Р Е Ш Е Н И Е
№ 459
30.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №258 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Й.Н.Я. ***, против Заповед №2315/22.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била издадена в нарушение на разпоредбите на ЗУТ и АПК, при неспазване на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се съображения, че не ставало ясно как били установени посочените в заповедта факти и в сравнение с кои планове или ситуации. Не ставало ясно на каква база и основание бил приет крайният извод, че жалбоподателката била извършител на „реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда“. Реалната ситуация била, че жалбоподателката закупила къщата през 2015 г. в такова състояние и вид, и била направила само външен козметичен ремонт по фасадата и ремонт на покрива, за които действия не било необходимо строително разрешение, съобразно нормите на ЗУТ. Твърди се, че не ставало ясно откъде идвал изводът на Главния архитект на общината, изложен в становище, че сградата безспорно била реализирана след 2001 година и не попадала в приложното поле на параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито на параграф 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Проверяващите в административната процедура дори не били установили кога процесната сграда била построена и кога била ремонтирана. Въпреки, че проверката се извършвала 3 години, на жалбоподателката не били предоставени документи и доказателства, а само констативен акт, в който липсвала конкретизация по отношение на фактите и причините, обосноваваща изводите на административния орган. Констативният акт бил издаден на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ – текст, отнасящ се до процедура за издаване заповед за премахване на строеж, което давало основание да се приеме, че комисията е извършила проверката предубедено и формално. В производството по съставяне на констативния акт не били изслушани заинтересованите страни – нито жалбоподателката, нито посочените наследници на Д. Д. Д. като собственици на имота, в който попадала сградата. Подаденото от жалбоподателката възражение срещу констативния акт не било разгледано по същество, а отхвърлено без мотиви. Оспорващата считала, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК – не съдържала изложение на фактическите и правни основания, мотивирали кмета да нареди „премахването“ на сградата, а липсата на мотиви било съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен бил и основен принцип в административното производство, установен в чл.12, ал.1 от АПК, и изискването на чл.35 от АПК за изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката, адв.И. И., се излагат и допълнителни съображения, като основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и излага становище за нейната неоснователност.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
След подадена до Кмета на Община Хасково жалба от Й.Н.Я. ***, с резолюция от 08.06.2018 г. е разпоредена проверка относно извършените промени по сградата. От главен специалист „КЗУТ“ в Община Хасково е съставен Констативен протокол от 11.06.2018 г. (л.68), според който при проверка се установява надстрояване на жилищна сграда на ул.„Я. С.“ №***, гр.Х. – отворени са нови прозоречни зидове към улицата. Направено е предписание за необходимост да се представят документи за собственост и строителни книжа за сградата. Във връзка със служебната проверка писмено (л.65) са изискани от Дирекция „Общинска данъчна дирекция“ документите за собственост, с който строежите, реализирани в ПИ 77195.741.20 по КК на гр.Хасково, са вписани в общински данъчен регистър. В отговор (л.60) са изпратени Нотариален акт №197/29.01.1999 г. (л.63) и Нотариален акт №40/01.04.2015 г. (л.61-62).
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, с №197 от 29.01.1999 г., Д. Д. Д. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: Къща, застроена на 44 кв.м., заедно с ¾ идеални части от Парцел II-втори в кв.132 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №3/1977 г., състоящ се от 305 кв.м., отреден за дворищен планоснимачен №6751 с площ от 295 кв.м., при неуредени регулационни сметки.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №40, том II, рег.1172, дело №79 от 2015 г., от 01.04.2015 г., Г. К. А. и Ж. К. Ф. продават на Й.Н.Я. следните свои съсобствени недвижими имоти, а именно ¼ (една четвърт) идеална част от Поземлен имот с идентификатор 77195.741.20 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-63 от 05.10.2006 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.Х., ул.„Я. С.“ №***, целият с площ от 288 кв.м., номер по предходен план 6751, квартал 132, парцел II, одобрен със Заповед №3/1977 г., ведно с целите построени в имота: 1. СГРАДА с идентификатор 77195.741.20.2, със застроена площ от 37 (тридесет и седем) квадратни метра, на 1 етаж, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор и номер по предходния план – няма и 2. СГРАДА с идентификатор 77195.741.20.4, със застроена площ от 14 кв.м., на един етаж, с предназначение – селскостопанска сграда.
До Й.Н.Я. е изпратено писмо от 12.09.2018 г. (л.59) на Зам.-кмета на Община Хасково, с което я уведомява за извършената проверка, констатираните надстрояване на жилищната сграда и отворени нови прозорци по фасадите откъм двете улици и указва необходимостта да представи строителни книжа за надстройката на жилищната сграда в Дирекция „АГСИ“ на Община Хасково. Писмото е получено (л.57) на адреса на жалбоподателката от съпруг Н. Р. на 13.09.2018 г.
До Й.Н.Я. е изпратено ново писмо с Рег.индекс: 94Й-668-2#4 от 09.04.2020 г. (л.56) от Кмета на Община Хасково, в което се сочи, че в предоставения с предходното писмо срок и до момента в Община Хасково няма постъпили наличните строителни книжа.Уведомява я, че на 23.04.2020 г. в 13:30 часа служители на общината ще извършат проверка на строежа, за която е необходимо да осигури достъп и представи документи за собственост и всички налични строителни книжа за извършената реконструкция и надстрояване на сградата. Видно от Известие за доставяне (л.56, стр.2), писмото е получено лично от адресата си срещу подпис на 13.04.2020 г.
От трима служители в отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково е съставен Констативен акт №4 по чл.225а, ал.2 ЗУТ (л.49-51) и приложен снимков материал (л.52-53, л.55) и извадка от Кадастрално-административна информационна система на АГКК (л.54) за Поземлен имот 77195.741.20.
Видно от съдържанието на Констативен акт №4, на 24.04.2020 г. работната група е извършила проверка на строеж „Реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 77195.741.20.2“, намиращ се на ул.„Я. С.“ №**, гр.Х., в ПИ 77195.741.20 по КК на гр.Хасково. Посочено е, че имотът е собственост на Й.Н.Я., съгласно НА №40 от 2015 г. и н-ци на Д. Д. Д. – НА №197 от 01.01.1999 г.; строежът е собственост на Й.Н.Я., същата е негов извършител по стопански начин.
Направено е описание на строежа, като извършена реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 77195.741.20.2, като съгласно представения Нотариален акт и кадастралната карта на гр.Хасково сграда с идентификатор 77195.741.20.2 е с площ от 37 кв.м. и един етаж, а установеното при проверката е, че към момента сградата е с размери 8.70/8/10 м., т.е. 70.47 кв.м., пристройката е изградена по южната фасада от тухлени зидове, които са вътрешно и външно измазани. Има обособени нови прозоречни отвори по северната фасада и нов прозорец и врата по източната фасада. Старият четирискатен покрив е премахнат, изградена е надстройка, която в най-ниската си част е 1,30 м. и е изграден нов двускатен покрив. Към момента на проверката сградата е с височина в най-ниската си част 5,80 м. Изготвена е окомерна скица на разположението на строежа в имота.
Посочено е, че строежът е от V-та категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Посочено е, че за строежа не са представени строителни книжа и документи – няма одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга и други.
Установено е нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ – изграденият строеж е без необходимите строителни книжа, издадени от Община Хасково. Посочено е, че е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съставеният Констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативният акт е изготвен в отсъствието на заинтересуваните лица относно строежа и е подписан от членовете на работната група.
С писмо Рег.индекс: 94Й-668-2#5 от 28.04.2020 г. на Кмета на Община Хасково (л.48), Констативен акт №4/24.04.2020 г. е изпратен до Й.Н.Я., ведно със съдържащите се в същия указания за възможността да подаде възражения срещу него в 7-дневен срок от получаването му. Видно от Известие за доставяне (л.48, стр.2) писмото е получено от адресата си срещу подпис на 30.04.2020 г.
Под Рег.индекс: 94Й-668-1 от 04.05.2020 г. в Община Хасково е регистрирано подаденото до Кмета на общината Възражение (л.44) от Й.Н.Я. срещу Констативен акт №4/24.04.2020 г. Същата сочи, че била собственик на ¼ идеална част от поземлен имот, ведно с построените в имота сгради с идентификатори 77195.741.20.2 и 77195.741.20.4. Придобила имота през 2015 г. в груб строеж, така, както било посочено в констативния акт. По тези съображения намирала, че не била извършила пристрояване, реконструкция и надстрояване, както се твърдяло в самия констативен акт. Единствените й СМР се изразявали в измазване и боядисване, поради което не попадала в приложното поле на параграф 5, т.42 и т.44 от ЗУТ. Казусът бил изцяло в хипотезата на т.43 от посочения параграф, поради което и съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисквало одобряването на инвестиционен проект и издаването на разрешение за строеж.
До Й.Н.Я. е изпратено и писмо Рег.индекс: 94-Й-668-2#6 от 27.05.2020 г. (л.43), съдържащо указания в двумесечен срок да се снабди с удостоверение за търпимост на строежа, като непредставянето на такова ще провокира административно производство по чл.225а от ЗУТ. Писмото е получено на 28.05.2020 г. (л.43, стр.2).
От Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ при Община Хасково Констативен акт №4/24.04.2020 г. е изпратен (л.40) до Главния архитект на Община Хасково за изследване възможността констатирания с него незаконен строеж да бъде обявен за търпим съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
От Главния архитект на Община Хасково е издадено писмено Становище (л.39), според което в съществуващия към момента вид сградата е реализирана безспорно след 2001 година и не попада в приложното поле на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. В становището е посочено, че в действащата кадастрална карта на гр.Хасково и към настоящия момент на мястото е отразена жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 37 кв.м., правоъгълна в план, с размери 8,15*4,60. Доказателство за съществуването на сградата в този вид е изглед от Google Earth, както и снимка от street view към 03.2012 г., където сградата в план и размери напълно съвпада с отразеното в кадастралната карта. При проверката на място съгласно Констативен акт №24 от 24.04.2020 г. е установена нова площ на сградата от 70,47 кв.м., съответно други размери в план.
Въз основа на съставения Констативен акт №4/24.04.2020 г. е издадена процесната Заповед №2315/22.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково (л.33-34), с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 77195.741.20.2“, находящ се в ПИ 77195.741.20 по кадастралната карта на гр.Хасково, с административен адрес ул.„Я. С.“ №***, гр.Хасково, с извършител Й.Н.Я..
Заповедта и изпратена на адреса на Й.Н.Я. с писмо Рег.индекс: С-39#13от 14.01.2021 г. (л.32), което, съгласно представената Разписка (л.31) е получено на 18.02.2021 г. срещу подпис от Н. Р. Х., упълномощен (л.29) от Й.Н.Я..
Жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 01.03.2021 г.
По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.Д.Х.С.. Вещото лице, след извършени проверки в Община Хасково и оглед на строежа на място, извършва подробно описание на процесния строеж. В констативната част на заключението жилищна сграда с идентификатор 77195.741.20.2 е описана като разположена в североизточната част на поземления имот и с размери 8,80/8,10 м., или 71,28 кв.м. разгъната площ, състои се от стара сграда от 37 кв.м., едноетажна, построена преди 1957 г. и пристройка, изградена от южната страна на сградата. Вещото лице посочва, че цялата площ е надстроена, като в най-ниската си част надстройката е 1,30 м., покривът е дървен, двускатен. Първоначалната сграда е с каменни основи и носещи зидове, а пристройката е изградена с бетонови основи, колони и греди. Между първия и втория етаж има стоманобетонова плоча. Тухлените зидове от външната и от вътрешната страна са измазани. Според вещото лице строежът е V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5а от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. При направената проверка в Община Хасково вещото лице не е установило строителни книжа за жилищната сграда. В отговор на задача 3 вещото лице посочва, че към 2015 г. е невъзможно да се отговори каква е била квадратурата на жилищната сграда. По задача 5, във връзка с определяне годината на изграждането на строежа, експертизата е прегледала предоставените й от общината два регулационно кадастрални плана на гр.Хасково. В първия план, утвърден със Заповед №853 от 1957 г., сградата е в парцел XI, квартал 131, планоснимачен №927, а в плана, утвърден със Заповед №3 от 1977 г., сградата е в парцел II, квартал 132, планоснимачен №6751, с административен адрес ул.„Я. С.“ №***. И в двата регулационно кадастрални плана сградата е на едно и също място – от североизточната страна на парцела и с една и съща квадратура. Това е сградата, към която е направена пристройка и надстройка. Съгласно Кадастрално-административната система на АГКК, при Заповед за одобрение на КККР №РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, сграда с идентификатор 77195.741.20.2 е с функц.предн. Жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 37 кв.м. Вещото лице сочи, че съобразно съществуващите кадастрални и строителни планове в Община Хасково годината на изграждане на жилищната сграда в сегашния й вид не може да бъде определена. Вещото лице е онагледило заключението си със скица, в която са отразени местоположението на сградата в имота със сегашните й размери и положението преди преустройството.
По делото бяха разпитани свидетелите Н. Р. Х. и С. С. И., които дават показания, че през пролетта или лятото на 2015 година измазали къщата на Й., с която свид.Х. съжителствал, като къщата била в този й вид, в който е и към момента. Свидетелите твърдят, че къщата не е била измазана, а те са направили външна и вътрешна мазилка, поставили гипсокартон, боядисвали, за да я направят във вид да се живее вътре.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за обжалване.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваната заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Разпореденият за премахване строеж се намира на територията на община Хасково, посочен е в акта като такъв от пета категория, което се потвърждава от заключението на експертизата, и Кметът на Община Хасково се явява административният орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед.
По отношение валидността на заповедта липсва спор по делото. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието й, съдът установи, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и надлежно мотивирана с изложени както фактически, така и правни основания за издаването си.
Спазени са изискванията на чл.59, ал.2 от АПК относно формата на административния акт, като по ясен начин в акта са изложени данни за вида, характера и местоположението на констатирания строеж и обстоятелството, че същият е изграден без необходимите строителни книжа, което е напълно достатъчно адресатът на акта да разбере насоченото към него административно разпореждане. От правна страна заповедта е обоснована с констатиран незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, извършен без необходимите строителни книжа, т.е. в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като строежът не попада в хипотезите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, а подлежи на премахване.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, годни на самостоятелно основание да доведат до нейната отмяна.
Издаването на заповедта се предхожда от съставен Констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Цитираната разпоредба предвижда заповедта по ал.1 да се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, като актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. Видно е, че няма нормативно разписано задължение констативният акт да бъде съставен в присъствието на заинтересуваните лица, нито императивно изискване за тяхното предварително изслушване. В тази връзка възраженията на жалбоподателката за допуснати нарушения при съставянето на Констативен акт №4/24.04.2020 г. в нейно отсъствие и без да бъде изслушана тя и собствениците на недвижимия имот, в който попада жилищната сграда, е неоснователно. Съдът намира, че извършването на проверката на строежа на дата 24.04.2020 г., след като жалбоподателката писмено е била уведомена, че такава ще бъде извършена на 23.04.2020 г., не представлява съществено по своя характер нарушение на административнопроизводствените правила. Безспорно е установено, че съставеният при проверката Констативен акт е съобщен на жалбоподателката – единствен собственик на сградата, че тя е реализирала правото си да се запознае с него и да подаде възражение, а от събраните по делото доказателства не се установяват такива, от които да се направи заключение, че ако проверката беше извършена на 23.04.2020 г. крайният резултат от административното производство би бил различен. Няма спор, че жалбоподателката не представя строителни книжа – нито за жилищната сграда, нито за процесния строеж за нейната реконструкция, пристрояване и надстрояване, които да опровергаят заключението на административния орган за наличието на незаконен строеж. В процесната Заповед Кметът на Община Хасково е изложил съображенията, поради които оставя без уважение постъпилото Възражение срещу Констативния акт, които, макар и лаконични, са напълно достатъчни да мотивират изводите му.
От събраните по делото доказателства е видно също, че жалбоподателката е напълно наясно с развилото се производство по установяване на незаконния строеж, тъй като още от 2018 г. същата е била уведомявана за констатираните от страна на Община Хасково промени в жилищната сграда, очевидни на приложените на лист 69 от делото снимки на същата – разлика във височината, вида на покрива и нови отвори за прозорци и врати, спрямо предходно състояние на сградата. Единственото възражение, формулирано писмено от оспорващата срещу Констативния акт, е че придобила имота „през 2015 г. и в груб строеж“ и не била извършвала пристрояване, реконструкция и надстрояване, а СМР по измазване и боядисване на сградата.
Неоснователно е съображението на оспорващата за неспазване изискването на чл.35 от АПК и за немотивираност на обжалваната Заповед, поради липса на яснота как били установени от административния орган посочените в заповедта факти. Съдът счита, че административният орган е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая, като не се установява заинтересованото лице да е навело твърдения, или представило доказателства, които да са останали необсъдени от административния орган, и които по своя характер да са такива, че да променят становището му по установените факти.
Както в Констативния акт, така и в обжалваната Заповед е посочено, че според съдържанието на нотариалния акт (№40 от 01.04.2015 г.), с който жилищна сграда с идентификатор 77195.741.20.2 е закупена (цялата) от Й.Н.Я., сградата е със застроена площ от 37 квадратни метра, на един етаж, а при проверката на място се установява, че същата сграда е с размери 8.70/8/10 м., т.е. с площ от 70.47 кв.м, като пристройката е изградена по южната фасада от тухлени зидове, които са вътрешно и външно измазани, обособени са нови прозоречни отвори по северната фасада и нов прозорец и врата по източната фасада, старият четирискатен покрив е премахнат, изградена е надстройка с 1,30 м. височина в най-ниската част и нов двускатен покрив.
В заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, също по несъмнен начин е установена и описана разлика в размерите, височината и вида на първоначалната сграда и на същата в сегашния й вид. Така констатираните разлики водят на несъмнен извод за извършена реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда, а по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, пристройки, надстройки, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението на сгради, представляват строеж.
След като собственикът на сградата не декларира годината на извършването на този строеж, няма пречка административният орган да я установява по всякакви способи, включително посредством използваните в случая заснети изображения от Street View на Google, още повече, че назначената експертиза констатира невъзможност годината на изграждане на сегашния вид на жилищната сграда да се определи съобразно съществуващите регулационно кадастрални планове в Община Хасково. На приложените по делото изображения от Street View на Google, заснети м.март 2012 г., фасадите на сградата се различават от сега съществуващите, откъдето следва извода, че строежът е извършен във времето след м.март 2012 г.
Съдът намира, че дадените по делото показания на свидетелите Х. и И. не могат да се кредитират с доверие относно релевантния въпрос за момента на изграждане на процесния строеж. Дори действително свидетелите през 2015 г. само да са измазали жилищната сграда, в сега съществуващия й вид, то от това следва единствено извода, че краят на вероятния период от време, в който е извършен строежът, може да се ограничи до лятото на 2015 г. Дали строежът е извършен от жалбоподателката след 01.04.2015 г., когато е придобила правото на собственост върху сградата, или в по-ранен момент, е без значение за неговата законност и търпимост.
Съгласно разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. По делото е установено, че процесният строеж е изпълнен, без да е издадено разрешение за строеж от главния архитект на общината, от което следва, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В експертното заключение също е установено, че няма данни за издадени/съставени строителни книжа и други документи за извършеното строителството.
При така установения период за изграждането му, строежът не може да бъде определен като търпим по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, според която разпоредба строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Строежът не може да бъде преценен като търпим и по смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, която норма пък визира строежи, изградени до 31 март 2001 г. Твърдението на жалбоподателката, че становището на главния архитект е изискано преди да изтече даденият й срок да се снабди с удостоверение за търпимост, е без значение за законосъобразността на оспорения акт, тъй като нито се представя такова удостоверение за търпимост, нито издаването му е възможно при горепосочените обстоятелства.
Съобразно изложеното се установява, че разпореденото премахване на строежа е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният Констативен акт №4/24.04.2020 г., с който е поставено началото на административното производство по премахването, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на констатираното строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство, не са ангажирани.
Съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът „Реконструкция, пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 77195.741.20.2“ е незаконен, не е узаконен и не са налице предпоставките за търпимост на същия, а жалбоподателката Й.Н.Я. е собственик на строежа, като собственик на пристроената и надстроена жилищна сграда, поради което е надлежен адресат на заповедта за премахването му.
Като е разпоредил да бъде премахнат незаконния строеж, Кметът на Община Хасково е постановил административен акт в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона. Подадената срещу акта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.143, ал.3 от АПК (изм.ДВ бр.15 от 19.02.2021 г.) основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъдят разноски, платими от жалбоподателя. Направени са разноски от 310 лв. за възнаграждение на вещо лице, а на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Н.Я. ***, против Заповед №2315/22.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Й.Н.Я., ЕГН **********,***, да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: