Решение по дело №2355/2020 на Окръжен съд - Бургас

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер  260043                   Година 2022,24.03.                         Град Бургас

 

                                

     В ИМЕТО НА НАРОДА    

 

Бургаски окръжен съд                                                     граждански състав

На   четиринадесети февруари         Година две хиляди двадесет и втора

В    публичното заседание в следния състав:

                                                    

                                 Председател:    Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                         Членове:    ………………………………………...                                                      

                    Съдебни заседатели:     …………………………………….......

 

Секретар  Красимира Андонова

Прокурор  

като             разгледа                 докладваното        от                      съдията

гражданско дело номер                       2355   по описа за    2020     година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Ищецът И.Г.Г. чрез пълномощника си  „Адвокатско дружество В. и Бачева", със седалище и адрес на дружеството: гр. София, ул. "Банат" № 11-13, офис 5, представлявано от Адвокат Ц.В., е предявил обективно кумулативно съединени искове против ЗАД „ОЗК - Застраховане", ЕИК: *********, със седалище гр. София за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 40 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на ищеца вследствие на ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебната претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество - 08.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3158.00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за произнасяне по предявената извънсъдебната претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество -08.09.2020 г. до окончателното изплащане. Твърди, че на 08.05.2020 г., на път II – 99, на км. 482+1, водачът М. Г., самокатастрофирала при управление на лек автомобил „Ситроен", модел „Саксо", с per. № … РН, в който  той е бил  пътник и е получил травматични увреждания. Заявява се, че произшествието настъпило поради нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил, който поради шофиране с несъобразена с пътните условия скорост е  навлязъл  в лентата за насрещно движение и се   е блъснал в разделителната мантнела.Посочва,че  за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-7346/19.06.2020 г.  и  АУАН, серия АА, № 690976/08.05.2020 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Непосредствено след настъпването на инцидента, заявява,че  е транспортиран по спешност в „УМБАЛ - Бургас" АД, където е установено, че е получил  травматично увреждане, изразяващо се в диафизарна полифрагментна фрактура на десен хумерус със значителна дислокация на отделните фрагменти (счупване на горния край на раменната кост на десния горен крайник), травматично увреждане на лъчевия нерв на ниво мишница. Твърди , че фрактурата е довела до обездвижване на увредения крайник за период по-дълъг 30 дни. За периода от 08.05.2020 г. до 14.05.2020 г.,  твърди,че е бил хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология при „УМБАЛ - Бургас" АД. На 13.05.2020 г.  му е извършена оперативна интервенция, като под обща анестезия и след заден достъп е  била извършена кръвна репозиция на фрактурата под рентгенов контрол, след което е  била фиксирана чрез поставянето на метална остеосинтеза с 2 LCP. По отношение на травмата е проведено и медикаментозно лечение. Заявява,че е бил изписан на 14.05.2020 г, като лечението му е  продължило в същото отделение на „УМБАЛ - Бургас" АД до  18.04.2020 г., по време на което му е приведено медикаментозно лечение и физиотерапия. След това лечението продължило в домашни условия, но малко след изписването му от болничното заведение, започнал да изпитва пареща болка на гърба и дясната длан, като след преглед е установено, че движенията на ищеца в областта на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръст и в областта на лакътя на десния горен крайник са били ограничени, което се дължи на травматично увреждане на лъчевия нерв на ниво мишница.Заявява,че с оглед възстановяването,му е  била назначена медикаментозна терапия  и освободен за домашно лечение.  Посочва, че получените травми са му  причинили внезапно и неочаквано увреждане на здравето, с множество болки, страдания и изключително интензивни негативни преживявания. Около месец след инцидента не  е можел да се обслужва самостоятелно и е имал постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяването на елементарни и ежедневни хигиенни и битови потребности, което поради което е изпитвал чувство на непълноценност и зависимост от околните. Вследствие на инцидета, се чувствал изплашен, притеснен от движението по пътищата и от моторните превозни средства, поради което рядко излизал с приятели навън. Започнал да се буди посред нощ от кошмарни сънища ,свързани с произшествия.Заявява,че  освен неимуществени, е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за оперативно лечение и медицински импланти на обща стойност от 3 158.00 лева. Твърди се, че към датата на събитието  лек автомобил „Ситроен", модел „Саксо" с per № е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗАД „ОЗК Застраховане" АД с полица № BG/23/120000667545, валидна от 04.03.2020 г. до 03.03.2021 г. В изпълнение на законовото изискване на чл. 498 от КЗ предявил  извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно дружество, като представил и всички необходими за това документи, но с уведомление изх. № ЦУ 99-4165 от 10.06.2020 г.,  застрахователя изискал представянето на влязло в сила Наказателно постановление на водача ,управлявал застрахованото МПС, което ищецът нямал обективна възможност да представи. Твърди се, че застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ.Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са  с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК ********* чрез пълномощника си в писмения си отговор, намира исковете  по същество за  неоснователни. Оспорва ищецът да е получил твърдените от него телесни увреждания, като счита че търпените от последния болки и страдания се дължат и  на придружаващи заболявания, които е имал преди инцидента – тромбофлебит и заболяване на опорно – двигателния апарат,като те нямат причинно следствена връчка с претърпения инцидент. Оспорва и твърденията на ищеца за възникването на всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Намира предявените претенции за прекомерно завишени по размер. В тази връзка твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради неизпълнение на вменените му задължения по ЗДвП, тъй като няма данни да е имал правилно поставен предпазен колан. Счита, че поведението на ищеца се намира в пряка причинно – следствена връзка с възникналите травми и причинените от тях болки и страдания. Поради изложеното счита, че приносът на пострадалия предпоставя намаляване на размер на застрахователното обезщетение.  Оспорва произшествието да е настъпило по изключителна вина на водачката М. Л., тъй като това обстоятелство не е изследвано, а констативния протокол за ПТП с пострадали лица е съставен без да е посетено процесното събитие и да е възприета пряко и непосредствено обективната обстановка. На последно място се оспорва и претенцията за лихви, включително и началния момент, от който се претендира.Ангажира доказателства.

Бургаски окръжен съд  като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

 Признават се следните обстоятелства: на 08.05.2020 г. ,около 21,39 часа  на път II-99 ,местност  „Отманлий“ по посока гр.Бургас е настъпило ПТП, при което е самокатастрофирал лек автомобил „Ситроен", модел „Саксо", с per. № В …, в който е  ищецът бил пасажер; налице е  валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество  за моторното превозно средство- участник в произшествието - лек автомобил марка „Ситроен", модел „Саксо", с per. № за дата 08.05.2020 год.

От представените по делото доказателства се установява, че за процесното произшествие,първоначално,малко след възникването му, е било посетено от дежурен полицейски служител,който е съставил  и констативен протокол за ПТП с пострадали лица на същата дата.  Бил е съставен и акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие,въз основа на този акт,  е било издадено и наказателно постановление № 20-0769-001675/05.06.2020 г., с което на Л. Г.-водач на автомобила в момента на произшествието, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е  било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 лева,за допуснато виновно нарушение  на чл.20,ал.2 от ЗДвП.В наказателното постановление се съдържа и подробно  описание на  фактите,въз основа на които административнонаказващия орган е определил правната квалификация на нарушението.Фактите са следните: …поради движение с несъобразена скорост с пътните условия,се отклонява в ляво по посока на движение и се блъска в крайпътна мантинела.Изготвен е и снимков материал от местопроизшествието след настъпването му. 

За установяване на механизма на  инцидента по делото са  събрани писмените  доказателства по административнонаказателната преписка, разпитан е свидетелят Д., съставител на констативния протокол за ПТП от 08.05.2020 г. и на акта за установяване на административно нарушение от същата дата, изготвена е   и приета без възражения от страните  съдебно-автотехническа експертиза. От показанията на свидетеля Д. се установява, че произшествието е станало през тъмната част от денонощието, като процесният автомобил   е намерен от него при посещение на място  катастрофирал самостоятелно в средната мантинела между двете пътни платна. Автомобилът  се е  намирал в лявата лента по посока на движението, бил  е доста деформиран в предната част и не  е можел да се движи.Свидетелят пояснява въз основа на  предявения му снимков материал, изпратен по делото от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас,и изготвен от негови служители при посещение на ПТП ,че автомобилът се е блъснал в мантинелата,просуркал се е по нея и  след това е спрял.Свидетелят е посочил,че е установил водача на автомобила  по данни на намиращите се на мястото момиче и момче,като те са заявили,че  колата е  била управлявана от момичето. Момчето се  е оплакало от болки в тялото, поради което свидетелят повикал линейка, като след преглед на място, пострадалият  е бил взет за обстоен преглед в болница.В съставените констативен протокол за ПТП  с пострадали лица, наказателно постановление , докладна записка  ,писмо  до началник на 04 РУ Бургас  от административнонаказателната преписка  относно получените увреждания на  пострадалия пътник Г. е отразена само една травма-фрактура хумери.Свидетелят сочи, че автомобилът  е бил оборудван с предпазни колани,но не може да си спомни дали някой от двамата е споменал нещо за предпазните колани,нито дали свидетелят е попитал нещо за тях.Свидетелят също така не е в състояние да  си спомни дали момчето и момичето са били около или вътре в  катастрофиралата кола,когато е  пристигнал на мястото на произшествието.

От служебно събраната информация от сектор „Пътна полиция“   е видно,че  досъдебно производство не е било образувано,произшествието не е било посетено от разследващ полицай,не са  били  извършени оглед на местопроизшествието , оглед на МПС ,не са разпитвани водача на автомобила и пострадалия,не е изготвена  и скица на  местопроизшествието.

От изготвената по делото и приета съдебно-автотехническа експертиза, се установява механизма на инцидента. Произшествието е възникнало на 08.05.2020 год., около 21:39 часа на път II- 99, на км 482+1- местност „Отманлий“ по посока гр. Бургас, на 500 м. преди отбивката за кв. Крайморие, водачът М Л Г, при управлението на лек автомобил „Ситроен", модел „Саксо" с per № В, причинила самостоятелно ПТП. В съдебно заседание, след запознаване с направените на местопроизшествието снимки, вещото лице сочи, че първоначалното съприкосновение на автомобила с мантинелата е било странично, като в следствие на триещите се сили и забиването на предното ляво колело в някои от колчетата на мантинелата, освен праволинейно движение е имало и странично движение в дясно, в резултата на което е увредена цялата предница.Освен това,тъй като  окончателното спиране е  било вследствие на контакт на предното окачване с едно от колчетата на мантинелата,  окачването се е откъснало. Инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието. Участъкът, в който е настъпило ПТП е прав,  пътното платно е с настилка от асфалтобетон, като към момента на настъпване на инцидента настилката е била в сухо състояние, с маркировка за регулиране.Пътното платно в участъка обаче,е с множество неравности, самият участък е с наклон при спускане.Същевременно  ,е нямало  данни за препятствия на пътя , които да доведат до отклонение в движението на лекия автомобил,както и данни дали той е бил технически изправен.Вещото лице е посочило,че неравностите на пътното платно   водят до нестабилно движение на пътните превозни средства по него при по-висока скорост от разрешената,а наклонът води до увеличение на скоростта от инерционните сили на автомобила.Водачът М Г,видно от данните за ЕГН  в  съставените документи във връзка с административното нарушение, към датата на произшествието  е била на  възраст  навършени 21 години. Въпреки,че  от данните по делото  не може да се установи кога е придобила правоспособност за управление  на МПС,то поради факта,че това не е могло да стане по-рано от навършване на 18 годишна възраст,съдът намира,че такава правоспособност тя е имала най-много  от 3 години преди произшествието.При това положение водаческият й стаж не  е с достатъчна продължителност,за да й   осигури бърза и точна преценка на пътните условия и адекватни реакции на пътната обстановка.

 В следствие на инцидента е пострадал ищецът И Г., който като пасажер  е стоял на предната седалка, до водача на МПС,като  е получил една  единствена травма- фрактура на дясна мишнична кост.

Поради липсата на достатъчно данни вещото лице  по  извършената адтотехническа експертиза е  заявило,че не може да определи скоростта на движение на лекия автомобил  при настъпване на произшествието. Независимо от това, експертът е категоричен, че причината за  катастрофата е от субективен характер и зависи от уменията на водача на превозното средство,съществено влияние върху  които оказват неговата слаба квалификация-минимален стаж, непознаването  на възможностите на МПС, което управлява, както и несъобразената с пътните условия скорост.

Вещото лице е установило, че процесният лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“ с per № е бил оборудван с триточкови предпазни колани, както за водача, така и за пасажера. Автомобилът е бил оборудван и с въздушна възглавница, но само за мястото на водача. За пътника на предната дясна седалка, превозното средство не е оборудвано с въздушна възглавница. Вещото лице заявява, че не може да бъде отговорено по категоричен начин на въпроса – дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като липсва оглед на МПС, от който да бъде установено в какво положение е бил  обезопасителния колан, дали същия е прибран и в нормално положение, или е в блокирано разпънато положение. Експертът се позовава и на медицинската документация,в която също  сочи,че  липсват данни за типични охлузвания от обезопасителен колан в следствие на ПТП. В съдебно заседание описва движението на тялото, когато е с поставен обезопасителен колан, като заявява, че  коланът при удар задържа торса на място при движение напред, но горната част на тялото  остава свободна и би могла да се движи странично на ляво и на дясно.По отношение на конкретното  произшествие,заявява,че първо движението е било напред,след това странично с оглед на обстоятелството,че има завъртане на автомобила.  Разяснява,че в  настоящия случай е възможно  пострадалия ищец да е имал съприкосновение или с дясната врата, или с дясната колона, която разделя автомобила на две части-предна и задна,като съприкосновение с дясната колона би имало ,ако предната седалка е била изтеглена  малко назад. Посочва  освен това,че  при поставен обезопасителен колан, не би следвало пътникът да контактува с предния интериор на автомобила.

От приетата  съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло възприема, тъй като е изготвена на базата на събраните в настоящото производство писмени доказателства,не страда от вътрешни противоречия,нито се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал, се констатират получените телесни увреждания от ПТП. Вещото лице е установило , че ищецът е получил фрактура на дясната мишнична кост, като сочи, че този вид фрактура се получава при директен удар с тъп предмет, като е възможно да се получи при ПТП  при което има удар на ръката в някоя част на автомобила.Видно е също така,че това е  установената травма непосредствено след произшествието при постъпване в болничното заведение. Болничното лечение е продължило  общо 10 дни ,като  е протекло в два етапа: първоначален за времето от 08.05.2020 год. до 14.05.2020 год.,  незабавно след катастрофата,  в хода на който на 13.05.2020 год. е  предприето оперативно лечение; и за долекуване  след оперативно лечение в периода  14.05.2020 год. до 18.05.20202 год. ,в хода на който след консултация с физиотерапевт   са  осъществени активни упражнения и вертикализиране.През целия болничен  престой е извършвано и медикаментозно лечение. При приема на 08.05.2020 год.,освен фрактурата на дясна мишнична кост , не са били установени  други увреждания ,нито сетивни,моторни и циркулаторни смущения. На ищеца е  било приложено оперативно лечение на 13.05.2020 год.  след въвеждане в обща анестезия,като е била извършена кръвна репозиция  на фрактурата и е бил остеосинтезиран  с 2 LCP плаки.Няма данни по време на операцията да е констатирано  увреждане от  произшествието  на Н.улнарис или  Н.радиалис. От  първоначалната епикриза  е  видно,че  следоперативния период е  протекъл спокойно ,но е установена намалена моторна функция в зоната на Н.радиалис вследствие постоперативен оток,назначена е била терапия и при изписването е отчетено значително подобрение.Вещото лице разяснява,че се касае до лека моторна дисфункция  в областта на лъчевия нерв, без  данни самият нерв да е бил прекъснат,като тя се изразява в затруднени движения на палеца и китката.Посочва,че се касае до състояние ,което може да се получи и се получава след оперативна намеса, която води до оток,като именно той засяга нерва и е необходимо време на възстановяване.Експертът категорично заявява,че   с оглед съставените медицински документи,тази моторна дисфункция се дължи на проведеното оперативно лечение.Няма данни на ищеца да е прилагана гипсова имобилизация.Видно от края на епикризата имобилизацията е с митела. При постъпване за долекуване на 14.05.2020 год. е отчетено състоянието на ищеца при болничния прием:рана със сутури в дясна мишница   с дължина 15 см. задно,ограничен обем на активни движения в дясна лакътна става,без сетивни,моторни и циркулаторни смущения.Както бе посочено и по-горе , на този етап е извършена консултация с физиотерапевт,предприети са активни упражнения и вертикализиране,както и медикаментозно лечение.Няма констатации относно състоянието на моторната функция в зоната на Н.радиалис. Експертът   подчертава ,че  типа  фрактура е  налагала извършването на  оперативно лечение, като  именно този вид лечение  е в съответствие  с утвърдените медицински стандарти. Заявява, че получената травма, резултат на директен удар в областта на раменната кост, е довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота.Посочва,че  възстановителният период при  подобен вид увреждания е около 6-8 месеца при нормално протичащ  възстановителен процес. Вещото лице изрично посочва,че пациент с такъв вид увреждане може да се движи самостоятелно, но е затруднен   при  ползване на  увредения крайник. Констатирал е ,че извършените разходи за лечение са съобразени с вида на счупването.Разходите са изразяват в заплащане на 2 броя титаниеви реконструктивни плаки на обща стойност 3100 лв.-фактурата на лист 86 и фискалните бонове на лис 87 от делото,и заплатена потребителска такса за двата етапа на болничен престой в общ размер от 58 лв.-листи 85 и 88 от делото/съответно 34,80 лв. и 23,20 лв./   От документацията е видно, че са провеждани контролни прегледи и е назначавана необходимата терапия в зависимост от оздравителния процес. Експертът сочи, че увреди от предпазния колан могат да бъдат констатирани само в ранния  етап след травмата. Допълва, че предпазния колан има за цел да предпази пасажерите, но не може да гарантира защита от увреждания изобщо. П отношение на тромбофлебитът  при  ищеца ,заявява,че той  няма отношение към търпените от него страдания от инцидента.

От представената медицинска документация  на листи от 82 до 84 вкл.  е видно,че  повече от месец   след приключване на болничното лечение , в края на юни 2020 год. ищецът е потърсил лекарска помощ при специалист.Основната диагноза ,вписана от специалиста   е травма на лъчевия нерв на ниво мишница.Видно от анамнезата в амбулаторния лист  -лист 82 от делото, ищецът е заявил,че  след поставяне на металната остеосинтеза се е появила пареща болка  за  гърба на дясна длан до втори и трети пръсти, преминала  за 3 седмици,но до момента на прегледа-29.06.2020 год.  не може да разпери и разгъне трети и четвърти пръсти,по-малко втори,не е разгъвал ръката в лакът.Отразено е също така,че м. октомври 2019 год. е установен тромбофлебит на ляв крак,като приема до момента ксарелто.Специалистът е  констатирал видим  цикатркс в задната част на дясната мишница през лакът до прокс трета на предмишница,травматична увреда на лъчения нерв на ниво мишница,назначена е била медикаментозна терапия,като медикамента нивалин е предписан по схема  с продължителност на приложение повече от 8 седмици. Преди този преглед  и по-точно на 23.06.2020 год.  е била направена рентгенография на дясна раменна кост след преглед на същата дата при д-р Зайков,същото изследване е било направено и    месец и половина  след прегледа на 29.06.2020 год. ,на 12.08.2020 год.  по назначение от д-р Рибова. След 29.06.2020 год.  няма  подробни данни от   други  прегледи,включително от този от 12.08.2020 год. или предприето лечение.

Събраните гласни доказателства от бащата на ищеца,следва да бъдат възприети отчасти,там където съвпадат с данните от медицинската документация и извършената експертиза.В останалата част  съдът намира,че поради заинтересоваността си в полза на ищеца  свидетелят твърди отчасти неверни обстоятелства, както и преувеличава част от търпените действителни  физически и психически болки.В тази връзка не следва да бъдат взети предвид твърденията му,че състоянието на ищеца е  било критично,че в резултат на притесненията от травмата е получил тромб и депресия,че пие хапчета за цял живот,които са доста скъпи, от тромбофлебита  получава припадъци,,че е бил с гипс около 1 месец,а след гипса е сложил колан ,придържащ ръката му,че с дясната ръка не може и кофа вода да носи.

От всички събрани доказателства: разпита на свидетеля Л.Д.-съставил констативния протокол за ПТП ,  медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза се констатира,че състоянието на ищеца непосредствено след   катастрофата не е било нито критично,нито животозастрашаващо.При  инцидента   не е загубил съзнание,останал е на мястото на произшествието до пристигане на полицейските ограни, движил  се е сам като се е оплаквал от болки в тялото до момента,в който линейка е пристигнала ,за да го отведе в болница.Проведената му  оперативна интервенция не е била животоспасяваща.Тромбофлебитът навсякъде в документацията е описан като придружаващо заболяване,а в амбулаторния лист от 29.06.2020 год. и като установено през м. октомври 2019 год. с предписана терапия ксалерто.Като  такова,съществуващо към момента на произшествието,а не възникнало във връзка или в резултат на  него , то  е  заявено от самия ищец преди предприемане на оперативното лечение  в попълнения и подписан  лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка –листи от 31 до 33 вкл. от делото. На лист 33 във въпросника на въпроси: № 3 „Имате ли придружаващи заболявания?“  е  записано  „ДВТ“/дълбок тромбофлебит/ с отбелязване в кутийката „да“ ; на въпроси  № 5 и №6  „Прием на лекарства в момента-какви?   и Прием на лекарства в миналото-какви?“ , е  записано „по назначение“ и    наименование на лекарствен препарат „Xarelto до 08.05.2020 г.“, предписван при  тромбофлебит за лечение в домашни условия .Именно   в тази връзка  вещото лице е  пояснило,че   тромбофлебитът при ищеца няма отношение към получените страдания при ПТП и не е свързан с него-нито го е причинил,нито има данни това придружаващо заболяване да се е обострило  вследствие на катастрофата.Действително в документа назован „Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО-лист 39 от делото,в частта му терапия  са  записани последователност от действия,първото от които  „имобилизация с гипсова шина“.Консултацията ,обаче, завършва  с мнение за оперативно лечение. В епикризата  на лист 14 от делото,описваща лечението в периода от постъпване в болница след произшествието-08.05.2020 год. до   14.05.2020 год.  не е описана гипсова  имобилизация,описана е имобилизация с митела/фиксиращо  отропедично приспособление от мек материал/,а във фиша  на лист 20 от делото  в частта „общ статус в деня на изписването“ е отразена имобилизация с ортеза,а не с гипс.Данни за имобилизация с гипс няма и в епикризата  за долекуване в болнични условия за периода от 14.05.2020 до  18.05.2020 год. –лист 55 от делото. Имобилизация с гипс ищецът и не твърди в исковата си молба. Преувеличени са  продължителността на носене на митела/колан както го нарича свидетеля/,придържаща ръката на ищеца-около 6-7 месеца,продължителността на провежданата физиотерапия-около 4-5- месеца всеки ден от понеделник до петък по два часа на ден. Твърдения  за такава продължителност на  използване на митела и последващо раздвижване в домашни условия,след  приключване на болничното лечение от общо 10 дни в исковата молба няма,а и те не се подкрепят от  останалия събран по делото доказателствен материал.

Същевременно,по отношение на психичното състояние на ищеца, свидетелят Г.  освен най-общото изявление,че много тежко е преживял психически травмата и се е появила депресия,други конкретни психични изживявания,така както са описани в исковата молба,не споменава. Не споменава и за настъпили  промени в социалния живот на ищеца.

При това положение следва да се приеме,че при ищеца оздравителния процес е протекъл  нормално,без усложнения , с продължителност по-малка от обичайната-при оздравителен период от 6 до 8 месеца,данните  за  последно проведено изследване са от 12.08.2020 год.,т.е. 3 месеца след произшествието,който период съвпада и с приключване на медикаментозното лечение от общо 9 седмици с нивалин,съгласно предписаната схема  по амбулаторния лист от 29.06.2020 год. Ищецът  е изпитвал обичайните неудобства  в първия месец,както посочва и неговия баща.Проблемно е било битовото обслужване,въпреки,че е могъл сам да се движи. Затрудненията в движението на горния крайник ,първоначално  са  довели до невъзможност сам да се къпе,да ползва тоалетна,да си готви,да пере,но в тези дейности е бил подпомаган от близък човек-своя баща.Изпитвал е физически болки ,последица  както оперативното лечение,така  и  от долекуването чрез рехабилитация. Чувствал се е потиснат,безпомощен.Белегът,койко видно    от медицинската документация,е 15 см. и е от рамото до лакътя, го притеснява,както и обстоятелството,че металните плаки от остеосинтезата остават в тялото му за цял живот.  

Състоянието на ищеца  не е установено  в хода на производството по настоящото дело,тъй като от м. август 2021 год.  той е заминал на плаване, като  професията му е механик на корабни двигатели,видно от показанията на свидетеля Г..

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

С оглед на установения от съдебната - автотехническа експертиза механизъм на произшествието, следва да се приеме, че произшествието, при което на 08.05.2020 год.  ищецът е пострадал като пасажер в лекия автомобил „Ситроен" с per. №, е причинено виновно от водача на този автомобил – М Г.При положение,че няма данни за: препятствия на пътното платно,които да доведат до отклонение в движението на автомобила или за техническа неизправност на автомобила,несъмнено причините за произшествието са от субективен характер. Водачът не е  оценил  адекватно конкретните   пътни условия  в участъка,в който е управлявал автомобила:неравности по пътното платно, водещи  до нестабилност на МПС при движение  с по-висока скорост,наклон на пътя при спускане, водещо  до увеличение на скоростта  на автомобила от инерционните сили ,движение в  тъмната част на денонощието,когато видимостта е намалена и  особеностите на  пътя се възприемат по-трудно и по-бавно. В тази ситуация, съобразно правилата за движение, шофьорът е следвало да избере  по-ниска скорост,от тази ,с която  обективно се е движил, за да бъде в състояние да спре при всяко предвидимо препятствие. Именно недооценяването на горните  обстоятелства  е причината за настъпването на произшествието,а недооценяването се дължи на малкия водачески стаж  и  липсата на  изградени трайни умения у  М Г в тази насока. С поведението си М Г е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП,за което е издадено и е влязло в сила наказателно постановление.

В резултат на горното нарушение е възникнало и произшествието- лек автомобил „Ситроен“ е самокатастрофирал, като при удара е пострадала дясната мишница на ищеца. 

Не е спорно, че за датата на произшествието е налице валидна застраховка гражданска отговорност за лек автомобил „Ситроен“ с ответното застрахователно дружество. При това положение са налице  всички обстоятелства за ангажиране на отговорността на застрахователя-ответник  на основание чл. 432 от КЗ за обезщетяване на настъпилите вреди.

Съдът намира,че  искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 20 000 лв., която с оглед на установените по-горе факти намира за справедлив. При определяне на този размер съдът отчита следните обстоятелства: младата възраст на пострадалия- 25 години към датата на произшествието и доброто  здравословно състояние, които позволяват по-бързо справяне на организма с такъв вид травми при адекватно проведено лечение. Видно от експертното заключение и представената медицинска документация, оздравителния процес е протекъл с обичаен ход, без усложнения в рамките на обичайния период от време за възстановяване от този вид травми- от 6 до 8 месеца от произшествието.На третия месец от произшествието-12.08.2020 год. е проведена последна рентгенография  и въпреки липсата на данни за резултатите от нея,фактът че след това не са извършвани прегледи или изследвания и няма данни за назначено лечение,води  до извод,че оздравителния процес е приключил  успешно към началото на м.септември.Към началото на м. септември 2020 год. е приключила и 9 седмичната терапия с нивалин,предписана на 29.06.2020 год.,като няма данни след това  оплакванията  да са продължили или да са се задълбочили. Представени са в хода на делото рентгенография на кости и стави от 30.10.2020 год.-лист 113 от делото  и рентгенография на хумерус от 17.03.2021 год.,като от тях е видна вече известната информация от предприетото оперативно лечение,няма нови данни  относно състоянието на ищеца,нито има данни да е предприемано въз основа и след тях на някакво лечение.  Следва да се приеме,че е налице пълно оздравяване на ищеца,тъй като от м. август 2021 год. той отново е заминал на плаване,упражнявайки  предишната си професия-механик на корабни двигатели.Длъжността се характеризира с по-тежки от обичайните условия на труд,поради което  при пенсиониране попада в първа или втора категория труд,както и  с физическа активност и   натоварване на  горните крайници.Обстоятелството,че година и два месеца след травмата,ищецът отново е започнал да упражнява същата професия,която е упражнявал и преди нея с горните характеристики,следва да се приеме като доказателство за успешно приключване на оздравителния процес. Видът  на получените телесни увреждания-една фрактура на дясна мишнична кост;  Интензитет на търпените болки и страдания - непосредствено след произшествието  ищецът е бил в съзнание и в състояние  да разкаже за случилото се, което се установява от приложената епикриза от „УМБАЛ – Бургас“, в която е посочено, че анамнезата е снета по данни на пациента. Пролежал е в болница в период от общо 10   дни, като е претърпял оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза,която остава за цял живот,както и рехабилитация.Като естествена последица от оперативната интервенция се е появил постоперативен оток,който е засегнал лъчевия нерв и функциите му, причинявайки затруднени движения на палеца и китката,както и пареща болка на гърба на дясна длан до втори и трети пръсти,преминала за 3 седмици.Към 29.06.2020 год. не е могъл да  разпери и разгъне втори и четвърти пръсти,по-малко втори,не е разгъвал ръката в лакът.Освен с обичайните неудобства – невъзможност да се движи и самообслужва не са установени други усложнения. По време на болничния престой, а и след изписването  в дома ищецът е търпял физически болки и неудобство от невъзможността да се справя сам с битовото си обслужване,въпреки,че е могъл да се движи - необходима му е била чужда помощ за  обичайни действия  по ежедневно  битово  обслужване и  лична хигиена. Останал е белег на мястото на оперативната инретвенция, който е  видим и с дължина 15 см. При определяне на този размер съдът съобрази и икономическите условия в страната през 2020 год., които сочат  нараснала, но не драстично спрямо предходни години, покупателна способност на населението и плавно и  незначително нарастващи доходи спрямо предходни години, лимитите на застрахователни обезщетения, които също непрекъснато и плавно  нарастват в годините и размерите на присъждани обезщетения за сходни увреждания от съдилищата,напр. за подобно увреждане през 2017 год. е присъдено обезщетение от 18000 лв.-решение № 3 от 28.01.2022 год. по   т.д.№ 121 по описа за 2021 год. на Първо т.о на ВКС.

При това положение предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи в размер на 20 000 лв., като за остатъка следва да се отхвърли като недоказан.

По отношение на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът намира, че следва да уважи търсения размер изцяло, тъй като той е установен от приложените писмени доказателства и данните от приетата от страните съдебно-медицинска експертиза, сочеща на връзка на описаните разходи с лечение на  уврежданията.Касае се за разходи направени за вложените при остеосинтезата медицински изделия- 2 титаниеви плаки на обща стойност 3100 лв. или по 1550 лв. всяка,както и за обща сума от 58 лв.,представляваща заплатена потребителска такса за  двата болнични престоя.

По отношение на възражението на ответника за наличие на съпричиняване съдът съобрази следното: С решение №67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год. на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. В трайната практика на ВКС  е прието,че за да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение е необходимо  поведението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

В настоящия случай не бе установено, че ищецът е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен колан.И двете вещи лица разясняват безпротиворечиво,че обезопасителните колани не предотвратяват всякакви травми и увреждания, когато се ползват. Вещото лице в  съдебно – медицинската експертиза посочва, че обезопасителните   колани  предпазват пасажерите,но не гарантират защита от увреждания.Заявило е,че увреди от предпазен  колан се  диагностицират в ранния период след травмата,а понастоящем е изминал период от повече от година и половина от произшествието.Разяснява обаче механизма на получаване на травмата и той е директен удар с тъп предмет,какъвто представляват някои части  от вътрешността на  автомобила. Вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза сочи, че не може да бъде отговорено по категоричен начин на въпроса – дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан,тъй като липсва оглед на МПС,от който да се  почерпят данни за състоянието на обезопасителния колан на предната дясна седалка. Описва движението на тялото, когато е с поставен обезопасителен колан, като сочи, че последния при удар задържа торса на място при движение напред, но горната част на тялото  остава свободна и би могла да се движи странично на ляво и на дясно, като в този случай  с ръката си ищецът може да е имал съприкосновение или с дясната врата, или с дясната колона, която разделя автомобила на две части. Посочва също така,че при поставен обезопасителен колан, не би следвало пътникът да контактува с предния интериор на автомобила- арматурно табло и  предното стъкло.

В събраните по делото доказателства няма  данни за типичните  увреждания на тялото от свободното му движение,без поставен обезопасителен колан, в автомобила в резултат на удара. Нито в показанията на полицейският служител пристигнал на мястото на произшествието,нито  в епикризата на „УМРБАЛ – Бургас“ са  отразени при постъпването получени  наранявания или травми на главата или гръдния кош, които са обичайни  при съприкосновение на свободното движещото се тяло с предния интериор на автомобила.Такива би следвало да има,ако ищецът като пасажер не е бил с обезопасителен колан,тъй като  видно от обясненията на вещото лице тялото  му при удара първо се е придвижило напред,а след това настрани. Така коланът го е задържал в началото на удара на място,като при последващото странично движение  ,свободната му от колана горна част от тялото се е ударила или в дясната врата или  в дясната колона  след нея.

При така установените обстоятелства не може да бъде споделено твърдението на ответника, че ищецът е бил без предпазен колан, поради което се е ударил в предното стъкло на автомобила и е получил процесната травма. В случай, че ищецът е бил без предпазен колан и тялото при удара му се е ударило в предния интериор на колата, то неминуемо той би имал и травма на главата, за каквато няма данни по делото, тъй като при удар тялото полита напред и наляво и е най – логично първото съприкосновение с предното стъкло на автомобила, да е с главата на пострадалото лице. От изложеното се установява, че ищецът  не е допринесъл с поведението си, за настъпилата травма.

Следва върху обезщетенията да се присъди и законна лихва, начиная от 08.09.2020 год. На горната дата изтича тримесечния законен срок за доброволно уреждане на исковите претенции от застрахователя при отправена при него застрахователна претенция. Не е спорно, а това е видно и от представените писмени доказателства-молба на лист 88 от делото, че ищецът е  входирал молба за изплащане на застрахователни обезщетения на 08.06.2020 год. Лихвите се дължат до окончателното изплащане на търсените суми.

По разноските по делото:

Със списъка на разноските е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на  чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата с включен ДДС в полза на адвокатското дружество. При претендирани 43158,00 лв. - сбор от търсените обезщетения за вреди, размерът на адвокатското възнаграждение е 1824,74 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения Сборът от цената на уважените искове е 23158,00 лв., при което адвокатското възнаграждение, определено съразмерно на уважените искове е 979,13 лв. върху което следва да се начисли и ДДС в размер на 20%, при което дължимата на адвокатското дружество сума възлиза на 1174,96 лв.

Ответното дружество е поискало присъждане на разноски,като е представило молба, съдържаща списък на разноски-лист 221 от делото. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 2 280 лева с ДДС, разноски за депозит за вещо лице в размер на 400 лева и 80 лева за пътни разноски. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неосноватено.Ответникът е оспорвал изцяло основателността на предявените искове.При това положение дължимото адвокатско възнаграждение с оглед сбора от цената на исковете е 1824,74 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Адвокатското дружество,пълномощник на ответника е регистрирано по ДДС ,при което положение минималния размер на адвокатското възнаграждение с ДДС е 2189,69 лв.Договореното и платено адвокатско възнаграждение с ДДС  надвишава с малко повече от 90 лв. минимума. Делото се характеризира с фактическа и правна сложност,извършени са две екстертизи,разпитани са свидетели и всеки от елементите на фактическия състав на чл.432 от КЗ е бил спорен,извън съществуването на валидно застрахователно правоотношение.При това положение  размера на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.Приложени са доказателства-фактура и банков документ, за  договаряне и реално заплащане на тази сума по банков път.Съразмерно отхвърлената част от иска на ответното дружество следва да се присъдят разноски  за адвокатско възнаграждение  от 1 056,58 лв. ,както и разноски за експертизи в размер на 185,37 лв. или общо 1241,95 лв. Не следва да бъде присъждана сумата от 80 лв.  за пътни разноски,тъй като няма данни тази сума да е била заплатена от ответното дружество на  адвокатското дружество-пълномощник.Ответникът следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас следните суми: държавна такса в размер на 926,32 лв., както и съразмерно заплатени от бюджета на съдебната власт разноски за експертизи и разходи за призован свидетел в размер на 137,67 лв.

По изложените съображения и на основание чл.432 от Кодекса на застраховането съдът

 

                                       Р  Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане", ЕИК: *********, със седалище гр. София да заплати на И.Г.Г. чрез пълномощника „Адвокатско дружество В. и Бачева", със седалище и адрес на дружеството: гр. София, ул. "Банат" № 11-13, офис 5, представлявано от Адвокат Ц.В., следните суми:  20 000 лева, представляваща  обезщетение за неимуществени вреди -претърпени физически и психически болки и страдания, породени  от причинени телесни увреждания при настъпило на 08.05.2020 год.  ПТП по вина на водача на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“  лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“ ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2020 год. до окончателното изплащане  и  3158,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на  получените телесни увреждания при същото ПТП, ведно   със законната  лихва върху тази сума, считано от 08.09.2020 год. до окончателното изплащане, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 20000 лв. до претендирания такъв от 40000 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане", ЕИК: *********, със седалище гр. София да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева", със седалище и адрес на дружеството: гр. София, ул. "Банат" № 11-13, офис 5, представлявано от Адвокат Ц.В. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 1174,96 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по настоящото дело на ищеца И Г.Г..

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане", ЕИК: *********, със седалище гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 926,32 лв., представляваща дължима държавна такса за производството по настоящото дело, както и  сумата от 137,67 лв., представляваща съразмерно с отхвърлената част от иска, направени от бюджета на съдебната власт разноски за възнаграждения на вещи лица и разноски за призован свидетел.

ОСЪЖДА И.Г.Г. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане", ЕИК: *********, със седалище гр. София сумата от 1 241,95 лв., представляваща направени от ответното дружество разноски, съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба  пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия: