РЕШЕНИЕ
№ ................/21.12.2020 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 14605 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е молба от Д.Р.А. с искане за налагане
на мерки за защита от
домашно насилие срещу Д.Т.А. и Л.Д.А..
Твърди се в молба за
защита, че първият ответник е дядо на молителя, а втората е негова леля/ сестра
на баща му/. Молителят и ответниците живеят в самостоятелни еднофамилни сгради
с общ двор. Навежда се, че конфликтни отношения между страните са с голяма
даваност. В началото на януари тази година молителят се прибрал от чужбина,
където работил, за да гледа болния си баща. Сле завръщането си настанил баща си
в хоспис, като по-късно на 6.11.2020г. последният починал. След завършането му
конфликтите с ответниците ескалирали. Твърди се, че на 20.10.2020г. към 10.00
часа молителя излизал от дома си, за да се срещне с майката на свой приятел,
когато пред входната врата видял ответниците. Първи го нападнал ответникът Д.А.
с думите „Къде е баща ти?“. След като молителят не му отговорил, дядото му
започнал да крещи „Ти го уби“, „Ти си крадец, крадеш ме“. Леля му също крещяла,
обивнявайки, че майката на молителя е заразила баща му с рак, а молителят го е
довършил. Обинявали молителя, че води жени в къщата, нарича ли го „курвал“.
Нарича ли го „убиец“. Тази случка предизвикала у молителя срам, възмущение и
унижение. Молителят подал жалба в I РУ. Поддържа се, че
при всяко излизане от къщата се притеснява от среща с ответниците. От много
веме не може нормално да спи и да работи. Не води никакъв социален живот. Не
може да покани приятели в къщата си, а още по-малко жени, тъй като се
притеснява от сандал с ответниците .Въз основа на изложеното се претендира за
уважаване на молбата за защита, като на ответниците бъдата наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т.
1 и 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителят лично и чрез адв. Димитров поддържа молба
за защита.
Ответниците Д.Т.А. и Л.Д.А. се
явяват лично. Оспорват искането за защита от домашно насилие.
Ответникът Д.Т.А. твърди, че молителят и
негов внук е скрил информация за състоянето на сина му (баща на молителя), а
по-късно и за погребението му. Оспорва да е гонил внука си от двора си и
въобще, че двамата са се карали. Ответницата А. твърди, че след като молителят
се е върнал през 2019г. същият е имал грубо и конфликтно поведение. Веднъж
заявил на дядо си „Аз съм приключил с вас“ и “Ще ви убия“.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от служебно извършените справки се установява,
че установява, че първият ответник е възходящ на молителя, негов дядо, а
вторият е лице, с което молителят се явява в родство до четвърта степен по
смисъла на чл.3, т. 6 от ЗЗДН. Следователно молбата е
подадена от и срещу легитимираното по закон лице, поради което се явява
процесуално допустима.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда
да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се
предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН,
за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи
действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на
сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителките и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на
понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за понятието “емоционално
насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие (крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда
молба и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН за това, че 20.10.2020г. ответникът Д.А. обвинил молителя, че е убил на баща си и го обидил с думите „Ти си крадец, крадеш
ме“. Вторият ответник Л.А. обивнила молителя, че е довършил баща си и го нарекла
„убиец“ и „курвар“,съдът намира, че същите могат да
се субсумират под хипотезата на упражнено психическо насилие.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита
се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия
процес. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато
няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната
практика на съдилищата.
В случая освен декларацията по реда на чл. 9, ал.3 от ЗЗДН молителят е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Анелия Агопова, която обаче не е въприела пряко нито повода за скандала на
посочената дата, нито съдъранието на отправените от участниците в него
изявленя. Свиделката е чула единстено като крясъци, а малко по-късно е
възприела емоционалното състояние на молителя след инцидента, което квалифицира
като „уплаха“ и посочва, че Митко целия треперел.
В депозираната от молителя жалба до Началника на Първо
районно управление вх.№43300-17572 от дата на процесното събитие 20.10.2020г.
