Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260718
гр.Бургас, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж. М., като разгледа НАХД № 1290 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Х.И. А. като управител на „*****”
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***** против наказателно
постановление № 528510- F554607/29.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с
което за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „*****” ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи,
че при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Оспорват се изводите на контролния орган, тъй като липсвало
нарушение. Описаното в АУАН не съответствало на правната норма, която се сочило
да е нарушена. Системните бонове били издавани за обучение на персонала за
работа с фискалното устройство (ФУ), което се установявало от краткия период от
време, през който това се било случвало 12.05.2020г.-29.05.2020г. не бил
изпълнен състава на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата – да е издаден системен бон и
същият да е издаден във връзка с направена клиентска поръчка или извършена
продажба, а предвид датата на проверката и датата, на която се твърди, че е
извършено нарушението било абсолютно невъзможно органът по приходите да докаже
нарушението. Съществувало разминаване между написаното в АУАН и НП като правило
впечатление, че в АУАН са описани множество номера на служебни бонове, което го
затруднило да се защити. В АУАН били описани поне две административни
нарушения като били цитирани множество разпоредби на закона, които създавали
различни задължения за търговците без конкретна връзка с фактите констатирани
по време на проверката, както и за посоченaтa цифрово нарушена норма. Не било
ясно за какво административно нарушение е съставен АУАН, липсвало точно
описание на нарушената правна норма. Нарушен бил чл. 18 ЗАНН. С обжалваното
наказателно постановление АНО е санкционирал дружеството на основание чл. 185,
ал. 1 ЗДДС като намира, че разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС намира
приложение само при нарушения свързани с неиздаване на фискален бон като в
случая нарушението не се състояло в неиздаването на някой от тези документи и
неправилно било приложен чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Били издадени 450 наказателни
постановления като намира, че по този начин не се постигат целите на
наказанието, а се цели да се фалира юридическото лице. Моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, се явява
юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата и счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно. Намира, че не са допуснати
нарушения в хода на производството, а нарушението е описано точно и ясно, излага
съображения за неговата доказаност.
Поддържа, че не е нарушена разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Счита, че
правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма. Намира за правилно определен размера на
наказанието. Моли да се потвърди НП. Претендира разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 27.11.2020г.,
а жалбата е депозирана на 01.12.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН от св. С.Г. за това, че на
10.06.2020г. в 11,30 часа била извършена проверка чрез наблюдение на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ПР на ЗДДС бирария ***** находящ се в ***** и
стопанисван от „*****“ ЕООД.
Проверката
била възложена с Резолюция за извършване на проверка в обект като във
възложената резолюция за извършване на проверка в обект, служителите от отдел
„Селекция” посочили периода 12.05.2020 г. – 29.05.2020 г., тъй като след
справка в информационните масиви на НАП, установили, че липсват номера на
фискални касови бележки. Проверката трябвало да установи на място какви са
причините за тези липсващи номера.
Проверката
започнала стандартно с консумация преди легитимация като имало клиенти и на
останалите маси. Свидетелката Г. поръчала 2 броя кафе, 1 брой сметана, 1 брой
минерална вода и 1 брой кола, които заплатила. След заплащане в брой бил
издаден фискален касов бон и след легитимация свитеделката заедно с останалите
проверяващи лица пристъпили към засичане на касовата наличност. Предоставени им
били необходимите документи на ФУ, намиращо се в обекта и се попълнили справки
на задълженото лице. Не била извършена проверка по останалите маси дали са
издадени фискални касови бонове.
В
хода на проверката от ФУ бил отпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен
носител) от наличното инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство
с изградена дистанционна връзка с НАП модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT834168 и
ФП 02834168 за периода от 12.05.2020г. до 29.05.2020г., приобщен съгласно АУАН към
протокол КД 78, сер. АА № 0357703/10.06.2020г. При подробен анализ на
приобщения към проверката КЛЕН, описан в протокол КД 73, сер. АА
1440231/15.06.2020г. се установило, че на дата 18.05.2020г. „*****“ ЕООД при
извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснало издаване
на служебни бонове, подробно описани в
АУАН с номер и дата на издаване 18.05.2020г. С посоченото бил нарушен чл. 7а,
ал. 2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Като
доказателство били съставени на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка КД 73, сер. АА 1440231/15.06.2020г. и КД
78, сер. АА № 0357703/10.06.2020г.
АУАН
е връчен на представител на „*****” ЕООД, който не е вписал възражения и в
срока по чл. 44 ЗАНН не са подадени възражения.
Въз
основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 528510-
F554607/29.07.2020г., с което АНО е възприел фактите описани в АУАН като е
приел, че е налице нарушение на чл. 7а,
ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е издал посоченото наказателно
постановление за това, че е издаден един от множеството посочени в АУАН
служебни бонове и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството жалбоподател
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, но счита, че при
издаването е допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон.
На
първо място този съдебен състав счита, че не е ясно описано нарушението и в
какво се изразява като по този начин съществено е нарушено правото на защита на
санкционираното лице и е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57,
т. 5 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В
случая се твърди, че са издадени множество служебни бонове, които са описани в
АУАН, но в АУАН е дадена правна квалификация, само на едно нарушение като не е посочена правната квалификация на всяко
едно твърдяно от органа нарушение. Изрично нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН
изисква описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Разпоредбата на закона е в единствено число, което сочи, че всяко отделно
нарушение следва да е ясно и конкретно описано и да са посочени съгласно т. 5
на чл. 42 ЗАНН законните разпоредби, които са нарушени. В случая, макар да е
издадено наказателно постановление за всеки служебен бон отделно и да е
наложена отделна санкция, не се санира нарушението, че с АУАН не е дадена
квалификация на всяко едно нарушение. По този начин се нарушава съществено правото
на защита на санкционираното лице още в първия възможен момент да възрази и да ангажира
конкретни доказателства и направи конкретни доказателствени искания във връзка
с ангажирането на отговорността му за всеки един служебен бон поотделно.
На
следващо място за този състав нарушението не е доказано. Сочи се, че служебен
бон е бил издаден при извършване на продажби и направени клиентски поръчки като
тези твърдения на АНО остават напълно недоказани и изолирани. Разпитана в
съдебно заседание, св. Г. посочи, че не може да се установи дали е извършено
плащане за издадените служебни бонове. Следва да се има предвид, че тежестта да
се докаже нарушението тежи върху административнонаказващия орган (АНО) и АНО е
този, който следва да ангажира доказателства, че издаването на служебни бонове
е във връзка с извършени продажби или направени клиентски поръчки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-долу Наредбата)
не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за
направени клиентски поръчки.
Забраната
е не въобще да не се издават служебни бонове, а обхваща случаите, в които е
извършена продажба или е направена клиентска поръчка. В случая в АУАН и в НП, се
твърди, че при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е
допуснато издаване на служебен бон, но липсват ангажирани доказателства, от
които да се направи извод, че служебният бон е бил издаден при извършване на
продажба или за направена клиентска поръчка. При извършената на място проверка
на служителите към проверяващия орган е била издадена фискална касова бележка
от работещото в обекта фискално устройство, реализираната продажба е била
отчетена съгласно ЗДДС и Наредбата. Проверяващите са се задоволили за установяване
на твърдяното нарушение единствено да разпечатат КЛЕН без да се интересуват
дали служебните бонове действително са били издавани във връзка с извършена
продажба или за направена клиентка поръчка. Възражението, че се касае за
обучение на сервитьори действително не е доказано, но това е защитна версия на
жалбоподателя, а в тежестта на АНО е да докаже, че действително е била
извършена продажба или е била реализирана поръчка. Проверяващите дори не са
направили усилие да проверят по съседните маси дали могат да установят служебни
бонове, а са се ограничили в периода на проверката и са разпечатали КЛЕН, без
да са събрали доказателства, че се касае за продажба или за клиентска поръчка. В
деня, в който са извършили проверка – 10.06.2020г., за осъществената продажба е
бил издаден фискален касов бон, а не служебен, не са били констатирани каквито
и да било нарушения. Липсват ангажирани показания на свидетели или други писмени
доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че служебен бон е бил
издаден във връзка с дейността на санкционирания субект – а именно за извършена
продажба или за клиентска поръчка.
Следва
да се държи сметка и за същността на служебния бон, която следва и от самото му
наименование „служебен бон” - клиентската (служебна или така наречената
информативна или междинна) сметка, чрез която клиентът се информира за
натрупаното до момента задължение, или по друг начин казано - каква му е
сметката досега. Единственото предназначение е да се ползва за служебни цели на
дружеството.
АНО не се е интересувал и не е изследвал
обстоятелството дали след издаване на служебен бон е издаван фискален касов бон,
чрез който реално се извършва заприходяване и който реално е бил отчитан в НАП.
На
следващо място отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл. 185,
ал. 1 ЗДДС, съгласно която разпоредба на лице, което не издаде документ
по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Чл.
118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта.
В
посочената разпоредба са изброени документите, които трябва да бъдат издадени
при извършена продажба в търговския обект като задължението за издаване на
посочените документи се намира в хипотезата на чл. 25 от Наредбата, а не в
разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 ЗАНН. В случай, че се твърди, че не е изпълнено
задължението да се издаде фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) се
касае за друго по вид нарушение, за което липсва повдигнато обвинение и
неправилно е посочена санкционната правна норма, с което отново е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Евентуално би могло да се мисли, че според АНО е налице
нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, който предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. Съдът обаче не разполага с
компетентността да измени приложимата санкционна норма тъй като би влошил
положението на жалбоподателя.
За
този състав наличието на служебен бон не означава наличие на извършена продажба или
клиентка поръчка или действителна
продажба /консумация/ на описаните в този служебен бон храни и
напитки на трето лице, различно от служителите на дружеството. По делото няма
доказателство за това, че служебен бон е връчен на клиент на обекта срещу
доставката на поръчани от него и получени храни и напитки. Нещо повече,
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС препраща към чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС и тази на чл.3, ал.1 от Наредбата
категорично изискват освен доставянето на стоки и услуги в съответния обект,
наличието и на плащане, когато това плащане не е извършено внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Посоченото
следва както по аргумент от състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата, така и по
аргумент чл.118, ал.3, изречение първо от ЗДДС, според което фискалният и системният
бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (в този смисъл Решение от 09.03.2020 г. по адм.
д. № 710 / 2019 г. на Административен съд - Велико Търново).
В
случая по делото липсват доказателства, както за издаване на служебен бон във
връзка с извършена продажба или направена клиентска поръчка, така и
доказателства да се е осъществило плащане, за да се издаде фискален касов бон,
съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 вр. ал. 3 ЗДДС, към която препраща
посочената в НП санкционна норма на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
По
изложените съображения за този съдебен състав наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да се отмени.
Съгласно
на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се отменя, поради което право на разноски има само
жалбоподателят, но тъй като не е претендира такива, не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 528510- F554607/29.07.2020г.. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „*****“ ЕООД, ЕИК ***** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О.Ж.М