Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

11.02.2022

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			II–ри наказателен	състав
На	девети март				Година	2021

В открито заседание в следния състав:

Председател:							ВЯРА АТАНАСОВА
Секретар:	Надежда Китова
като разгледа докладваното от				съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	560		по описа за			2020	година

за да се произнесе, взе предвид следното:

М.П.С. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4062900, издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. Оплакванията са в смисъл, че не е спазена процедурата по установяване на нарушението. Счита се също, че електронният фиш е издаден в нарушение на чл.34 ал.1 изр.2 предл.2 ЗАНН, тъй като предвиденият в тази разпоредба давностен едногодишен срок е изтекъл. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Георги Вълканов от АК Кюстендил поддържа искането за отмяна на електронния фиш на база основанията, визирани в жалбата. От същият е представена писмена защита с изложени подробни доводи.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 26.09.2019 година служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция се намирали в село Лютиброд на улица „Иван Кинов“ № 18. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа техническото средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 – M № 515. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите стойности за движение в населено място, заснемало автоматично автомобила. В 09.53 часа МПС – товарен автомобил марка „ФОКСВАГЕН КАДИ 1.9 ТДИ“ с регистрационен номер СО5663ВР попаднал в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 86 км/ч при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство и въз основа на информацията касателно собствеността на товарен автомобил марка „ФОКСВАГЕН КАДИ 1.9 ТДИ“ с регистрационен номер СО5663ВР, съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К 3040925, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил посочен Петър С. ***. В срока по чл.189 ал. изр. второ от Закона за движението по пътищата Дацов подал до ОДМВР Враца декларация за предоставяне на информация по нарушение серия К № 3040925 във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 ЗДвП, от чието съдържание ставала ясно, че на 26.09.2019 година в 09.53 часа товарният автомобил марка „ФОКСВАГЕН КАДИ 1.9 ТДИ“ с регистрационен номер СО5663ВР се е намирал във владението на М.П.С. ***. На база постъпилата информация фишът е бил анулиран и е издаден Електронен фиш Серия К № 4062900, в който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил посочен М.П.С. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от М.С., намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

ЕФ е издаден на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата процесният автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата за движение в населено място скорост 50 км/ч., с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в населено място 50 км/ч. Според текста на чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП /изм. ДВ бр.101/2016 година, в сила от 21.01.2017 година/, за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 км./час, е предвидено наказание глоба 400 лева. О събраните по делото доказателства е видно, че процесният автомобил се е движил в населено място със скорост над разрешената. В административно-наказателната преписка е приложена снимка, снета от клип № 4421, заснет с техническото средство система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 – M № 515 на 26.09.2019 година в 09:53:05 часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на товарният автомобил марка „ФОКСВАГЕН КАДИ 1.9 ТДИ“ с регистрационен номер СО5663ВР е 86 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място скорост 50 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните, съдът приема същото като годно веществено доказателство. На тази база настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата процесното МПС се е движило в населено място със скорост над максимално разрешената такава, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ жалбоподателят С. е бил наказан за управление на МПС със скорост 83 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа със система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 – M № 515. Несподелени от този съд са възраженията за допуснати нарушения при установяване на нарушението. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 година/ процесът на установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са били преодолени, поради което съображенията на жалбоподателя не се споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, бе преодоляна празнотата относно работата с мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път е дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 – M № 515, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, прикрепено към превозно средство, като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото средство. Същото е годно автоматизирано техническо средство, преминало през метрологична проверка, видно от приложения по делото в заверено копие протокол за проверка № 4-13-19, издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед № 2050-4/11.02.2019 година от ДАМТН, валидна до 11.02.2021 година. Според съдържанието на въпросния протокол, подложеното на проверка техническо средство е било съответно на одобрения тип към датата на заснемане на нарушението и е било технически изправно. Възраженията срещу законосъобразността на извършените проверки от лабораторията на ГД „НП“ са несъотносими към настоящото производство, тъй като проверката за спазване изискванията на чл.47 ал.1 т.2 от Закона за измерванията се извършва преди оправомощаването по чл.50 ал.1 от Закона за измерванията. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. На следващо място, спазени са изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство, посредством поставяне на пътен знак и оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР. Видно от писмените доказателства по делото, контролът, по време на който е било заснето процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестеният времеви интервал. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП /изм. ДВ. бр.54/2017 година, действаща към момента на установяване на нарушението/. Имайки предвид изложеното до тук, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване. На следващо място, в рамките на проверката касателно законосъобразността на обжалвания фиш съдът е длъжен да изследва и приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН. По силата на тази разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва да намери приложение общият принцип, че административно - наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове). Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. По тази причина не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя и на процесуалният му представител за неправилно прилагане на материалния закон от страна на органа, издал ЕФ. За описаното във фиша нарушение на С. е било наложено административно наказание глоба 400 лева по силата на чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП /изм. ДВ бр.101/2016г./, действащ към момента на установяване на нарушението/. Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, както и възприетата административно-наказателна разпоредба, този съд приема, че размерът на наложената санкция е правилно определен и в този смисъл същият е законосъобразен. На база изложените до тук съображения настоящият състав счита, че обжалваният административен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4062900, издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на М.П.С. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: