№ 10607
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Д.А Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110139169 по описа за 2022 година
З. Р. Д. е предявила против „........“ООД иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 30.70 лева, получена без правно основание, с
която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от
18.07.2022-датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът поддържа, че на 01.04.2021 между страните е сключен
Идоговор за потребителски кредит №20210401125024005, по силата на който
ответникът кредитор е предоставил на ищеца в качеството му на
кредитополучател заемна сума в размер на 500 лева.Излага, че на 19.07.2021
е сключило с ответника отново договор за потребителски кредит
№20210719233340005, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 700
лева.Пояснова, че с анекс към договора от същата дата, между страните е
уговорено, че с част от заетата сума ищцата погасява дължимата главница по
договора за кредит от 01.04.2021 в размер на 500 лева, възнаградителна лихва
в размер на 3.34 лева и неустойка в размер на 30.70 лева, с което
кредитополучателката е погасила предсрочно задълженията си. Посочва, че в
чл.6 от първия договор за кредит била уговорена неустойка за непредоставяне
1
на обезпечение.Навежда доводи за нищожност на неустоечната клауза като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави.Твърди, че е налице
нарушение на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и че посредством
уговарянето на подобна клауза се цели заобикаляне на забраната по чл.33,
ал.1 от ЗПК.Счита процесната неустойка за необосновано висока.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „........“ООД оспорва предявения
иск.Не оспорва сключването на договорите за потребителски кредит и анекса
към договора от 19.07.2021, както и че процесната сума представлява
неустойка и е заплатена от ищеца в полза на ответника.Поддържа, че
неустоечната клауза по чл.6, ал.1 от договора е действителна.Оспорва да е
налице нарушение на еквивалентността на насрещните престации, както и
неустойката да е в прекомерен размер.Посочва, че кредитополучателят е бил
уведомен още при сключването на договора за задълженията си за
предоставяне на обезпечение.Претендира разноски.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит „До 500“
№202104011250240005 от 01.04.2021 „........“ООД се е задължил да
предостави на З. Р. Д. потребителски кредит под формата на кредитна линия
в размер на 500 лева, със срок на ползване 1 година от датата на сключване на
договора.
По делото е представен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити.
С Анекс от 19.07.2021 към договор за потребителски кредит
№202107191233340005 от 19.07.2021, сключен между „........“ООД и З. Р. Д.,
„........“ООД като кредитор се е задължил с част от отпуснатия кредит по чл.1
от Договора в размер на 534.04 лева да погаси главница в размер на 500 лева,
лихва в размер на 3.34 лева и неустойка в размер на 30.70 лева по Договор за
потребителски кредит №202104011250240005 от 01.04.2021г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит „До 500“
№202104011250240005 от 01.04.2021 „........“ООД се е задължил да
2
предостави на З. Р. Д. потребителски кредит под формата на кредитна линия
в размер на 500 лева, със срок на ползване 1 година от датата на сключване на
договора.
Съгласно чл.4, ал.3 от договора в срок до края на деня,, следващ деня
на предоставяне на сумата по първия транш от потребителския кредит „До
500“, чрез превеждане на сумата на първия транш от кредита
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по
кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора.Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова
финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1000 лева и със
срок на валидност до 01.04.2026.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не
представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 в установения срок
и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той
дължи на кредитора неустойка в размер на 4 лева + 0.89% от сумата на
усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% на усвоения
транш за всеки следващ ден.Съгласно чл.6, ал.2 от договора неустойката се
начислява на ден, считано от изтичането на срока по чл.4, ал.3.
Не е спорно по делото, че по силата на Анекс, сключен между ищцата и
ответника са погасени от ищцата, както следва: сума в размер на 500 лева-
главница, лихва в размер на 3.34 лева и неустойки в размер на 30.70 лева по
Договора за потребителски кредит №202104011250240005 от 01.04.2021.
С оглед на което съдът приема,че сумата на неустойката в размер от
30.70 лева е заплатена от ищцата.
Спорно по делото е действителността на клаузата за неустойка.
Съдът намира, че уговорената неустойка накърнява добрите нрави и
излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на
неустойката.От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат
вреди, поради което уговарянето на процесната неустойка в договора не е
обвързано с настъпване на вреди.Освен това преценката за
кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на
договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща
3
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно
чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата..
Предвид изложеното съдът намира, че клаузите на чл.4, ал.3 от
договора и чл.6, ал.1-4 от договора са нищожни поради противоречие с
добрите нрави -чл.26, ал.1, пр.3 и поради противоречие със закона-чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
Доколкото сумата на неустойката в размер на 30.70 лева е платена от
ищцата въз основа на нищожни клаузи от договора, съдът намира, че сумата е
платена без основание.
Ответникът не доказва основание за плащането на неустойката.
С оглед на което съдът намира, че предявеният иск с правно осноавние
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е освободена от такси и разноски, поради което не следва да й
бъдат присъдени.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на
ищацата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА
в размер от 400 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........“ООД, ЕИК..........., със седалище и адрес на
управление:гр......кс Тауър“/, ет.10,, със съдебен адрес:гр.....“№13, ет.3, чрез
адв. М., да заплати на З. Р. Д., ЕГН**********, с адрес:гр......8, със съдебен
4
адрес:....81, ет.3, ап.Б, чрез адв.М., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
сумата от 30.70 лева, получена без правно основание, с която „........“ООД се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от 18.07.2022-датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „........“ООД, ЕИК..........., със седалище и адрес на
управление:гр......кс Тауър“/, ет.10,, със съдебен адрес:гр.....“№13, ет.3, да
заплати на адв. Д. М.- процесуален представител на З. Р. Д., със съдебен
адрес:гр.....“№13, ет.3, на основание чл.38 от ЗА сумата от 400 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5