№ 23352
гр. *****, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110117766 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Й. П. срещу К. Р. Д. .О. П. Б.
Г. Д. С. Р. Б. Н. А., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 78, ал. 1 ЗДСл.
Ищцата Р. Й. П. твърди, че е работила при ответника К. Р. Д. .О. П. Б. Г. Д. С. Р.
Б. Н. А. на длъжност „младши експерт“ въз основа на трудов договор от 22.03.2021 г.
Сочи, че на 23.10.2023 г. около 08:25 ч. микробусът, в който пътувала към работното
си място, докато бил спрял на червен светофар в гр. *****, бил ударен отзад от лек
автомобил марка „БМВ“, модел 525 ХД, с рег. № СВ **** ХВ, управляван от водача
М. И. М.. Сочи, че злополуката била призната за трудова с Разпореждане № 33628 от
01.11.2023 г. на НОИ, ТП – ***** на основание чл. 60 КСО. Сочи, че със Заповед №
СП 04/05.02.2024 г. правоотношението е прекратено по взаимно съгласие.
Твърди се, че вследствие на инцидента претърпяла следните увреждания:
открита рана на устните и устната кухина, навяхване на гръбначния стълб в шийния
отдел, натъртване на меките тъкани на главата, разкъсно-контузна рана на лигавицата
на горната устна, разклащане на три зъба вдясно горе (12, 22, 32) и кръвонасядане на
венеца в областта на същите зъби. Същите й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и болки и страдания, както и посттравматичен шок, като
последиците не били отшумели и до момента. Сочи, че ползвала отпуск поради
временна неработоспособност до 03.02.2024 г. включително. Твърди, че вследствие на
инцидента и до настоящия момент изпитва болки във врата, както и такива вследствие
на разкъсно-контузната рана на устата и от разклащането на трите зъба, а двиЖ.ята в
шийния отдел са силно ограничени, както и че дълго време се хранела затруднено.
Предвид тези твърдения, ищцата моли съда да й присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от 23.10.2023
г. до окончателното изплащан.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че правоотношението с ищцата не било
1
трудово, а служебно, тъй като същата била назначена па посочената длъжност като
държавен служител, което било видно и от представената към исковата молба заповед
за прекратяване на служебно правоотношение. Не оспорва настъпилото произшествие,
както и че злополуката е призната за трудова по установения за това ред. Оспорва
обаче обема и интензивността на уврежданията. Навежда твърдение, че към момента
ищцата е с възстановена работоспособност. Релевира и възраЖ.е за съпричиняване,
като сочи, че ищцата не била с поставен обезопасителен колан, с което проявила груба
небрежност. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена. Сочи още, че предвид
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя, ищцата могла да
ангажира пряко отговорността на застрахователя.
В срока за отговор на исковата молба ответникът К. Р. Д. .О. П. Б. Г. Д. С. Р. Б.
Н. А. е поискал привличането на застрахователя по „Гражданска отговорност“ на
причинителя - ЗД „Б. И.“ АД, като трето лице помагач на негова страна, и е предявил
срещу него обратен осъдителен иск при условията на евентуалност – в случай на
уважаване на иска срещу него, с правна квалификация чл. 54 ЗЗД.
Конституираното трето лице – помагач и ответник по обратния иск ЗД „Б. И.“
АД оспорва обратния иск като недопустим, а при условията на евентуалност – и като
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраЖ.ята на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото, обявен за окончателен без възраЖ.я на страните, като
неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 153 ГПК са
отделени обстоятелствата, че ищцата е работила при ответника на длъжност „младши
експерт“ към 23.10.2023 г., като на този ден е претърпяла инцидент на път за работа,
който е признат за трудова злополука по законоустановения ред за това.
За изясняване механизма на ПТП са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М. М. (протокол на лист 199 по делото), Ж. К. и Е. Х..
При разпита си свидетелят М. М. заявява, че е участвал в ПТП през 2023 г. на
бул. „*******“, като свидетелят управлявал л.а. „БМВ“, 5 серия. Имало три платна за
двиЖ.е, като ПТП се осъществило в средната лента за двиЖ.е. Свидетелят посочва, че
с управлявания от него автомобил направил ляв завой от кв. „*****“ за към бул.
„*******“ и кв. „*****“, като пътят бил хлъзгав, тъй като валял дъжд. ДвиЖ.ето било
натоварено. Свидетелят твърди, че натиснал спирачките, но преди това бил засечен от
л.а. „Фолксваген“, който минал на червен светофар от най-дясна лента и направила ляв
завой. Свидетелят набил спирачки, но колата не успяла да спре, защото пътят бил
хлъзгав. Заявява, че е карал с 50 км/ч. Съдът кредитира показанията на свидетеля
единствено относно посоката му на двиЖ.е по време на ПТП, не и относно механизма
за настъпване на същото, тъй като твърденията на свидетеля в тази посока
противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
При разпита си в откритото съдебно заседание по делото свидетелката Ж. К.
заявява, че по време на процесното ПТП ищцата е била в микробуса. Обяснява, че
вследствие на силния удар отзад, тялото подскочило напред. След това усетила
2
страничен удар. След като леката кола ударила микробуса, седалката на колегата, който
седял до свидетелката, се впил в крака й. Посочва, че ищцата Р. е стояла зад нея, като
след удара свидетелката видяла, че ищцата има кръв по ръката и устата, което я
притеснило, тъй като тя била най-близо до удара.
При разпита си в съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г. свидетелят Е. Х.,
служител на ответника, дава показания, че е бил в микробуса по време на процесния
инцидент, като седял от страната на вратата, от която влизат пътниците, на трета
седалка, а пред него била Ж. К.. Помни, че по време на удара залитнал към пътеката,
която е между седалките, и се подпрял на предните седалки. Посочва, че ищцата Р.
била от лявата му страна, на двойните седалки зад шофьора, но не си спомня точно на
кой ред. Твърди, че всеки от бусовете е имал предпазни колани, но в конкретния ден
той не бил с предпазен колан и не е виждал друг да си слага такъв. Заявява, че не знае
дали Р. е била с поставен предпазен колан. В резултат на инцидента ищцата си ударила
брадичката в предната седалка и имала нараняване на устата. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични и непротиворечиви, отразяващи
непосредствените му впечетления, поради което могат да служат като годна основа
при изграждане на доказателствените изводи.
За установяване на механизма на ПТП е изслушано заключението на съдебно-
автотехническа експертиза (л.186-194), и изготвено на база писмените доказателства
по делото, от което се установява, че на 23.10.2023 г. в гр. ***** е настъпило ПТП
между лек автомобил „БМВ 525 ХД“, с per. № СВ **** ХВ, лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с per. № СА **** РХ, автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. №
СВ****КН, и товарен автомобил „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, с рег.№ СВ **** СТ. При
произшествието са пострадали седем пътници от автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег.
№ СВ **** КН, между които и ищцата Р. Й. П.. Обстоятелствата и причините, при
които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП, са следните: л.а.
„БМВ 525 ХД“, с рег. № СВ **** ХВ, се движи по бул. „*********“, с посока от бул.
„********“ към бул. „*******“, и в района срещу Метростанция „*******“, поради
двиЖ.е с несъобразена скорост, водачът реализира ПТП с движещия се в средната
лента за двиЖ.е лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № СА **** РХ, след което се
удря в спрелия на червен сигнал на светофарната уредба в лявата лента за двиЖ.е
автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег. № СВ **** КН. От удара автобус „Фолксваген
Крафтер“, с рег. № СВ **** КН, се измества напред и се удря в спрелия пред него
товарен автомобил „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, с рег. № СВ **** СТ. Според вещото
лице мястото, на което е възникнало първоначалното съприкосновение между лек
автомобил „БМВ 525 ХД“, с per. № СВ **** ХВ, и автобус „Фолксваген Крафтер“, с
рег. № СВ **** КН е настъпило в лявата лента за двиЖ.е. По делото няма никакви
данни, на база на които да се определи скоростта на двиЖ.е на превозните средства, в
момента и преди настъпването на удара. Вещото лице посочва, че от техническа
гледна точка, водачът на лек автомобил „БМВ 525 ХД“, с per. № СВ **** ХВ, е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал
автомобила със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на
опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намиращите се пред него лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с per. № СА **** РХ, и автобус „Фолксваген Крафтер“,
с рег.№ СВ **** КН. Останалите водачи не са имали възможност да предотвратят
настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на удара са се намирали пред
лек автомобил „БМВ 525 ХД“, с per. № СВ **** ХВ. Вещото лице посочва, че при
направена справка по номера на рамата на процесния автобус „Фолксваген Крафтер“ е
3
установило, че същият е оборудван фабрично с по един триточков инерционен колан
на всичките единични седалки и два триточкови инерционни колани на всички двойни
седалки. При разпита си в съдебното заседание, проведено на 21.10.2024 г. (л.199)
вещото лице посочва, че процесният лек автомобил се е движел с много висока
скорост към момента на удара, свидетелските показания на водача на същия не
променят механизма на настъпване на ПТП, както и че евентуално противоправно
поведение на друг водач, който е направил ляв завой от дясна лента няма отношение
към настъпване на произшествието. Както бе посочено по-горе обаче, показанията на
свидетеля М. в тази част не се и кредитират от съда.
За установяване на характера на нанесените вреди на ищцата са представени
писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-медицинска експертиза
(л.157-165) и съдебно-психологическа експертиза (л.170-184), изготвени въз основа на
представените доказателства и извършен лични прегледи на ищеца
От заключението на съдебно-медицинската експертиза (л.157-165) се
установява, че след претърпяното ПТП, като пасажер в микробус на 23.10.23 г. при Р.
Й. П. са установени следните травматични увреждания: травма на главата с контузия -
кръвонасядане с лек оток на ограничена площ в дясно челно; травма на устните с
контузия и разкъсно-контузна рана в дясната част на лигавица на горна устна на устата
и травмиране на десни предни горни зъби; травма на шиен отдел на гръбначен стълб с
навяхване и разтягане на свързващия апарат. Травмите на главата и горната устна на
устата и зъбите са контактни увреждания причинени от механично действие на твърди
тъпи предмети по механизъм на удар с или върху такива. Травмата на шията е резултат
от индиректно травмиране при инерционно, надпределно двиЖ.е на шията в предно-
задна посока. Вещото лице посочва, че причиняването на всички увреждания много
добре може да се обясни по време и начин със съобщения от пострадалата механизъм,
като пасажер в микробус блъснат отзад от лек автомобил. По отношение на
проведеното лечение вещото лице посочва, че по повод травмата на устните е
направена обработка на раната, с което е спряно кървене и е санирано нараняването.
Липсват данни за проведено лечение на зъбите, като при установеното им травмиране
с леко разклащане, е допустимо да се проведе само наблюдение, тъй като леки
разклащания заздравяват спонтанно. Последиците от тези травми /раната на устната и
леко разклащане на зъбите/ отшумяват средностатистически до около 2–3 седмици
след инцидента. Травмата на челната област на главата е причинявала локални болки и
страдания за около 1 - 2 седмици след инцидента. От увреждането на шията са били
налице освен засилваща се при двиЖ.я болка и функцинално нарушение, вкл. и
ирадииращи към горните крайници. Това състояние е налагало, освен обезболяващо
лечение, и носене на шийна яка. Според прилоЖ.те по делото медицински документи,
изявени /практически значими/ симптоми, свързани с травмата на шията са били
налице до месец февруари 2024 г. Към момента на прегледа от вещото лице от
травмата на шията са налични едва набелязани функционални нарушения със слаби
болки при двиЖ.я на накланяне на главата в шията на дясно. Тези оплаквания могат да
продължат с месеци, като провеждането на физиотерапия и ЛФК до голяма степен
може да скъси възстановителния период и да повлияе за пълното възстановяване на
ищцата. Вещото лице посочва, че по делото няма медицински данни пострадалата П.
да е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП. След удар в задната част
на микробуса, в който се е возела като пасажер пострадалата, тялото й е придобило
векторно двиЖ.е назад. Това е двиЖ.е след неочаквания удар е обусловило рядко
„камшикообразно двиЖ.е” на главата в шията и травмиране с преразтягане в шийна
4
област на ставно-връзковия апарат на шийните гръбначни прешлени. Най-вероятно от
последвало откатно двиЖ.е напред, лицето и главата на пасажерката са достигнали до
вертикалната задна част на предностоящата седалка, при което от директен удар са се
травмирали челната област на главата и горната устна на устата. При това травмиране
може да е настъпило и допълнително извиване в областта на шията, с което и
евентуално допълнителни травми на шийния ставно-връзков апарат. По делото не са
представени медицински документи, въз основа на които да се приеме, че
пострадалата е имала съпътстващи заболявания. При извършения преглед също не се
установяват данни за такива. Поставеният предпазен колан при подобен инцидент
води до фиксиране на тялото на пасажера към седалката в началните хилядни от
секундата след ПТП и с това ограничава амплитудата на двиЖ.ето на тялото,
респективно намалява силата на травматично въздействие от директни удари в
интериора. В този аспект при поставен колан е възможно да се избегне или намали по
сила травмиране на челото, горна устна и зъбите, но не е възможно да се предотврати
травмирането в шийната област, което е настъпило индиректно. Шийната травма на
пострадалата е била със сравнително най-тежки е продължителни здравни последици.
След инцидента поради ограничените двиЖ.я и съпътстваща болка в шията, както и от
налагащата се във връзка с травмата имобилизация, е било затруднено самообслужване
при дейности от ежедневието, което прави възможно до изграждане на навици и
постепенно отшумяване на болката, пострадалата да е имала нужда от чужда помощ в
първите дни и седмици след инцидента. Храненето на пострадалата е било леко
затруднено от травмата на предните горни централни резци и устната, като при такива
пациенти се препоръчва до отшумяване на оплакванията за около 2 - 3 седмици,
храненето да е с течно-кашева храна. При разпита си в съдебно заседание (л.198)
вещото лице посочва, че поначало травмите, които сигнализират за наличието на
поставен предпазен колан, са характерни и описани като „синдром на предпазния
колан“. Това са принтовидни насядания в областта на гръдния кош и напречно в
областта на корема, като могат да се причинят и други по-сериозни травми от колана
като счупване на ключицата. Описаните травми от поставен предпазен колан не са
задължителни при удар отзад. Те са характерни за челни и челни странични удари,
като са най-честно изявени при челни удари. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно изготвено и обосновано.
От заключението на съдебно-психологическа експертиза, представено в писмен
вид на лист 170-184 по делото, се установява, че ищцата е преживяла страдания от
психологичен характер във връзка с преживяната злополука, които се отнасят
предимно до нарушената възможност да пътува, поставянето й в зависимост от
близките, включително за придвижване, като тя има доверие само на баща си, който
може да шофира и да я превози на известно разстояние, нарушаване на
самочувствието и самооценката и, отстраняването от обичайния и начин на живот,
който тя все още не е възстановила, емоционални нарушения във връзка с
необходимостта да търпи непрекъснатите тревожност и подтиснатост и да не може да
живее нормалния живот на човек на 33 години. След внезапното, неочаквано, силно
стресово събитие ищцата е изпитвала фрустрация и споделеното от нея изпълнява
критериите отразени в Международната класификация на болестите Х-ревизия –
посттравматично стресово разстройство F 43.1. Това е и диагнозата, поставена от
психиатъра, който я е изследвал и лекувал. Вещото лице посочва, че към момента при
пострадалата е налице и смесено тревожно-депресивно разстройство F 41.2, като от
тестовото изследване ищцата има клинично изразено умерено ниво на депресия и ниво
на лека тревожност. Посттравматичното стресово разстройство е като закъснял
5
отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна заплаха /раткотрайна
или продължителна/, които са в състояние да причинят дълбок дисстрес у почти
всички хора. Ако са налице предразполагащи фактори като личностови черти –
например компулсивни или астенични, или анамнеза за невротично заболяване, те
могат да снижат прага на възникване на този синдром или да утежнят протичането му,
но не са нито необходими, нито достатъчни да обяснят появата му. Типичните
симптоми включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на
внезапно оживяване на минали сцени, сънища или кошмари на фона на продължаващо
чувство на вцепененост, емоционална притъпеност, отчужденост от другите
хора,липса на съзвучност със заобикалящата среда и избягване на действия и
ситуации, напомнящи за травмата. Обикновено съществува чувството на страх и
избягване на сигнали, напомнящи на пострадалия за първоначалната травма. Рядко
може да се наблюдават драматични, остри пристъпи на страх, паника или агресия.
Между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици
до месеци / рядко повече от 6 месеца/. Ходът на заболяването е флуктуиращ.
При консултираната има всички белези на описаното разстройство. То не е
същинско психично заболяване, а е невротично разстройство, което налага лечение,
което тя е провела, но въпреки това оплакванията не отминават и ще се наложи по-
сериозно медикаментозно лечение и дългогодишна психотерапия. Посттравматичното
стресово разстройство трае около шест месеца, а тревожно депресивното разстройство
около две години. Посочените срокове са примерни при условие, че обстоятелствата,
предизвикали ги, са изчезнали. В случая нито страхът, нито споменът за случилото си
при ищцата са изчезнали, и състоянието й се е хронифицирало. Вече е изминала една
година и все още има видими следи от посттарвамтичното стресово разстройство. За
тревожно депресивните оплаквания срокът още не е изтекъл, но ще се наложи да
провежда лечение по преценка на лекар - психиатър с тези медикаменти, които в
момента приема, но в по-голяма доза, или други медикаменти, и психотерапия
продължителен период от време, поне няколко години. При разпита си в съдебно
заседание, проведено на 22.10.2024 г. (л.198), относно продължителността на
евентуалната психотерапия вещото лице посочва, че по нейна преценка би могло да се
наложи такава от около 5 години.
За установяване на характера, интензитета и продължителността на нанесените
неимуществени вреди на ищцата са събрани гласни доказателствени средства. От
разпита на свидетеля К. П., брат на ищцата, се установява, че след инцидента ищцата е
носила шина на врата си няколко месеца, като е имала и травма на главата, както и на
горната устна. Също така имала няколко разклатени зъба, в резултат на което било
трудно да се храни и е приемала течни храни. Свидетелят посочва, че след инцидента
физическото състояние на ищцата не било добро, било й трудно да се движи нормално
заради болките във врата. По отношение на емоционалното състояние свидетелят
посочва, че ищцата изпаднала в депресия, която според него се изразява в това, че
допреди инцидента обичала да се забавлява, да излиза с приятели, а след инцидента
станала асоциална, спряла да общува с приятели и да излиза, на обажданията от
приятели не винаги вдигала. Включително на него /неин брак/ не всеки път вдигала
телефона, а при запитване за причината, ищцата отговаряла, че не се говори. Майка
им помагала с къпането и готвенето, като последната му била споделяла, че е чувала
6
ищцата да бълнува. Свидетелят пазарувал на ищцата, а тя живеела при родителите им
след инцидента. Когато я карал на рехабилитация, тя постоянно повтаряла да кара по-
бавно, въпреки че свидетелят карал със скорост много по-бавна от ограничението.
След инцидента ищцата започнала да пие алкохол по малко и увеличила доста
цигарите. През месец февруари 2024 г. ищцата се върнала в гр. ***** и започнала нова
работа, а свидетелят също дошъл да живее в гр. ***** заради нея. Когато ищцата се
върнала на работа, външно нямала белези, единствено при някое двиЖ.е казвала, че я
боли врата. Свидетелят сочи, че в момента ищцата ходи на работа, прибира се и си
стои вкъщи, много рядко излиза, страх я е да се качва в автомобил. Затворила се е, не
споделя за травмата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П., като отчете неговата роднинска
връзка с ищеца съобразно чл. 172 ГПК, но и прецени, че с оглед обстоятелството, че
същият, като брат на пострадалата, има преки и непосредствени впечатления от
отраЖ.ето на инцидента върху психиката , намери, че връзката между двамата не е
годна да разколебае доказателствената стойност на показанията.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗДСл във връзка с чл. 55 КСО за вреди от
трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна
неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната
администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването
или друг негов служител има вина за настъпването им. На обезщетение подлежат
както имуществените, така и неимуществените вреди.
По иска с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл в тежест на ищцата е да докаже,
че в причинна връзка с процесната трудова злополука е претърпяла болки и страдания
в сочения интензитет.
В тежест на ответника е да докаже въведените в отговора на исковата молба
правоизключващи възраЖ.я, както и възраЖ.ето за съпричиняване по чл. 79, ал. 2
ЗДСл на вредоносния резултат в резултат на проявена груба небрежност.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен. СъобраЖ.ята за това са
следните:
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Р. Й. П. е
претърпяла злополука, определена като трудова със стабилен акт, който не е оспорен
от страните по съответния ред. Видно от представеното разпореждане (л.27) при
пътуване със служебен транспорт и при придвижване по обичайния път от основното
място на живеене към работното място настъпва ПТП, вследствие на което
пострадалата получава навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел
на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на горна устна, разклащане на три зъба
горе в дясно.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са
и страните по делото /пострадало лице и осигурител/. Доколкото няма данни и не се
твърди разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО да е било обжалвано и е влязло в сила,
гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило увреждане
по описания в разпореждането начин и че то съставлява трудова злополука – а именно
– че при придвижване по обичайния път от основното място на живеене към
работното място, при пътуване със служебен транспорт и вследствие на ПТП
7
пострадалата е получава навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел
на гръбначния стълб, разкъсно-контузна рана на горна устна, разклащане на три зъба
горе в дясно.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза и разпита на вещото
лице в откритото съдебно заседание, според които от техническа гледна точка, водачът
на лек автомобил „БМВ 525 ХД“, с per. № СВ **** ХВ е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал автомобила със
скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната зона, без да
настъпи съприкосновение с намиращите се пред него лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с per. № СА **** РХ, и автобус „Фолксваген Крафтер“, с рег.№ СВ **** КН, се
установява противоправността на неговото поведение. Управлявайки автомобила с
несъобразен с пътните условия скорост, същият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на двиЖ.ето да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на двиЖ.ето, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за двиЖ.ето.
На следващо място, от заключението на съдебно-медицинската експертиза и
разпита на свидетеля П. се установи, че в резултат на причинените увреждания на
горната устна на ищцата храненето е било значително затруднено, поради което
същата е приемала течна храна. Травмата на челюстната област на главата е
причинявала локални болки и страдания за около 1-2 седмици след инцидента.
Наличието на шийна травма е затруднило самообслужване при дейности от
ежедневието, което е наложило нужда от чужда помощ в първите дни и седмици след
инцидента. От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установи, че в
резултат на инцидента при ищцата се наблюдава посттравматично стресово
разстройство и тревожно депресивното разстройство, което налага лечение с
медикаменти, както и психотерапия в продължителен период от време, според
експерта от около 5 години. От показанията на свидетеля П. се установи, че в резултат
на инцидента ищцата е изпаднала в депресия, затворила се е в себе си, станала е
асоциална, ограничила е до минимум социалния си живот.
От гореизложеното следва, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за обезщетение за неимуществени
вреди, а именно – налице са претърпени болки и страдания в резултат от травматични
увреждания, настъпили при действието на служебно правоотношение с ответника, и
признати по надлежния ред за трудова злополука.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда
по справедливост да определи заместващата парична престация, която лицето, което
поема отговорността, дължи на увредения като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
произшествието. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да
прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия,
както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При съобразяване установения в чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта и посочените в ППВС N 4/68 г. като релевантни за размера на
обезщетението и за прилагането на критерия „справедливост“ обективни
обстоятелства, а именно - характера и интензитета на претърпените болки и страдания,
продължителността на същите, както и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на събитието, служещи като база за паричния еквивалент на
причинените неимуществени вреди.
При определяне на справедливото обезщетение настоящият състав съобрази на
8
първо място, че установените по делото увреждания по медикобиологичната си
характеристика представляват леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК –
причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК.
Кумулирали са се негативните преживявания от нанесените няколко леки телесни
повреди - кръвонасядане в областта на главата с лек оток на ограничена площ в дясно
челно, като травмата на челюстната област на главата е причинявала локални болки и
страдания за около 1-2 седмици след инцидента; травма на устните с контузия и
разкъсно-контузна рана в дясната част на лигавица на горна устна на устата и
травмиране на 3 бр. десни предни горни зъби – отшумяващи средностатистически за
около 2-3 седмици; травма на шиен отдел на гръбначен стълб с навяхване и разтягане
на свързващия апарат – с имобилизация, налагаща носене на шийна яка и
затрудняващо двиЖ.ята с последици проявили се поне около 3 месеца.
При това в случая със значителна интензивност се отличават изживените от
ищцата психически болки и страдания от процесния инцидент, които са оказали
съществено влияние върху качеството на живота . От заключението на съдебно-
психологическата експертиза се установи, че в резултат на инцидента, ищцата е
развила посттравматично стресово разстройство и тревожно депресивно разстройство,
които не са отминали към настоящия момент, въпреки приеманите медикаменти, и за
чието лечение е необходимо ищцата да приема лекарства, както и да провежда
психотерапия продължителен период от време. Психологичните изживявания
вследствие на инцидента са довели до промяна в начина на живот на ищцата, която е
започнала да проявява асоциалност и е зачестила употребата на алкохол и цигари.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 78, ал. 1
ЗДСл е доказан по основание за сумата от 10 000 лева.
Спорен по делото е въпросът налице ли е основание намаляване на
отговорността на администрацията с оглед поведението на ищцата във връзка с
настъпването на събитието.
Отговорността на администрацията за обезщетяване на работника за вредите,
понесени от настъпила трудова злополука е обективна, доколкото законът му е
възложил риска от настъпване на вреди за държавния служител при изпълнение на
служебните му функции. По реда на чл. 79, ал. 2 тази отговорност може да бъде
намалена, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, но само когато
същият е действал при груба небрежност. Съдът не дължи служебно произнасяне по
въпроса налице ли е допусната груба небрежност от работника или служителя, но при
направено в срок искане за намаляване на обезщетението на това основание, той
следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да обоснове
наличието или липсата на груба небрежност.
Ответникът е релевирал възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата при допусната от нея груба небрежност по време на превоза към обичайното
място на работа, изразяваща се в пътуване без поставен предпазен колан.
Положителният извод за наличие на съпричиняване както в общия случай, така и при
релевирана от ответника груба небрежност като основание за намаляване на
дължимото обезщетение, се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане си и обективно е допринесъл за настъпването му.
Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това действие или
бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия следва
да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е хипотетичен и да
почива на предполоЖ.я. В мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г.
по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е разяснено, че поемането на предвидим и
реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране съставлява обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
като прилоЖ.ето на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква идентичност между поетия и
реализирания риск. Степента на съпричиняване се преценява конкретно във всеки
случай, но никога не може да доведе до отказ от обезвреда.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС груба небрежност при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
9
грижа при полоЖ.е, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би
могъл да го допусне. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането,
това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се
обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по - голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. За
да е налице проявена груба небрежност следва да се установи липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност от пострадалия.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства съдът намира, че не
е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е пътувала без
поставен предпазен колан. Действително, от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се установи, че фабрично микробусът, в който е пътувала
ищцата е снабден с предпазни колани. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установи, че при ищцата липсват травми, които да сигнализират за
поставен предпазен колан, но при удар отзад не е задължително такива да настъпят,
дори пасажерът да е бил с поставен предпазен колан. Същевременно, и свидетелят
Христов заявява, че не знае дали ищцата е била с поставен предпазен колан и той
самият е бил без поставен такъв.
За пълнота на излоЖ.ето следва да бъде посочено, че съгласно трайната
практика на ВКС само по себе си обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е
пътувал в автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за
доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тази хипотеза, намаляването
на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили, или биха били в по-малък обем, ако
пострадалият е ползвал предпазен колан. В този смисъл са Решение № 169/02.10.2013
г. на ВКС по т.д. № 1643/2013 г., II т.о.; Решение № 99/08.10.2013 г. на ВКС по т.д. №
44/2012 г., II т.о.; Решение № 134/19.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 3495/2014 г., II т.о. и
др.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата не е проявила груба небрежност,
поради което липсва основание за намаляване на определеното обезщетение и
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева. Върху обезщетението
за неимуществени вреди се дължи и законна лихва от датата на увреждането, т.е на
осъществяването на трудовата злополука. В този смисъл са Решение № 217/25.07.2013
г. на ВКС по гр.д. № 1038/2012 г., IV г.о.; Решение № 221/16.03.2021 г. на ВКС по гр.д.
№ 3869/2019 г., IV г.о.
По обратния иск:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие – уважаване на главния
иск, на разглеждане подлежи предявения в настоящото производство под условията на
евентуалност обратен иск – до размера, до който главният иск е уважен.
Съдът намира същия за основателен до сумата, до която е уважен главният иск,
по следните съобраЖ.я:
Между страните по обратния иск не се спори, че към момента на ПТП
гражданската отговорност на водача на л.а. БМВ, с рег. № СВ **** ХВ е била
застрахована в ЗД „Б. И.“ АД. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че по вина на водача на този лек автомобил е настъпило ПТП, при
което на ищцата по първоначалния иск са причинени вреди, за обезщетяването на
10
които ответникът по първоначалния и ищец по обратния иск е осъден да заплати
обезщетение. Поради това, предявеният обратен иск следва да бъде уважен за сумата
от 10 000 лева, като на ищеца се полагат и направените в хода на производството
разноски.
По разноските:
По първоначално предявения иск право на разноски при този изход на спора
имат и двете страни съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете.
Ищцата е доказала разноски в размер на 3500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение (л.250). Ответникът своевременно е направил възраЖ.е за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за основателно,
поради което го намали на 1750 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 1166,67 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 33,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда сумата от 400 лева държавна такса и 533,33 лева за съдебно-
медицинска и съдебно-психологическа експертиза съразмерно на уважената част от
иска.
По обратния иск право на разноски има ищецът по него съразмерно на
уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Съразмерно на уважената част
от иска на ищеца по обратния иск следва да бъде присъдена сумата от 66,66 лева.
Ответникът по обратния иск е доказал разноски в общ размер на 740 лева
(л.124-126), като съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му бъде
присъдена сумата от 246,67 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. Р. Д. О. П. Б. Г. Д. С. Р. Б. Н. А.“, код на осигурителя: ********,
да заплати на Р. Й. П., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл сумата от
10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова
злополука от 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.10.2023 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума
от 10 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева като неоснователен.
11
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ******** да заплати на К. Р. Д. О. П. Б. Г. Д. С.
Р. Б. Н. А.“, код на осигурителя: ********, на основание чл. 54 ЗЗД сумата от 10 000
лева, представляваща регресно вземане за дължимо обезщетение за вреди от трудова
злополука, представляваща ПТП, причинено на 23.10.2023 г. в гр. ***** по вина на
водача на л.а. „БМВ“, рег. № СВ **** ХВ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба по обратния иск – 07.05.2024 г. до окончателното плащане,
като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за разликата над присъдената сума от
10 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева поради несбъдване на вътрешно
процесуалното условия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К. Р. Д. О. П. Б. Г. Д. С. Р. Б. Н.
А.“, код на осигурителя: ********, да заплати на Р. Й. П., ЕГН: **********, сумата от
1166,67 лева разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Й. П., ЕГН: **********, да заплати
на „К. Р. Д. О. П. Б. Г. Д. С. Р. Б. Н. А.“, код на осигурителя: ********, сумата от 33,33
лева разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „К. Р. Д. О. П. Б. Г. Д. С. Р. Б. Н.
А.“, код на осигурителя: ********, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 933,33 лева, от които 400 лева държавна такса и 533,33 лева за съдебно-
медицинска и съдебно-психологическа експертиза съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ******** да
заплати на К. Р. Д. О. П. Б. Г. Д. С. Р. Б. Н. А.“, код на осигурителя: ********, сумата
от 66,66 лева разноски по делото съразмерно на уважената част от обратния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К. Р. Д. О. П. Б. Г. Д. С. Р. Б. Н.
А.“, код на осигурителя: ********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ********,
сумата от 246,67 лева разноски по обратния иск.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – ЗД „Б. И.“
АД на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12