 2
бутилки общо
Ищецът
навежда възражения за недействителност само на клаузата на чл. 11 от
допълнителното споразумение, но както се посочи по-горе единствената промяна от
параметрите на основния му трудов договор е поместена точно в чл. 11 и никъде
другаде в текста на допълнителното споразумение. Съдът и в предишни свои
решения е критикувал начина на сключване на тези допълнителни споразумения в
ответното дружество, тъй като двусмислени и неясни /в цялото му съдържание, където
реално следва да е посочена промяната, такава не е налице, а единствено в чл.11
са посочени измененията в рамките на едно изречение/.
От
изложеното вече съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за
недействителност на допълнителното споразумение като противоречащо на чл. 120 КТ поради изчерпване на времето, за което може работодателят едностранно да
промени мястото и характера на работата, тъй като допълнителното споразумение
не се установи да е сключено в приложение на разпоредбата на чл. 120 КТ.
Съдът
не намира за основателно и второто наведено възражение за недействителност на
допълнителното споразумение - липса на основание. От установеното по-горе е
видно, че като основание за сключването на допълнителните споразумения е било
това, че ищецът е отклонил двете бутилки индикирано гориво, за което е наказан
с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Основанието за
сключване на допълнителното споразумение не е наказване на ищеца, тъй като той
е запазил трудовото си възнаграждение, а единствено е променена длъжността му
за определен срок. И целта на тази промяна е била ищецът да не управлява за
известен период от време автомобили, с което той няма да е в досег с гориво. В
този смисъл са и показанията на повечето свидетели, които посочват, че
управителят на рудника забранил ищецът да управлява автомобили, което е
правомощие на управителя по целесъобразност. Поради това и съдът не намира, че
допълнителните споразумения са сключени без основание.
На
ищеца е връчено на 18.04.2019 г. писмо за обяснения по чл. 193 КТ /л.285, л.292/,
което е подписал лично. Не е оспорено от ищеца, че е получил и подписал
искането за обяснения. Навеждат се възражения, че процедурата била формално
осъществена. Съдът намира, че в случая е спазена процедурата по члл. 193 КТ,
като са без значение обстоятелствата дали ищецът е бил в отпуск или не. От
формална страна законът изисква работодателят да иска и приеме обясненията на
служителя, което в случая е сторено. Обстоятелството, че ищецът не е дал
обяснения, не опорочава процедурата по чл. 193 КТ. Обжалването на болничните
листи е право на работодателя и упражняването на едно законно признато право не
може да представлява злоуптреба с право. Не се доказаха от страна на ищеца
постоянното правене на проверки от работодателя чрез изпращане на служители в
дома на ищеца, за да проверяват дали същият изпълнява болничния режим или не.
Съдът
намира, че ищецът не е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина по
следните съображения:
Действително
ищецът не е имал право да управлява автомобили по длъжностна характеристика за
длъжността „автомонтьор“, макар преди това да е бил на длъжност „шофьор“, а и с
оглед посочените по-горе за установени причини за сключване на допълнителните
споразумения с ищеца. Видно е от показанията на св. О.А., че първоначално П.П.,
който изпълнявал тогава длъжността „началник автобаза“, лично му казал, че
наредил на ищеца Л.С. да управлява въпросния автомобил с пощата до Р., тъй като
липсвал титулярът, тоест нямало шофьор, като щял да поеме отговорността и наказанието
от управителя Б. В подобен смисъл е и посоченото в доклада /л.288-л.289/ от О.А.
до ръководителя на отдел „Сигурност“ и управителя на рудника. В същия доклад е
видно, че лицето О.А. като ескперт сигурност е видял на камерите, че св. П.
след излизане от административната сграда видял служителя Г. и се забързал към
него, след което провели разговор и влезли в сградата, а след около 10 мин. св.
П. дошъл при него запъхтян и се отрекъл от предишния ми разговор. В показанията
си пред съда св. А. потвърди, че св. П. се върнал и се отрекал от думите си, че
наредил на ищеца С. да управлява автомобила през процесните дати. В показанията
си пред съда св. П.П. посочи, че не е нареждал на Л.С. да управлява автомобила
през процесните три дати, но тези негови показания съдът намира за разколебани,
тъй като същият е служител на ответното дружество и към момента и е зависим
като по-слаба страна в трудовоправната си връзка с ответното дружество. Няма
логична причина св. П.П. да посочи първоначално на св. А., че той е наредил на
ищеца С. да управлява автомобила на процесните дати, а след това след разговор
с лицето Гидиков и без реално посочена причина, да откаже от тези си показания.
Няма и логика ищецът без нареждане на началника да се е качил да кара
автомобила през процесните дати, тъй е като е видно, че това е инцидентно само
за тези три дати и не е имало шофьор, тъй като титулярят е бил в отпуск и не е
имало други свободни шофьори. Преди това откакто е сключил първото допълнително
споразумение за изпълнение на длъжността „автомонтьор“ ищецът не е шофирал
автомобили. Съдът намира, че всички доказателства в съвкупност навеждат на
извод, че на ищеца е било наредено да управлява автомобила в процесните дати, а
не се е качил самоволно да го управлява. От тук и съдът намира, че показанията
на св. П.П. са заинтересовани като работещ в ответното дружество. Св. Д. посочва,
че автомобилът с пощата се управлявал от този, на който началниците наредят,
като това диспечерите не знаели, а всеки ден се нареждало кой ще е шофьорът с
оглед наличните шофьори. Това е допълнителен аргумент, че ищецът не се е качил
самоволно да управлява процесния автомобил, а му е било наредено от началник,
като това с оглед показанията на св. А. е бил началникът П.П.. Изпълнението на
заповед на началник не е нарушение на трудовата дисциплина, въпреки подписаните
допълнителни споразумения за изпълнение на друга длъжност за определен срок и
при наличие на нужната квалификация за изпълнение на задачата. От показанията
на всички свидетели е видно, че организацията с шофьорите е ставала ден за ден
и началниците са определяли кой ще кара, независимо как е трябвало да се бъде
това по вътрешни правила. И макар ищецът да е имал правото да откаже да изпълни
нареждането на началник да управлява автомобила на процесните дати, при
добросъвестно изпълнение на работата се е съгласил и е извършил трите курса на
процесните дати. Поради изложеното съдът намира, че ищецът Л.С. не е извършил
вмененото му с обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина, тъй като
е изпълнил правомерна заповед на началник.
С
оглед изложеното и съдът намира, че работодателят в случая не е злоупотребил с
правото си на уволнение, тъй като го е упражнил в рамките на предоставеното му
от закона право. Обаче съдът намира, че работодателят не е изследвал в
достатъчна степен причината, поради която ищецът е управлявал автомобила на
процесните три дати, не е взел предвид посоченото в доклада на служителя А., не
е достигнал до извода за наличието на устна заповед на началник до ищеца да
управлява автомобила, тъй като се установи той само на тези три дати е управлявал
и то поради липса на шофьор, а не самоволно и против нарежданията на
работодателя.
Дори
хипотетично да се приеме, че не е имало устно нареждане на началник ищецът да
управлява автомобила на процесните 3 дати, каквато е била практиката /така
посочиха свидетелите/, и ищецът да е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, то това нарушение не попада под общия знаменател за тежко нарушение
по смисъла на чл. 190 КТ, който визира нарушения на трудовата дисциплина с
голям интензитет и предимно вредоносни за работодателя. Но дори и да се приеме,
че това нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1,
т. 7 КТ, съдът намира, че в случая е нарушена и разпоредбата на чл. 189 КТ, тъй
като не са оценени от работодателя всички релевантни обстоятелства – липсата на
реални вредни последици за работодателя и в интерес на ответното дружество е извършената
от ищеца работа по превоз на куриера М.М.; установената липса на шофьор, който
да изпълни курса на посочените дати; липсата на ясна организация за определяне
на шофьорите да изпълняват курсовите през деня /ставало е ден за ден с устна
заповед на началник/. Тези обстоятелства натежават на фона на наложеното
предходно наказание „предупреждение за уволнение“. В разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им - трите вида дисциплинарни
наказания, които работодателят може да налага, като при предходно наложено
наказание „предупреждение за уволнение“ не се следва задължително последващото
да е „уволнение“. То следва да се прецени с оглед всички обстоятелства по чл.
189 КТ и да се избере от спикъса с наказания в чл. 188 КТ. В случая с оглед
всички установени обстоятелства съдът намира, че с оглед критериите в чл. 189 КТ и при наличието на различни по вид дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 КТ, ответното дружество е подходило крайно тежко към избора на дисциплинарно
наказание на ищеца. Съдът намира, че дисциплинарното уволнение се явява
твърде тежко наказание за ищеца, а същият при налагане на някое от наказанията
с по-нисък интензитет би спомогнало да се постигне ефекта от наказанието спрямо
ищеца.
Затова и
съдът
намира, че наложено на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е
незаконосъобразно и ще следва да се отмени оспорената заповед, с която същото е
наложено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Този иск е обусловен от основателността на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност
„автомонтьор“ в участък „Автотранспорт” в ответното дружество, от която е бил
уволнен. Не се отразява на основателността на иска цялостното объркване, което
е предизвикано от описаното в уволнителната заповед, че ищецът е уволнен от
длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“ и изпълняващ длъжността
„автомонтьор“ за периода от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г., и вероятно наложило
посочване за възстановяване на длъжността „шофьор на лек автомобил до 9 места“
в петитума. Ясно е искането на ищеца, че иска да бъде възстановен да изпълнява
длъжността, от която е уволнен, а това е длъжността „автомонтьор“, тъй като
трудовото правоотношение е било изменено на основание чл. 119 КТ и към момента
на уволнението е заемал именно длъжността „автомонтьор“, на която ще следва да
бъде възстановен, сякаш уволнението не е съществувало. В този смисъл е и
съдебната практика на ВКС, като например решение № 92 от 12.06.2019 г. на ВКС
по гр.д. № 2876/2018 г. на IІІ г.о., в което искът е уважен чрез възстановяване
на лицето на длъжността, която е заемал въз основа на споразумението по чл. 119 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се установи
да е основателен.
Не се спори между страните, че ищецът в периода след
24.07.2019 г. /дисциплинарното наказание е наложено чрез връчване на заповедта
на 23.07.2019 г. и до която дата ищецът се е водил на работа в ответното
дружество видно от отбелязването в трудовата книжка/ и до 02.10.2019 г.
включително не е работил на друга работа, а от 03.10.2019 г. и до момента работи
по трудов договор на друга работа /л.349-350 – трудов договор от 02.10.2019 г.
с „Дискордиа“ АД/. Това е видно и от констатацията на трудовата му книжка в
последното съдебно заседание, което отговаря на представеното заверено копие от
същата като приложение към исковата молба. Поради това ищецът има право на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 24.07.2019 г. до 02.10.2019 г. и
на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 03.10.2019 г. до 24.01.2020
г.
Съгласно приетото заключение на СИЕ, което съдът
кредитира като компетентно и добросъвестно, се установява, че БТВ по смисъла на
чл. 228 КТ за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 1979,40
лв., а за 1 ден е в размер на 98,97 лв. От допълнителното заключение на СИЕ е
видно, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 24.07.2019 г. до
02.10.2019 г. е в размер на 4647,28 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ
за периода от 03.10.2019 г. до 24.01.2020 г. е в размер на 4921,97 лв.
Видно е, че сборът от установено дължимите
обезщетения по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е в размер на 9569,25 лв., в какъвто
размер е претенцията на ищеца след последното изменение на иска по реда на чл.
214 ГПК в последното съдебно заседание.
За пълнота ще се отбележи, че съдебната практика неизменно
е разглеждала искът по чл. 225 КТ като един, а единствено размерът на иска
зависи от различния начин на изчисление съобразно ал. 1 и ал. 2. А това
обуславя принципно уважаване на иска до претендирания размер, без необходимост
от разграничаването по ал. 1 и ал. 2 на чл. 225 КТ.
Относно
разноските и дължимата държавна такса:
При този
изход на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените разноски в производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които се
доказаха в размер на 1490 лв., платени по банков път адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 835471 от 29.08.2019 г. /представени
договор и 2 платежни нареждания към списъка по чл. 80 ГПК/ в размер на 1390 лв.
и 100 лв. пътни разноски. Ищецът претендира и разноски от още 100 лв., представляващи
пътни разноски за второ съдебно заседание, но не представя доказателства за
заплащането им, поради което не ще се признаят /т.1 на ТР № 6 от
Следва на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено да заплати по
сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която съдът определя в
размер на 442,77 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 382,77
лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), заплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице в размер на 440 лв. и заплатени от бюджета на съда
възнаграждения за свидетели в размер на общо 90 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно по предявения иск от Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Рудник
„Т.-с.“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп
с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево,
дисциплинарното наказание „Уволнение”, наложено на Л.Г.С., и ОТМЕНЯ заповед № 002 от 23.07.2019 г. на
управителя на Рудник „Трояново-север“ за налагане на дисциплинарното наказание
„Уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Л.Г.С..
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Г.С., ЕГН **********,
с адрес ***, на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „автомонтьор“ в участък „Автотранспорт” в Рудник
„Трояново-север“.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, да заплати на Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 9569,25 лв. (девет хиляди петстотин шестдесет
и девет лева и 25 ст.), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ
за периода от 24.07.2019 г. до 24.01.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването
на иска – 04.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, да заплати на Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1490 лв. (хиляда четиристотин и
деветдесет лева), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за
производството в размер на 442,77 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и 77
ст.), сумата от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) заплатено от бюджета
на съда възнаграждение за вещо лице и сумата от 90 лв. (деветдесет лева)
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за свидетели.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 27.12.2019 г. съгласно чл.
315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: