Р Е Ш
Е Н И Е
№
37
гр.
Силистра, 26 септември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети септември през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието на заместник окръжния
прокурор при ОП-Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 33по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано
по касационна жалба на Г.С.И. с ЕГН – ********** *** срещу Решение № 40 от
01.03.2023 г., постановено по АНД № 887 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Силистра, потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 38-0003133 от
22.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Русе, с което за извършено нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, на касатора е било
наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание
чл. 178а, ал. 10, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Касаторът, действащ чрез адв.
И.А. ***, прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на
закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че въззивният съд неправилно е установил
фактическата обстановка и е приел за редовни съставения акт за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, като посочва, че в
двата акта липсва подробно фактическо описание на нарушението. Счита, че
нарушението на материалния закон се изразява в неправилна квалификация на
деянието, като намира, че в случая правилната квалификация е по чл. 178а, ал.
7, т. 1 и 2 от ЗДвП. По изложените съображения моли за отмяна на съдебния акт и
на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира и присъждане на
разноски.
Ответникът – директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе - не е представил отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Заместник окръжният прокурор дава
заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като въззивната инстанция е
положила максимални усилия за изясняване на фактите по делото, като е изложила
мотивите си в пълнота и е постановила законосъобразен съдебен акт.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Въззивният съд от фактическа
страна е приел, че при извършена проверка на 30.08.2022 г. на фирма
„Автокомплекс – И.“ ЕООД, притежаваща разрешение № 1453 за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС,
валидно до 13. 06. 2025 г., проверяващите инспектори от РД“АА“ Русе установили,
че Г.С.И., в качеството му на работещ във фирмата технически специалист, в
10.25 ч. на 30.08.2022 г., при извършване на периодичния преглед на л.а. „Фиат
Скудо“, категория М1, с рег. № СС6351СС, е извършил измерване на спирачната
уредба и в първата част на съставения протокол № 29728613 от 30.08.2022 г.
отразил в позиция 1.2 и 1.4 заключение „Да“, като същевременно не е посочил в
картата за проверка на спирачната уредба, съдържаща се в протокола, резултатите
и не е дал заключение дали измерената спирачна ефективност на автомобила
съответства или не съответства на нормативните изисквания. Във връзка с
констатацията бил съставен акт за установяване на административно нарушение от
проверяващите, срещу който са постъпили възражения, счетени за неоснователни, а
въз основа на установените факти наказващият орган е формирал извода, че
деянието съставлява нарушение на чл. 44,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 / 16. 12. 2011 г. на МТИТС, наказуемо на
основание чл. 178а, ал. 10, предл. второ от Закона за движение по пътищата. Съдът
е коментирал, че образуваното и водено административнонаказателно производство
е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Обсъдил е, че в
АУАН е налице пълно, точно и изчерпателно описание на нарушението, което
съответства на посочената нарушена
разпоредба от наредбата, като не е необходимо изрично определяне на конкретното
предложение от хипотезата на правна норма. Съдът е коментирал, че за това
деяние е предвиден състав на административно нарушение по чл. 178а, ал. 10 от
Закона за движение по пътищата, като АНО е наложил санкцията във фиксирания в
разпоредбата размер. Обсъдил е, че не са налице условия за приложение на чл. 28
от ЗАНН с оглед обстоятелството, че неспазването на законовите задължения не се
явява изолиран случай в дейността на лицето при извършване на периодични
технически прегледи на ППС и въпреки налаганите административни наказания през
2019 г. и 2021 г. за нарушения на същата наредба, не е налице корекция в
поведението му. По тези съображения е потвърдил оспорения акт.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Неоснователни са твърденията
в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно не е зачел възражението, че е
налице несъответствие между описанието на нарушението в санкционния акт и
посочената за нарушена материалноправна разпоредба. Посочената за нарушена
разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16. 12. 2011 г.
въвежда задължение за техническите специалисти, участващи в комисията, да
извършват необходимите проверки
и измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове, както и
да разпечатват резултатите от измерванията, да вписват върху тях заключение за
съответствието с нормативните изисквания, да ги подписват и подпечатват със
своя индивидуален печат. Както в АУАН,
така и в наказателното постановление, ясно е посочено, че касаторът, в
качеството му на технически специалист, участващ в комисията, не е вписал върху
разпечатаните резултати заключението си за съответствие на резултатите с
нормативните изисквания. В този смисъл е налице пределна яснота относно фактическото
описание на нарушението и не е било налице необходимост органа да уточнява
допълнително коя конкретна хипотеза (предложение) от изброените в чл. 44, ал.
1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 е осъществена. Т. нар. „предложение“ не е
задължителен елемент от структурата на правната норма. Според чл. 26 и чл. 27
от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове
всеки нормативен акт се състои от членове, а допълнителните, преходните и
заключителните разпоредби се означават с параграфи. Членът може да се състои от
алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Разпоредбите се обозначават,
както следва: членът- с "Чл." и арабска цифра; параграфът - с
"§" и арабска цифра; алинеята- с арабска цифра, поставена в скоби;
точката - с арабска цифра; буквата- с малка буква. Всяка алинея, точка или
буква започва на нов ред. Обозначението на разпоредбата се поставя
непосредствено пред нея. От изложената нормативно регламентирана структура на
правните норми е видно, че най-малката нейна единица е буквата, а
"предложение"-то не е предвидено като самостоятелен елемент,
следователно при цитирането на дадена нормативна разпоредба е достатъчно да се
посочат нормативно регламентираните ѝ елементи, за да бъде тя
конкретизирана в достатъчна степен. По този начин тя може да се съотнесе към
словесното описание на хипотезата и да се прецени, дали е налице съответствие
(в този смисъл Решение № 167 от 14.07.2015 г. на АдмС - Габрово по к. н. а. х.
д. № 152/2015 г. , Решение № 849 от
11.05.2017г. на АдмС - Бургас по КАНД
дело № 727 / 2017г.). В случая такова съответствие е налице, поради което
оплакванията за пълно разминаване между фактическо и юридическо обвинение от
една страна, и взаимноизключващи се юридически обвинения от друга са
неоснователни. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е
направил вярна преценка по така наведения довод за незаконосъобразност на
санкционния акт.
Второто въведено оплакване в
жалбата – относно неправилно посочване на приложената санкционна правна норма –
настоящата инстанция намира също за неоснователно. Установените в процеса факти
не биха могли да бъдат подведени под посочените за приложими от касатора
разпоредби на чл. 178а, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Първата разпоредба предвижда
санкция за нарушения при самото извършване на прегледа, в това число и със
съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията,
каквито данни по делото няма. Втората разпоредба касае санкция за технически
специалист, който не въведе данните от извършен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС. В случа данните от конкретните измервания
фигурират в разпечатаната карта за проверка на спирачната уредба към протокола
от извършен периодичен преглед, което обстоятелство е установено от първоинстанционния
съд. Не е вписана обаче преценката на специалиста за съответствието на тези данни с нормативните изисквания, като
задължението за вписване е елемент от изискванията за водене на документацията
за извършения преглед съгласно чл. 44, ал. 1, б. „б“ от Наредба Наредба № Н-32
от 16. 12. 2011 г., неизпълнението на което следва да се санкционира именно по
чл. 178а, ал. 10, предл. второ от ЗДвП. При установените по делото факти и
обстоятелства се налага несъмнения извод, че санкционираното лице е осъществило
от обективна и субективна страна посочения състав на административно нарушение,
поради което следва да бъдат споредели изцяло изводите, направени от въззивния
съд, за установеност и доказаност на нарушението и за правилна индивидуализация
на наказанието. Що се касае до развитите мотиви от първата инстанция относно
липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН, същите се споделят и от
настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ
от АПК настоящата инстанция препраща към тях. .
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от
01.03.2023 г., постановено по АНД № 887 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.