РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 101825
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110141754 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Сити
Кеш“ ООД срещу Е. С. Д., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника за суми по договор за потребителски кредит, сключен на 07.11.2022г.
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 1100.00 лева – главница;
- 96.58 лева - възнаградителна лихва за периода от 07.11.2022г. до 17.04.2023г.;
- 483.42 лева – договорна компенсаторна неустойка за периода 07.11.2022г.-
17.04.2023г. по чл.11 от Договора;
- 77.59 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2023г. – 01.07.2023 г.;
- 275.00 лева – договорна неустойка за забава, начислена еднократно на 01.03.2023г.
по чл. 6 от Договора.
Съдът намира, че по отношение на търсената неустойка заявлението следва да се
отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за
недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между „Сити Кеш“ ООД и Е. С. Д. договор за заем има характер на
потребителски договор.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
1
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Със
задължителна практика в ТР на ОСТК №1/2009г. /т.3/ е дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора и то служебно от
съда /и без направено в тази насока възражение/, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Неустойките в настоящия случай са санкционна и в двете хипотези на чл. 11 и чл. 6
Договора, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците
от неизпълнението, независимо от размера й. Начислени по този начин, неустойките са по
същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател, и поради това го
обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в гражданските
правоотношения. С нея рискът от оценката на кредитоспособността на потребителя се
прехвърля неоправдано към ответника, което е недопустимо и от гледна точка на това, че
именно заемодателят е този, който следва да извърши преценка на риска от отпускане на
заема на база събраната предварителна информация, която дейност е част от упражняваното
от него занятие. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорките за неустойка за
противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3
ЗЗД, поради което отхвърля заявлението в тази част. Освен това, клаузите за неустойка
противоречат и на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗПК. При все това, клаузите, включително по чл. 6.2
от договора, на която се позовава заявителя, противоречи и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в
издадената заповед суми за разноски, а именно – 25.48 лева държавна такса /за горницата до
40.65 лева не се присъжда/, както и 31.34 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно уважената част от
исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в
заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за
частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
подадено от „Сити Кеш“ ООД, в частта относно сумата от 483.42 лева – договорна
компенсаторна неустойка за периода 07.11.2022г.-17.04.2023г. по чл.11 от Договора и сумата
275.00 лева – договорна неустойка за забава, начислена еднократно на 01.03.2023г. по чл. 6
от Договора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3