№ 376
гр. Кюстендил, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221500600540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8 НПК.
Г. К. Д. от с.Слокощица, Кюстендилска община обжалва определение № 322 на
Кюстендилския районен съд от 26.08.2022 г. по НЧД № 796/2022 г. по описа на същия съд, с
което е потвърдено постановление от 30.06.2022 г. на прокурор при Кюстендилската районна
прокуратура, издадено на осн. 243, ал.1 т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1, т.3 и т.4 НПК за прекратяване на
наказателното производството по ДП №818/19 г. по описа на КнРП, ДП №193/2019 г.по описа на
ОслО при ОП- Кюстендил. С посоченото постановление КнРП е прекратила наказателното
производство, водено срещу неизвесетн извършител за престъпление по чл.323, ал.1 НК с мотива,
че не е налице правен спор между Д. и други лица.
В жалбата са изтъкнати доводи за осъщественост на деяние по чл.323, ал.1 НК, като се сочи,
че собствениците на имоти, съседни на възстановените на жалбоподателката имоти-055018 и
074010 по КВС на с. Ваксево, Невестинска община са осъществили самоуправни действия. Прави
се искане за отмяна на атакуваното постановление.
Районна прокуратура Кюстендил не е изразила становище по жалбата.
КнОС, след проверка на материалите по посоченото дело, намира жалбата за допустима,
доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
За да прекрати наказателното производство, образувано срещу неизвесетен извършител за
евентуално деяние по чл.323, ал.1 НК, КнРП е приела следното:
По отношение на им. № 055018- че същият е възстановен на наследници, един от които е
жалбоподателката през 1995г.; че съседен на този имот е им. № 055014, за чийто собственик от
1992г. с констативен нотариален акт е признат св.П.С.; че този имот фигурира в документа за
собственост като дворно място, ведно с находяща се полумасивна жилищна сграда; че в него има
освен тази сграда още и полумасивни гаражи- 2 броя, 2 масивни стопански постройки, 4 бр. навеси
и 1 бр. кладенец. Установено е още, че част от този имот навлиза във възстановения по- късно
имот на наследника на жалбоподателката (част от двете постройки), респ. че е налице т.нар.
„контактна зона“; че през 2002- 2019 г. е извършено няколко пъти трасиране, като на място са
възниквали спорове между засегнатите лица и на място няма поставени отличителни знаци за
резултатите от трасирането. От назначените СТЕ не може да се установи кога е била поставена
оградата между двата имота; установено е още, че двата гаража от имот 055018, частично
попадащи във възстановения на жалбоподателката имот, са без строителни книжа и че са
изградени на място, различно от издадено през 1981 строително разрешение на името на П.С.
1
(издадено за 1 бр. гараж); както и че е налице невъзможност да се установи дали към момента на
изграждането им имотът е бил с други очертания и площ. Прието е още, че гаражите са изградени
през периода 1982- 1990 г.
По отношение на им.074010- прието е, този имот е възстановен на наследници, сред които е
и жалбоподателката през 1995 г.; а съседен имот е №074025, в който фигурира животновъдна
ферма, е бил възстановен през 1998г. В него имало изграден от времето на ТКЗС (т.е. преди
възстановяването) обор и ограда. През 1996г. имота е бил продаден от Ликвидационен съвет на
ТКЗС „Елешница“- в ликвидация с. Невестино на С.М. и Й.М. (последния починал
междувременно). Чрез оградата на този имот около 73,50 кв.м. са завзети от съседния имот
№074010- собствен на жалбоподателктата. За съществуването на тази ограда през периода 2002-
2013 г. е имало съответните констатации при извършени трасирания. СТЕ не установява
категорично момента на поставянето й; прието е въз основа на свидетелски показания, че същата е
била изградена от през 1996г. от Й.М.- веднага след закупуването на имота.
Въз основа на тези факти, КнРП е приела, че между страните не се е развил правен спор,
който е една от предпоставките за осъществяване състава на самоуправството по чл.323, ал.1 НК.
Прието е още, че дори да е имало такъв, то е изтекла давността за наказателно преследване със
смъртта на Й.М. през 2012 г. Наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1,
т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1, т.3 и т.4 НПК.
КнРС е потвърдил постановлението на КнРП, като е приел, че фактическият състав на
престъплението не е осъществен поради липсата на правен спор между страните по отношение на
им. 055014; по отношение на им. 074010 е прието, че дори да е имало конфликт между
жалбоподателката и семейство Младенови от около 2002 г., не може да се установи с
категоричност дали оградата между двата имота е изградена след възникването му. Прието е, че
престъплението по чл.323, ал.1 НК не е осъществено.
Предвид гореизложеното КнОС намира атакувания съдебен акт за правилен и същият следва
да бъде потвърден по следните съображения:
Престъплението самоуправство по чл.323, ал.1 НК е престъпление против законовия ред,
който регулира взаимоотношенията между отделните граждани. Затова негов субект може да бъде
само страна по някакво муществено правоотношение- извършител или пострадал. То се
характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото
самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с
деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда,
предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца. За да е
налице самоуправство е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо
положение.
Съдебната практика е имала многократно повод да подчертае, че изпълнителното деяние на
чл.323, ал.1 НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната
страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от
умисъла на подсъдимия. ( Р-248-11-ІІ НО, Р-460-08-І НО). Законът изисква преди започване на
самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия- срвн. и
Р- 553-02-НО на ВКС, БВКС бр. 11/2003г. Самоуправството се извършва винаги и само в
условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право.
Такъв спор е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му
съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Преди да извърши
самоуправното действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в него
се оспорва от насрещната страна.
Настоящият случай и за двата процесни имота не е такъв. По отношение на им. 055018 се
установи, че същият е възстановен на жалбоподателката през 1995 г. Същевременно съседния
спорен имот- 055014 е бил владян още от 80- те години от св. П.С., които тогава е построил къща,
два гаража и стопански постройки. Свидетелство за това е и обстоятелството, че същият през 1992
г. (преди реституцията на земеделските земи в района), се е снабдил с констативен нотариален
акт, в който посочените обекти изрично фигурират. Възстановяването на имота на
жалбоподателката е в един по- късен момент- през 1995 г., при което при заснемането на имотите
в съответната местност части от двата имота попадат в т. нар.«Контактна зона» (представляваща
наслагване на два различни картни материала- резултат от налагането на картите на
възстановената собственост към съществуващите преди реституцията картен материал или
фактичмеско положение). По делото обаче не са налице никакви доказателства, установяващи
активни действия от страна на собственика на им. 055014 спрямо имота на жалбоподателката след
2
момента на възстановяването му. Несъмнено е, че част от неговите гаражи, пострени още през 80-
те години (индиция за което е и строителното разрешение за имот в процесната местност от 1981
г.) попадат в границите на реституирания през 1995 година имот на жалбоподателката, но това е
съществуващо към момента на възстановяване на собствеността върху имота й фактическо
положение. Наличието на ограда е безспорно, но не е установен момента на поставянето й.
Липсата на специално поставени обозначителни знаци при провелите се трасирания през годините
след реституцията е индиция, че тя е съществувала преди този момент; в тази насока по делото
са налице и категорични гласни доказателства. В този аспект по делото не са събрани никакви
доказателства, установяващи, че собствениците на имот 055014 след реституцията са извършили
действия, насочени към оспорване или засягане на имота на жалбоподателката; напротив в случая е
жалбоподателката е оспорвала границите на техния имот, свидетелство за което са и
многобройните комисии и проверки на място от ОСЗ, инициирани от нея.
Идентични са и фактите по отношение на им. 074025, съседен на възстановения на
жалбоподателката през 1995 имот 074010. Имот №074025 е закупен от Ликвидационен съвет на
ТКЗС през 1996 г., веднага след което е бил заграден по координати, одобрени от ПК в с.
Невестино. При по- късното заснемане на рестуирания имот на жалбоподателката, около 73 кв.м.
от им. 074025 са попаднали в нейния имот, което е резултат отново от провелите се
възстановителни мероприятия. Не са налице никакви доказателства собствениците на този имот
след закупуването му и поставянето на ограда (за която изрично в.л. Самоковлийска сочи, че не
може да посочи годината на изграждането й), по някакъв начин да са осъществили активни
действия по отношение на съседния имот. Резултатите от последвалите трасирания са били
свързани с уточняване на границите съгласно новия картен материал, но не и с тяхното наршаване.
Ето защо КнОС приема, че от страна на собствениците на двата имота- им. 074025 и
им.055014- от момента на придобиването им на годно правно основание чрез съответния
деривативен и оригинерен способ, не са извършени никакви конкретни действия, изразяващи се
самоволно осъщестяване на оспорваното от жалбоподателката Д. право на собственост върху
части от нейните имоти. По отношение на тези имоти правото на собственост не е предполагаемо,
а е действително, тъй като същите владеят имотитие си на законно основание, а тяхното
имуществено право се претендира от насрещната страна Д.. От момента на придобиване на
собствеността си, тези собственици са владяли имотите си съгласно границите, определени им
тогава от съответните органи. Това фактическо положение е продължавало години наред до
момента след 2000 година, когато са били вече приети картите на възстановените имоти и при
извърпшените трасирания жалбоподателката е изразили претенции по отношение на границите,
респ. заснемането им.
Конкретни действия от страна на собствениците на посочените имоти обаче изобщо не
установяват от събраните доказателствени средства, напротив- същите са бездействали, като са
продължили да владеят имотите си по старите си граници.
Следователно- касае се за едно фактическо положение, което е траело години наред и е
продължило и след момента на промяната на границите и местоположението на имотите по
картите на възстановената собственост. В този смисъл е налицие бездействие от страна на
съседните на жалбоподателката имоти, съставляващо обективно проявление на отказа им да се
подчинят на желанието й за преместване на границите на имотите. Това бездействие обаче не
означава, че е осъществен състава на престъпление по чл.323, ал.1 НК. При самоуправството е
необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. Законът няма предвид
дейност по запазването на такова положение, дори то да е неправомерно създадено- в този и см. и
Р-7007/ 07.09.2005г.- І НО, БВКС бр.3/ 2005г.
Впрочем представената с жалбата на Д. пред КнОС коренспонденция с различни държавни
органи потвърждава именно извода за наличие на такова трайно фактическо положение от
началото на 90- те години.
(Настоящият състав обаче не може да не подчертае недоумението си от ангажирането на
държавен ресурс и финансови средства относно решаването на претенции, попадащи в обхвата на
гражданското правораздаване. Очевидно е, че жалбоподателката прави опит със средствата и
механизмите на държавното обвинение да решава спорове за имотни граници, което е
недопустимо).
По тези съображения постановлението на КнРП е обосновано и законосъобразно. Изводите на
КнРС относно липсата на виновно извършено деяние са правилни, като КнРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 НПК, окръжният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 322 на Кюстендивския районен съд от 26.08.2022 г. по
НЧД № 796/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление от 30.06.2022 г.
на прокурор при Кюстендиската районна прокуратура, издадено на осн. 243, ал.1 т.1 вр. чл. 24,
ал.1, т.1, 3 и 4 НПК за прекратяване на наказателното производството по сл.д. № 193/2019 г. по
описа на ОСлО за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.323, ал.1
НК.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4