Решение по дело №243/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД [населено място] против Решение № 3/02.01.2024 г., постановено по АНД № 672 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № МН-ЮЦБ-23-132 от 10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Най-напред се твърди, че районният съд не изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), при противоречие на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, и по-конкретно не обсъдил становището на жалбоподателя за липса на действително извършване на измерване, свързано с търговско плащане по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, отчетена по показанията на процесния водомер, като задължителен елемент от състава на твърдяното в Акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП нарушение. В тази връзка в съдебно заседание били представени две фактура и справка за извършените плащания по тях, удостоверяващи, че за периода, по време на който било установено процесното нарушение „ВиК” ЕООД [населено място] не използвало показанията на процесния водомер при определяне на цена в зависимост от измереното количество изразходвана вода, а начислило служебно количеството вода. Те оборвали както свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля на нарушението, че при съставянето на АУАН били проверени чрез софтуера на дружеството фактурите за плащане, които доказвали, че количествата потребена вода били отчитани по показанията на водомера. От друга страна инспекторите на административнонаказващият орган (АНО) не представили доказателства относно показанията на водомера по време на извършване на нарушението, както и за платени суми за по показанията му за периода на проверка, но въпреки това съдът кредитирал именно свидетелските им показания. Така необосновано фаворизирал позицията на АНО, което водело до едностранчивост в мотивите на решението, в частта, свързана със съставомерността на твърдяното нарушение. Другото възражение на касатора е, че посоченият в АУАН свидетел нямало как да присъства при инспекцията на проверявания обект, тъй като по същото време бил на друго място и съставял АУАН на друг адрес в същото населено място. Поради това и с оглед наличието на две взаимно изключващи се твърдения относно момента на установяване на процесното нарушение била налице съществена нередовност на акта по смисъла на чл. 53 ЗАНН, което било достатъчно основание за отмяна на НП.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 3/02.01.2024 г., постановено по АНД № 672 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП № МН-ЮЦБ-23-132 от 10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН, чрез процесуален представител, в писмено становище я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 3/02.01.2024 г. по АНД № 672/2023 г. Районен съд – Свиленград е потвърдил НП № МН-ЮЦБ-23-132 от 10.10.2023 г. на Началника на Регионален отдел „Южна Централна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към ДАМТН, с което на основание чл. 53 и чл. 83 ЗАНН, и чл. 94, ал. 2 ЗИ, на „ВиК” ЕООД [населено място] е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 44, т. 4, във вр. с чл. 43, ал. 1 ЗИ.

За да постанови този резултат, най-напред районният съд е приел, че АУАН и НП са били издадени от компетентни длъжностни лица, при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и без да са били допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които да са били от категорията на съществените, налагащи отмяна на санкционния акт. Наведеното от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражение, касаещо обстоятелството, че свидетелят Велчевски не бил свидетел на нарушението, е счетено за неоснователно с оглед установената от събраните гласни доказателства процедура, по която се извършвала проверката. Дори и да се приемело, че той погрешно бил посочен като свидетел на нарушението, това не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като с нищо не биха се нарушили правата на жалбоподателя, а и при разпита му би станало ясно в какво качество участвал при съставянето на АУАН. Съдът не е споделил и възражението относно точния час на извършване на проверката, тъй като часът не бил елемент от състава на нарушението, поради което дори и посочен грешен час не водило до незаконосъобразност на НП. За пълнота е отбелязано, че от разпитаните по делото свидетели ставало ясно, че след като единият от двамата служители установил нарушение, тази констатация се потвърждавала от другия, след което вторият продължавал с проверка в друг обект, докато колегата му описва данните на водомера, по отношение, на който било установено нарушение, и поради това било възможно да се получи дублиране на часа на проверката, както и че часът се закръглял. По същество е прието, че от събраните по делото доказателства се установявало, че „ВиК ” ЕООД [населено място] използвало водомер в обект водно отклонение на обществен абонат ЕТ „В. Николова” в [населено място], който бил с поставена маркировка за оценено съответствие със съществените изисквания по реда на ЗТИП „СЕ” и с допълнителна метрологична маркировка „М” от 2016 година и следвало да премине на последваща проверка до края на 2021 г., но то не било снабдено с знака за това, предвиден в чл. 846, т. 5 от НСИКПМК, към датата на установяване на нарушението, което означавало, че същият бил използвано в нарушение на изискванията на чл. 44, т. 4, вр.чл. 43, ал. 1 ЗИ. Отбелязано е, че дружеството-жалбоподател бил търговец по смисъла на ТЗ и се занимавал с доставка на вода (водоснабдяване) по занятие, т.е. срещу заплащане, което обстоятелство било ноторно известен факт, а и виден от Справката относно актуалното състояние на този търговец, поради което възражението в тази му част не е споделено от съда. Ето защо възприета от АНО правна квалификация била изцяло правилна, както правилни били и направените изводи за извършеното деяние, неговото авторство и съответно за съставомерността на последното, което не било маловажно. Възражението, свързано с периодично отчитане на водомера, респ. периодично плащане и отчетеното количество вода е прието за неоснователно, тъй като в един момент винаги се достигало до това да се видят действителните показания на водомера и да се коригират служебно начислените показания, т.е. отново било налице плащане във връзка с измерено количество изразходвана студена питейна вода. Освен това представените от „ВиК ” ЕООД [населено място] доказателства касаели само няколко месеца от проверявания период, а и свидетелите заявили, че при извършената проверка било констатирано начислени количества вода и съответно плащания в тази връзка.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно и подробно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон, са неоснователни.

Възражението, че районният съд не обсъдил наведени от жалбоподателя доводи, не може да бъде споделено, тъй като контролираната инстанция е изложила в решението си достатъчно конкретни и подробни съображения относно всяко едно от тях.

Некредитирането на ангажираните от страната доказателства не съставлява процесуално нарушение, след като съдът е посочил правилни съображения, поради които е достигнал до този извод, и които в случая се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Не може да се приеме, че документът, удостоверяващ служебно начисляване на изразходвано количество вода, обуславял извод, че средството за измерването ѝ не било използвано за търговско измерване и плащане. В случая е налице периодично отчитане на водомера, респективно периодично плащане относно отчетеното количество вода, като при извършване на последваща сверка с действителните показания на водомера, служебно начислените показания се коригират, тоест на практика е налице плащане във връзка с измерено количество изразходвана студена питейна вода. В този смисъл не може да се приеме, че процесният водомер не е използван като средство за измерване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗИ за измервания, свързани с търговски плащания, тоест в случаите по чл. 5 от същия закон, доколкото търговско плащане е осъществено, независимо дали количествата потребена вода за периода са били отчетени по показанията на водомера или „служебно“. Освен това начинът на определяне на изразходваното количество вода – въз основа на показанията на водомера или чрез служебно начисляване, е без значение за релевантното в случая обстоятелство, а именно предназначението и възможността на процесният водомер да се използва с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 ЗИ.

Противно на изложеното от касатора, другото му основно възражение също правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд, доколкото от събраните пред него гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая проверките са извършени в рамките на няколко минути на съседни адреси в малко населено място. Дори да се приеме, че не е налице посочен правилен час до минута в двата АУАН, то от кредитираните показания на свидетеля Велчевски се установява присъствието му при констатирането на процесното наруше­ние, поради което не е налице нарушение от категорията на съществените, водещи до отмяна на НП.

В този смисъл е и формиралата се практика на касационната инстанция по идентични случаи – вж. напр. Решение № 1881 от 02.05.2024 г. по КАНД № 180/2024 г., Решение № 1980 от 13.05.2024 г. по КАНД № 177/2024 г., Решение № 2008 от 14.05.2024 г. по КАНД № 198/2024 г., всички по описа на Административен съд – Хасково, която настоящият съдебен състав споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея.

Относно оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

На последно място, касационният състав споделя изцяло и съображенията на контролирания съд за безспорна доказаност на нарушението от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което не следва да ги преповтаря, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.

Ето защо съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/02.01.2024 г., постановено по АНД № 672 по описа за 2023 година на Районен съд - Свиленград.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 80,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.