за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XX от НПК.

РП-Дупница е повдигнала обвинение с внесен обвинителен акт срещу А.Д.М. – роден на ***г***, с ЕГН **********, затова, че: На 25.05.2019г., около 14:30 часа, в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Трети Гвардейски полк“ № 38, в салон за красота „Фентъзи“ е извършил акт на психическо насилие спрямо Ю.В. *** (не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, забраняващ му да доближава Ю.В. и обитаваното от нея жилище, месторабота, местата за личен отдих и контакти за срок от 18 месеца), като е доближил местоработата на Ю.В. – застанал е на входната врата на салона, в който същата работи и е произнесъл думите: „Идвай! Това така няма да го оставя! Ще те прибера дома жива или умрела!“, с което не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, постановена по гр.д. № 412/2019г. по описа на РС –Дупница, влязло в сила на 30.04.2019 г. – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, прави доказателствени искания и пледира за осъждане на подсъдимия, като му се наложи наказание близко до предвидения в закона минимум.   Алтернативно моли, ако съдът счете подсъдимия за реабилитиран по право, както и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК да го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а от НК в минимален размер от 1000 лв.

Защитникът - адв. Р. оспорва обвинението, прави доказателствени искания и навежда доводи за несъставомерност на деянието. По същество пледира, че обвинението е недоказано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че подсъдимият е нарушил издадената срещу него заповед за защита, както и че просто е пазарувал в близост до работното място на бившата си приятелка – св. В.. Последното според него изключва умисъла при нарушаване на наложената забрана. Моли за оправдаване, а при преценка на съда, че подсъдимият е виновен да му бъде наложено алтернативно предвиденото в чл. 296, ал.1 НК наказание – „глоба“ в минимален размер.

Подсъдимият А.М. в съдебно заседание дава обяснения, в които отрича вината си. В пледоарията и последната си дума моли съда да го признае за невиновен.

Съдът, като обсъди доводите на страните и съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателствени материали, както и тези намиращи се в кориците на приложеното ДП, приобщени, чрез прочитането им по реда на НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А.Д.М. ***, на ***г. Същият е с постоянен и настоящ адрес:***. Подсъдимият е български гражданин, с ЕГН **********, работещ - отглежда коне, със средно образование, неженен,  неосъждан /реабилитиран по реда на чл. 88а от НК с изтичане на 2 години от изтърпяването на 15.05.2013 г. на наложеното му със Споразумение № 286/05.11.2012 г., по НОХД №1493/2012 г., на РС-Дупница, наказание „пробация“ /. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а от НК.

А.М. и свидетелката Ю.В. имали връзка в периода от 1996 г. до 10.12.2018 г., когато В. заминала при майка си в Португалия, без да съобщи за това на подсъдимия. От 2000 г. двамата живеели на семейни начала в дома на подсъдимия в гр. Дупница, на ул. „Трети Гвардейски полк“, № 91. По време на съжителството си свидетелката многократно имала семейни скандали с подсъдимия. От няколко години свидетелката В. работела като фризьор в стопанисван от нея салон за красота - „Фентъзи“, находящ се в партерно помещение на същата улица - „Трети Гвардейски полк“ № 38. Входа на салона е разположен непосредствено до входната врата на намиращ се до него хранителен магазин.

След множество обаждания и съобщения изпратени и от подсъдимия, както и по повод достигнала до нея информация, че салонът за красота, който стопанисва ще фалира Ю.В. решила да се върне в България на 05.02.2019 г. След пристигането си отседнала при нейна близка приятелка на име Йоана Рачева, на която е кума. Възобновила работата си като фризьор в салона. След като разбрал за връщането и в България подсъдимият започнал да настоява пред свидетелката да се прибере в жилището му и да заживеят заедно отново. Тя му отказвала, поради което той отправял на няколко пъти заплахи и обиди по нейн адрес. Във връзка с това поведение на М., св. В. ***, по която било образувано гр.д. № 412/2019 г., по описа на съда. По същото от съда била издадена срещу А.М. Заповед за защита №3/16.04.2019 г., за срок от 18 месеца, връчена на същия редовно на адреса му, чрез неговата майка Евгения Момчилова. Със заповедта подсъдимият конкретно е задължен, на осн. чл. 5, ал.1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свидетелката Юлияна В. и му е забранено да я приближава на по-малко от 3 метра, както и обитаваното от нея жилище, месторабота, местата за личен отдих и контакти на същата, за срок от 18 месеца. Предупреден е и за последиците от неизпълнение на заповедта.

На инкриминираната дата - 25.05.2019г., около 14:30 часа, в гр. Дупница на ул. „Трети Гвардейски полк“ № 38, пред салона за красота „Фентъзи“ свидетелката В. стояла на тротоара с нейн клиент – свидетелката Е.Д., като чакали да мине технологично време преди да бъде довършена прическата на последната. Двете си говорили, докато по улицата пристигнал подсъдимият с управляван от него сив джип „Тойота“. Същият се движел в посока центъра на гр. Дупница в платното намиращо се до отстрещния спрямо салона тротоар, но изчакал да се освободи място от преминаващ автомобил и паркирал в платното за насрещно движение, само на няколко метра от салона за красота. В автомобила с подсъдимият били още свидетелят С. и други две лица, с които били тръгнали по работа към отглежданите от М. ***. След като видял Ю.В. подсъдимият я извикал от колата да дойде при него, за да поговори с нея, но тя отказала и му заявила, че няма какво да говорят. М. слязъл от колата и отишъл до стоящите пред салона свидетелки Д. и В., като помолил В. да отиде с него отстрани до салона, за да поговорят насаме. Тя му отказала и влязла в салона, след нея навътре тръгнала и свидетелката Е.Д.. Непосредствено след нея на прага на салона пред входната врата застанал подсъдимия М., който като видял в салона множество хора – колеги и клиенти, не влязъл през вратата, а от там казал на св. Юлияна В., която била на работното си място намиращо се непосредствено до входната врата на салона „Това така няма да го оставя! Ще те прибера дома жива или умрела!“. След това подсъдимият се отдалечил.

Случилото се разстроило св. В., която се обадила на тел. 112, за да съобщи за инцидента и неспазването на издадената срещу подсъдимия заповед за защита. Дежурният изпратил на място автопатрул съставен от свидетелите И. и К., които след разговор със свидетелката я посъветвали да подаде жалба за случая и започнали да търсят подсъдимия, когото не открили на адреса му. По-късно по сигнал на свидетелката Юлияна В. било образувано настоящото наказателно производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Приетата фактическа обстановка се установи от събраните гласни и писмени доказателствени средства, приобщени при строго спазване на установения от НПК ред, вкл. от заключението по фоноскопска експертиза изготвена в хода на ДП от вещото лице Я. :

Основно гореизложените обстоятелства съдът приема за правилно установени и доказани от показанията на свидетелката Ю.В., вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал. 1, т.1 от НПК, които същата поддържа изцяло, както и от показанията на  св. Д.. Двете описват достатъчно последователно, логично, непротиворечиво и ясно случилото се. Наличните дребни и несъществени разминавания в хронологията на събитията съдът отдава изцяло на изминалия период от време, личните им интелектуални способности и причинения от ситуацията стрес на св. В.. В подкрепа на заявеното от тях са, макар и изцяло производни в голямата им част, показанията на полицейските служители - И. и К. пристигнали на място малко след инцидента. Заявеното от тези свидетели Д., В., И. и К. се подкрепя още от заключението на фоноскопската експертиза - изготвена от вещото лице Я., във връзка с обаждането на тел. 112 от св. В. – л. 31-36 от ДП. В същото е онагледено в писмен вид, чрез използване на специални знания, че свидетелката В. е разказала по телефона идентично ситуацията непосредствено след случилото се, т.е. в последващите и разпити не са налице някакви добавки.

Съдът приема с доверие също така и показанията на св. Б.С., която като очевидец, в синхрон с част от изложеното от В. и Д., потвърждава недвусмислено появата на подсъдимия на вратата на салона, в който работи, обстоятелството, че М. не е влизал вътре, разположението на работното място , близо до вратата и присъствието на св. В. на негов  това време, както и присъствието в салона на св. Е.Д..

Фактите по делото в една част се изясняват още и от показанията на св. С., който потвърждава спирането на подсъдимия в платното за насрещно движение и в близост до фризьорския салон, както и обстоятелството, че М. е провел разговор на тротоара пред салона, в близост до св. В. и друго момиче. В останалата част заявеното от този свидетел според съда е опит да неглижира и омаловажи значително поведението на свой дългогодишен /повече от 30 години/ приятел, с когото и работят заедно. На няколко пъти този свидетел заяви, че не си спомня съществени обстоятелства, дори и незнае датата на която се явява да даде показания пред съда, както и че прозорците на автомобила са били затворени и не е чул за какво говорят по между си подсъдимия и свидетелката.  

По отношение заявеното в дадените от подсъдимия обяснения, съдът след задълбочен и детайлен анализ, съобразно двойнствената правна природа на същите, като гласно доказателствено средство и едновременно с това средство за защита, приема следното:

Обясненията на подсъдимия са достоверни в частта им, в която Мочилов сам заявява, че знае за издадената срещу него заповед за защита в полза на св. В., разказва за придвижването си на процесната дата и час с управляван от него джип, паркиран в близост до салона, както и относно заявеното за присъствието пред салона на св. В. и друго момиче и провеждането на разговор с нея. В останалата му част заявеното от него според съда е с цел реализиране на правото му на защита и не допринася за изясняване на обективната истина, доколкото противоречи на споделените с доверие и посочени по-горе  гласни доказателства и не се потвърждава в нито един момент от събраните писмени такива.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, поради причината, че същите кореспондират както помежду си, така и в цялост с установената по делото от свидетелите фактическа обстановка.

Конкретно от свидетелството за съдимост на А.М. се установява безспорно, че същият е неосъждан.  Реабилитиран е по реда на чл. 88а от НК, към 15.05.2015 г., с изтичане на 2 години от изтърпяването на 15.05.2013 г. на наложеното му със Споразумение № 286/05.11.2012 г., по НОХД №1493/2012 г., на РС-Дупница, наказание „пробация“ /. Същият до  момента не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а от НК.

От съдържанието на приложените Решение по гр.д. № 412/2019г. на РС-Дупница, Заповед за защита по същото дело с №3/16.04.2019 г., ведно с разписка за връчването й, както и от молба на Ю.В. *** е видно, че е било проведено гражданско съдопроизводство по реда на ЗЗДН, в което е издадена цитираната заповед връчена редовно на подсъдимия на 20.04.2019 г., т.е. преди инкриминираната дата – 25.05.2019г.

Без каквато и да е доказателствена стойност са заключенията по изготвените от вещото лице Я. видеотехническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза на видеозапис от камерата във салона за красота. Експертът не е установил с категоричност идентификацията на заснетите лица и записаните отчасти да разговарят в салона хора, поради което и съдът не базира в никаква степен изводите си върху тези доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка и на база анализираните прецизно, поотделно и в съвкупност доказателства съдът прие, че с деянията си подсъдимия А.М. е осъществил съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл.296, ал.1 от НК. Съображенията на съда за това са следните:

От обективна страна на 25.05.2019г., около 14:30 часа, в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Трети Гвардейски полк“ № 38, подсъдимият е посетил салон за красота „Фентъзи“, където е извършил акт на психическо насилие спрямо Ю.В. ***, като е доближил непосредствено, на по-малко от три метра, местоработата на същата – застанал е на входната врата на салона, в който В. работи и е казал: „Идвай! Това така няма да го оставя! Ще те прибера дома жива или умрела! По този начин подсъдимият не е изпълнил задълженията си по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, вменени му със издадената срещу него и връчена му редовно на 20.04.2019 г. - Заповед за защита №3/16.04.2019 г., по гр.д. № 412/2019г. по описа на РС –Дупница, забраняваща му да доближава на по малко от три метра Ю.В. и обитаваното от нея жилище, месторабота, местата за личен отдих и контакти, за срок от 18 месеца.

В съдебното решение, където заповедта е обективирана съдът е предупредил изрично подсъдимия за последствията от нейното неизпълнение, като е цитирал изрично и чл. 21, ал.3 от ЗЗДН. Ето защо съдът счита, че с поведението си подсъдимия обективно не е изпълнил подлежаща на изпълнение от него заповед за защита от домашно насилие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - подсъдимия е предвиждал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко ги е целял. В тази насока безспорно е по делото, че М. е бил наясно, че спрямо него е била постановена посочената заповед, с оглед на което е бил длъжен да се въздържа от поведение, което може да се характеризира като акт на домашно насилие или от всяко друго неспазване на ограниченията вменени му със заповедта. Въпреки всичко това М. е посетил сам и по свое желание местоработата на свидетелката В., като е застанал на входната врата на процесния фризьорски салон и е извършил посочените по-горе действия.

Всичко това прави несъстоятелни твърденията на защитата за липса на умисъл у същия. Напротив, както се посочи такъв е налице и той е пряк, същият е изведен от обективно предприетите от М. действия и изречените реплики, за които са събрани горепосочените доказателства.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК и не са налице пречките по ал. 7 от същата разпоредба, за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност. За извършеното от него умишлено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Деецът е неосъждан /реабилитиран/ и не е бил освобождаван от наказателна отговорност до този момент. Административното наказание „глоба“, като форма на държавна санкция спрямо него би било достатъчно според вида си за осъществяване целите на наказанието и най-вече индивидуалната превенция по отношение на дееца и генералната такава.

При определяне размера на административното наказание, съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, заетостта му свързана с отглеждане на животни и лошото му социално положение, тъй като на тази средна възраст не е създал семейство и живее сам с майка си.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на каквато и да е критичност към извършеното у подсъдимия.

След като съобрази горното съдът прие, че следва да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което счете, че следва да му наложи наказание в минималния определен в закона размер, а именно - глоба от 1000 лева.

Така индивидуализираното и по размер наказание ще допринесе за постигане на целите, визирани от законодателя, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, поради обстоятелството, че е признат за виновен, съдът осъжда подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Кюстендил, сумата от 219.56 лв. – разноски по ДП за експертизи, както и да заплати в полза за бюджета на съдебната власт и по сметка на РС-Дупница, сумата от 68, 73 лв. – разноски в съдебното производство за експертиза.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: