РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _26.02._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _двадесет и шести януари
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _593_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В
Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „****,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез: адв.
Виолета Герова, САК, против В.И.А.,
ЕГН**********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че в РС – Левски е било образувано ч.гр.д.
№326/2020г. по описа на РС – Левски, по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата.
В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу
ответника, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител
на вземанията "****" ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна,
е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.
Твърди се, че „****, ЕИК **** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,
като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ******
Позовава се на чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор, че предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Сочи, че между кредитора
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и В.И.А. е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
14955765001 от дата 05.08.2014. г. за ползване на мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план Traffic Unlimited M+ с месечна
абонаментна такса 15.80 лева. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до
05.08.2016 г.
На дата 25.02.2015 г. с Допълнително споразумение, ответникът
е добавил пакетна услуга **** / - Фиксирана гласова услуга; - Виртуален мобилен номер; - ****(Цифрова телевизия)/ за ТВ
услуга е избрал условията на тарифен план ****Start c месечен абонамент
11.80 лева, за телефонен ПОСТ с фиксиран номер ******* е избрал условията на
тарифен план БТК Минимум с тарифен план 7.80 лева, за мобилни услуги за номер ********
е избрал условията на тарифен план VIVA Free, за мобилни услуги за номер **** е
избрал условията на тарифен план VIVACOM Net&Call S с месечен абонамент
15.99 лева. Срокът по Споразумението е бил 24 месеца - съответно до дата
25.02.2017 г.
В исковата молба се твърди, че с Допълнително споразумение
от дата 20.04.2015 г., абонатът е запазил условията за ползваните и изброени до
момента услуги, като същевременно е добавил нова услуга по тарифен план VIVACOM
Mega Fix c месечен абонамент 13.80 лева. Срокът по Споразумението е бил 24
месеца - съответно до дата 20.04.2017 г.
На дата 07.10.2016 г. с Допълнително споразумение,
ответника-абонат е променил условията за ползваната ТВ услуга, избирайки нов
тарифен план ****S с месечен абонамент 12.99 лева. Абонатът е запазил условията
за ползваните и изброени до момента останали услуги. Срокът по Споразумението е
бил 24 месеца -съответно до дата 07.10.2018 г. На дата 12.10.2016 г. с
Допълнително споразумение, В.А. е добавил нов ТВ приемник към ползваната
телевизионна услуга, както и допълнителен пакет НВО и HBO&Cinemax. Срокът
по Споразумението е бил 24 месеца - съответно до дата 12.10.2018 г. На дата
15.03.2017 г. с Допълнително споразумение, ответникът е закрил услугата по
тарифен план VIVACOM Mega Fix за номер *********, като за останалите услуги е
запазил уговорените условия. Срокът по Споразумението е бил 24 месеца -съответно
до дата 15.03.2019 г. Въз основа на сключен договор за предоставянето на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 14955765001 от дата 05.08.2014.г.,
между и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ******** са
издадени фактури № **********/08.05.2017г., **********/08.06.2017г., **********/ 08.07.2017г.,
**********/09.08.2017 г., за периода от 08.04.2017 г. до 08.08.2017 г., а
именно:
- фактура **********/08.05.2017 г. за отчетения
период на потребление 08.04.2017 - 07.05.2017 с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 34.67лв. /с ДДС/. Дължимата
сума била платима в срок 25.05.2017 г.
-фактура **********/08.06.2017 г. за отчетения
период на потребление 08.05.2017 - 07.06.2017 с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 30.74 лв. /с ДДС/.
Дължимата сума била платима в срок 25.06.2017 г.
-фактура **********/08.07.2017 г. за отчетения
период на потребление 08.06.2017 - 07.07.2017 с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 27.49 лв. /с ДДС/.
Дължимата сума била платима в срок 25.07.2017 г.
-фактура **********/09.08.2017 г. за отчетения
период на потребление 08.07.2017 - 07.08.2017 с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 2.65 лв. /с ДДС/. Дължимата
сума била платима в срок 25.07.2017 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 96.99лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за
месец 05/2017г., 06/2017, 07/2017 и за месец 08/2017г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 96.99лв. е обусловило правото
на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната В.А.. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имал право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него.
Дата на деактивация на процесния абонамент била 21.08.2017г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не
бил спазил крайния срок за ползване на уговорените абонаменти за ползваните
електронни съобщителни услуги до 15.03.2019г., съгласно сключено
Допълнително споразумение от дата 15.03.2017 г.
Твърди се, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, като
се позовава на чл. 45.1. от Общите условия и чл.43.1. от същите.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната.
Сочи се в исковата молба, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те ставали неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Позовава се на чл. 25 от
Общите условия, както и на чл.
35 от същите.
Ищецът твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред, като се позовава на чл. 29 от
Общите условия.
От правна страна се твърди, че ищецът извежда своето
материално и процесуално право от два договора за цесия, които имали за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност. Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии: твърди, че съгласно
чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от подписването
му, „**** имал качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания и че нямало никаква
законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника
чрез свой пълномощник. Твърди, че към исковата молба било приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на „****" ООД, което
дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Твърди,
че връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и
документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника
за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Позовава се на Решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. на ВКС, е
приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено.
Твърди, че уведомлението
за цесия, приложено към исковата молба
изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.
99, ал. 3 ЗЗД от негово име.
Прави искане в случай, че ответникът не е подал отговор на
Исковата молба и не се яви в първото по делото заседание съдът да постанови
неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Моли съда да постанови Решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника В.И.А.,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „****, ЕИК ****, в размер на 96.99
лв. (деветдесет и шест лв. и 99 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 14955765001 от дата 05.08.2014. г., сключен между В.И.А. и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, както и
мораторна лихва за забава 25.63 лв. (двадесет и пет лв. и 63 ст.) за периода от
28.08.2017г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира направените от ищеца разноски, както и да
присъдите в полза на „****, 180 лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение.
Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските
в заповедното производство и да присъдите в полза на представляваното от мен
дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева -възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 326/2020,
по описа на PC Левски, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника. Не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно заседание и
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
С депозирана пред съда молба ищецът е направил искане при неявяване на ответника в
съдебно заседание, доколкото са му указани последиците от неспазването на
сроковете и съгласно чл. 238 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са
вероятно основателни.
На основание изложеното следва да бъде постановено
неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото
решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице
процесуалните предпоставки за постановяването му.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски общо в размер на 410.00 лв. по заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, че
ответникът В.И.А.,
ЕГН**********, с адрес: ***, дължи на „****, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр.
********, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата в размер на 96.99 лева,
представляваща незаплатена далекосъбщителна услуга по договор с клиентски номер
14955765001 от дата 05.08.2014г., сключен между В.И.А. и „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и мораторна лихва за забава от 25.63 лв. за
периода от 28.08.2017г. до 01.04.2020г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА
В.И.А., ЕГН**********, с
адрес: ***, да заплати на „****, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр.
********, представлявано от Ю.Б.Ц., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски в исковото и заповедно
производство общо в размер на 410.00 лв.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: