№ 29
гр. Средец, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20222170200214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, чрез пълномощника адв.К. К., против Наказателно постановление № 21-
0269-000308 от 22.08.2022г., издадено от М. З. Ч. – началник група на РУ Средец към ОД
МВР Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
В жалбата се излага, че при съставяне на АУАН, а в последствие при издаване на НП
били допуснати съществени процесуални нарушения, като деянието не било доказано по
безспорен и категоричен начин. В АУАН и НП не били вписани обстоятелства по
нарушението, свързани с основанието и датата на служебната дерегистрация на МПС,
респективно как при проверка по линия на КАТ било констатирано прекратяването на
регистрацията, както и знанието на шофьора за нея. Жалбоподателят сочи, че нарушението
не било констатирано от служител на пътна полиция при ОД МВР Бургас и в този случай
АУАН не можело да се приеме, че имал доказателствена сила. Отправя се искане за отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
В хода на проведеното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят се явява
лично и се представлява от защитника адв.К. К., като заявяват, че поддържат жалбата.
Релевират се доводи, че при образуване на досъдебно производство, след преценка на
прокурора, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и прекратяване на
делото, наказателното постановление можело да се издаде единствено въз основа на
прекратеното досъдебно производство по постановлението на прокурора, а не да бъде
издавано наказателното постановление по вече съставения АУАН. Излага се, че
наказателното постановление било издадено два дни след изтичане на едногодишния срок.
Твърди се, че в конкретния случай и видно от разпита на свидетеля, можело да се направи
извода, че жалбоподателят не е имал умисъл и не е могъл по никакъв начин да разбере, че
автомобилът бил дерегистриран. Отправя се искане за отмяна на оспорваното наказателно
постановление и се претендират сторените по делото разноски.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
1
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят актосъставителят И. П. И. – мл.автоконтрольор в РУ Средец на
19.08.2021г. бил на работа и оперативно дежурният го изпратил до разклона за село Сливово
на път II-79 във връзка с това, че негови колеги служители на Жандармерия, установили
водач и товарен камион с нередности, тъй като извършили справка в техните
информационни масиви и резултатът бил, че моторното превозно средство било
дерегистрирано. При пристигане на място актосъставителят И. установил също, че
въпросният товарен автомобил – марка „ЗИЛ“, модел 157, с рег.№ У1536КК, управляван от
г-н Б., бил дерегистриран към момента на проверката по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, тъй
като била изтекла неговата Застраховка „Гражданска отговорност“. Фактът на
дерегистрацията на автомобила бил установен от актосъставителят чрез справка с неговия
дежурен и справка в служебното устройство – таблет. Обстоятелството, че Б. управлява
автомобила било възприето от свидетелите в АУАН – А.Г.М. и И.З.Г., които били
служители в Зонално жандармерийско управление – Плевен и по данните от тях бил
съставен АУАН от актосъставителя И.. Собственик на автомобила, бил лицето, посочено в
АУАН – Г.Д.Г.. При проведената беседа от актосъставителят с жалбоподателя на място,
същият заявил, че не му било известно, че автомобилът бил с прекратена регистрация. На
актосъставителят не му било известно собственикът на автомобила да е уведомен, че е
прекратена регистрацията, поради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Външно
видимо не можело по никакъв начин да се установи, че автомобилът бил спрян от движение
и дерегистриран, като имал табели и необходимите документи.
За така установено актосъставителят И. И. съставил АУАН № 199/19.08.2021г. на
жалбоподателя П. Д. Б., за това че на 19.08.2021г. около 11,20 часа в Община Средец, път II
– 79, до разклона за село Сливово, посока на движение гр.Средец, управлявал товарен
автомобил марка „ЗИЛ 157“, с рег.№ У1536КК, собственост на Г.Д.Г., като МПС било
дерегистрирано по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, като регистрацията била прекратена на
22.02.2021г., с което виновно бил нарушен чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С Постановление от 24.06.2022г. на Районна прокуратура – Бургас е отказвано
образуване на наказателно производство. В решаващите мотиви на Прокуратурата е прието,
че макар и формално от обективна страна да е било осъществено деянието по чл.345, ал.2
във вр. с ал.1 от НК от Б., то от субективна страна липсвал умисъл за неговото
осъществяване. Сочи се, че П. Б. нито искал, нито допускал, че управлявания от него
автомобил не бил регистриран по надлежния ред, паради това, че автомобилът не бил негов
и същият не знаел това.
Въз основа на така констатираното нарушение в АУАН било издадено Наказателно
постановление на 22.08.2022г., с което на водача Б. е наложена глоба в размер на 200 лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 199/19.08.2021г., Наказателно постановление № 21-0269-
000308/22.08.2022г., свидетелските показания на свидетеля актосъставителят И. П. И. и
другите приобщени към доказателствата по делото писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от закона и същата не се
оспорва от страните по делото. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
2
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление
- същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
В случая за констатираното нарушение е съставен АУАН на място при установяването
му, който след преценка на полицейските органи, че деянието разкрива признаците на
извършено престъпление, е образувана преписка въз основа на докладна записка до
началника на РУ МВР Средец. След като с постановлението от 24.06.2022г. прокурорът е
отказал да образува наказателно производство, са отпаднали пречките за реализиране на
администратвнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признака ne bis in idem,
описан в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2015г.
на ОСНК. Това произтича от обстоятелството, че процесното наказателно постановление е
издадено след издаване на постановлението за отказ за образуване на наказателното
производство, т.е. налице са основанията, посочени в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и
не съществува възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние.
Действително в самото наказателно постановление АНО изрично не е посочил, че НП се
издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН и постановлението за отказ за образуване на
досъдебното производство на прокурора, като единствено е посочено, че с постановлението
на прокурора е прекратена преписката с указания за издаване на наказателно постановление.
Това обаче не е съществено процесуално нарушение, което да ограничава правата на
жалбоподателя в административнонаказателното производство.
Релевираните възражения от страна на жалбоподателя не се възприемат. В АУАН е
посочено кога е прекратена регистрацията, а обстоятелството как е установено това от
актосъставителя, стана ясно от дадените от него свидетелски показания – а именно чрез
справка с неговия дежурен и в служебното устройство – таблет.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за обществено
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на пътната мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които
са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
От приобщените в настоящото производство доказателства се установи, че
санкционираното лице е управлявало въпросния автомобил със служебно прекратена
регистрация. Релевантно за съставомерността на деянието обаче е дали същият е знаел, че
към 19.08.2021г. управлява превозното средство със служебно прекратена регистрация.
По делото не се спори и видно от АУАН и свидетелските показания на свидетеля
актосъставителя И. И., е служебно прекратена регистрацията на процесния товарен
автомобил марка „Зил 157“, с рег.№ У1536КК на дата 22.02.2021г., тъй като е без
застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съобразно тази
разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е.
законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно
прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на пътното
превозно средство. В разглеждания случай уведомяване на собственика на процесното МПС
след прекратяването на регистрацията на автомобила на 22.02.2021г. не е извършвано.
Последното обаче е част от състава на служебното прекратяване на регистрацията, защото
законът изисква кумулативно наличие и на тази предпоставка. Такова изискване няма при
други видове служебно прекратяване на регистрацията като например тази по чл.143, ал.15
от ЗДвП, което още веднъж идва да покаже, че законодателят отдава съществено значение
на уведомяването на собственика за прекратената регистрация. След като уведомяването не
е реализирано, то се налага изводът, че не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10
от ЗДвП. Отделно от това водачът на автомобила – П. Д. Б. не е собственик на автомобила,
предвид което не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при
непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
3
Съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващия орган следва да издаде
наказателното постановление само ако е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство не
е ангажирано нито едно доказателство, от което да се установи наличие на виновно
поведение у дееца.
При така установените факти П. Б. не е осъществил състава на вмененото му
нарушение от субективна страна по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което
неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на посоченото
основание. Предвид това лицето неправилно е санкционирано, което от своя страна
обуславя наличието на предпоставките за отмяна на оспорваното наказателно
постановление.
По разноските:
Предвид изхода на спора, своевременното направено искане за присъждане на разноски
от страна на жалбоподателя и доказателствата за направата им, такива му се дължат в
размер на 300,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение изплатено в брой и
обективирани в договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022г., като ОД МВР Бургас
следва да бъде осъдено да му ги заплати.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0269-000308 от 22.08.2022г., издадено
от М. З. Ч. – началник група на РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на П. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП –
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“, № 46, да заплати
на П. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, сумата от 300.00 лева
/триста лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя, пълномощника и
административнонаказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4