ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1643
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500639 по описа за 2022 година
Производството е по чл.423 ГПК и е образувано по подаденото възражение по
чл.423 ГПК от АНТ. П. П. от гр.Бургас против Заповед за изпълнение № 10/2021 г. по
ч.гр.д.1498/2021 г. на БРС.
Твърди се, че неправилно с разпореждане от 02.06.2022 г. районният съд е приел,
че Заповедта е била надлежно връчена само по отношение на длъжника П. и е разпоредил
издаването на Изпълнителен лист по отношение само на него. Твърди се, че заповедта за
изпълнение не е връчена надлежно на длъжника, с оглед на което той не е имал възможност
да оспори вземането; не е могъл да узнае за връчването поради особени непредвидими
обстоятелства, които не би могъл да узнае. По-конкретно се твърди, че заповедта за
изпълнение не е връчена надлежно на длъжника П., тъй като видно от разписката от
14.04.2021 г. към изпратеното до него съобщение, връчителят се е позовал на информацията,
че за процесния период длъжникът е живял на посетения от него адрес и не се е отзовавал на
съобщенията, като е посочено, че информацията е получена от „лицето И., живеещо във
входа“. Молителят твърди, че към момента на посещение на адреса от призовкаря, във входа
не е живяло такова лице – „И.“, което да познава длъжника и съпругата му и да може да даде
информация за местоживеенето им. Твърди се, че живущите от около година във входа
съседи с фамилия И., не познават длъжника и съпругата му, за да могат да твърдят дали
длъжникът живее там или не. Освен това се твърди, че съседката И. е заявила на длъжника,
че никога не е давала сведения за него и за бившата му съпруга относно местоживеенето им,
тъй като не ги познава и не е разговаряла с призовкар. На следващо място се твърди, че има
несъответствие относно лицето И., което е дало сведения касаещи молителя („И., живееща
във входа“), и лицето, дало сведения за В. П. - бивша съпруга на длъжника („от И., пред
1
блока“). Твърди, че блокът е с 6 входа, а името И. е много разпространено.
Твърди се на следващо място, че за процесния период в който призовкар е
посещавал имота, молителят не е живял на адреса в ***, тъй като през месец февруари 2021
г. родителите му са прекарали тежко „Ковид 19“, и длъжникът е трябвало да се грижа за тях,
поради което от началото на м.февруари 2021 г. до края на м.май 2021 г. се е преместил да
живее в апартамента на сестра си Т. С., находящ се в ***, до апартамента на родителите
им. Твърди се, че ако връчителят, беше попитал „лицето, което има функциите на
домоуправител и събира таксите на входа“ дали длъжникът живее за посочения период на
посочения адрес, е щял да установи, че от м.февруари 2021 г. длъжникът не е на адреса, при
което би следвало да отбележи това обстоятелство в разписката към съобщението, което да
доведе до прилагане от заповедния съд на чл.415, ал.1, вр.т.2 от същата норма. Молителят
твърди, че след като се е прибрал на адреса си, не е откривал съобщение в пощата, „касаещо
него“, или такова залепено на входната врата. Сочи се, че заповедният съд неправилно е
приел в разпореждането си № 2301/02.06.2021 г. по ч.гр.д.1498/2021 г. на БРС, че
съобщението до длъжника е надлежно връчено на основание чл.47, ал.5 от ГПК, тъй като
ако връчителят коректно бе отразил, че длъжникът не живее на адреса, и бе събрал данни по
този въпрос от лицето, което има функции на домоуправител и събира таксите за входа, а не
от случайно лице наименовано И., заповедния съд е следвало да приложи нормата на чл.415,
ал.1, вр.т.2 от същата норма и да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането
си, а не да издаде процесната заповед без да са налице предпоставките за това.
Заявено е искане за приемане на възражението против заповедта за изпълнение и
за връщане на делото на БРС за продължаване на производството с указания по чл.415, ал.1
ГПК.
На основание чл.423, ал.2 ГПК е направено искане съдът да спре изпълнението
на издадената Заповед за изпълнение № 10/2021 г. по ч.гр.д.1498/2021 г. на БРС, по която е
образувано изп.дело № 20228030400459 по описа на ЧСИ Т.Маджарова.
Към възражението са приложени писмени документи, които се иска да се приемат
като доказателства. Заявени са доказателствени искания: да се изиска ч.гр.д.1498/2021 г. по
описа на БРС и да се допуснат до разпит двама свидетели.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилото възражение по
чл.423 ГПК, взе предвид следното:
По подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД с ЕИК *********, против В. С. П.,
длъжник кредитополучател, и молителя П. като длъжник поръчител, на 02.03.2021 г.
заповедният съд е издал Заповед № 10 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
С разпореждане от 02.06.2022 г. заповедният съд е приел, че Заповедта е била надлежно
връчена по отношение на жалбоподателя и е разпоредил издаването на Изпълнителен лист
по отношение на него. Видно от приложеното ч.гр.д.1498/2021 г. на БРС, за да приеме, че
Заповедта е надлежно връчена на длъжника П., БРС е отчел, че видно от съобщението по
2
делото, адресът на длъжника е бил посетен три пъти в рамките на един месец, съобразно
изискванията на чл.47 ГПК, лицето не е било открито на адреса, а „по сведения от И. –
живуща във входа“, лицето живее на адреса. В съобщенията е отразено, че призовкарят е
залепил уведомление и е пуснал такова в пощенската кутия - „п.к. **** П.“. Извършена е
била справка в НАП за актуално състояние на трудовите договори на длъжника А.П. към
05.05.2021 г., в която е отразено, че към този момент лицето няма сключен трудов договор.
Видно от приложената към възражението по чл.423 ГПК Покана за доброволно
изпълнение, по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20228030400459 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с per. № 803 и с район на действие
Окръжен съд Бургас, и ПДИ е връчена на длъжника П. на 01.04.2022 г.
Видно от приложените към възражението писмени доказателства, с Предписания
от 05.02.2021 г. от РЗИ Бургас, на И. Г. П. (майка на длъжника) е предписана изолация на
адрес: *** от 05.02.2021 г. до 18.02.2021 г. (л.12), а на П. Я. П. (баща на длъжника) е
предписана изолация в УМБАЛ – Бургас АД гр.Бургас, считано от 05.02.2021 г. до
изписване на лицето от болничното заведение (л.13), и с Предписание от 11.02.2021 г. на
РЗИ Бургас, на П. Я. П. (баща на длъжника) е предписана изолация на адрес: *** от
11.02.2021 г. до 24.02.2021 г. (л.14).
Към възражението са приложени писмени декларации от различни лица, които
съдът не може да цени, тъй като представляват свидетелски показания в писмен вид.
С оглед представените писмени доказателства, съдът намира, че не е необходимо
насрочването на делото в открито съдебно заседание за събиране на гласни доказателства,
тъй като писмените доказателства установяват твърденията на длъжника във възражението
му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
С оглед представената ПДИ, съдът приема, че длъжникът е узнал за издадената
Заповед за изпълнение на 01.04.2022 г., и тъй като няма данни длъжникът да е узнал за това
в по-ранен момент, Бургаският окръжен съд, намира, че възражението по чл.423 ГПК е
допустимо, тъй като е подадено в срока по чл.423, ал.1 ГПК.
Нормата на чл.423 ГПК предвижда ред за защита на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение в няколко хипотези, когато той е бил лишен от възможност да оспори
вземането, защото: заповедта не му е била връчена надлежно; не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да
подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее; заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България. При наличие на една от тези
хипотези, длъжникът може подаде възражение до въззивния съд, пред който следва да се
докаже наличието на предпоставките по чл.423, ал.1 ГПК.
В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно
3
(чл.423, ал.1, т.3 ГПК), тъй като не е открил в пощенската си кутия уведомление по чл.47
ГПК, и връчителят, не е попитал „лицето, което има функциите на домоуправител и събира
таксите на входа“, дали длъжникът живее за посочения период на посочения адрес, е щял да
установи, че от м.февруари 2021 г. длъжникът не е на адреса, при което би следвало да
отбележи това обстоятелство в разписката към съобщението, което да доведе до прилагане
от заповедния съд на чл.415, ал.1, вр.т.2 от същата норма.
На второ място се твърди, че длъжникът не е могъл да узнае за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да узнае (чл.423, ал.1, т.3
ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.47, ал.7, вр.ал.3, вр.ал.1 от ГПК, при връчване чрез
залепване на уведомление, когато ответникът, в случая – длъжникът, не се яви да получи
книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация. Ако посоченият адрес не
съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по
настоящ или постоянен адрес по реда на ал.1 и ал.2.
В случая, това е сторено от заповедния съд (л.17 от ч.гр.д.1498/2021 г. на БРС),
като съдът е извършил и справка в НАП за регистрираните трудови договори на длъжника,
т.е.съдът е изпълнил задълженията си по чл.47 ГПК.
Съдът намира за неоснователно твърдението на длъжника, че е налице
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, тъй като призовкарят не е издирил
„лицето, което има функциите на домоуправител и събира таксите на входа“. На първо
място призовкарят не би могъл да знае кое е това лице, което дори не е управител на
етажната собственост, за да събере подобна информация, още повече – при данни от съсед,
че длъжникът живее на адреса.
На второ място, с изменението на чл.415 от ГПК от 2017 г. законодателят
предвиди, че съдът трябва да даде указание за предявяване на положителен установителен
иск и в случаите когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Целта на измененията на ГПК е в пълна степен да бъдат защитени и гарантирани правата на
длъжника, като да не се допуска незабавно изпълнение срещу длъжник, на когото заповедта
за незабавно изпълнение не му е връчена и няма възможност това да бъде направено. В
случая, както се посочи по-горе, длъжникът не се е изместил от адреса, който е посочен за
негов постоянен и настоящ адрес. Дори да се приеме, че в периода от началото на
м.февруари 2021 г. до края на м.май 2021 г. той е живял не в своето жилище, а в това на
сестра си, за да се грижи за своите родители, прекарали Ковид 19 през м.февруари 2021 г.,
касае се за едно и също населено място и за съседни жилищни комплекси. Съдът намира за
недоказано, а и за житейски нелогично, твърдението на длъжника П., че в период от 3
месеца, живеейки в съседен жилищен комплекс, не е посетил нито веднъж собственото си
жилище, и не е видял, съотв.получил, пуснатото му на 14.04.2021 г. в пощенската кутия
4
уведомление. Според настоящия състав, описаната от длъжника П. във възражението му по
чл.423 ГПК ситуация не попада в хипотезата на чл.415, ал.1 ,т.2 ГПК, тъй като не става
въпрос за трайно отсъствие от жилището и невъзможност то да бъде посещавано, съотв.за
невъзможност длъжникът да узнае за извършеното залепване по чл.47 ГПК.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и твърдението във
възражението, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.3 ГПК - длъжникът не е могъл да
узнае за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. Константната практика на
ВКС сочи като "непредвидени" тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и
неочаквано. Това са обстоятелства, които обективно са препятствали извършването на
обвързаното със срок процесуално действие. Под непредвидени обстоятелства се разбират
факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието
възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени.
Действително, по делото е доказано, че родителите на длъжника са преболедували Ковид 19,
но това е станало през м.февруари 2021 г. Дори бащата на длъжника, който е бил
хоспитализиран, е бил изписан на 11.02.2021 г. и предписаната му изолация на адрес: *** е
до 24.02.2021 г. Ето защо съдът намира, че за следващите два месеца (март и април 2021 г.),
когато адресът на длъжника П. е бил посещаван от призовкаря и е било извършено
залепване на уведомлението, прекараното от родителите на длъжника през м.февруари
боледуване не би могло да се приеме за „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла
на чл.423, ал.1, т.3 ГПК, още повече, че длъжникът се е намирал в същото населено място.
Ето защо съдът намира възражението на А.П. за неоснователно.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА подаденото на основание чл.423, ал.1, т.1 и т.3 ГПК възражение на
длъжника А. П. П. от *** против Заповед № 10/02.03.2021 г, за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1498/2021 г. по описа на Районен съд
Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5