Р Е Ш Е Н И
Е
№80
гр. Габрово, 13.04. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
открито
заседание на двадесети февруари
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ
: Г.Косева
М.Дългичева
при секретаря
В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдията
Генжова в. гр.д. №32 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 514/10.12.2019г., постановено по гр.д.№872/2019г.
Габровският районен съд е отхвърлил предявеният от В.С.Р. *** против
„Топлофикация Габрово” ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1,т.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 33,36 лв., като неоснователен и недоказан.
В законния срок решението е обжалвано от
ищеца Р., чрез пълномощника му адв. М.. В жалбата се твърди,че то е
неправилно,необосновано и постановено в противоречие с доказателствата и
данните по делото.Установено било, че ответникът е доставчик на топлинна
енергия в имота на ищеца, в който имало два броя отоплителни уреди. За
отоплителния сезон 2017г. – 2018г. била изготвена индивидуална справка за
използваната топлоенергия на стойност 22.36лв., която била заплатена от
ищеца.Въпреки многократните му разговори с пердставители на ответника за
преизчисление на сумата, такова му било отказано.От приетото по делото
заключение на вещо лице се установявало, че при посещение в имота, радиаторите
на ищеца са с поставена ламарина и била поставена пломба на спирателния кран,
което съответствало на действалата към момента на поставяне на пластините
Наредба за топлоснабдяването от 2007г. Съобразно тази наредба, потребителите,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтирана на тях регулираща арматура остават потребители на топлинна енергия,
остават потребители и на топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация. Счита, че
радиаторите в имота на ищеца са затворени съобразно действащото към момента на
затварянето им законодателство. От заключението на вещото лице се установявало,
че ищецът се отоплявал с климатици и ел. радиатори, които поставени в близост
до топлоразпределителя, биха довели до отчитане на потребление. Съобразно СТЕ в
имота на ищеца имало два радиатора, които не са отделени от сградната
отоплителна система, но са блиндирани посредством ламаирнена пластина и са с
поставена пломба на спирателния кран, съгласно отменената Наредба за
топлоснабдяването, която е действала към периода на облигационните
отношения.Съобразно изискването на Наредбата за топлоснабдяването от 2017г.
двата радиатора са били снабдени с топлоразпределители, които за 2017/2018г. са
отчели минимално потребление, което било от поставения в близост електрически
радиатор.
Счита, че обжалваното решение почива на
теоретични предположения, а не на обективно изследване на събрания
доказателствен материал.
Претендира се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предавеният иск да бъде уважен ведно със законните
последици.
Ответникът оспорва жалбата. Излага подробни съображения.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество то е правилно и
законосъобразно.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Неоснователно е възражението в жалбата за
необоснованост на съдебния акт. В мотивите си първоинстанционния съд подробно е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на
СТЕ . Правилно съдът е взел предвид уточнението направено от вещото лице в
съдебно заседание на 26.11.2019г., в което то е посочило, че в нормативната
уредба липсва „блиндиран радиатор”. Ако радиаторът е пломбиран, то същият следва да бъде без
топлоразпределител. Посочва, че на място видял два крана на радиатора, на
изхода и на входа, на които нямало пломба.При проверка при
ответника му обяснили, че отдавна блиндирали радиаторите с ламарини, но сега
нямало такова понятие.През 2012г. и 2013г. на този топлоразпределител също било
отчитано минимално потребление, под едно деление. Възможно било, въпреки
поставената пластина, в резултат корозия на същата, през нея да преминава
минимално количество вода, което да даде отражение върху уреда за измерване.
Възможно е също така уреда да се повлияе и от поставени пред него други
отоплителни тела, например електрически радиатори. В писменото заключение
посочва, че съгласно Наредбата за топлоснабдяването от 2007г./отм/”пломбирано
отоплително тяло” е това, към което е спряно топлоподаването чрез затваряне и
пломбиране на спирателната арматура, а не чрез физическото отделяне от
сградната отоплителна инсталация , и което не е оборудвано с
топлоразпраделители. В имота на ищеца отоплителните тела са били блиндирани
посредством ламаринена пластина и имали топлоразпределители, но не е
констатирал наличието на пломби, което по същество не отговаря на разписаното в
цитираната по-горе наредба, която ищецът твърди, да е действала към момента на
блиндирането на радиаторите. По делото не е установено, кога радиаторите на
ищеца са били блиндирани.
Същевременно е установено, че ищецът в имота си
има два радиатора, които не са отделени от сградната отоплителна инсталация и спирателните им кранове не са
пломбирани. Били са оборудвани с топлоразпределители на осн. Наредба за
топлоснабдяването от 16.04./2017г. , които за процесния отоплителен период
2017/2018г. са отчели минимално
потребление.
При тези установявания и като се вземе предвид
факта, че ищецът е разписал без
възражения приложения от него към исковата молба Формуляр за отчет от
17.04.2018г., в който са посочени показателите на топломерите на двата
радиатора, както и обстоятелството, че не е оспорил същия в предвидения от ЗЕ и
Общите условия срок и ред по административен път,и настоящият състав на съда намира, че предявеният иск е недоказан.
Твърдението, че ищецът е ползувал електрически
уреди за отопление, които са дали отражение върху уредите за измерване
поставени от ответника/което теоретично е възможно съобразно заключението на
вещото лице/ е останало недоказано. Във
връзка с това твърдение ищецът не е ангажирал нито едно доказателство, което да установи, че той
действително е ползувал друг алтернативен източник на отопление, който да е дал
отражение на измервателните уреди поставени от ответника, по описания от вещото
лице възможен начин.
По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата на В.Р., подадена чрез адв. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя
не се дължат разноски.
На ответника по жалба следва да бъде присъдено възнаграждение за
тази инстанция в размер на 300 лв., съобразно,
представеният договор за правна защита и съдействие, представения списък по чл.
80 ГПК и на осн. чл. 78 ГПК.
Водим от горното,
Габровският окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 514/10.12.2019г., постановено по гр.д. №
872/19г. на Габровския районен съд
ОСЪЖДА В.С.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Габрово” ЕАД ,
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.”Индустриална” №6 сумата от 300 лв.(триста лева)-адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател :
1.
Членове
:
2.