РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Силистра, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Г. Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20233400500197 по описа за 2023 година
Предявена е въззивна жалба от С. Р. С., ЕГН**********, чрез адв. С. от
СсАК,против решение № 236/03.05.2023г., постановено по гр. дело № 1471/2022г. на
Силистренския районен съд, с което съдът го е ОСЪДИЛ да заплати на Ф. Х. И., ЕГН
**********, с. Чуковец, обл. Силистра, ул. Девета № 17, сумата от 4800.00 / четири хиляди и
осемстотин / лева, платена на отпаднало основание по развален предварителен договор за
покупко - продажба на моторно превозно средство от 04.04. 2022 г., заедно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба - 06. 10. 2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените разноски в производството в размер на
792.00 / седемстотин деветдесет и два / лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, като е развил
най - вече доводи за материална и процесуална незаконосъобразност, моли да бъде отменено
изцяло и отхвърлени предявените против него искове. Претендира разноски за двете
инстанции. Пред тази инстанция в с.з. се явява процесуалният предсатвител адв .С., който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - Ф. Х. И., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Г. Д. от СсАК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата,
счита, че следва да бъде отхвърлена, а решението на СсРС – потвърдено, като му бъдат
присъдени разноски за тази инстанция. В с.з. пред въззивната нистанция се явява адв . Д.,
която поддържа отговора си, моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежни страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални изисквания на чл. 258 и сл. ГПК.
Пред районния съд настоящият въззиваем Ф. Х. И., чрез адв. Д., е предявил
1
искова претенция против С. Р. С., като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева, с която се е
обогатил, за сметка на обедняването на ищеца, поради отпаднало основание за получаването
й и представляваща изплатена сума - капаро по Предварителен договор за покупко-
продажба на моторно превозно средство от 04.04. 2022 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, претендира и
разноските си за производството.
Съгласно представеното пред РС копие от предварителен договор за продажба на
МПС, страните са постигнали договореност на 04.04.2022 г., за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на МПС - „ФОЛКСВАГЕН”, модел: КАРАВЕЛ, с per. № СС
9985 АР, рама №: WV2ZZZ70Z1H060832, двигател: № ACV270187, цвят: ЧЕРВЕН, за сумата
от 9200 лв., собственост на въззивника. Заплащането на цената на имота е уговорено да бъде
извършено на две вноски, като първата, в размер на 4 800.00 лева, представляваща капаро,
се заплаща към момента на сключване на договора, а втората, в размер на 4 400.00 лева - в
срок до 01. 08. 2022 г. Ищецът пред първата нистанция е заявил, че е изпълнил
задължението си по предварителния договор и още при подписването му е заплатил сумата
от 4 800 лв. До 01.08. 2022 г., когато е окончателната дата са прехвърляне на собствеността
на МПСто, купувачът многократно подканял продавача да предприемат тези стъпки.Тъй
като не получил съдействие и след този срок, на 21.09.2022 г. отправил нотариална покана
до продавача в едноседмичен срок да се извърши прехвърлянето, като в случай на
неизпълнение договорът да се счита за развален, като трябва да върне капарото. Копие от
нотариалната покана и доказателства за получаването и от съпругата на въззивника Севджан
С.а на 22.09.2023 г. са представени по делото.
Оспорвайки исковата претенция с отговора по чл. 131 ГПК пред първата
инстанция, както и с настоящата жалба ответникът по предявения иск С. Р. С.,
ЕГН**********, чрез адв. С. сочи, че предварителният договор като институт на
облигационното право, е поместен систематично от законодателя в раздел, който се отнася
за сключването на договорите. Счита, че предварителният договор не е самият договор,
който подлежи да бъде, а е елемент от по – скоро на преддоговорните отношения, поради
което поставя въпроса доколко за него са относими правилата за разваляне по чл. 87 ЗЗД и
по какъв начин е защитена страната по предварителния договор в случай на неизпълнение
от съконтрагента и. Счита, че има конкуренция на потестативни права, когато, в случай на
неизпълнение, кредиторът разполага с възможността да поиска защита по реда на чл. 19, ал.
3 от ЗЗД, с което ще бъде напълно удовлетворен неговия интерес от сключването на
окончателния договор, подготвен посредством предварителния.
Изхождайки от теоретичните постулати, които сам въззивникът задава с жалбата
си и в с.з. пред тази инстанция, следва да се подчертае, че предварителният договор е
договор, който обвързва страните на един по-късен етап да сключат окончателен договор,
което определя и качеството му на съглашение между две или повече лица, чрез което
страните подготвят сключването на окончателен договор.Вярно е, че при сключването му
предварителният договор не поражда директно действие, а създава задължение в един
последващ момент всяка от страните да изпълни своето задължение. Ето защо, няма как да
се приеме хипотезата, че се касае за „преддоговорни отношения“ , тъй като става въпрос за
договор, който също има силата на закон за страните, като ги задължава на един по-късен
етап да сключат окончателен договор. В противен случай неизправната страна, тази която се
откаже, без да има основателна причина да сключи окончателен договор, може да претърпи
предвидените в закона и в самия договор като такъв между страните неблагоприятни
последици. Право на избор на изправната страна е да избере, според интереса си, дали ще
предпочете исковата защита по чл. 19, ал.2 ЗЗД като поиска от съда да го обяви за
окончателен или ще избере да го развали поради неизпълнение. Нещо повече, с иск по чл.
19, ал.2 , според съдебната практика, разполага и неизправната страна по предварителен
2
договор. Ето защо, искът по чл. 19, ал.2 ЗЗД е субективно право, а не задължение или
единствен вариант за приключване на отношенията по предварителния договор. Освен това,
няма пречка да се пристъпи към развалянето му, по чл .87 ЗЗД, доколкото си е напълно
валиден договор който съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния
договор и страните обикновено прибягват към него, когато има за доуточняване на детайли
или когато окончателният договор е свързан с набавяне на документи, изповядване пред
нотариус и други усложнени законови изисквания, които изискват допълнителен ресурс от
време и усилия, а също и пари, както в настоящия случай при продажба на МПС, които
страните нямат възможност да набавят бързо, а искат да си гарантират сключването на
договора. В случая ищецът е избрал развалянето на предварителния договор като по- добра
защита на своите интереси, поради което и искът по чл.55 ЗЗД е логичната последица от
него.
Ето защо, предвид данните по делото, наличието на предварителен договор
между страните е доказано, както и заплащането на уговореното по него капаро. Безспорно
е и развалянето на същия, доколкото са представени нотариалната покана и доказателствата
за получаването и от въззивника, както и изтичане на срока за изпълнението на неговите
задължения. Ето защо, в хипотезата на чл. 87, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи връщане на
даденото на основание чл. 55 ЗЗД – поради отпаднало основание. Съгласно предварителния
договор ищецът е заплатил капаро от 4800 лв., като с постановеното решение РС е осъдил
настоящия въззивник да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от завеждане на
делото пред първата инстанция. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, а
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноски по делото пред тази инстанция в
размер на 500 лв. за адв. хонорар.
Водим от горното, Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236/03.05.2023г., постановено по гр. дело №
1471/2022г. на Силистренския районен съд, с което съдът е ОСЪДИЛ С. Р. С.,
ЕГН********** да заплати на Ф. Х. И., ЕГН **********, с. Чуковец, обл. Силистра, ул.
Девета № 17, сумата от 4800.00 / четири хиляди и осемстотин / лева, платена на отпаднало
основание по развален предварителен договор за покупко - продажба на моторно превозно
средство от 04.04. 2022 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба - 06. 10. 2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски в производството в размер на 792.00 / седемстотин деветдесет и два / лева.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН********** да заплати на Ф. Х. И., ЕГН **********,
сумата от 500 / петстотин / лева, представляваща направени от първия разноски по делото
пред тази нистанция за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3