Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 96

 

гр. София, 04.11.2016 г.

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 47 по описа за 2016 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                „Н.С.” ООД е подал искова молба срещу „В.” ЕООД, с която са предявени обективно съединени частични искове за заплащане на следните суми: сумата от 32466.75 лв., представляваща разликата между цялото дължимо от ответника обезщетение в размер на 52446.75 лв. за пропуснати ползи поради неизпълнение на договор за изработка, сключен между страните на 06.08.2012 г., и сумата 20000 лв., за която е уважен предявен частичен иск по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от  9907 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата на главницата от 32466.75 лв., дължимо за периода 18.12.2012 г. - 18.12.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/. Твърди се в исковата молба, че по запитване на ответника ищецът /с оглед предмета си на дейност/ изготвил оферта за изграждане на електрическа централа, която била приета от ответника и на 06.08.2010 г. между страните бил сключен договор за изграждане на такава. Договорът бил сключен под условие – отпускане на субсидия от фондовете на ЕС. Условието се осъществило в началото на 2012 г., но поради невъзможност за осъществяване на контакт с ответника след извършена справка в ТР, установяваща смяната на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, и след оглед на имота, в който следвало да бъде изградена централата, ищецът установил, че извършването на СМР по изграждането на същата било започнало от трето лице и значително напреднало. В тази връзка ищецът предявил пред РС – Стара Загора частични искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи поради неизпълнение на договора за изработка, сключен между страните, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, които частични искове били уважени с влязло към момента в сила решение. Съответно в настоящото производство се предявяват искове за заплащане на сумата, представляваща разлика между цялото дължимо от ответника обезщетение в размер на 52446.75 лв. и сумата, за която е уважен предявеният главен частичен иск по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, ведно с обезщетение за забава върху тази разлика за посочени периоди.

           Исковете са с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на сключен между страните договор при описаните в исковата молба условия, както и изпълнението на строително-монтажните работи – предмет на същия, от трето лице. Излага доводи за неоснователност на исковете, както и такива в насока, че уважаването на исковете би довело до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.

                        Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

            Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за заплащане на сумата от 32466.75 лв., представляваща обезщетение за порпуснати ползи:

Искът е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:

            Доколкото силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество, в конкретния случай със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че „В.” ЕООД дължи на „Н.С.” ООД сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради неизпълнение от страна на „В.” ЕООД на задълженията му по договор за изработка, сключен на 06.08.2012 г. Тъй като в производството по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора е бил предявен частичен иск /именно за сумата от 20000 лв./, със СПН е установена само предявената част от правото. Съответно предмет на доказване в настоящото производство е дали поради неизпълнение на същия договор за изработка „В.” ЕООД дължи разликата над присъдената сума от 20000 лв. до пълния размер на претендираното като дължимо обезщетение от 52466.75 лв. /в мотивите на решението по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора е прието, че пропуснатата от „Н.С.” ООД полза в резултат на неизпълнението на „В.“ ЕООД е в размер на 52466.75 лв., но мотивите не се ползват със СПН/. От представената по делото калкулация, представляваща част от офертата, изготвена от ищеца по искане на ответника  и впоследствие приета от последния и довела до сключване на договора за изработка, се установява, че от общата стойност на СМР, предмет на договора, а именно сумата от 162308.87 евро, е предвидена печалба за изпълнителя в размер на 15 % или 24346.33 евро  /29215.60 евро с ДДС/. Левовата равностойност на тази сума с вкл. ДДС е 57140.73 лв. Съответно пропуснатата от ищеца полза, претендирана по настоящото дело, е съизмерима с разликата между сумата от 20000 лв., присъдена по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, и пълния размер на предвидената печалба. Тази разлика е в размер на 37140.73 лв., но доколкото по делото се претендира сумата от 32466.75 лв., следва да бъде присъдена тази сума. 

По акцесорния иск за заплащане на сумата от 9907 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата за посочения период, предхождащ подаването на исковата молба:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

Твърди се от ищеца, че с подаването на исковата молба по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора ответникът е изпаднал в забава и съответно на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава върху сумата, предмет на настоящия иск, за период от три години преди датата на подаване на исковата молба по настоящото дело. Действително исковата молба, по която е образувано гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, представлява покана за изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, съответно ответникът изпада в забава от датата на получаването й /за което доказателства не са ангажирани/. С тази искова молба обаче ответникът е поканен да изпълни само част от задължението си – частта от 20000 лв., която е била предмет на гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, поради което не може да се приеме, че с получаване на исковата молба по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора ответникът е изпаднал в забава и досежно останалата част от задължението си.

 По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на исковата молба:         

Искът е частично основателен по следните съображения:

Тъй като ответникът не е бил поканен да изпълни задължението си, предмет на настоящото дело, преди подаването на исковата молба, същата представлява покана за изпълнение на това задължение, но ответникът изпада в забава от датата на получаването й -  01.02.2016 г., съответно акцесорният иск следва да бъде уважен за периода от датата на получаване на исковата молба от ответника до окончателното плащане, а за разликата – за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на получаването й от ответника, следва да бъде отхвърлен.     

С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е частично основателно – съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски  съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в общ размер от 6495 лв. /1695 лв. за държавна такса и 4800 лв. за адвокатско възнаграждение/, съответно съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 4976.47 лв.

Искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.  

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „В.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П. П., да заплати на „Н.С.” ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. Г., сумата от 32466.75 лв. /тридесет и две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради неизпълнение на договор за изработка, сключен между „В.” ЕООД и „Н.С.” ООД на 06.08.2012 г., която сума представлява разликата между цялото дължимо обезщетение в размер на 52446.75 лв. за пропуснати ползи поради неизпълнение на договора, и сумата 20000 лв., за която е уважен предявен частичен иск по гр. д. № 6586/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата за периода от 01.02.2016 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.” ООД с ЕИК . със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. Г., срещу „В.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.П., иск за заплащане на сумата от 9907 лв. /девет хиляди деветстотин и седем лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 32466.75 лв. за периода от 18.12.2012 г. до 18.12.2015 г., както и иска заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 32466.75 лв. за периода от 18.12.2015 г. /датата на подаване на исковата молба/  до 31.01.2016 г. /вкл./.

ОСЪЖДА „В.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П. П., да заплати на „Н.С.” ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д. Г., сумата от 4976.47 лв. /четири хиляди деветстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: