РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. Хр. Ранчев
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235000600077 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава 28-ма НПК.
Образувано е по протест на ОП-Хасково срещу решението № 6/12.01.23 г. по а.н.д. №
34/22 г. по описа на ОС-Хасково, с което обвиняемата Ф. С. Ю. е призната за невинна и е
оправдана по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 НК.
В протеста, който е депозиран в срок, се твърди незаконосъобразен подход на съда,
изразен в пренебрегване решението на Върховния административен съд (№ 10076/05.10.21г.
по адм.д. № 378/20г.), което имало задължителна сила по въпроса дали е допуснато виновно
нарушение на процедурата по субсидиране на обвиняемата с европейски средства. В тази
връзка и позовавайки се на споменатото решение, с което е прието за установено подобно
нарушение от страна на Ю., прокурорът счита, че обвинението било доказано. Ето защо
претендира ПАС да отмени хасковското решение, да признае Ю. за виновна в
инкриминираното престъпление, а сетне да приложи нормата на чл. 78а НК.
Срещу протеста е постъпило становище от страна на пълномощника на обвиняемата
адв. П., с което е изразена подкрепа на атакуваното оправдателно решение.
При пренията прокурорът от АП-Пловдив поддържа протеста. В подкрепа на своята
кауза изложи експозе на фактологията по делото. Наблегна на споменатото решение на
ВАС, според което жалбоподателката е сторила нарушение по приложимата Наредба №
1
14/15г. на министъра на земеделието. Повтори претенцията за отмяна на решението и
постановяване на осъдителен диспозитив по обвинението по чл. 248а НК (с последващо
приложение на чл. 78а НК).
Адв. П. и неговата подзащитна обв. Ю. контрааргументираха основните съображения
на протестиращия. Изразиха становище, че обвинителната теза била несподелима, както
правилно бил приел окръжният съд. Пледираха за отхвърляне на протеста и за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията
на страните в аспекта на мотивите на атакуваното решение, прие, че въззивният
протест не е основателен, поради което подлежи на отхвърляне.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, изброени прецизно в мотивите на първоинстанционното решение,
окръжният съд е приел следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Към 2015 година обвиняемата Ф. С. Ю. живеела в с. А. в., общ. М., обл. Х.. Тя, както
и свидетелят Е. З. Ю., с когото от 2011г. били в брак, се занимавали със земеделие и
животновъдство. През 2015 г. обвиняемата се регистрирала като земеделски производител и
през същата година решила да кандидатства за финансиране по „Програмата за развитие на
селските райони“ и в частност по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от тази програма. Обработвала
и собствени, и наети земеделски земи. Ползвала и урегулирани поземлени имоти с
построени върху тях стопански сгради, обслужващи животновъдното й стопанството.
Условията и редът за прилагане на споменатата подмярка били уредени в Наредба № 14 от
28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г.,
издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г.
Наредбата предвиждала финансиране на бенефициентите със сума в размер до 25 000 евро,
изплащана на два етапа – след сключването на договор между кандидата и ДФ „Земеделие“
и след установяване точното изпълнение на изготвен от първия бизнес план (вж. чл. 8-11).
С цел кандидатстване по подмярка 6.1 от горепосочената програма на 24.07.2015 г.
Ф. Ю. посетила отдел ПСМП /“Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“/ в Областна
дирекция на „Държавен фонд Земеделие“ гр. Х.. Подала заявление за подпомагане и била
регистрирана с УРН на кандидат 657 366 при УИН 245 167 от регистрацията й като
земеделски стопанин. Самото заявление получило автоматизиран уникален
идентификационен номер (УИН) ***. Към заявлението обвиняемата приложила бизнес
план, представляващ бланково приложение № 4 към чл. 14, ал. 1 от Наредбата, както и други
документи за изпълнение условията за подпомагане (вж. л.120 - 197 от том 7 ДП/.
Ю. избрала дата за извършване на проверката от РА – 30.07.2018 г., като в
2
заявлението обявила, че към този бъдещ момент ще отглежда 5.8 дка домати „открито
производство“ и 130 броя пчелни семейства, формиращи общ икономически размер на
стопанството от 25 611.20 лева. Състоянието на стопанството към момента на подаване на
заявлението било описано в приложения бизнес план (вж. л. 133 от споменатия том 7),
според който през стопанската 2014/2015 година обвиняемата отглеждала в него 5.8 дка
тикви, 81 броя пчелни семейства и 6 броя месодайни крави. В бизнес плана била описана и
наличната в стопанството земеделска земя, състояща се от осем на брой имота, седем от
които се намирали в землището на с. А. В., а един – в землището на с. Б. Б., Община М.. Два
от имотите били урегулирани, останалите били земеделски (описани като кадастрални
единици от КВС, както следва: № 001001/0.5 дка/; № 001002 /0.5 дка/, № 001003 /0.5 дка/, №
001004 /0.8 дка/, № 001005 /1.5 дка/; № 023012 / 2.00 дка/). За всички тях били приложени
скици. Същите имоти били описани и в раздел „Форма за наблюдение и оценка“, където бил
отразен и стандартният производствен обем /СПО/ на стопанството и към момента на
кандидатстването – 16 622.80 лева, и към момента на очакваното му увеличение – 25 611.20
лева.
Заявлението, формата за наблюдение и оценка, както и бизнес планът били
подписани от кандидата Ф. Ю. и приети в отдел „ПСМП“ на ОД на ДФ „Земеделие“ - Х. от
свидетелката Х. К., която към този момент заемала длъжността „главен експерт“ в
посочената дирекция. Тя съставила контролен лист за документална проверка, контролен
лист, съдържащ критериите за допустимост, а също и квитанция за прием (вж. л. 198 - л. 201
от седмия досъдебен том).
Определянето на първоначалните параметри на стопанството към датата на
кандидатстване и формираният въз основа на тях икономически размер на стопанството,
измерен в стандартен производствен обем /СПО/, били резултат от прилагането на
правилата в Приложение № 1 по чл. 5, ал. 14 от Наредбата, вкл. за съответните стойности за
дадени земеделски култури и отглеждани животни. Така направените изчисления сочели, че
на база заявените от Ю. сведения първоначалният СПО на стопанството й се равнявал на 8
499.10 евро (вж. л. 128, л. 131, л. 133, л. 134, л. 135, л. 137, л. 145 от седмия досъдебен том).
Бизнес планът предвиждал нарастване на този обем в следните насоки: увеличаване
на пчелните семейства на 130 броя и отглеждане на домати „открито производство“ на
площ от 5.8 декара, което според записаните в Приложение № 1 величини /обемни единици
за вид култури и брой отглеждани животни/ следвало да доведе до изискуемото нарастване
на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, с минимум 4000 евро към
крайната дата за кандидатстване, което било достатъчно за покрИ.е изискванията на
посочената подмярка.
С подаването на заявлението за кандидатстване Ф. Ю., попълнила и декларативна
част, намираща се в раздел VII „Декларации“, т. 3. Там тя записала, че е декларирала цялата
притежавана и ползвана земеделска земя, налични животни, селскостопански сгради и
постройки на територията на стопанството, наличните машини, съоръжения, оборудване,
транспортни средства и използвана работна сила (вж. л. 126-127 от седмия досъдебен том).
3
Декларирала още, че началото на земеделската й дейност датира от 13.08.2014 година.
В табл. 7 от формуляра „Форма за наблюдение и оценка“ описала ползваните в
стопанството й земи: № 001001 от 0.5 дка; № 001002 от 0.5 дка; № 001003 от 0.5 дка; №
001004 от 0.8 дка; № 001005 от 1.5 дка; № 023612 от 2.0 дка; УПИ 37 с площ от 2.68 дка и
УПИ III в кв. 25 с площ от 0.84 дка, като подадените сведения съответствали на отразеното в
бизнес плана. Относно ползваните в стопанството земеделски земи бизнес планът съдържал
две различни таблици – „Таблица 1. Налична за стопанството земя“ и „Таблица 1А. Данни за
земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за
обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда“. В първата таблица Ю.
описала имоти, идентични на тези в рубриката „Форма за наблюдение и оценка“, а таблица
1А не попълнила. Сред обявените имоти не фигурирал имотът с кадастрален номер № *** и
площ от 7.780 дка в местността „***“ в землището на село А. в., община М. Съпругът на
обвиняемата – свидетелят Е. З. Ю., бил закупил въпросния имот след брака, а именно с
договор от 21.08.2012 година, сключен с Община М. (вж. л. 464 от том 9 ДП). Обвиняемата
не описала в нито една от двете таблици и други имоти, а именно придобитите по силата на
договор за продажба от 20.02.2015 г., сключен с н.а. № 25/2105 г. по регистъра на нотариус
К. Г., а също имота, който лично закупила по силата на Договор № 316П/13.08.2014 г.,
сключен с Община М., Област Х. (вж. л. 476 и сл. от т. 9 ДП).
Имотът с кадастрален номер *** в землището на с.А. в. бил предмет и на други
сделки, следващи придобИ.ето му от свидетеля Е. Ю.. С договор от 15.07.2015 г. съпругът
на обвиняемата й го отдал под наем за срок от осем години (вж. л. 33, т. 9 и л. 65, т. 2 ДП), а
на 20.07.2015 г. тя го преотдала за ползване на своя свекър - свидетеля З. Ю. З., за срок от
една стопанска година (вж. л. 73, т. 2 ДП). Преди това, с договор от 01.10.2014 г. имотът бил
нает от същия свидетел З. Ю. З. за ползване през стопанската 2014/2015 година. Въз основа
на това правно основание З. получил финансиране по мярката за подпомагане на
земеделските производители - „Директни плащания на площ 2015 г.“.
След като заявлението на Ф. Ю. било прието, ведно с всички попълнени бланкови
приложения и документи, експертите св. Х. К. и св. Л. Ш. извършили проверка на искането
за подпомагане. Проверката била насочена към установяване верността на представените от
кандидата сведения за размера и типа на земеделското стопанство и се базирала на преглед и
справки в различни информационни масиви, до които служителите имали достъп (вж. л. 202
- л. 298 от том 7 ДП). На 28.09.2015 г. експертът св. Д. К. извършила и посещение на място,
като не установила несъответствия между декларираното от обвиняемата и действителното
състояние на стопанството (вж. съставения от нея контролен лист на л. 306 от седмия
досъдебен том).
Документални несъответствия били установени от св. Ш. и св. К.. За тях те съставили
„контролен лист 2“ и „контролен лист бизнес план“ и уведомили Ю. с уведомително писмо с
Изх. № 01-260-6500/746 от 10.11.2015 г. (вж. л. 312 от т. 7). В писмото било направено
подробно описание на констатациите и били дадени указания за отстраняване на
непълнотите в искането за подпомагане. Едно от установените различия между данните в
4
заявлението и съдържанието на представените от Ю. документи се отнасяло до имот, за
който двамата експерти констатирали, че е притежание на обвиняемата – придобит от нея по
силата на договор за покупко-продажба на общинска земя с № 315П/13.08.2014 година,
сключен с Община М.. При подаване на заявлението Ю. представила копие от договора в
отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, но за разлика от останалите закупени
със същия договор имоти не го била описала нито в Таблица 1, нито в Таблица 1А (вж. л.
135, т. 7). В отговор на писмото представила писмените си обяснения за допуснатия
пропуск. В тях заявила, че земята в споменатия имот била захрастена и необработваема.
Друго установено от експертите от ДФ „Земеделие“ несъответствие касаело
стопанството на свидетеля Е. З. Ю. (съпруга на обвиняемата). Данни за това стопанство
кандидатът следвало да представи, тъй като според чл. 5, ал. 15 от Наредбата
икономическите параметри на въпросното стопанство трябвало да бъдат установени и
прибавени при изчисляването на първоначалния икономически размер на стопанската
единица на кандидата, за да може сборът на двете стопанства да не надвишава 16 000 евро.
На 30.11.2015 г. Ф. Ю. откликнала на даденото й указание, като с Искане с Вх.№ 01-200-
6500/746#1 предоставила коригирани „Таблица 1А“ и Таблици №7; № 8; № 11.3; № 12 (вж.
л. 319 - 323 от том 7 ДП). Депозирала и нова „Форма за наблюдение и оценка на проектите
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ (вж. л. 324, 325, 326 от том
7 ДП), както и декларация, приложение 2 (вж. л. 327 от т. 7).
Споменатият имот № 023011 в землището на с. А. в., закупен с горепосочения
договор и посочен като захрастен, бил описан в таблица 1А като такъв, който тя притежава,
но не обработва.
Що се отнася до имота с № *** в землището на с.А. В., Ю. отново не го посочила в
нито една от двете таблици. Този имот не бил фиксиран в изпратеното до обвиняемата
уведомително писмо, тъй като в хода на извършената административна проверка
свидетелите К. и Ш. не установили да е притежание на Ю. или на съпруга й, или да е
ползван от тях на документирано правно основание. Според дадените от свидетелката Ш.
показания достоверна служебна проверка за действителното ползване или собственост на
имоти към този момент не била възможна, тъй като създаденият и поддържан в Областна
дирекция „Земеделие“ регистър „Правни основания“ не съдържал достатъчна база с данни.
След като Ю. коригирала сведенията в първоначалното си заявление и след като било
установено, че параметрите на стопанството на съпруга й сочели общ СПО в допустими за
подпомагане граници, бил извършен т.нар. „ранкинг“, т.е. класиране на кандидата съобразно
брой точки в диапазона на възприетите в наредбата критерии. Ю. получила оценка 32.62
точки (вж. л. 339 от том 7 ДП).
И след извършената от Ю. корекция на заявените данни първоначално определеният
икономическият размер на стопанството й не бил променен – той отново бил измерен в
СПО, възлизащ на 8 499.10 евро /16 622.80 лева/, формиран от 5.8 дка тикви, отглеждани на
имоти в землището на с. А.В. с № 001001 – 0.5 дка; № 001002 – 0.5 дка; № 001003 – 0.5 дка;
№ 001004 – 0.8 дка; № 001005 – 1.5 дка и № 023012 – 2 дка; 6 бр. месодайни крави в ЖО
5
6374-0192 и 81 бр. пчелни семейства в ЖО 6373-0145. Като част от стопанство на съпруга на
обвиняемата съгласно чл. 5, ал. 15 и ал. 16 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. били отчетени
3.9 дка ливади за косене /заявени за подпомагане чрез директни плащания на площ с УИН
26/200515/35933 през 2015 г./, както и 1 бр. млечна крава и 1 брой теле /описани в Регистъра
„Животни и пчели“ на БАБХ - том № 7, л. 228, л. 280/.
На 26.05.2016 г. свидетелите К., Ш. и А. съставили становище, с което искането за
финансиране било оценено като допустимо (вж. л. 339 от том 7 ДП). На същата дата до Ю.
било изпратено уведомително писмо за одобрение с изх. № 01-260-6500/240, а след това
била издадена Заповед № 03-260-РД/187/26.05.2016 г. на Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ - Х. за одобряване на финансирането (том 7, л. 344 - 345, т. № 9, л. 277 – 278).
На 27.05.2016 г. между Ф. Ю., от една страна, и Държавен фонд „Земеделие“, от
друга страна, бил подписан договор № 26/06/1/0/02464 за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 към мярка 6 на ПРСР 2014-2020 г. (вж. том
7, л. 346 – 367; т. 9, л. 253 - л. 274). На 07.06.2016 г. по сметката на обвиняемата в „***“ с №
***било извършено първото плащане по разрешеното финансиране в размер на 24 447.50
лева. Частта от тази сума, възлизаща на 22 002.75 лева и представляваща 90 % от общо
платената, била предоставена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/, а останалата, равняваща се на 2 444.75 лева, представлявала национално
съфинансиране със средства на Националния бюджет на Република България (том 5, л. 56).
Съгласно чл. 6, ал. 1 от сключения договор обвиняемата се задължила да изпълни
представения от нея и одобрен от Фонда бизнес план до 30.07.2018 г.
Преди това, на 28.09.2017 година Ю. уведомила Фонда, че е добавила в стопанството
си 49.7 дка пасища /невлючващи имота*** с площ от 7.781 дка/. В отговор (с писмо от
28.09.2017 г., връчено на 04.10.2017 г.) Фондът я известявал, че така съобщените нови
обстоятелства не налагат промяна в условията на договора (вж. л. 302, т. 3 ДП).
Промяна била извършена на 06.08.2018 г., когато бил подписан анекс към договора, с
който била установена нова крайна дата за изпълнение на бизнес плана – 30.07.2019 г. (вж. т.
9, л. 237).
В тригодишния период до тази крайна дата били извършени проверки и за
изпълнение на бизнес плана, и относно поддържането на регистрацията на Ю. като
земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани. В тази връзка обвиняемата представила пред разплащателната
агенция Заявление от 03.06.2016 г. и Анкетна карта, с които декларирала промяна на
отглежданите култури и на обработваемите площи. В анкетния формуляр посочила
обработваните от нея земи, сред които фигурирал и имотът с кадастрален номер ***,
чиято площ била 0.7780 ха. Отбелязала още, че този имот бил засаден с дини през
стопанската 2015/2016. С придружително писмо от 10.03.2017г. Ю. отново представила
копие на такава анкетна карта, изготвена на 30.11.2016 г., в която същият имот отново бил
описан – като предстоящ за засаждане с градински домати. Поредната Анкетна карта – от
6
24.03.2017 г., отново сочела имота като използван и предназначен за засаждане с култура
/тикви/. Тези данни били отразени в информационната система на ОД на ДФ „Земеделие“, в
която декларираният като стопанисван имот се визуализирал при прилагания
административен контрол, резултатът от който към 03.07.2018 г. сочел, че Ю. отглежда
полски домати върху площ от 0.6 ха, представляваща част от имот с площ от 0.7 ха и №
039007 в землището на с.А. в. (вж. л. 8 - 74 от т. 8 ДП). Сведенията за използваните от
обвиняемата земи през стопанските 2014-2019 години били отразени и в специализирания
софтуерен продукт на ОЗ „Земеделие“-Х., разработен на основание чл. 41 от ЗПЗП с цел
изпълнение на изискването земеделските стопани да регистрират ежегодно правните
основания за ползваните от тях земеделски площи (вж. л. 55 - 63 и л. 91 от първоинст. дело).
На 30.07.2019 г. Ф. Ю. подала заявка за второто плащане (вж. том 9, лист 1), приета
срещу съответната квитанция от св. Е. С. Т., която я е и обработила впоследствие. Заявката
представлявала изпълнен по образец в Приложение 9 към Наредбата текст и била
адресирана до Държавен фонд „Земеделие“, Дирекция „Оторизация на плащанията по
прилагане на мерките за развитие на селските райони, отдел „РРА“, където документът бил
регистриран с номер 260610026301 от 30.07.2019 г. Първото утвърждаване на посочения
образец, което съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредбата следвало да стане от изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, било извършено с резолюция върху Докладна
записка № 03-0416/2639 от 19.09.2016 г., като към този образец не била приложена част,
озаглавена „Форма за наблюдение и оценка“. Такава липсвала и към по-късно одобрения
образец, в сила от 24.02.2017 г. Формата за наблюдение и оценка станала неразделна част от
формуляра за плащане по подмярка 6.1 след изготвянето на междинния доклад от 20.04.18г.
на Дирекция „Наблюдение, координация и контрол на дейността на РА“ и съставената въз
основа на него Докладна записка № 02-0400/833 от 08.05.2018 г., ратифицирана от
изпълнителния директор на Фонда на 09.05.2018 г. (вж. л. 193 - 242 от СП). Със същия акт
/резолюция/ било утвърдено и съдържанието на инструкция за попълване на заявката за
плащане, която не съдържала правила, отнасящи се до „Форма за наблюдение и оценка“.
В частта от заявката, озаглавена „Данни за земята и животните в земеделското
стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ /финално
плащане/“, представляваща Таблица № 1 от задължителното приложение, обвиняемата била
отразила, че отглежда 6 дка домати /открито производство/ в земеделски имот с № ***в
землището на с. А.в., общ. М., обл. Х.. Била посочена площта на имота – 7.780 дка, от които
обработваеми /засети с домати/ били 6 дка, а необработваем /угар/ бил 1 дка. В следваща
таблица /2.1/ Ю. упоменала, че в стопанството си отглежда 130 броя пчелни семейства.
Както се посочи, част от заявлението за плащане била и „Форма за наблюдение и
оценка на проектите по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ (вж.
том № 9, л. 15 - л. 17). На съответната бланкова позиция /№ 6/ бил отбелязан увеличеният
размер на стопанството на кандидата, изчислен в СПО – 25 934 лева, редом с първоначалния
от 16 622.80 лева. И там било отбелязано, че засетите земеделски площи били в
размер на 6 дка, разположени върху имот с № 039007 в землището на с. А. в..
7
На 07.08.2019 година във връзка с подаденото от Ю. заявление за второ плащане била
разпоредена проверка на място. Проверката била възложена на свидетелите Я. Д. и Р. Д. от
отдел „Регионална разплащателна агенция“ (вж. т. 9 ДП, л. 211 – 231). Служителите
получили контролен лист, в който елементите на проверяваното стопанство били
предварително описани, а те следвало да отразят своите констатации за съответствие между
предварителния запис и действително установеното. При посещението двамата свидетели
проверили животновъден обект ***, където установили налични 130 броя пчелни
семейства, както и 50 броя новозакупени кошери, а също и радиална центрофуга за мед.
След това посетили земеделския имот № ***, за който били снабдени и със скица, указваща
точното му местонахождение в землището на с. А. в.. Там Д. и Д. установили засетите 6 дка
домати на открито, както и частта от земята, която не била обработваема. Свидетелите не
измерили площта на земеделската култура, тъй като нямали такова задание, нито такова
задължение. Утвърдената в работата им практика изисквала приблизително оразмеряване на
оглеждания и засят с култура терен, като само при възникнали съмнения за различия с
описаното в контролния лист се пристъпвало към техническо /точно/ измерване, но от
представители на друг орган – на „Технически инспекторат“. Подобни съмнения в случая не
възникнали и затова посещението на място завършило с контролен лист, в който не били
отбелязани несъответствия. Ю. се запознала с констатациите и положила подпис в
контролния лист.
Сред документите, които обвиняемата представила като приложение към заявката за
второ плащане, били както копие на скицата за имота с № ***(използвано от Д. и Д. при
посещението на място), така и копие на Договор за наем на земеделска земя, който Ю. била
сключила със съпруга си на 15.07.2015 г. за срок от осем години. Копието сочело нотариална
заверка на подписите на страните, както и вписване в Агенцията по вписванията под № 199,
том V, рег. № 5863, вх. рег. № 5863. При извършената документална проверка свидетелката
Т. забелязала, че въпросният договор бил сключен преди подаване на искането за
финансиране, но въпреки това наетата земя не фигурирала нито в таблица 1, нито в таблица
1А на бизнес плана, нито пък в коригираната таблица 1А, която обвиняемата депозирала
след изпратеното й уведомително писмо за отстраняване на несъответствия. За
констатираното Т. уведомила свидетеля Д. Г. Д. – главен експерт в отдел „РРА“, след което
било изготвено уведомително писмо с изх. № 01-260-6500/900 от 13.09.2019 г. (том 9, л. 460
- 461). С него обвиняемата била поканена да даде допълнителна информация относно
собствеността и ползването на имота с № ***, както и относно ползването /владението/ на
други земеделски земи. В отговор на това писмо Ю. представила в Разплащателната агенция
копие на Договора за покупко-продажба от 21.08.2012 г., с който съпругът й бил закупил
имота с № *** в землището на с. А. в., а също копия от договор за наемане на пасища и от
договори за покупка на ниви (вж. л. 468 - 474, том 9). Ю. представила и писмено обяснение,
в което заявила, че върху земите, описани в уведомителното писмо, не се извършвала друга
селскостопанска дейност.
Обяснения относно процесния имот с № *** не били депозирани. Невключването му
8
в заявлението за кандидатстване от 24.07.2015 г., респ. включването му в заявката за второ
плащане като площ, формираща изпълнението на бизнес плана, били оценени от Фонда като
обстоятелства, изпълняващи хипотезата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредбата относно
изчисляването на постигнатия СПО. Става дума за нарушение на забрана да бъде отчитана
при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството земята, която
не била включена при изчисляване на първоначалния икономически размер на
стопанството, когато към датата на подаване на заявлението имало договор за наем и/или
аренда, независимо дали друг е ползвателят на земята. Затова засетият с 6 дка домати имот
бил определен като „недопустим за подпомагане“. В резултат на това било взето решение в
увеличения СПО на стопанството на Ю. да бъдат отчетени само пчелните семейства и
кошерите.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 5 ал. 14 от Наредба № 14, онагледяващо „Таблица
за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства“, всяко пчелно
семейство било остойностено на 125 лв. Така изчислен, размерът на стопанството на Ф. С.
Ю., измерен в СПО към датата на подаване на заявката за второ плащане, възлизал на 8
308.49 евро, т.е. бил установен спад, представляващ намаление спрямо първоначалния СПО
на стопанството на кандидата. Спадът бил с 190.61 евро (вж. том 8, л. 101 - 102). И било
заключено, че договорената цел, изразяваща се в увеличаване на СПО с минимум 4000 евро
или със заявените 5779.85 евро, респ. достигане на СПО от 25 611.20 лева /равняващи се на
13 094.80 евро/, не била постигната. Заради това било отказано второ плащане, а първото
плащане било определено като подлежащо на връщане. За неговото събиране бил издаден
Акт за установяване на публично държавно вземане от 24.03.2020 г. (вж. л. 118, т. 8 ДП).
Преди това и в отговор на изпратено съобщение от 04.11.2019 г., в което били
формулирани съображенията за недопустимост на финансирането, на 18.11.2019 г.
обвиняемата депозирала възражение. Посочила, че към момента на подаване на заявлението
за подпомагане въпросният имот с № ***не бил стопанисван от нея, тъй като по силата на
договор за пренаемане бил предоставен за ползване на друго лице (на св. З.) за периода
20.07.2015г. - 31.09.2015г. В своето обяснение (вж. л. 105, т. 8) Ю. категорично отрекла да е
подходила умишлено, пропускайки да отрази имота в задължителните таблици. Посочила,
че пропускът се дължал на непоискана от консултанта й информация и допусната от него
грешка при изготвяне на документацията за подпомагане. Ю. акцентирала и върху това, че
към момента на изпълнението на бизнес плана е разполагала с достатъчно имоти, чрез
засаждането на които била в състояние да увеличи обема на своето стопанство.
Възраженията на Ю. срещу отказа за второ плащане, респ. решението за връщане на
получената вече сума не били уважени, поради което и бил издаден горепосочения АУПДВ.
Тя го атакувала пред Административен съд гр. Х., който с Решение № 848 от 16.12.2020 г.
по адм.д. № 378/2020 г. отхвърлил подадената жалба (вж. т. 5 ДП, л. 3). Решението било
потвърдено от ВАС с Решение № 10076 от 05.10.2021 г. по адм. дело № 1214/2021 г. (вж.
том 5 ДП, л.129 – 132). Образувано било изпълнително дело и бил наложен запор на сметки.
Сумата от 26 162.78 лева била принудително събрана от обвиняемата (вж. том 5 ДП, л. 93 –
9
98).
*
Изложените фактически констатации, които представляват детайлизация на
залегналата в постановлението по чл. 375 НПК фактология, са базирани на паралелен анализ
на събраните на двете процесуални фази доказателствени материали. Този анализ отговаря
точно на правилата на обективната логика. Не се констатира и игнориране или преиначаване
съдържанието на доказателствени източници, нито използване на информация, която не е
събрана по съответния ред. Подобни твърдения страните във въззивното производство и не
правят.
ХОС е подчертал, че защитата не оспорва изложените в постановлението фактически
положения. По-конкретно, е безспорно, че на 24.07.2015 година Ф. Ю. подала заявление за
подпомагане по подмярка 6.1, регистрирано с УИН 26/0681/0/02464 в системата ИСАК на
ДФ „Земеделие“ с приложени бизнес план и други документи, удостоверяващи изпълнение
на условията за подпомагане. В „Таблица 1 – Налична за стопанството земя“ тя описала осем
на брой имота (два от които урегулирани), а в „Таблица 1А – Данни за земеделските площи,
които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има
документ за собственост и/или наем и/или аренда“ не записала нито един имот, макар да
притежавала земеделски площи извън декларираните в Таблица 1. Именно в Таблица 1А тя
трябвало да заяви имот с № ***, а също придобития от съпруга й и отдаден й под наем от
него през 2015г. за осем години имот с № *** в м. “***“ в землището на с. А. В., Община М..
Ф. Ю. не отразила в нито една от двете таблици и имотите, придобити на 13.08.2014 г. и на
20.02.2015 г. по силата на сключени от нея договори (л. 476 и сл. от т. 9). Безспорно е била
уведомена, а следователно е и съзнавала произтичащото от нормите на чл. 5, ал. 16 и чл. 15,
ал. 1, т. 2 от Наредбата задължение да заяви всички притежавани или ползвани на друго
основание земеделски площи, независимо от тяхното фактическо използване, след като
съдържанието на формуляра, а също изпратеното уведомление от 10.11.2015 г.
недвусмислено адресирали към нея изискването за предоставяне на въпросните сведения.
Имотът с № *** е бил включен в нейното стопанство по силата на договора за наем
от 15.07.2015 г. и мястото на декларирането му е било в Таблица А1, след като не го е
обработвала към момента на заявяване стопанството за подпомагане. Като не е поместила
данните за него в посочената таблица, тя е затаила част от сведенията, дължими за
оповестяване пред администриращия подмярка 6.1 орган. Без всякакво съмнение
поведението й е нарушавало задължението за предоставяне на верни данни за стопанството,
във връзка с което кандидатствала за подпомагане. Става дума обаче за деяние, осъществено
при депозиране на заявлението за подпомагане (с УИН *** от 24.07.2015 г.). Това деяние е
извън обвинението, следователно не може да обоснове наказателна отговорност, както
правилно е отбелязал ХОС.
Ю. е привлечена като обвиняема за спестяване на информация в Заявка №
20061002464301, депозирана на 30.07.2019 г., с която е поискано второто плащане (в
съответствие с правилото по чл. 34, ал. 1 от Наредбата). В контекста на това обвинение ХОС
10
е бил прав да изолира два спорни момента от фактическа страна: 1. Дали сведенията в
инкриминираната заявка за плащане от 30.07.19г. са били неверни по смисъла на чл. 248а
НК и 2. Дали записаният в раздела „Форма за наблюдение и оценка“ от заявката
стандартен производствен обем /СПО/ е сведение, значимо за получаване на средства от
ЕЗФРСР и от фондовете, принадлежащи на българската държава.
Споделим е даденият от хасковския съд отговор на първия от двата въпроса. В
Приложение № 9 на втората заявка за плащане е визирана информация, която съгласно
препратката в споменатата разпоредба на чл. 34, ал. 1 кандидатът е следвало да предостави
на разплащателната агенция при подаване на заявката за второто (финалното) плащане. В
случая Ю. е посочила, че към 30.07.2019 г. стопанисвала под наем имот с № *** в
землището на с. Ангел войвода с площ от 7.781 дка, от която 6 дка засадени с домати
„открито производство“ и 1 дка угар. Както беше казано, извършената проверка на място е
установила съответствие на декларираните данни с действителното фактическо положение –
свидетелите Я. Д. и Р. Д. не констатирали видими различия нито относно размера на
обработваемия и засаден терен, нито относно вида на посочената в предоставения им
контролен лист култура. Следователно съдържащата се във въпросното Приложение № 9
информация не е била невярна относно (1) размера на имота и (2) вида на отглежданите
върху него растения.
По-нататък ХОС е бил прав да приеме, че сведенията относно площта и културата в
дадения имот към момента на втората проверка са единствено релевантните за вземане
решение за отпускане на исканото подпомагане. Това е така при положение че въпросните
сведения са основополагащи за преценката дали договореното увеличение на
икономическия размер на стопанството е постигнато. А са основополагащи, тъй като
първоначалният и последващият размер в СПО се остойностяват, като показателят за
съответната култура в Приложение № 1 към чл. 5, ал. 14 се умножи по площта, върху
която се отглежда.
Според обвинението невярното заявление в заявката за плащане се съдържало в
документа, озаглавен „Форма за наблюдение и оценка“. Състояло се в посочения там СПО, с
който било нараснало земеделското й стопанство към 30.07.2019 г. – с 25 934 лева
(равностойни на 13 259.84 евро). Въпросният СПО не съответствал на реалното увеличение,
тъй като за имот № *** била установена недопустимост за участие в определяне на
увеличението (поради незаявяването му към момента на първоначалното поискване на
подпомагане). В тази връзка и съобразно нормата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредбата,
недопускаща земята, невключена при изчисляване на първоначалния икономически размер
да участва при изчисляване увеличения размер на стопанството по реда на чл. 15, ал. 1, т. 2,
дори когато не се ползва, Фондът отказал да приеме претендираното със заявката нарастване
на стопанството. Неговият отказ бил окончателно потвърден от ВАС с Решение № 10076 от
05.10.2021 г. по адм. дело № 1214/2021 г., който факт е изведен на централно място в
постановлението по чл. 375 НПК и в протеста. Беше акцентиран и от пледиралия пред
настоящата инстанция прокурор от АП-Пловдив. Обвинителят явно не съобразява, че
11
същественият за изхода на делото въпрос не е дали правилата на регулиращата подмярката
Наредба № 14/28.05.2015г. са били нарушени, а дали инкриминираната информация,
представена от обвиняемата пред администриращия финансирането орган, е била (1)
невярна и (2) значима за оформяне на решение за отпускане на претендираното
подпомагане.
По-нататък трябва да се подчертае, че е споделимо наблюдението на проверяваната
инстанция относно технологията за установяване на „икономическия размер на
стопанството“. Действително тази технология отрича качеството му на сведение за
обосноваване основателност на претенцията за финансиране, респ. за оформяне на привидно
основание за плащане. Значима е единствено информацията в споменатото Приложение № 9
от инкриминираната заявка – за размера на обработваемата земя към декларираната дата за
втора проверка и за вида на засятата върху тази земя култура. Както по-горе беше
отбелязано, тази информация в случая е била вярно подадена.
Отделен е въпросът, че декларираният от кандидата икономически размер на
земеделското стопанство не представлява сведение по смисъла на чл. 248а, ал. 2 от НК, тъй
като не е факт от обективната реалност. ХОС е бил прав да обърне внимание върху
легалната дефиниция на понятието в т. 13 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г., според която
„икономическият размер на стопанството“ е размерът на земеделското стопанство, изразен в
стандартен производствен обем. Неговите белези, изяснени в Приложение № 1 към чл. 5, ал.
14 от Наредбата, недвусмислено го разкриват като производен от математическо пресмятане
резултат, получен след умножение на показателя за вида на земеделската култура по площта
за нейното отглеждане. Иначе казано, декларираният от бенефициента СПО не би могъл да
се разглежда като самостоятелен и независим от останалите сведения факт, а само като
последица от тяхното вярно или невярно оповестяване пред финансиращия орган. В подобен
смисъл са разясненията на разпитания от ХОС началник-отдел в РРА към ОДДФЗ св. Д. Д.,
според които направените от кандидата изчисления на постигнатия СПО не рефлектират
нито върху редовността на искането за плащане, нито върху преценката за неговата
основателност, доколкото е водеща информацията относно посевите и площта им, а формата
за наблюдение и оценка има единствено статистическа функция, обслужваща чрез системата
ИСАК нуждите на Министерството на земеделието. Коректни са и разсъжденията ХОС за
процедурата по утвърждаване на образеца на заявката за плащане, свързана с показанията на
св. Д. в общ логически контекст (вж. л. 14 от протестираното решение).
ХОС се оказа прав и в последващите си разсъждения, според които Ю. е изпълнила
все пак договорения ангажимент – да засее с домати „открито производство“ площ от 6 дка
и така да увеличи размера на своето стопанство. Да, неоповестяването на тази земя като
налична в стопанството към момента на кандидатстването е било в разрез с условията на
подмярка 6.1 и това в крайна сметка е компрометирало установяване на нарастване в полза
на бенефициента, но сведенията относно площта й и относно засадената в нея култура са
били верни. На практика тези сведения са сочели постигане на необходимото увеличение в
СПО спрямо първоначалния размер, поради което и декларираният СПО след пресмятането
12
му по правилата на Приложение № 1 им е бил съответен.
**
Съобразно законовата регламентация установеното нарушение е предизвикало отказ
за плащане. Прокурорът греши в схващането си, че отказът бездруго обосновава
обективните признаци на вмененото престъпление. Този отказ в случая не е мотивиран с
некоректност на разискваните сведения в заявката за финалното плащане – за земята и
културата върху нея. Въпросните сведенията са били верни, така че за осъществяване на
твърдяното престъпление не може и да става дума. Не е приемлив и претендираният с
протеста извод, че Ю. била извършила измама по смисъла на Конвенцията за защита на
финансовите интереси на ЕО, тъй като „без да влага каквито и да е средства за развитие на
стопанството, с наличното имущество измамливо била доказала нарастване“. Подобно
твърдение би съответствало на съобщение от нейна страна за изпълнение на бизнес плана с
различна от засятата площ (т.е. не с процесния имот, за обработването на който наистина е
вложила средства).
Сума сумарум е коректно обобщението на проверяваната инстанция, че обвиняемата
Ю. действително е представила пред ДФ „Земеделие“ неверни сведения на 24.07.2015
година (когато е подала заявлението за подпомагане), но за това тя не е обвинена.
Същевременно фиксирането на проблемния имот в Таблица 1А е нямало как да промени
първоначалния СПО, при положение че при изготвянето на бизнес плана не е бил реално
използван. Що се отнася до втората (инкриминираната) заявка за плащане, в нея се
съдържали само верни сведения. А определянето на нарастването на икономическия размер
на стопанството (при изчисляване на който Ю. неправилно е използвала и имота, предмет на
невярното деклариране на 24.07.15г.,) не е релевантно за вземане решение за подпомагане от
страна на компетентната РА на ДФЗ.
Така че няма никакво значение законосъобразността на издадения срещу
обвиняемата акт за установяване на публично държавно вземане, на която основно
протестиращият се позовава в аргументацията си срещу оправдателния диспозитив. Ю. е
извършила нарушение на 24.07.15г., което нито е инкриминирано, нито е рефлектирало
върху верността на сведенията във втората заявка, единствено които оформят правното
основание за плащането – площта и засятата култура.
По всички изложени по-горе съображения е ясно, че защитените от наказателната
норма обществени отношения, гарантиращи сигурността на получаването на информация от
органите, извършващи разпореждане със средства от фондовете на ЕС, не са били засегнати.
***
Обективната несъставомерност на поведението прави безпредметно обсъждането на
субективното отношение на обвиняемата към допуснатото нарушение на договора за
финансово подпомагане. За пълнота на изложението обаче ХОС е изложил разсъждения за
липсващо намерение за укрИ.е на факта, че имот № *** присъства в нейното земеделско
стопанство. На свой ред ПАС счита за уместно да отбележи, че споделя и тези разсъждения.
13
ХОС е обърнал внимание на съдържащите се на л. 20 - 74 от т. 8 на ДП документи –
заявления и анкетни формуляри. Така съгласно Анкетна карта от 03.06.2016 г., която Ю. е
представила пред ОД „Земеделие“ с цел регистрация си като земеделски стопанин през
съответната година, имотът е заявен като използван под наем, а самата анкетна карта е
представена на разплащателния орган, и то преди първото плащане, станало на 07.06.2016 г.
и съобщено на обвиняемата на 27.06.2016 г. В посочената анкетна карта имотът е заявен
като засаден с култура /дини/, а в следващите анкетни карти (от 30.11.2016 г. /за стопанската
2016/2017/ и от 24.03.2017 г. /за същата година/) е фигурирал в раздел „намерения за
засадени площи“ съответно с градински домати и тикви. Автоматизираният
административен контрол е потвърдил описаните в анкетните карти данни, тъй като те са
били декларирани и пред ОД „З“ и отразени в информационната база „Регистър на правните
основания“, създаден на основание чл. 41 от ЗПЗП и поддържан от началото на стопанската
2014/2015 година (вж. л. 91 и л. 55 - 63 от първоинст. дело). В този регистър имотът е
записан като деклариран на 15.02.2016 г. (отново преди първото плащане) и фигурира в него
като част от стопанството на Ю. до 30.09.2019 г. с посочено основание „договор за наем“.
Затова и обясненията на Ю., че била заявила имота пред областната земеделска служба
веднага след като свекър й преустановил ползването му, а през стопанската 2017/2018г. е
започнала и оповестила изпълнението на бизнес плана чрез засаждането на имота с домати
на открито, не са в противоречие с документираното в административната преписка (вж. л.
46-79, т. 8). А също с поддържаната неосведоменост относно нелегитимното включване на
засятата върху терена продукция в нарастващия СПО.
Правилно е обобщението, че регистрирането на имота в ОД „Земеделие“,
представянето на анкетните карти за съответната стопанска година пред РА, упражняваща
текущ контрол, и оповестяването му в заявката за второ плащане, ведно с прилагане на
договора за наемането му, сочат, че действията на Ю. не са целели заблуда на финансиращия
орган относно реалното фактическо състояние на стопанството и нарастването му в
съответните икономически единици. ХОС е бил прав да сравни случая с хипотетичнен
такъв, в който имотът да е бил засят с домати, а в искането за второ плащане изпълнението
на бизнес плана да е било обосновано със засяване на някоя от съобщените при
кандидатстването площи (т.е. с различна площ), или случай, в който договорът за наем на
имота изобщо да не е бил оповестен. Именно подобни хипотези биха представлявали
съзнавано представяне на несъответстващи на действителното фактическо състояние
сведения.
По тези съображения ПАС прие, че оправдателният диспозитив е правилен, респ.
протестът не е основателен.
Водим от горното Пловдивския апелативен съд
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/12.01.2023г. по а.н.д. № 34/22 г. по описа на
Хасковския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15