МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 278/2018 г. на ВРС I състав.
Против подсъдимият В.Й.Ш. е подадена тъжба и същият е
предаден на съд за престъпления по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В с.з. частният тъжител поддържа тъжбата си, като на основание чл. 60 и сл. НПК, предявява граждански иск против подсъдимият за обезщетяване на
неимуществени вреди, причинени с деянието, в размер на 3000.00лв.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес и пострадалата е конституирана като граждански ищец.
По същество на делото, частният тъжител и граждански ищец,
чрез процесуалният си представител поддържа обвинението. Излага доводи за
доказаност на обвинението повдигнато с тъжбата. Мотивира становището си, че на
инкриминараната дата и е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 вр. ал.1 от НК. Процесуалният представител пледира за осъдителна присъда,
както и за уважаване на гражданския иск в цялост.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият дава обяснения, оспорва обвинението и отрича да е удрял и блъскал
тъжителката. Твърди, че я облякал насила и след като са пушили заедно, Д. си е
тръгнала от дома му.
По същество на делото, защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност. Твърди, че липсват
установени травматични увреждания по тялото на тъжителрката, което изключва
възможността тя да е изпитвала болки или страдания в следствие на действията на
подсъдимия.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.Й.Ш. и тъжителката се познавали отдавна и
имали близки и интимни отношения, живеели в близост и били съседи.
На 15.11.2017г. около обяд, тъжителката била
в дома на подс. Ш. ***. Около 14.00часа предвид възникнал скандал между
двамата, подс. Ш. решил, че следва да изгони от дома си тъжителката Д.. Тя от своя
страна не искала да напусне дома му и това станало причина двамата да се
сдърпат в апартамента. Д. отказвала да се облече и напусне апартамента на Ш., а
той от своя страна се опитвал със сила да преодолее съпротивата и. Подс.Ш. се опитвал да облече тъжителката, като и нахлузил
със сила тениската през главата. За целта преодолял съпротивата, която Д.
оказвала с ръцете си при отказа да се облече. След това подс.Ш.
успял да избута през външната врата на апартамента, на стълбището на блока тъж.Д.. От там тя успялада се обади по телефона първо на
майка си и сестра си. Майката на тъжителката по молба на Д. отишла до блока на Ш.
за да и помогне да се прибере до дома си, а след това се обадила на тел.112, на
който съобщила за наненесен побой на Д. от Ш.. На
място пристигнали екип на Бърза помощ и полицията. След инцидента Д. била
откарана за оказване на спешна помощ в здравно заведение – МБАЛ „Св.Анна“
Варна, където била настанена за наблюдение и лечение, а Ш. бил отведен в РУ
МВР.
По случая е изготвен предупредителен
протокол по ЗМВР на Ш. да не заплашва и да не се саморазправя с
тъжителката.
Извършена била и проверка от ВРП, за
установяване наличието на данни за извършено престъпление от общ характер от Ш..
Във връзка с представените от страна
на пострадалата медицински документи и събраните свидетелски показания от
сестрата на пострадалата и твърденията описани в тъжбата е назначена и
изготвена СМЕ на Д., от заключението на която се установява, че по тялото на Д.
не са били констатирани и описани следи от травматични увреждания, за каквито
твърди Д.. Липсата на следи от нараняване лишава експерта от възможността да
определи времето и механизма на получаването. Установява се, че св.Д. е била
приета за лечение с диагноза „Мозъчно сътресение“, което не е било потвърдено и
е била изписана два дни след приема. При изслушването на експерта в с.з. се
установи, че при извършени действия като
бутане, дърпане на ръцете, насилствено нахлузване на дрехи през главата, ако са
по-груби, биха могли да причинят болки и без да оставят следи от насилие.
По делото беше изискана преписка №15525/2017г. по описа на
ВРП, която е била образувана във връзка с процесния инцидент и е била
прекратена от прокурор при ВРП, с изготвено постановление за отказ за
образуване на наказателно производство. В постановлението си прокурорът е
направил заключението за липса на данни за извършено престъпление от общ характер
по чл.129 ал.1 от НК, като е приел, че са налице данни за извършено
престъпление от частен характер, по чл.130 от НК, което се преследва по тъжба
на пострадалия.
Горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно
установена от събраните по делото доказателства - показанията на всички
разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, които в своята същност
установяват различни моменти от случилото се, но са принципно непротиворечиви и
взаимно се допълват, свидетелство за съдимост, материалите по изисканата
преписка на ВРП и др.
За да приеме горната фактическа обстановка съдът прецени
събраните свидетелски показания, а именно:
От една страна съдът съобрази твърденията на ч.т. Д. изложени в частната тъжба и показанията на
допуснатите по нейно искане свидетели, които съдът кредитира и с които се
установява, че подс.Ш. е изгонил от дома си
тъжителката, която не е искала да си тръгва, наложило се е да я облича насила,
като е преодолял съпротивата, която тя му е оказвала. В следствие на тези
действия на Ш., Д. е била приета за наблюдение в болнично заведение, като е
твърдяла, че изпитва силни болки в областта на врата и гръбнака. Св.Йорданова
твърди, че познава подс.Ш. като агресивен човек. Също
така установява, че лично тя се е грижила в продължение на месец след инцидента
за сестра си, като я е хранила в леглото, тъй като изпитвала болки в гърба и не
е била подвижна. Съдът кредитира и показанията на свидетеля А., но намира
същите за неотносими към предмета на делото. Следва да се има предвид, че А. не
дава категорични показания за това, коя от двете сестри е видял в дома на подс.Ш.. Дори това да е била тъжителката Д. обаче, съдът
намира, че този факт сам по себе си не означава, че Ш. не е извършил физически
действия срещу нея, с които да и причини болки и страдания.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелките в които се установява наличието на синини по тялото и врата на
тъжителката. Обективни данни за това не са установени от делото и не са били
описани от медиците, при приемането и на лечение.
Въз основа на горното съдът прие, че
на 15.11.2017г. около 14.00часа в гр.Варна, в дома си на ул.“Подвис“ бл.31 вх.Е
ет.5 ап.61, В.Й.Ш. е причинил на лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето на М.С.Д. –
престъпление по чл.130 ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, не осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние се изразява в блъскането,
бутането и преодоляване съпротивата на пострадалата с цел нейното обличане и
извеждане извън апартамента.
Изпълнителното деяние е довършено -
подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е,
или и следвало да предвиди настъпването на обществено опасните последици и е
допуснал тяхното настъпване.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът счита, чистото съдебно минало на подс.Ш., мотивите които са го подтикнали към извършеното и
липсата на други вредни последици.
Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът приема липсата на критичност.
Причината за извършване на деянието са
ниската правна култура на подсъдимия и
незачитане на обществените отношения, свързани с правата на личността.
Съдът, след като съобрази обществената
опасност на деянието и тази на дееца, предвиденото в НК наказание, прецени, че
следва подс.Ш. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.78 а от НК. Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимия, начина на извършване на
деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието
могат да се постигнат с налагане на наказание “Глоба” в размер на 1000.00лева.
Съдът намира, че по отношение на подс.Ш., макар и да
остава некритичен към извършеното от него престъпление, с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на наказателната репресия предвидени в закона.
Съдът уважи частично предявения по
делото граждански иск от тъжителката Д. до сумата от 500.00лева, за причинените
от деянието неимуществени вреди, като намери същия за доказан по основание, но
не и по размер. Относно размера на същия
съдът намира, че претендираната сума е завишена в сравнение с претърпените от
деянието болки и страдания и с обстоятелството, че на Д. е причинена лека
телесна повреда, като липсват видими следи от насилието. Предвид изложеното и
съдът отхвърли гражданският иск в останалата му част като недоказан по
основание.
Съдът осъди подс.Ш.
да заплати и направените по делото разноски.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: