№ 117
гр. Велико Търново, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
М. ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000002 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260009/5.02.2021 г., постановено по т.д. № 255/2019 г., допълнено с
решение № 260037/7.04.2021 г., постановено по същото дело, Плевенският окръжен съд
осъдил ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на М. СТ. Л., на ИВ. Л. Л. и на М. Л. Л., на
основание чл. 380, ал. 1 вр. чл. 493а от КЗ и чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Л. Х. Л., в резултат на ПТП на 4.09.2018 г. по пътя от с.
Българене, обл. Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен, с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 4.09.2018 г. по застрахователна полица на ЗК „Лев
Инс“ АД – гр. София, в размер на по 75 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва, считано от 1.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като до размера на по
200 000 лв. за всеки един от ищците отхвърлил предявените искове като неоснователни. Със
същото решение съдът осъдил ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. П.К. възнаграждение в размер на 7 236 лв. с ДДС, а по сметка на
Плевенски окръжен съд – да заплати държавна такса и разноски по производството в размер
на 9 018,75 лв. Осъдил М. СТ. Л., ИВ. Л. Л. и М. Л. Л. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД – гр.
София деловодни разноски общо в размер на 312,50 лв. С решение № 260031/7.04.2021г.,
постановено по същото дело съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
ИГН на ищеца М.Л.. С решение № 260037/7.04.2021г., постановено по същото дело съдът е
съдът е допълнил решението си като е постановил, че същото е постановено при участието
на третите лица Й. Л.. Р., Д. ПЛ. Р. и ИР. ПЛ. Р.. С определение № 260284 от 27.07.2021г.
съдът е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за
разноските. С определение № 260048 от 9.12.2021г. съдът е оставил без уважение молбата
на ответника за изменение на решението в частта за разноските.
1
Въззивна жалба против горното решение в частите, с които са отхвърлени
предявените от всеки един от ищците искове за неимуществени вреди за разликата над
75 000 лв. до 200 000 лв. е подадена от М. СТ. Л., М. Л. Л., действащ със съгласието на
майка си М. СТ. Л., и ИВ. Л. Л., чрез адв. П.К.. В жалбата е наведено оплакване, че
предявените искове са уважени в занижен размер, който не съответства на претърпените от
пострадалите лица морални вреди, в противоречие е с принципа за справедливост и по тази
причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. Посочва се, че
присъденото обезщетение не било съобразено и с действащия към 2018 г. застрахователен
лимит. Неправилно съдът приел наличието на претендираното от ответника съпричиняване,
като определил обема му на 50%. Твърди се, че присъдените суми са занижени и не
съответстват на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Като
неправилен жалбоподателите възприемат извода на съда, че е налице принос от страна на
починалия Л. Л., поради това, че същият е бил заедно с водача на автомобила преди
пътуването, двамата заедно употребили алкохол, бил е наясно с употребеното количество
алкохол от водача на автомобила и въпреки това се е качил в автомобил, управляван от
лице, употребило алкохол. Също така неправилно съдът приел, че при формиране извода за
наличие на съпричиняване на вредите следва да се съобрази и минималната вероятност
евентуалното поставяне на предпазен колан да предотврати настъпването на леталния изход.
Посочва се, че напълно неправилно било да се съпоставя вината на водача с тази на
починалия, който е бил единствено пътник в лекия автомобил и по никакъв начина не е
допринесъл за настъпването на инцидента. Излага се, че мотивите на съда във връзка с
приетото съпричиняване са неправилни, като не почиват на съвкупен и системен анализ на
всички доказателства по делото. Твърди се, че в конкретния случай съобразно
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пътника Л. Л., същият е бил в състояние на
алкохолно отравяне, което практически го е лишило от критичност по отношение
състоянието на водача на автомобила; не било доказано твърдението на ответника водачът
на автомобила да е употребил алкохол, както и пътникът в МПС да е бил наясно с това
обстоятелство. Не било установено също така дали пострадалият е бил с поставен предпазен
колан, като същевременно от доказателствата по делото бил установено категорично, че
поставеният предпазен колан не би имал никакво превантивно действие в конкретния
случай. С оглед на посоченото, жалбоподателите считат, че не са налице предпоставки за
приемане на съпричиняване от страна на починалия, а дори да се констатира такова, то е в
толкова малък обем, е не следва да се отразява на обема на обезщетението. Отделно от
горното в жалбата се излага, че съдът е определил занижено обезщетение за претърпените от
жалбоподателите морални вреди. В тази насока се твърди, че липсва задълбочен анализ на
доказателствата по делото; фрагментарно и формално били споменати факти, без реално да
са отчетени при определяне на справедливото обезщетение. Съдът въобще не бил
коментирал личността на починалия, нито е взел предвид установения застрахователен
лимит, който към датата на процесното ПТП бил 10 000 000 лв. Не били съобразени в
достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, нито съдебната практика
при компенсиране на вреди от този тип. Всичко изложено по-горе според жалбоподателите
е довело до неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и съответно до определяне на
занижено обезщетение за претърпените от тях вреди. Жалбоподателите считат също, че
неправилно била присъдена лихва за забава, считано от 01.05.2019 г., след изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по предявените от ищците претенции.
Посочва се, че приложимата правна норма в случая била чл. 429, ал. 3 от КЗ, с която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. Излага се, че в конкретния случай застрахователят е уведомен от пострадалите на
1.02.2019 г., от която дата се дължи и лихва за забава. Жалбоподателите считат, че лихвата
следва да бъде начислена от датата, посочена в исковата молба, а евентуално – от 1.02.2019
2
г. до окончателното изплащане на сумите, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ. Направено е искане
решението да бъде отменено в обжалваните части, като предявените искове бъдат уважени в
размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците, т.е. за по още 125 000 лв., ведно със законната
лихва върху присъдените обезщетения, считано от 12.09.2018 г., евентуално – от 1.02.2019
г., до окончателното изплащане. Претендира се определянето и на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, с включен ДДС, за производството пред
въззивната инстанция.
От ответната по жалбата страна ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, както и от третите
лица помагачи Й. Л.. Р., Д. ПЛ. Р. и ИР. ПЛ. Р. не са постъпили писмени отговори по
жалбата.
Против горното решение в частта, с която на всеки от ищците е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лв., както и в
частта за присъдената държавна такса и разноски, е постъпила въззивна жалба и от
ответника ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, с оплакване, че решението е неправилно с оглед
размера на присъдените обезщетения. Жалбоподателят намира присъдените обезщетения за
завишени с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна
практика. В жалбата се излага, че неправилно бил приложен принципът за справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди при постановяването на решението. Съдът
правилно бил приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от починалия в
размер на 50%, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан в автомобил, управляван от
водач, с когото преди това заедно са употребили алкохол, но неправилно определил сумата
от 150 000 лв. като справедлив размер на обезщетението за всеки от ищците. Според
жалбоподателя обезщетенията не са определени при спазване принципа за забрана
обогатяването на увредените лица. Застрахователят счита, че предвид данните по делото
относно възрастта на починалия, годината на настъпване на ПТП, както и възрастта на всеки
от ищците, справедливият размер на обезщетението за всеки от тях е по 100 000 лв., като
след приспадане на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, на
тримата ищци следва да бъдат присъдени застрахователни обезщетения в размер на по
50 000 лв. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваните части, като се претендира присъждането и на сторените в производството
разноски, съобразно изхода на спора.
М. СТ. Л., М. Л. Л., действащ със съгласието на майка си М.Л., и ИВ. Л. Л. са подали
писмен отговор по въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, с който изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите,
становищата на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Пред Плевенския окръжен съд са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 432 от КЗ от М. СТ. Л., М. Л. Л., действащ със съгласието на
майка си М.Л., и ИВ. Л. Л. против ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв., частично от 200 000 лв. за
всеки от тях, претърпени вследствие смъртта на Л. Х. Л., настъпила при ПТП на 4.09.2018 г.
С протоколно определение от 14.01.2021 г. по т.д. № 255/2019 г. на Плевенския
окръжен съд е допуснато изменение на предявените искове чрез увеличение на размера, за
който са предявени, като същите следва да се считат предявени в размер на по 200 000 лв. за
всеки един от ищците.
От фактическа страна се установява следното:
Безспорно установено е по делото, че на 4.09.2018 г., около 00:10 ч., по път III-303.
Между с. Българене, обл. Плевен, и с. Малчика, обл. Плевен, при управление на МПС лека
3
автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ЕН 6305 КВ, водачът П. А. Р. нарушил правилата за
движение по пътищата, при което по непредпазливост причинил ПТП вследствие на което
настъпила смъртта на последния, както и на Л. Х. Л.. С постановление на прокурор в
Окръжна прокуратура – Плевен воденото по случая ДП № Д 180/2018 г. по описа на същата
прокуратура е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т, 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК –
поради настъпилата смърт на дееца.
Не е спорно и от представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че М.Л. е съпруга на починалия при ПТП Л. Л., а И.Л. и М.Л. са негови деца.
Не е спорно по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на управлявания от делинквента лек автомобил
„Мерцедес С 220“ с рег. № ЕН 6305 КВ, към датата на процесното ПТП – 4.09.2018 г.
Не е спорно също, че с молба от 1.02.2019 г. ищците са отправили извънсъдебно
претенцията си спрямо ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София за заплащане на обезщетения за
претърпените вреди, като с писмо от 5.02.2019 г. са уведомени от страна на застрахователя,
че на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ е необходимо да представят подробно посочени в
писмото документи, като до получаването им за ЗК „Лев Инс“ АД не е налице основание да
уважи предявената претенция предвид разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от КЗ.
От заключението по допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд
съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП на Л. Х. Л. са били
причинени следните травматични увреждания: масивен двустранен излив на кръв в двете
гръдни половини (хемоторакс); многофрагментно счупване на шест ребра вляво, със
засягане на плевралните листове; тежки контузии на белите дробове; излив на кръв в
околосърдечната торбичка (хемоперикард) с разкъсване на предната стена на дясната камера
на сърцето в близост до сърдечния връх; излив на кръв в коремната кухима
(хемоперитонеум); разкъсване на далака и черния дроб; множество охлузвания по кожата на
цялото тяло. Причината за настъпилата смърт е тежка комбинирана гръдно-коремна травма,
довело до счупване на кости, масивни изливи на кръв и увреждане на вътрешни органи
(сърце, бели дробове, черен дроб, далак). Уврежданията са резултат от тъпи травми,
нанесени с голяма сила (инерционна травма). Механизма на тяхното получаване добре може
да бъде обяснен с обстановката на процесното ПТП, за която има данни по делото.
Установява се още, че така както са описани, външните и вътрешни травми по трупа на Л.
Х. Л. не са характерни за „коланни травми“ (т.нар. „контактни отпечатъци“).
Статистическите изследвания показват, че при поставянето на предпазни колани тежестта на
травматичните увреждания и смъртността от тях при ПТП е по-ниска. Употребата на
предпазни колани води до намаляване на травмите у водача и пътника до него до 50-60%.
Наличието на закопчани предпазни колани обаче не предотвратява травмите и смъртността
от тях. В конкретния случай, предвид обстановката на местопроизшествието, вещото лице
счита, че ако Л. Л. е бил със закопчан предпазен колан, тялото му не би изпаднало от
автомобила на платното, а получените гръдна и коремна травма биха били значително по-
леки и вероятно несмъртоносни. От заключението се установява още, че концентрацията на
алкохол в кръвта на водача на автомобила П. А. Р. към момента на смъртта е била 2,76
промили. Тази стойност е в границите на тежка степен на алкохолно опиване (от 2,50 до 3,50
промили). При нея употребилите алкохол имат значителни нарушения в равновесието,
походката, координацията на движенията, речта, съобразителността, мисленето, реакциите
са силно забавени, говора е забавен, фъфлещ, понякога неразбираем. Други прояви на тази
степен на алкохолно опиване са повишено слюноотделяне, усилена диуреза, гадене и/или
повръщане, учестена сърдечна дейност, цианотично (посиняло) лице, сънливост и
подтиснатост. Околните лица, особено неупотребилите алкохол, лесно могат да забележат
такъв вид проявления, както и причината за тях.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че
4
вероятността лице, което е употребило алкохол със стойност от над 3 промили да прецени
обстановката и да направи съответните правилни изводи е по-малка, отколкото ако не е
употребило алкохол. При употреба на алкохол, вероятността за правилна преценка е по-
малка. Според експерта, при процесното ПТП, дори и с поставен предпазен колан,
вероятността човек да остане жив е много малка. Не съществуват медицински данни по
делото, по които да може да се определи с категоричност дали лицето е било с поставен
предпазен колан, или не. По други данни, които не са медицински, вещото лице приема, че
след като пострадалото лице е изхвърчало извън автомобила, най-вероятно предпазният
колан не е бил поставен. Ако пострадалият е бил с поставен колан е възможно травмите да
бъдат по-леки и тялото му да не изпадне навън, но след изслушване на заключението по
автотехническата експертиза и предвид тежките деформации по автомобила, високата
скорост и големите инерционни сили, съдебният медик посочва, че дори при поставен
предпазен колан леталният изход е възможен. При поставен предпазен колан в случая
леталният изход не е категоричен, но е възможен.
От заключението на допуснатата и изслушана от първостепенния съд автотехническа
експертиза се установява, че произшествието се състои в загуба на странична устойчивост
на процесния автомобил „Мерцедес“, излизане вляво извън очертанията на асфалтовата
настилка и удар в крайпътно дърво. Преди произшествието същият автомобил се е движил
на път III-303, от с. Българене към с. Малчика, със скорост от 119,5 км/ч. След навлизане в
дъга на десен завой, достигайки на разстояние 113,8 м преди мястото на удара, процесният
автомобил загубил напречна устойчивост, изразяваща се в занасяне. Със сложно движение –
постъпателно напред и косо наляво, съчетано с въртене спрямо вертикална ос, автомобилът
„Мерцедес“ е преминал косо към лявата пътна лента и левия банкет до удара в дървото.
Ударът е настъпил в предната лява част на автомобила. С нарастване силата на удара е
последвала деформация с първоначалния контакт части и възли. В процеса на тези
деформации е последвало въртене на купето на МПС в посока обратна на часовниковата
стрелка, с последващо отделяне от ствола на дървото. Със съчетано движение от ротация и
транслация, купето на МПС със скорост от 31,9 км/ч. се е отделило от дървото и
закъснително, вследствие на действието на силите на триене, се е установило на мястото, на
което е намерено. С установяване на автомобила в покой произшествието е приключило.
Скоростта на движение на автомобил „Мерцедес“ преди загубата на напречна устойчивост е
била 119,5 км/ч., при разрешена скорост за пътния участък от 90 км/ч. От заключението се
установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е несъобразената
скорост с пътните условия към момента на произшествието (мокра асфалтова настилка,
предхождащо движение в дъга на десен завой, поддържана скорост на движение по-висока
от максимално разрешената за дадения пътен участък и по-висока от критичната скорост на
занасяне). Вещото лице е установило, че реалната скорост на движение на процесния
автомобил е била по-висока от критичната скорост на занасяне, при което МПС е загубило
странична устойчивост. Посоката на движение на тялото на Л. Х. Л. към момента на удара в
крайпътно дърво е напред и надясно спрямо посоката на движение на МПС, като в процеса
на ротация след отделянето на автомобила от дървото, преобладаващо надясно спрямо
надлъжната ос на МПС. Установява се, че процесният автомобил „Мерцедес С 220“, с рег.
№ ЕН 6305 КВ, е оборудван с триточкови колани. Поставен в нормалния си режим на
заключване, триточковият колан не изисква нагласяне на дължината и позволява свобода на
движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост. При внезапно или рязко
спиране обаче, или по време на силно ускорение или забавяне, предпазният колан блокира
автоматично, за да възпре тялото. Диагоналната част от предпазния колан преминава през
средата на рамото и през гръдния кош. Тази зона на колана е над масовия център на тялото
и при инерционно натоварване не позволява изместването на горната част на тялото напред.
Долната зона на колана е в областта на хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя
осигурява избягване изместването на тялото напред и нагоре при процеса на удара. От
5
заключението се установява още, че водачът на автомобил „Мерцедес С 220“, с рег. № ЕН
6305 КВ е имал техническа възможност да предотврати ПТП. При сравнение на отстоянието
на процесния лек автомобил до мястото на удара в крайпътното дърво към момента на
загуба на странична устойчивост с дължината на „опасната зона“ при реалната скорост на
движение и при максимално разрешената за този участък, вещото лице е достигнало до
извода, че от техническа гледна точка водачът на процесния лек автомобил „Мерцедес“ се е
движил със скорост, значително по-голяма от максимално разрешената за движение извън
населени места и по-голяма от критичната на занасяне за геометричните особености на
съответния десен завой, предхождащ мястото на удара в крайпътното дърво. При тези
обстоятелства автомобилът е загубил напречна устойчивост при движение по дъга от десен
завой, съпътствано с въртене на кормилния кръг от водача, несъответстващо на
направлението на пътната настилка. Водачът на лекия автомобил сам се е поставил в това
положение, като не е регулирал скоростта на движение в съответствие с осветеността на
пътната настилка и изменението на направлението на пътното платно след десен завой чрез
уредите за управление – педалите на газта и спирачката, както и кормилното управление.
Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме радиуса на завоя
на лентата за движение, по която е следвало да продължи, както и вида на пътната настилка.
Тези възприятия на водача, заедно с времето и техническите средства, са били достатъчни,
за да може да намали скоростта и да запази постъпателното си движение в полагащата му се
лента, без да се получи странично занасяне на автомобила. Всичко това дава основание на
вещото лице да достигне до извода, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е имал
техническа възможност да предотврати ПТП. В заключението е изяснено също, че съобразно
механизма на ПТП и свързаните с него инерционни сили, действащи върху телата в купето
на автомобила, поставянето на обезопасителен колан би възпрепятствало изпадането на
пътниците от автомобила.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е уточнило, че
поставеният предпазен колан може да задържи пътника от изместване встрани, но
крайниците му остават свободни, поради което при установения механизъм на ПТП, е
възможно да се получат наранявания по крайниците и главата и при поставен предпазен
колан.
В производството пред въззивната инстанция е допуснато изслушването на
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите
лица се установява, че в своята съвкупност данните по делото сочат, че произшествието се
състои във загуба на странична устойчивост на процесния автомобил "Мерцедес", излизане
вляво извън очертанията на асфалтовата настилка и удар в крайпътно дърво. Преди
произшествието същият автомобил се е движил на път III-303, от с. Българене към с.
Малчика, със скорост от 119,5 км/ч. След навлизане в дъга на десен завой с радиус 178,7 м.,
изминавайки определено разстояние, достигайки на разстояние 113,8 м. преди мястото на
удара в крайпътното дърво, процесния автомобил загубва напречна устойчивост, изразяваща
се в занасяне. Със сложно движение - постъпателно напред и косо наляво, съчетано с
въртене спряло вертикална ос, автомобилът "Мерцедес" е преминал косо към лявата пътна
лента и левия банкет до удара в дървото. Този удар е станал в предна лява част на
автомобила. С нарастване на силата на удара е последвала деформация на свързаните с
първоначалния контакт части и възли. В процеса на тези деформации е последвало въртене
на купето на МПС в посока, обратна на часовниковата стрелка, с последващо отделяне от
ствола на дървото. Със съчетано движение от ротация и транслация, купето на МПС се е
отделило от дървото и закъснително, вследствие на действието на силите на триене, се е
установило на мястото, на което е намерено. С установяване на автомобила в покой,
произшествието е приключило.
Установява се още, че при огледа и аутопсията на трупа на Л. Х. Л. са били
установени следните травматични увреждания: 1) при външния оглед на трупа са
6
констатирани множество охлузвания по кожата на главата и лицето, гърдите, корема,
поясно-тазовата област, горните и долните крайници, с нехарактерна форма; 2) при
вътрешния оглед на трупа са установени: тежка гръдна травма, изразяваща се в масивен
двустранен излив на кръв в двете гръдни половини (хемоторакс); многофрагментно
счупване на шест ребра в ляво, със засягане на плевралните листове; тежки контузии на
белите дробове; разкъсване на предната стена на дясната камера на сърцето в близост до
сърдечния връх и излив на кръв в околосърдечната торбичка(хемоперикард) с; тежка
коремна травма, изразяваща се в излив на кръв в коремната кухина (хемоперитонеум);
разкъсване на далака; разкъсване на черния дроб. Като причина за смъртта е посочена тежка
комбинирана гръдно-коремна травма, довела до счупване на кости, масивни изливи на кръв
и увреждане на вътрешните органи (сърце, бели дробове, черен дроб, далак). Уврежданията
са резултат от тъпи травми, нанесени с голяма сила (инерционна травма).Предвид масата и
високата скорост, с която се е движил автомобила преди удара, травмите в гръдната и
коремната кухина основно са резултат от удари на тялото в части на купето на автомобила,
при рязката промяна на скоростта и посоката и последващите деформации. Множеството
охлузвания, констатирани при външния оглед основно са получени в резултат на падане на
тялото върху земната повърхност, респективно храсти, клони, треви и бурени. Вещите лица
са посочили, че констатираните при външния оглед увреждания по кожата имат
нехарактерна форма. Липсват т.н. „контактни отпечатъци“ (коси ивичести кръвонасядания
и/или охлузвания, локализирани по гърдите или хоризонтални такива, локализирани по
кожата на корема), от които с медицински методи да се направи извод, че Л. Х. Л. е бил със
закопчан предпазен колан. Предвид обстановката и механизма на ПТП, експертите считат,
че ако Л. Л. е бил с поставен предпазен колан, тялото му не би изпаднало вън от автомобила.
От заключението се установява също, че процесният автомобил "Мерцедес С 220" с
рег.№ ЕН 6305 КВ е оборудван с триточкови колани. Поставен в нормалния си режим на
заключване, триточковият колан не изисква нагласяне на дължината и позволява свобода на
движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост. При внезапно или рязко
спиране обаче, или по време на силно ускорение или забавяне, предпазният колан блокира
автоматично, за да възпре тялото. Схемата на поставяне на триточковия колан, определя три
точково захващане на колана, като по този начин две зони от него фиксират тялото на
пътника (или водача) към седалка от автомобила. Диагоналната част от предпазния колан
преминава през средата на рамото и през гръдния кош. Тази зона на колана е над масовия
център на тялото и при инерционно натоварване не позволява изместването на горната част
на тялото напред. Долната зона на колана е в областта на хълбоците и е под масовия център
на тялото. Тя осигурява избягване изместване на тялото напред и нагоре при процеса на
удара. Гръдни травми с подобна тежест като тези в случая по-често се получават при липса
на поставен предпазен Л. Л. не е имал закопчан предпазен колан. Механизмът на получаване
на описаните външни и вътрешни увреждания по трупа не могат да бъдат обяснени с т.нар.
„коланни травми“. Изяснено е, че статистическите изследвания показват, че при поставянето
на предпазни колани, тежестта на травматичните увреждания и смъртността от тях при ПТП
е по-ниска. Наличието на закопчани предпазни колани обаче не предотвратява травмите и
смъртността от тях, особено при скорост на автомобила над 60 км /ч. Съобразно механизма
на ПТП и свързаните с него инерционни сили, действащи върху телата в купето на
автомобила, поставянето на обезопасителен колан би възпрепятствало изпадането на
пострадалия от автомобила, би довело до промяна в конкретната морфология на съчетаната
травма, но най-вероятно не би предотвратило смъртния изход.
От заключението се установява още, че при процес на изменение на движението на
лек автомобил "Мерцедес" (изменение по големина, направление и посока), на водача и
пътника, вследствие възникващите ускорения действат инерционни сили с определени
големини и посоки, получени от сумирането на различни компоненти, променящи се по
големина, направление и посока. В общия случай инерционната сила, действаща върху
7
возещите се в автомобила (водачът и пътниците) е векторна сума от преносна и кориолисова
инерционни сили. И двете са функция на скоростите - линейна и ъглова, на лек автомобил
"Мерцедес " и положението на телата в автомобила. Основното действие на инерционните
сили в разглеждания случай се осъществява при удара на процесния автомобил в дървото.
Поради малкото времетраене (0,05 - 0,1 сек.) при удара на автомобила в дървото се
получават много големи преносни ускорения вследствие изменението на скоростта при
удара, а оттам – и големи инерционни сили. По време на удара меродавните преносни
инерционни сили за тялото на возещите се в автомобил "Мерцедес" са насочени обратно на
изменението на скоростта (обратно на действащия ударен импулс). Тези инерционни сили
предизвикват относително движение на тялото в указаната посока, а оттам, възникване на
относителна скорост на телата спрямо автомобила. При реализираната ротация на
автомобила кориолисовите инерционни сили са с посока, перпендикулярна на възникналите
релативни скорости. Възникналите преносни инерционни сили са с голяма числена стойност,
вследствие придобитото ускорение от масовия център на телата. Предвид установения
механизъм на ПТП, в случая посоката на движение на телата на возещите се в автомобила
към момента на удара в дървото е напред и на дясно спрямо посоката на движение на МПС,
като в процеса на ротация, след отделянето на автомобила от дървото, преобладаващо
надясно спрямо надлъжната ос на МПС. В конкретния случай, предвид много високата
скорост и механизма на ПТП, експертите считат, че поставен предпазен колан не би
предотвратил със сигурност фаталния изход. Уврежданията в гръдната и коремната кухина
на Л. Л. са тежки и множествени. Дори ако се допусне, че поради наличие на закопчан
автомобилен колан получените травми биха били по-леки, това, според вещите лица не
означава, че те няма да са смъртоносни. В конкретния случай най- тежката травма е
разкъсването на стената на дясната камера на сърцето. Ако се допусне, че пострадалият е
бил с поставен предпазен колан, е възможно известно „омекотяване“ на действалите
инерционните сили и вместо разкъсване на стената, да се получи само контузия на стената
на сърцето. Но дори сама по себе си (без другите травми в гръдната и коремната кухина,
изброени по горе), една относително малка на площ контузия на сърцето може да
предизвика ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност и също да доведе до
смърт.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице автоексперт инж. А.П. е
посочило, че не може с категоричност да се определи с кои части на автомобила вътре в
купето е контактувал пострадалият, тъй като механизмът на ПТП е сложен. Предпазният
колан е триточков и ограничава тялото при движение нагоре и напред, но главата, ръцете и
краката могат да контактуват с части от автомобила. В процеса на реализиране на ПТП
тялото, независимо от наличието или липсата на поставен предпазен колан, може да движи и
да контактува с всички части на автомобила. Вещото лице също така е изяснило, че в
огледния протокол на местопроизшествието са описани следните деформации по
автомобила: деформирана предна лява част, счупена предна броня, решетка, маска, двигател,
радиатор, предни и задни врати, предни фарове. Описано е, че предната част е с дълбочина
2.8 м деформация. Вещото лице П. пояснява, че при удара в дървото има потъване на тази
предна част.
Вещото лице съдебен медик д-р Д.Д. е посочило в същото съдебно заседание, че
както гръдната, така и коремната травма поотделно е възможно да завършат със смърт.
Всяко едно от уврежданията, получени от пострадалия, е възможно самостоятелно да
причини смърт. В случая като причина за смъртта е определена комплексната генеза между
всички увреждания. Травмата на дясната камера на сърцето най-вероятно е получена
вследствие на удари в части на купето на автомобила, а не при изпадане на тялото извън
него, тъй като в зоната на падането има треви и храсти, които според вещото лице в
значителна степен са омекотили травмата. Всички травми в областта на корема и гръдния
кош, както и тази на сърцето, е възможно да бъдат получени и с поставен предпазен колан,
8
предвид голямата скорост на движение на автомобила, неговата маса, рязкото спиране и
тежките деформации с хлътвания навътре в купето. Уврежданията са много тежки, като е
напълно възможно и при поставен предпазен колан да се получат подобни увреждания на
черния дроб. Вещото лице е уточнило, че не е възможно да се отграничи коя травма точно
не би настъпила при поставен предпазен колан, но дори да се приеме, че предпазният колан
би „омекотил“ всички травми, получени от пострадалия, те отново могат да бъдат
смъртоносни. В конкретния случай, предвид начина, по който пострадалият е изхвърчал от
автомобила, експертът посочва, че е почти сигурно, че той е пътувал без поставен предпазен
колан. Вещите лица приемат, че вътрешните увреждания са резултат от удари на тялото в
части на купето на автомобила, а при падането навън са получени само охлузванията и
драскотините, които представляват външни увреждания. От медицинска гледна точка не е
възможно да се посочи последователността на вътрешните увреждания. Вещото лице е
посочила, че предвид високата скорост, с която се е движил автомобила, голямата кинетична
енергия и механична сила, която е действала, предпазният колан едва ли би имал
съществено значение за крайния резултат в конкретния случай.
От показанията на свидетелката Н. Я. Д. се установява, че познава ищците по делото,
тъй като живеят в съседни къщи в с. Малчика. Семейството понесло загубата много тежко.
След катастрофата те живеели в с. Малчика. Понастоящем И. не живее там. Свидетелката
видяла на два пъти приятелят на И. да я носи до здравната служба, тъй като тя припадала и
изпадала в безсъзнание от голямата мъка. Била много привързана към баща си. След вестта
за неговата смърт заживели много зле. М. се затворил в себе си. Нито искали да се хранят,
нито да виждат някого. Изпаднали в много тежко състояние и нищо не си спомняли от деня
на погребението. И към настоящия момент плачели, когато някой ги заговори. Отношенията
им преди инцидента били прекрасни. Л. бил много добър като баща и съпруг. Работел в
сферата на строителството. Когато си бил вкъщи приготвял вечеря, тъй като М. работела до
късно. Бил много грижовен. Никога не са имали скандали.
От показанията на свидетеля Р. С. Й., брат на ищцата М.Л., се установява, че когато
настъпила катастрофата, той бил в Англия. Прибрал се на следващия ден. Всички били
съсипани от случилото се. В рамките на един месец свидетелят ги карал всеки ден до
гробищата. М. бил по-затворен и притеснителен и не си изразявал емоциите, но му личало,
че го преживява. М. плачела непрекъснато и се оплаквала, че е останала сама. И. също
плачела непрекъснато. Тя била „на татко момичето“ и преживяла случилото се
изключително тежко. Останал в България, заради своята сестра. Нямат баща и майка и тя
нямала други близки. Според свидетеля с времето видимо нещата се успокояват. Винаги на
отредените за това дни отивали на гробищата. И. родила дете и с това нещата се успокоили.
Отделяли внимание на детето. По думите на свидетеля, Л. бил „прекалено добър“; правел
услуги на всичките си приятели. Понякога дори се възползвали от добрината му.
Семейството било в добри отношения. Дори живеели при свидетеля, тъй като имали
намерение да купуват къща. Винаги са живели в едно домакинство. До преди смъртта на Л.
живеели заедно със свидетеля в бащината му къща.
От показанията на свидетеля Й. А. К., фактически съжител на ищцата И.Л., се
установява, че познава ищците от повече от три години. И към датата на катастрофата
поддържал близки отношения с И.. Тя приела новината за смъртта на баща си много лошо.
Била много близка с него. Постоянно получавала припадъци, плачела, ходела на гробищата,
мислела и говорела за него. Това продължава и към днешна дата. Тъгува за него и не може
да превъзмогне загубата. Половин година преди смъртта на баща си И. живеела със
свидетеля в с. Малчика, но в друга къща. Майка преживяла случилото се по същия начин.
Говорела постоянно за покойния си съпруг. М. живеел при майка си и баща си към момента
на инцидента.
Свидетелката А. А.а, приятелка и съседка на П. Р. и Л. Л., установява, че вечерта
9
преди катастрофата е била с тях в кръчмата. П. и Л. пили бира. Свидетелката ги заварила в
заведението. Черпили са двамата. Свидетелката не може да каже дали са били пияни, може
би са изпили по две бири заедно. Същата свидетелка посочва, че двамата си тръгнали
доброволно. Тръгнали с колата на П..
От показанията на свидетелката С. Т. се установява, че П. и Л. били в заведението, в
което тя работи. Сервирала им алкохол. Двамата били на една маса, пили бира. И двамата
употребявали алкохол. В заведението били до късно.Според същата свидетелка личало си,
че са пили. Тръгнали си.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Решението в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София е осъдено да заплати да
заплати на М. СТ. Л., на ИВ. Л. Л. и на М. Л. Л. по 50 000 лв. на всеки като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. Х. Л., в резултат на ПТП на 4.09.2018 г.,
е влязло в сила като необжалвано.
Решението в обжалваните части, с които на всеки от ищците е присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 50 000 лв. до 75 000 лв. и в
частта, с която иска на всеки един от ищците е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до
предявения размер от 200 000 лв., е валидно и допустимо. Предявените искове са допустими
и са налице предпоставките за разглеждането им по същество.
По съществото на спора въззивният съд, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди направените с жалбите оплаквания, намира
следното:
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право на увредените лица по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането срещу ответното
дружество като застраховател по застраховка "Гражданска отговорност".
По делото по безспорен начин е установено, че П. А. Р. е нарушил правилата за
движение по пътищата, при което по непредпазливост причинил ПТП, вследствие на което
настъпила смъртта на Л. Х. Л..
Ищците М. СТ. Л./съпруга на починалото лице/, ИВ. Л. Л./дъщеря на починалия/ и
М. Л. Л./син на починалия/ са претърпели неимуществени вреди, вследствие загубата на
своя близък и тези вреди са в причинна връзка с противоправното деяние.
Налице е основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество по чл.432 ал.1 от КЗ спрямо ищците М. СТ. Л., ИВ. Л. Л. и М. Л. Л.. По
основанието на всеки един от предявените искове е налице влязло в сила решение.
В случая страните спорят по размера на застрахователното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ищците от смъртта на Л. Х. Л. и по възражението за
съпричиняване. Спорен е и въпроса относно началния момент, от който се дължи законната
лихва за забава, върху присъдените обезщетения.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищците вреди зависи
от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо обезщетяване
на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди по повод на причинена смърт, въззивният съд се съобрази с т. ІІ на
Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС относно критериите, които следва да бъдат
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
В т. ІІ на цитираното постановление е посочено, че при определяне на обезщетението
при причинена смърт следва да се имат предвид възрастта на пострадалото лице,
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента на родствена близост между него
и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на отношенията
10
между пострадалия и търсещия обезщетение. При определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а
като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент
/момента на увреждането/. С оглед на горното въззивният съд при определяне размера на
обезщетението взе предвид следните обстоятелства:
Пътно-транспортното произшествие, при което е починал Л. Х. Л. съпруг на ищцата
М.Л. и баща на ищците И. и М.Л.и, е настъпило на 4.09.2018г. Към този момент
пострадалият Л. Х. Л. е бил на 42 години. Според свидетелските показания той е бил
жизнен, енергичен, работел, грижел се за семейството си. Смъртта му е настъпила в резултат
на тежка комбинирана гръдно-коремна травма, довела до счупване на кости, масивни
изливи на кръв и увреждане на вътрешни органи (сърце, бели дробове, черен дроб, далак).
Смъртта е била неизбежна и мигновена. Разпитаните по делото свидетели Н. Д., Р. Й., Й. К.
установяват, че ищците тежко понесли внезапната смърт на своя съпруг и баща.
Установява се от свидетелските показания, че Л. Л. и ищците са живеели в едно
домакинство, в разбирателство. Няколко месеца преди смъртта му ищцата И.Л. заживяла
при приятеля си св. К.. Според показанията на свидетелите и тримата ищци понесли тежко
загубата на своя съпруг и баща. Плачели, не искали да се хранят, нито да виждат някого, не
си спомняли деня на погребението.
Ищцата М.Л. е била на 45 години, когато е станало пътно-транспортното
произшествие, вследствие на което е загинал съпруга й. Отношенията между съпрузите били
много добри, помагали си. Ищцата И.Л. е била на 18 години, когато е загинал баща й. След
смъртта на баща си И. била съсипана, плачела непрекъснато, преживявала случилото се
изключително тежко, като имало случаи, в които припадала от голямата мъка.
Ищецът М.Л. е бил на 16 години, когато е станало произшествието. Той също
понесъл тежко смъртта на баща си. Затворил се в себе си.
За да определи размера на дължимите обезщетения на всеки един от ищците за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Л. Л., въззивният
съд взе предвид горните обстоятелства, които се установяват от показанията на свидетелите,
отчете близката родствена връзка между тях и пострадалия Л. Л.; съществувалите приживе
изключително близки отношения между починалия и неговите деца и съпруга, които той е
подпомагал с ежедневните си грижи за тях; възрастта на починалия и възрастта на всеки от
ищците към момента на смъртта му; преживяванията на всеки от ищците и
обстоятелството, че са лишени от подкрепата на съпруг и родител; начина на настъпване на
смъртта; обстоятелството, че грижите за децата са останали в тежест на съпругата,
независимо, че те към датата на смъртта не са в ниска възраст, но въпреки това имат нужда
от подкрепата на родител; обстоятелството, че ищците с течение на времето се поуспокояват
от тежката загуба, особено след раждането на детето на ищцата И.Л.; тежките преживявания
на ищците, лишаването им от материална и морална подкрепа, негативната промяна в
начина им на живот.
Съобразявайки горните обстоятелства съдът намира, че на всеки един от ищците
следва да се определи обезщетение от по 150 000 лв.
Въззивният съд намира, че този размер на обезщетенията е съобразен с всички
релевантни обстоятелства, изложени по-горе, съответства на обема и степента на понесените
неимуществени вреди от най-близките на загиналия Л. Л.-неговата съпруга и неговите деца,
съобразено е с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Следва
да се отбележи, че процесното ПТП е настъпило на 4.09.2018г., а не през 2019г., както
многократно се твърди в жалбата на ищците. Не са налице основания за определяне на по-
нисък от този размер на обезщетенията, нито пък обстоятелства за определяне на по-висок
размер.
11
Относно лимитите на застрахователната отговорност съдът отчита обстоятелството,
че лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане принципа на справедливост. В
случая размерът на определените обезщетения е съобразен и с действалите към момента на
увреждането нива на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съдът намира за погрешно схващането, че обезщетенията
за неимуществени вреди трябва да са съизмерими с лимитите за застрахователната
отговорност. В случая съдът обсъди всички установени по делото факти, релевантни за
приложението на чл.52 от ЗЗД и намира, че обезщетение от по 150 000 лв. съответства на
действително претърпените от ищците неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД:
Установено е от заключението на комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, че процесния автомобил е бил оборудван с триточкови колани и че Л. Л. при
процесното ПТП, като пътник на предна дясна седалка, е бил без предпазен колан.
Кредитирайки заключението на комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, назначена и приета от настоящата инстанция, въззивният съд намира, че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от това, че пострадалият пътник Л. Л., е
бил без предпазен колан. Според заключението на тази експертиза в конкретния случай,
предвид много високата скорост и механизма на ПТП, поставен предпазен колан, не би
предотвратил със сигурност фаталния изход. Уврежданията в гръдната и коремната кухина
на Л. Л. са тежки и множествени. Дори ако се допусне, че поради наличие на закопчан
автомобилен колан, получените травми биха били по-леки, това, според вещите лица не
означава, че те няма да са смъртоносни. Този краен извод експертите са обосновали
подробно в заключението си изследвайки механизма на станалото ПТП и уврежданията на
пътника Л. Л., който е загинал. Съдът намира заключението на комплексна автотехническа
и съдебно-медицинска експертиза за компетентно и обосновано и го възприема.
С оглед на това заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, на установения по делото механизъм на настъпване на произшествието, на
тежките деформации по автомобила с хлътвания навътре в купето, настъпили след удара в
дървото, на причината за смъртта на Л. Л.-тежка комбинирана гръдно-коремна травма,
въззивният съд приема, че в случая не са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха настъпили в по-малък обем, ако пострадалият Л. Л., беше
ползвал предпазен колан. Не е установено по делото със сигурност, че не би настъпила
смъртта на Л. Л., ако той бе ползвал предпазен колан. Възражението за съпричиняване не
може да се основава на предположения, а следва със сигурност да се установи, че
пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите. По изложените
съображения, съдът приема, че пострадалият Л. не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат с това, че не е ползвал предпазен колан при произшествието.
Въззивният съд намира за основателно възражението за съпричиняване, основано на
твърдението, че пострадалият се е качил като пътник в лек автомобил, с водач, който е
употребил алкохол.
Установено е по делото от съдебно медицинската експертиза, че концентрацията на
алкохол в кръвта на водача на автомобила П. А. Р. към момента на смъртта е била 2,76
промили.
Установено е от показанията на свидетелките А. А.а и С. Т., че вечерта преди
катастрофата, пострадалият Л. Л. заедно с П. Р. – водачът на процесния лек автомобил, са се
черпили в заведение. Свидетелката А. А.а посочва, че двамата са си тръгнали доброволно с
колата на П., а според показанията на свидетелката Т. двамата са били до късно в
заведението, употребявали са алкохол, били са на една маса и според нея си личало, че са
пили. При тези данни въззивният съд намира, че възражението за съпричиняване в
хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил знаейки, че водачът му е
12
употребил алкохол, е основателно. Съдът съобразява задължителната практика – т.7 от ТР №
1/23.12.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която когато увреденото лице съзнателно и при
свободно формиран избор поеме риск да пътува в моторно превозно средство, управлявано
от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, е налице особен случай на
съпричиняване на вредата по смисъл на чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Прието е че в сочената хипотеза,
макар и пострадалият да не допринася за настъпване на самото пътно-транспортно
произшествие, като правно значим факт, обуславящ приложението на чл. 51 ал 2 ЗЗД, с това
си рисково поведение допринася за собственото си увреждане, като поетия и реализирания
иск трябва да са идентични.
В разглеждания случай загиналият Л. Л. е спомогнал за собственото си увреждане
качвайки се доброволно и съзнателно качвайки се в лекия автомобил, с който е станал
пътния инцидент, управляван от П. Р., който е употребил алкохол и е с концентрация на
алкохол 2,76 промили, която е над законоустановения минимум. Л. Л. е знаел, че Р. е
употребил алкохол. Свидетелските показания категорично сочат, че вечерта преди
катастрофата, двамата са консумирали заедно алкохол. С оглед на това съдът приема, че
пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на вредата, поради което
следва да се приеме 40% на съпричиняване на вредата. Неоснователно е възражението на
жалбоподателите-ищци, че в случая не е установено пострадалият доброволно да се е качил
в лекия автомобил. Преди всичко следва да се отбележи, че ищците в процеса пред първата
инстанция не са навели твърдение, че пострадалият не се е качил доброволно в лекия
автомобил, че е бил принуден за това. Независимо от това от показанията на свидетелката А.
А.а категорично се установява, че Л. Л. се е качил доброволно в автомобила на П. Р.. В
същия смисъл са и показанията на свидетелката Т.. По делото липсват данни Л. Л. по
някакъв начин да е бил принуждаван да се качи в автомобила на Р.. У пострадалият Л. Л. е
налице знание за факта, че водачът на лекия автомобил, в който се качва е употребил
алкохол. Без значение е обстоятелството какъв е и какво е количеството на употребения
алкохол. Според тълкувателното решение, достатъчен е факта на знание за употреба на
алкохол и съзнателния избор на увредения да се постави в рискова ситуация, за да се
приложи чл. 51, ал. 2 от ЗЗД спрямо такова поведение. Неправилно е позоваването на
жалбоподателите –ищци, че пострадалият не е бил в състояние да прецени това
обстоятелство. Действително данните по делото сочат/съдебномедицинската експертиза/, че
пострадалият Л. също е бил с висока степен на концентрация на алкохол - 3.34 промили.
Пострадалият доброволно се е поставил в такова състояние, което може да затрудни
преценката за риска, но той не може да черпи права от поведението си. Ако се приеме
противното, то би противоречало на правилото, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
С оглед на така приетия процент на съпричиняване на вредата от страна на
пострадалия Л., определеното за всеки един от ищците обезщетение от 150 000 лева следва
да бъде намалено съобразно процента на съпричиняване на 90 000 лева. С оглед на
изложеното обжалваното решение в частта, с която всеки един от предявените от ищците
иск е отхвърлен за разликата над 75 000 лева до 90 000 лева следва да се отмени и вместо
него да се постанови решение, с което на всеки един от ищците да се присъди още по 15 000
лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. Л., ведно със
законната лихва, считано от 1.02.2019г. до изплащането.
Предвид на горните съображения решението в частта, с която предявения иск на
всеки един от ищците е уважен за сума над 50 000 лева до 75 000 лева следва да бъде
потвърдено.Решението в частта, с която предявеният от всеки един от ищците иск за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
90 000лв. до 200 000 лв. е отхвърлен, следва да се потвърди.
По отношение на оплакването във въззивната жалба на ищците за неправилно
13
определяне на началния момент, от който следва да се присъди законната лихва за забава
върху размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Предмет на спора в настоящото производство е началния момент на присъждане на
законната лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди на
ищците от по 75 000 лв. на всеки.
Ищците претендират присъждане на законната лихва от 12.09.2018г., когато е изтекъл
срока по чл.429 ал.3 от КЗ. Първостепенният съд е присъдил законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от по 75 000 лв. за всеки ищец, считано от
1.05.2019г. - от деня, в който е изтекъл тримесечния срок от предявяване на претенцията
пред застрахователя.
В чл.493 ал.1 т.5 от КЗ по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл.429 ал.2 т.2 при ограниченията по чл. чл.429 ал.3 от КЗ-само в рамките на
застрахователната сума/лимита на отговорност/ и за периода с начало от уведомяването на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. С разпоредбата на чл.494 т.10 от КЗ са
изключени от застрахователно покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429 ал.2
и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429 ал.3 от КЗ. Следователно не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
В случая ищците са предявили претенцията си за обезщетяване пред застрахователя
на 1.02.2019г. По делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие.
С оглед разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ вр.с чл.493 ал.1 т.5 от КЗ в разглеждания
случай застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. на всеки от ищците, считано от 1.02.2019г. -
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. Лихвата за
забава върху присъдените на ищците обезщетения на основание чл.429 ал.3 от КЗ се дължи,
считано от 1.02.2019г. до 30.04.2019г., доколкото лихвите, прибавени към обезщетенията
не надхвърлят застрахователната сума. В случая не е налице такова надхвърляне на
застрахователната сума.
С разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ ясно са посочени началните дати, от които
застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от застрахования. Разпоредбата има
предвид датата на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие, а не изтичането на срока по чл.430 ал.1 от КЗ. Доколкото по делото няма данни
кога застрахователят е уведомен от застрахования за настъпване на застрахователното
събитие, то лихвата за забава следва да се присъди от датата на предявяване на претенцията
от увреденото лице – 1.02.2019г. Искането за присъждане на законната лихва от 12.09.2018г.
е неоснователно и съдът не го уважава.
Следователно претенцията за заплащане от застрахователя на законната лихва за
забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от 75 000 лв. за всеки от
ищците за периода от 1.02.2019г. до 30.04.2019г., е основателна. За този период
застрахователят дължи лихвата за забава върху обезщетенията на основание чл.429 ал.3 от
КЗ, т.е. дължи лихвите за забава, дължими от застрахования. След изтичане на тримесечния
срок от предявяване на претенцията-1.05.2019г., откогато първостепенният съд е присъдил
законната лихва върху обезщетенията, застрахователят дължи законната лихва върху
обезщетенията за собствената си забава.
Разбирането, че застрахователят дължи лихва за забава и за периода преди изтичане
на тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 от КЗ като негово задължение да плати лихвите,
14
дължими от застрахования, е застъпено в съдебната практика-решение № 167 от 30.01.2020г.
на ВКС по т.д. № 2273/2018г., ІІ т.о. и решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т.д. №
2466/2018г. І т.о., което настоящият състав на въззивния съд споделя.
Решението в частта, с която е определен за начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъденото на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени
вреди от по 75 000 лв. датата 1.05.2019г., следва да се отмени и вместо него да се постанови
решение, с което началния момент, от който се начислява законната лихва върху
присъдените обезщетения от по 75 000 лв. на ищците, е датата 1.02.2019г.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд Велико Търново държавна такса от 2700
лева, съобразно уважената част от исковете в настоящата инстанция.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на адвокат П.К. следва да се
присъди по чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуалното представителство на ищците пред първата
инстанция още 1080 лв. с включен ДДС.
При този изход на делото за производството пред настоящата инстанция на адвокат
П.К. следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 2256лв. с включен ДДС, съобразно уважената част от жалбата.
Ищците са направили разноски за тази инстанция в размер на 800 лв.-внесен депозит
за експертиза. С оглед изхода на делото и съобразно уважената част от жалбата на ищците,
на същите следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 96 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд, поправено с решение № 260031/7.04.2021 г. и
допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от М. СТ. Л. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София иск
по чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на съпруга й Л. Х. Л. в резултат на ПТП на 4.09.2018 г. по пътя от с. Българене, обл.
Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен за разликата над 75 000 лв. до 90 000 лв., вместо което
постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна компания „Лев Инс“ АД –
гр. София, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Черни връх“ 51 Д, с ЕИК
********* да заплати на М. СТ. Л. от с.Малчика, област Плевен, ул.“Х“ № 38 с ЕГН
********** още 15 000 лв./разликата над 75 000лв. до 90 000лв./ като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Л. Х. Л., в резултат на ПТП на
4.09.2018 г. по пътя от с. Българене, обл. Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 1.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд, поправено с решение № 260031/7.04.2021 г. и
допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от ИВ. Л. Л. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София иск
по чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща й Л. Х. Л., в резултат на ПТП на 4.09.2018 г. по пътя от с. Българене, обл.
Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен за разликата над 75 000 лв. до 90 000 лв., вместо което
постановява:
15
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна компания „Лев Инс“ АД –
гр. София, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Черни връх“ 51 Д, с ЕИК
********* да заплати на ИВ. Л. Л. от с.Малчика,област Плевен, ул.“С.“ № 3 с ЕГН
********** още 15 000 лв./разликата над 75 000лв. до 90 000лв./ като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Л. Х. Л., в резултат на ПТП на
4.09.2018 г. по пътя от с. Българене, обл. Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 1.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд, поправено с решение № 260031/7.04.2021 г. и
допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от М. Л. Л. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София иск по
чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баща му Л. Х. Л. в резултат на ПТП на 4.09.2018 г. по пътя от с. Българене, обл.
Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен за разликата над 75 000 лв. до 90 000 лв., вместо което
постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна компания „Лев Инс“ АД –
гр. София, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Черни връх“ 51 Д, с ЕИК
********* да заплати на М. Л. Л. от с.Малчика, област Плевен, ул.“Х“ № 38 с ЕГН
********** още 15 000 лв./разликата над 75 000лв. до 90 000лв./ като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Л. Х. Л., в резултат на ПТП на
4.09.2018 г. по пътя от с. Българене, обл. Плевен, към с. Малчика, обл. Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 1.02.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд, поправено с решение № 260031/7.04.2021 г. и
допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г. на същия съд, в частта, с която датата
1.05.2019г. е определена като начален момент, от който се начислява законната лихва върху
присъдената в полза на М. СТ. Л. сума от 75 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 4.09.2018 г., дължима от
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 1.02.2019г. като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената в полза на М. СТ. Л. сума от 75 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й
Л. Х. Л., в резултат на ПТП на 4.09.2018 г., дължима от Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД – гр. София, съобразно решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен,
постановено по т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд, поправено с решение № 260031/7.04.2021 г. и
допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г. на същия съд, в частта, с която датата
1.05.2019г. е определена като начален момент, от който се начислява законната лихва върху
присъдената в полза на ИВ. Л. Л. сума от 75 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 4.09.2018 г., дължима от
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 1.02.2019г. като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената в полза на ИВ. Л. Л. сума от 75 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Л.
Х. Л., в резултат на ПТП на 4.09.2018 г., дължима от Застрахователна компания „Лев Инс“
АД – гр. София, съобразно решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен,
постановено по т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд.
16
ОТМЕНЯ решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд, поправено с решение № 260031/7.04.2021 г. и
допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г. на същия съд, в частта, с която датата
1.05.2019г. е определена като начален момент, от който се начислява законната лихва върху
присъдената в полза на М. Л. Л. сума от 75 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 4.09.2018 г., дължима от
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ датата 1.02.2019г. като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдената в полза на М. Л. Л. сума от 75 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Л. Х. Л., в
резултат на ПТП на 4.09.2018 г., дължима от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр.
София, съобразно решение № 260009/05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по
т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 05.02.2021 г. на Окръжен съд Плевен,
постановено по т.д. № 255/2019 г. по описа на същия съд, поправено с решение №
260031/7.04.2021 г. и допълнено с решение № 260037/7.04.2021 г. на същия съд, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Черни връх“ 51 Д, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат П.К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на още 1080
лв., с включен ДДС, за осъщественото процесуално представителство на ищците пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Черни връх“ 51 Д, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат П.К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 2256лв., с
включен ДДС, за осъщественото процесуално представителство на ищците пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД-гр.София, със седалище и адрес
на управление град София, бул. „Черни връх“ 51 Д, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд Велико Търново държавна такса в размер на 2700 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД-гр.София, със седалище и адрес
на управление град София, бул. „Черни връх“ 51 Д, ЕИК ********* да заплати на М. СТ.
Л., ИВ. Л. Л. и М. Л. Л. сумата от 96 лв. за направените по делото разноски в
производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Й. Л.. Р., Д. ПЛ. Р. и ИР. ПЛ. Р., като
трети лица помагачи на ответника ЗК „Лев инс“ АД град София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17