№ 270
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 13.06.2019 г. по НОХД № 23406/14 г., СРС, НО, 18 състав е
признал подсъдимата С.П.Д. за виновна по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, като й е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложил по реда
на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и 3 месеца, като я признал за
невиновна и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението да е
извършила престъплението в съучастие с К. ЮЛ. З. както и по
квалификацията по чл.20, ал.2 от НК. Съдът е наложил на подс.Д. още и
наказание глоба в размер на 5000 лв., както и лишаване от право да
упражнява търговска дейност като едноличен търговец или като управляващ,
представляващ или член на управителен или контролен орган на друг вид
търговец по смисъла на търговския закон.
Със същата присъда подсъдимият К. ЮЛ. З. е признат за невиновен и на
основание чл.304 от НПК е изцяло оправдан по обвинението за извършено от
него престъпление по чл.234, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Срещу присъдата в оправдателната й част и в законоустановения срок е
постъпил протест от прокурор при СРП, в който твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна в оправдателната й част, както и допълнение
към протеста. В тях се оспорват мотивите на съда, че от събраните по делото
гласни доказателства не може да се направи несъмнен извод, че подс.К.З. е
знаел за съхраняваните в заведението и гаражната клетка инкриминирани
1
вещи, както и да е имал фактическа власт над тях. Оспорва се и извода на
съда, че е възможно подс.К.З. да е оставил дактилоскопната следа върху
единия от пакетите с цигари без бандерол по време на самата проверка. В
протеста и допълнението към него се твърди, че и двамата подсъдими са
имали отношение към дейността на проверявания обект, в който са намерени
акцизните стоки без бандерол , тъй като подс.Д. е работила в кафе- клуба като
сервитьорка, а подс.З. е бил управител на фирмата, стопанисваща
заведението. Твърди се още, че заявеното от двамата, че е възможно следата
от подс.З. да е оставена от него по време на самата проверка, не намират
опора в събрания доказателствен материал, доколкото от показанията на
всички свидетели не се установява подс.З. да е имал възможност да се
приближи или да докосва вече намерените инкриминирани стоки по време на
проверката.
В тази връзка се сочи, че обвинението и спрямо него е доказано по
безспорен и несъмнен начин, поради което се иска от въззивния съд да
отмени присъдата на СРС в тази й част и да постанови нова, с която да
признае подс.З. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.234, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК в съучастие с подс. С.Д..
Срещу присъдата в осъдителната й част е постъпила в законоустановения
срок жалба от защитника на подс. Д. - адв. В.М., както и допълнение към
жалбата от ново упълномощения защитник на Д.- адв.С. М.. В жалбите се
твърди, че присъдата в осъдителната й част е незаконосъобразна, постановена
в нарушение на процесуалния закон, доколкото в мотивите към присъдата
съдът не е обсъдил и не е дал отговор на възраженията на защитата, което
счита, че се приравнява на липса на мотиви въобще. Твърди, че не е направен
внимателен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства и съдът
не е взел решението си на база всестранно, обективно и пълно изследване на
всички фактически данни по делото. Оспорват се и наложените на подс. Д.
наказания, като се твърди съдът да не е взел предвид всички смекчаващи
отговорността й обстоятелства.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата в осъдителната й част и да
намали наложеното на подсъдимата наказание. Иска се да бъде отменено
изцяло наложеното й наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, тъй като тя никога
бе е притежавала търговско качество, като се позовава на ТР № 61/80 г. по НД
№56/80 г. на ОСНК на ВС, според което никой не може да бъде лишен от
права, които не притежава.
В протеста и жалбата не са направени доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата Д. и на
подсъдимия З., на свидетели и вещи лица, но следва да бъде актуализирано
свидетелството за съдимост и на двамата подсъдими ведно с всички бюлетини
за съдимост и на двамата.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на
2
СГП поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че следва
да се приеме, че и двамата подсъдими са били наясно какво се съхранява във
въпросното помещение, тъй като те са го експлоатирали и са били във
фактическо съжителство. Приема, че от свидетелските показания категорично
се установява, че няма как подсъдимият да е оставил отпечатък върху един от
стековете с цигари без бандерол по време на проверката, тъй като в този
момент се е намирал на разстояние и не е имал физически контакт. Моли съда
да отмени присъдата в оправдателната й част и да осъди оправдания
подсъдим.
Защитникът на подсъдимите – адв. М., подържа жалбата и оспорва
протеста на СРП. По отношение на подсъдимата Д., намира, че районният съд
не е отчел в необходимата степен смекчаващите отговорността обстоятелства,
а по отношение на подсъдимия З. – че правилно е оправдан по повдигнатото
му обвинение. Пледира, че предходният съдебен съства е извършил коректен
прочит и анализ на приобщените по делото доказателства. Счита че не се
доказва държането от подсъдимия З. на инкриминираните акцизни стоки,
знанието му за съществуването на такива, поради което са верни изводите за
липса на съизвършителство. Моли съда да потвърди присъдата в
оправдателната част по отношение на К.З. и да намали размера на
наложеното на С.Д. наказание, като не налага кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да упражнява търговска дейност“, тъй като тя
никога не е притежавала качеството на търговец на акцизни стоки.
Подсъдимата Д., в лична защита, няма какво да добави. В предоставеното
ѝ право на последна дума признава вината си.
Подсъдимият З. няма какво да добави, а в последната си дума заявява, че
се счита за невинен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след
като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, счита, че са налице са основания за отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, тъй като СРС е допуснал съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, изразяващо се в липса на
надлежно изготвени мотиви.
Видно от съдържанието на мотивите, първостепенният съд е приел за
установено от фактическа страна, следното: „Подс. С.Д., съхранявала,
съзнавайки това, на 23.05.2014 г. в съответните визирани в обвинителния акт
гаражна клетка и клуб-кафе (в този търговски обект тя работела и имала и
достъп до посочените тук кутии с цигари, включително намиращите се във
въпросната гаражна клетка на същия адрес) общо 633 броя кутии с цигари
съгласно посоченото в обвинителния акт, включително що се отнася до
стойността на цигарите и стойността на дължимия акциз (виж по-горе!), на
които не бил поставен акцизен бандерол. Не се установява подс. З. да е знаел
за тези кутии с цигари (въпреки проведеното обективно, всестранно и пълно
3
съдебно следствие), респективно да е упражнявал фактическа власт върху
тях.“
Така изведената от първоинстанционния съд фактология е изключително
лаконична и непълна. На практика липсва конкретизация на
инкриминираните вещи и обстановката, при която същите са намерени, както
и описание на отношенията между подсъдимите и връзката или липсата на
такава на всеки един от тях с търговския обект и акцизните стоки, предмет на
обвинението. Видно от формулировката на изреченията, не е направено
изложение на конкретни факти, относими към процесното деяние, които
първостепенният съд е приел за установени по делото. Вместо това са
изложени правни изводи от страна на съда за осъществяването, респ.
неосъществяването на престъпния състав от подсъдимите, частично
преповтарящи диспозитива на присъдата. Посоченото, че не с установява
подс.З. да е знаел за тези кутии с цигари, на които не е бил поставен акцизен
бандерол по своята същност съставлява съждение, фактически извод на съда,
който обаче не е ясно на база на кои конкретно факти и обстоятелства е бил
направен от съда.
Същевременно не са изяснени фактически обстоятелства, за които
впоследствие са обсъждани доказателства, напр. наличието на дактилоскопна
следа от подсъдимия З. по един от стековете цигари. Никъде от мотивите не
става ясно, кога, къде и как е открита и установена тази дактилоскопна следа.
Извършвана ли е проверка в процесните обекти, от кого, кой е присъствал на
тези проверки, съответно дали някой от подсъдимите е бил там и дали през
цялото време, имал ли е достъп до инкриминираните кутии и стекове с
цигари, каква изобщо е връзката на всеки един от двамата подсъдими
помежду им, с процесните обекти и в тази връзка защо изобщо делото се води
срещу тях двамата. Твърденията, че подс.Д. съхранявала, съзнавайки това на
инкриминираната дата процесните инкриминирани кутии с цигари, също
съставляват изводи, а не конкретно приети и установени от съда факти, които
обаче не става ясно на база на какво са били изведени от съда.
При така направеното неясно и почти липсващо описание на фактите, е
препятствана възможността за преценка на въпросите какво
първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, въз
основа на която преценка следва да направи и своите правни изводи.
Тази неяснота следва и от обстоятелството, че първостепенният съд не е
изпълнил едно от основните си задължения по чл.305, ал.3 НПК, да подложи
на пълен анализ събраната в хода на съдебното следствие доказателствена
маса. Налице е едно формално изброяване на събраните по делото
доказателства и декларативно направено от съда изявление, че при
констатирани противоречия между отделните свидетелски показания (при
това без да бъдат посочени дори имената на разпитаните свидетели) съдът
дава вяра на по-ранните такива от ДП за сметка на по-късните от съдебното
производство. Независимо от установените разминавания и несъответствия,
4
районният съд е приел, че анализът на относимите към извършеното от
подсъдимата Д. доказателствени материали логично и еднозначно установява
отношението към процесните вещи, но от релевантната към отношението на
подсъдимия З. към тези вещи доказателствена съвкупност не може да бъде
направен несъмнен извод, че същият е знаел за съхраняваните в заведението и
гаражната клетка акцизни стоки. Същевременно, от мотивите към присъдата
не може да бъде установено дали съдът кредитира в цялост всички събрани по
делото доказателства и ако това е така, какво е становището му по спорните
въпроси, за които съществуват противоречия. Първостепенният състав не е
подложил на внимателно и аналитично обсъждане обясненията на двамата
подсъдими, и безкритично им се е доверил без да отчете двойствената им
природа и близките отношения помежду им, доколкото към момента на
деянието двамата са били във фактическо съжителство и подсъдимата е
работела в управляваното от З. заведение. Въпреки проведените разпити на
поемните лица и повторни разпити на служителите на Агенция "Митници",
присъствали по време на извършените процесуално-следствени действия и
приобщаването на свидетелските им показания от досъдебното производство,
не са обсъдени разминаванията относно местоположението на подсъдимите
лица по време на претърсването и изземването, респ. имал ли е подсъдимият
възможност да остави иззетата дактилоскопна следа върху стека цигари и
подсъдимата ли е държала ключовете, с които е отворила помещенията и
джагата, или са ѝ били донесени от някого.
На следващо място, контролираният съд не е подложил на внимателен
анализ писмените и веществените доказателства, нито заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство дактилоскопна и съдебно-
икономическа експертизи. Не са изложени съображения дали съдът кедитира
заключенията на експертите, нито дали приема протоколите от извършените
процесулно-следствени действия като годни доказателствени средства.
По същия начин съдът изцяло е игнорирал и не е взел становище и по
направените от защитата възражения, относими към направените в
протоколите за претърсване и изземване обяснения и допълнителните
разпити на част от свидетелите.
На практика от този „постен“ и повърхностен анализ не става ясно кои
доказателства и доказателствени средства съдът кредитира и кои не, в кои
техни част и защо и на база най- вече на кои от тях е направил своите твърде
лаконични фактически, така и правни изводи.
С оглед на това изобщо не става ясно поради какви съображения съдът
приема, че обвинението спрямо подс.З. не е доказано, както и поради какви
съображения счита, че същото е установено по несъмнен начин спрямо
подс.Д.. Декларативно заявеното, че наличието на дактилоскопна следа от
подс.З. напълно логично може да бъде обяснено с докосване от негова страна
на кутиите след като органите на Агенция Митници вече са били открили
кутиите с цигари, така и не става ясно на база на какво е било прието от
5
първостепенния съд. И това е така, тъй като липсват както изложени факти в
тази връзка, така и анализ на показанията на разпитаните свидетели, в
частност тези на поемните лица и на служителите на Агенция Митници,
поради което не става ясно какво са посочили те, какво е приел съдът и защо
се е доверил или не изцяло или отчасти на техните показания.
Същевременно липсва какъвто и да е било правен анализ и правни
изводи в мотивите на съда относно осъщественото според него от обективна
и субективна страна деяние от страна на подс.Д., респ. липсват правни изводи
и за причините, поради които съдът приема, че подс.З. следва да бъде
оправдан, тъй като „няма извършено такова деяние от този подсъдим“.
Правната страна на мотивите спрямо подс.Д. по същество съставлява
преписване буквално на диспозитива на ОА, съответно на присъдата и
декларативно заявление, че деянието е извършено виновно от страна на
подс.Д. при форма на вината- пряк умисъл. Кои са обаче обективните и
субективните елементи от състава на престъплението, който според съда е
бил осъществен от подс.Д. така и не става ясно. Не става ясно също така дали
подс.З. е оправдан поради липса изобщо на извършено такова деяние, за
което той е предаден на съд или поради недоказване авторството на същото в
лицето на подс.З.- изказът и мисълта на съда са толкова неясени, че не
позволяват на въззивната инстанция да прецени поради какви съображения
подс.З. е бил оправдан.
Видно от мотивите почти навсякъде в тях съдът препраща било нагоре,
било надолу в самите мотиви, било към други документи по делото, но така и
не става ясно каква е всъщност волята на съда и поради какви съображения е
постановил точно такава присъда спрямо двамата подсъдими.
Съгласно трайната съдебна практика липсата на ясно изложение на
възприетите от съда факти, липсата на анализ на доказателствената
съвкупност в съответствие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК и конкретно
на доказателствените източници, възпроизвеждащи в процеса противоречиви
факти, свързани с обстоятелствата, предмет на доказване по делото, както и
липсата на отговор в мотивите на съда на възраженията на страните се
приравнява на липса на мотиви изобщо, тъй като не позволява на
контролиращата инстанция да установи на база на какво първостепенният съд
е направил свои собствени фактически и правни изводи, респ. защо е
възприел едни доказателства, а е отхвърлил други, както и по какви
съображения не е взел предвид възраженията на страните.
Липсата на мотиви, освен че е съществено нарушение на процесуалните
правила, не позволява на страните по делото и на въззивната инстанция да
установят каква е била действителната воля на съда, въз основа на какви
доказателства е изградена тя, както и да проследят начина на формиране на
вътрешното му убеждение. Това препятства и възможността на въззивната
инстанция да извърши изискуемата проверка за законосъобразност,
правилност и обоснованост на обжалвания пред нея съдебен акт, респективно
6
да се произнесе по основателността или липсата на такава, на изложените във
въззивната жалба и въззивния протест доводи.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила е абсолютно
съществено такова съгласно разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК и
винаги представлява основание за отмяна на контролирания съдебен акт.
Същото е отстранимо, но не на този етап от наказателното производство,
поради което делото следва да се върне на друг състав на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от стадия на
разпоредителното заседание.
При констатираното основание за отмяна на присъдата, настоящата
въззивна инстанция не намира за необходимо да вземе отношение по
изложените в жалбата и протеста доводи по съществото на делото.
Така мотивиран и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.334, т.1 вр. чл.348,
ал.3, т.2 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 13.06.2019 г., постановена по НОХД № 23406/2014
г. по описа на СРС, НО, 18 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7