О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260043
гр. Пловдив, 25.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 26/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения К.М.Т. против определението от 23.12.2020 г., постановено по ЧНД № 2389/2020 г. по описа на СтОС, с което
е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му наказание
лишаване от свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с
което молбата за УПО да се уважи. Набляга се на липсата на наказания,
на постепенното осъзнаване на вината за престъплението, на развитото критично
отношение към станалото, както и на семейната подкрепа.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като въззивна инстанция, след като се запозна с доводите на
жалбоподателя, с атакуваното определение и прецени събраните по делото
данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по
делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно
освобождаване на К.Т. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително
той фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му по в.н.о.х.д. № 84/10
г. на АС-Пловдив наказание 15 години лишаване от свобода (остават му малко
повече от две години).
Няма ги обаче другите предпоставки.
За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване,
е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по
смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно отношение към
труда. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на
информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на
наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия
пенитенциарен престой.
От приложеното становище на
началника на Затвора – Стара Загора, на зам.началника РНОД, на гл.инспектор НС „Социална
дейност и възпитателна работа“, доклада от ИСДВР-Четвърта група и документи от
затворническото досие на Т. се извличат данни за продължителен
период, през който той не е вършил нарушения, преодолял е първоначалните
затруднения в адаптацията, а в последните три години е стабилизирал поведението
си, като се е съобразявал с изискванията на затворническата администрация, стремял
се да бъде активен и да се придържа към плана на присъдата, успял е да изгради
отношения на разбирателство с останалите лишени от свобода, получава и семейна
подкрепа и се е стигнало и поощряването му посредством промяна на режима на
изтърпяване на наказанието от „строг“ в „общ“. Тези сведения, които безспорно
се интерпретират като доказателство за положителна промяна в начина му на
мислена и в жизнената му стратегия въобще, не са достатъчни за претендираното
предсрочно освобождаване.
Въззивният съд счита за нужно да
припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение. С други думи, доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно и категорично поправяне. В случая
подобна тенденция не се наблюдава. Първоначалната оценка на риска от рецидив го
определя на 38 точки (т.е. нисък), но при направени преоценки впоследствие е регистрирано
нарастване, съответно на 57т., 59т. и 63 т. В последните три години е отчетено
намаляване на 55 т., което означава, че коментираният риск не е напуснал
рамките на средното ниво, а и е останал значително по-висок от първоначално
приетия от 38 т. Причината е, че и понастоящем се наблюдава латентен потенциал
на агресивни реакции, особено в състояние на стрес и фрустрация (именно в
подобно състояние Т. е имал редица прояви на пряка физическа агресия и
конфликти в първите години от пенитенцирния си престой, поради което е наказван
многократно). Освен това той продължава да е силно съпричастен към негативната
затворническа субкултура. Информативно в тази връзка е направеното
диференцирано психологически изследване, което е отчело много висок резултат
(82 т.) при попълване на въпросника за оценка на криминогенно мислене –
резултат, който е характерен за нестабилна, безотговорна и незряла личност. Ето
защо психологът дори е препоръчал да се наблюдава за прекалена реактивност във
фрустрационни ситуации.
В средните стойности продължава
да е рискът от вреди при живот на свобода. Констатирано е, че осъденият е до
голяма степен формален в мотивацията си за положителна промяна на начина на
живот, като не осмисля в цялост факторите, които са допринеси за криминалното
му поведение, а и му липсва нужната степен на отговорност и постоянство. На
следващо място заслужава да се обърне внимание на психологическото оценяване по
скалата на социално желателно поведение, което е констатирало завишени
стойности. Въпросните стойности показват нереалистични очаквания и цели и
надценяване на собствените възможности. Психологът е констатирал бързи и
лабилни промени на настроението и натрапчиви желания, изпълнени с прекалена
взискателност, емоционални и импулсивни реакции в случаите, когато не са
изпълнени неговите очаквания. В последна сметка в плана на присъдата са били
заложени дейности за постигане на емоционална уравновесеност и адекватност на
очакванията и намеренията, които дейности към настоящия момент
продължават.
Вижда се, че еднопосочните становища на затворническата администрация,
които се основават на конкретни преки впечатления, регистрирани прояви и професионална
оценка на индивидуалния му риск не подкрепят твърдяната в жалбата на Т. трайна устойчивост на поведението в
положителна насока.
Жалбоподателят не е изградил и трудови навици, тъй като едва в последните
години е бил ангажиран с полагане на труд, при това краткотрайно, доколкото се
е оказало, че не може да се справя с трудовите си задължения. Освен това не
желае да се включва в обсъждане на алкохолната си зависимост.
С оглед всичко изложено се оказва
коректно виждането на окръжния съд, че корекционната работа с жалбоподателя
трябва да продължи. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата ценностна
ориентация е в ход, положителните промени са започнали вследствие на
дългогодишната корекционна работа, но все още не са трайни, така че прогнозата
за живот на свобода без извършване на престъпления е все още неблагоприятна.
Жалбоподателят твърди здравословни
проблеми, но след съответната проверка е установено, че епилептичните припадъци
в ранна детска възраст не са рецидивирали по време на престоя му в затвора,
поради което и не е предписана медикаментозна терапия.
С оглед направената и от въззивната
инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата се
оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението № 260233/23.12.2020 г., постановено по ЧНД № 2389/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения К.М.Т. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: