РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120102880 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД против Г. СТ. Н. за
установяване на дължимост на сума за неустойка, за която е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда да уважи иска и
да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли
съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2014 г. между „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“
АД (за краткост „БТК“ АД) и Г. СТ. Н. (към същия момент с фамилия Н.-Н.) е подписан
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** (за краткост
Договора), по силата на който абонатът добавя за ползване телевизионна услуга по избран
тарифен план VIVACOM TV Standard с месечна абонаментна такса в размер на 14,80 лева с
ДДС за срок от 24 месеца.
Тъй като абонатът не заплаща потребени мобилни услуги за месеците юни и юли
2017 г., „БТК“ АД прекратява едностранно договора на основание чл.50 от Общите условия
и издава фактура на 22.09.2017 г., с която претендира неустойка в размер на 36,99 лева,
формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса, избрана от
1
потребителя, към ползваната електронна съобщителна услуга.
На 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД (цедент) и „С.Г. Груп“ ООД (цесионер) е сключен
договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към ответника в размер на 37,47 лева. Цедентът издава на
цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Г. СТ.
Н.. Съгласно чл.5 от договора за цесия цесионерът е упълномощен да уведомява длъжниците
за факта на цесията. Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство
по делото е прието пълномощно, с което „БТК“ ЕАД упълномощава „С.Г. Груп“ ООД да
представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за
цесия, и да им изпраща уведомления за цесията.
На 01.10.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.Г.
Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземането си към ответника в размер на 37,47 лева. Цедентът издава на
цесионера и потвърждение за прехвърляне на вземането, което е с длъжник именно Г. СТ.
Н..
Няма доказателства Н. да е уведомена за цесиите преди подаване на исковата молба.
Като приложение към исковата молба, респективно като доказателство по делото е прието
уведомление за цесия, адресирано до Н., подписано от управителя на „С.Г. Груп“ ООД,
което дружество е цесионер по първата цесия и цедент по втората. Това уведомление е
връчено на ответника, заедно с исковата молба. С него длъжникът се уведомява за двете
цесии и че единствен титуляр и разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ ЕООД.
На 03.02.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу Н., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на РС –
Бургас. На 04.02.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с която се
разпорежда на Н. да заплати на дружеството сумата от 37,47 лева, представляваща
неплатени услуги по договор с клиентски номер ***/17.10.2014 г. с включена неустойка, без
да се уточнява нейния размер.
Тъй като длъжникът депозира възражение, че не дължи, кредиторът предявява
установителен иск, по който е образувано настоящото производство. В исковата молба
дружеството посочва, че прави „изричен отказ от незаплатената услуга в размер на 0,48 лева
и поддържа иска за 36,99 лева“, като не претендира и лихва за забава. Сборът от сумата за
неустойка и сумата за услуги, за която не се предявява установителен иск, е равен на сумата
по заповедта, а именно – 37,47 лева.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, вр. 92 от ЗЗД. Надлежно е
заявено от ответника възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.
По възражението на ответника за ненадлежно съобщаване на цесията:
Както вече се посочи, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, от който момент установителният иск се счита предявен
(чл.422, ал.1 от ГПК), няма доказателства цесиите да са били съобщени на Н..
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
2
ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД – в този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о. Доказа се по делото, че „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да
представлява оператора пред лицата, чиито задължения към него са предмет на договора за
цесия от 16.10.2018 г., и да им изпраща уведомления за цесията, като пълномощното е
прието като доказателство по делото и връчено на ответника.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
Уведомление за цесия (л.19 от исковото производство) е връчено на Н. като
приложение към исковата молба. То изхожда от „С.Г. Груп“ ООД, което действа в двойно
качество – като пълномощник на „стария“ кредитор по договор за цесия 16.10.2018 г. и като
„стар“ кредитор по договора за цесия от 01.10.2019 г. Така „С.Г. Груп“ ООД изпълнява
задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД и по двата договора за цесия. Ето защо това
възражение на ответника е неоснователно.
Относно възражението на ответника, че няма предоставена и потребена услуга:
Безспорно се установи, че между „БТК“ АД и Г. СТ. Н. е подписан договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, по силата на който
абонатът добавя за ползване телевизионна услуга по избран тарифен план VIVACOM TV
Standard с месечна абонаментна такса в размер на 14,80 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Няма доказателства за срока на Договора услугите на оператора да са били недостъпни за
клиента.
Въпреки това искът е неоснователен, като мотивите за това са следните:
Установи се, че Договорът е със срок от 24 месеца, т.е. до 17.10.2016 г. Няма
доказателства срокът му да е продължен. При това положение не става ясно услуги по кое
правоотношение в размер на 0,48 лева не е заплатил абонатът, което да дава основание на
оператора да прекрати едностранно Договора. В приложените по делото фактури не се
съдържа сума за плащане в размер на 0,48 лева.
На следващо място, според Договора ако той бъде прекратен преди изтичането на
уговорения между страните срок по искане или по вина на абоната, включително
незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка в размер на
всички месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги със срочен
абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения минимален
срок.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че не сочи доказателства за прекратяване
на Договора в писмена форма. В хода на производството не бе проведено доказване кога и
от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
3
упражнява правото си да прекрати Договора, е уведомила другата страна. Според т.50, т.6
от ОУ операторът може да прекрати едностранно Договора при неплащане в срок, но с 30-
дневно писмено предизвестие.
С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на
договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие
от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В
случая, по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение. Исковата
молба не може да служи за изявление за разваляне (прекратяване) на Договора, защото към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент
исковата молба се счита за предявена (чл.422, ал.1 от ГПК), срокът на Договора е изтекъл.
Предвид изложеното кредиторът не доказа, че Договорът е прекратен по вина на
ответника преди изтичане на срока му, поради което в неговата правна сфера не е
възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.
Дори и да се приеме, че вземане е възникнало, то същото е погасено по давност, като
мотивите за това са следните:
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г.
Тъй като се касае за вземане за неустойка, за което е издадена фактура на 22.09.2017
г., с падеж 09.10.2017 г., то давността започва да тече от 10.10.2017 г. Давностният срок е
тригодишен (чл.111, б. „б“ от ЗЗД). Той обаче е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. –
21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ след дата 10.10.2020 г., поради
което давностният срок е изтекъл на 21.12.2020 г. Дори и да се „добави“ период от 90 дни,
както неправилно смята ищецът, то давностният срок отново е изтекъл преди 03.02.2021 г.,
когато е депозирано заявлението в съда и от който момент се счита и предявена исковата
молба (чл.422, ал.1 от ГПК), поради което вземането е погасено по давност.
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, които са в размер
на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер с оглед
материалния интерес по делото и следва да се присъди в цялост.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, против Г. СТ. Н., ЕГН
– **********, иск за приемане за установено, че ответникът Н. дължи на дружеството
сумата от 36,99 лева (тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
4
неустойка за прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***/17.10.2014 г., сключен от Н. с „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, което вземане е прехвърлено на „ЮБЦ”
ЕООД и за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Г. СТ. Н., ЕГН –
**********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)_____
ММ
5