молителя Д.А. е изложил оплаквания за обиди и обвинения от страна на близките
му и отправен системен психически и физически тормоз, като жалбата е лишена от
всякаква конкретика. Молителят нито споменава за процесното насилие, нито за
конкретното съдържание на обидите и заплахите. В обяснията си пред органите на
полиицията от 29.10.2020г. (л. 25) А. е споделил единствено за това, че е под
голямо напрежение заради тежкото здравословно състояние на баща си и е посочил,
че ще заведе дело срещу дядо си и леля си. Отново липсва изложение за конкертни
действия- обиди, заплахи, физическо насилие. Житейски нелогично е молителят при
подане на жалбата да не посочи в какво точно обвинява близките си, още повече
твърди системност в извършени от тях деяние. Дори когато на молителя са снети
сведения пред органите на полицията, тоест явявайки се именно за да опише и да
изясни ситуацията, А. не е посочил определо насилническо поведение
Предвид изложеното, съдът намира за недоказани актовете
на домашно насилие не само защото декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН не се
подкрепя от останалия доказателствен материал, но и поради следното:Законът за
защита от домашно насилие предоставя защита от домашно насилие като акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално и икономическо насилие или опитът
за такова, извършено от и насочено срещу лица, които се намират в релевантната
съгл. чл. 3 от закона връзка. Смисъл на законодателната уредба е да се даде
защита срещу лица от близкия интимен или семеен кръг и между които и пострадалият
съществуват обвързаности и зависимости, поставящи молителят е подчинено,
зависимо, унижаващо или друго неблагоприятно положение положение. Именно по тази причина насилието е „домашно“, защото
е необходимо връзката/ зависимостта/ между лица да произтича от близостта на
отношенията, от общото домакинство, от общите деца, от финасова зависимост. В
случая, като стана ясно в проведеното съдебно заседание, молителят и ответнците
не живеят в едно домакинство, а ползват само общ двор. Не се касае за финансова
или друг зависимост между тях. Насилието, ако и да е извършено не е свързано с
подчинено състояние на молителя. Тоест изобщо се касае за насилие, което е
далеч от рамките, в които ЗЗДН по своя дух и смисъл дава защита на пострадалите
лица. От съвкупната преценка на доказателственя материал по делото, вкл.
обясненията на ответниците в съдебно заседание, съдът намира, че може да се
направи извод, че между страните е възникнала някаква свада, породена от
желанието на ответнците да получат информация за състоянието на техния близък
/син и брат/ Румен Ататанасов и отношението на молителя към това тяхно желание.
Очевидно е, че бащата на молителя е бил
в тежко здравословно състояние, от което по-късно е настъпила смъртта му. Съвсем
нормална при това положение е грижата на неговите близки, желанието им да се
усведомят за състоянието му и неоходимостта на покажат скръбта си, а по-късно и
да изразят почит към паметта му. Нещо което по думите на ответника А. не са
могли да сторят, тъй като молителят не е споделил нито за смъртта на баща си,
нито за погребението. В деларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН самият ответникът се
е позовал на неизгоден за него факт, а именно, че дядо му го е попитал за
състоянието на бащата му, но не е
получил отговор. Ответникът Д.А. е възрастен човек, който очевидно е бил
притеснен за сина си и дори да е отправил някви обидни думи на 20.11.2020г., с
голяма доза на верояност това е станало поради неговото притеснение и
неусведоменост за състоянието на сина му Румен. Молителят сам е посочил, че не
е дал информация на дядо си. Това му поведение е крайно неприемливо и показва
неуважение към мъката и притеснението на възрастния човек и неговатата
естествена потребност да положи грижа за болния си син.
С оглед на изложеното по-горе, настоящият състав намира,
че релевираното поведение на ответниците не може да се зачете като домашно
насилие.
Молбата следва да се отхвърли
Молителката следва да заплати
дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лева, на осн. чл.11,
ал. 3 ЗЗДН.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба
от Д.Р.А., ЕГН ********** с искане за налагане на
мерки за защита от домашно
насилие срещу Д.Т.А., ЕГН ********** и Л.Д.А., егн **********,***.
ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски районен съд сумата от 25 / двадесет и пет / лева на осн. чл.11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: