Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Гр. София, 9.11.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-10 състав, в закрито
заседание в състав:
Съдия:
Николай Енчев
при секретаря ……… .. разгледа докладваното от съдия
Енчев т. д. № 1567/17г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), чрез синдиците на банката, за
признаване за нищожно на прихващане на насрещни задължения, извършено от
ответника, поради това, че прихващането не е извършено в изискуемата съгласно
чл.59, ал.2 от ЗБН специална форма.
Исковата молба е нередовна тъй като
по нея не е внесена държавна такса. По тази причина с разпореждане от 18.10.2017г.
на ищеца са дадени указания за отстраняването на нередовността в 7-дневен срок
от съобщението.
Разпореждането е надлежно съобщено
на ищеца чрез синдиците му на 30.10.2017г. и в срока за изпълнението му е
постъпила молба от синдиците, в която се излагат съображения, че предявеният
иск е за попълване масата на несъстоятелността и държавна такса по него не се
дължи.
Съдът намира, че предявеният
установителен иск за признаване за нищожно на извършеното прихващане не е сред
специалните искове, изрично предвидени в ЗБН за попълване на масата на
несъстоятелността. Чл.59, ал.2 от ЗБН съдържа единствено императивно изискване
за спазване на определена форма при извършване на прихващане със вземания към
банка в несъстоятелност, но не предвижда правна възможност да се предявяват
особени искове, каквито възможности се предвиждат например в чл.59 ал.3 и 5 от
ЗБН. Чл.59, ал.2 от ЗБН също така не съдържа и конкретни правила за процесуална легитимация на страните по иск,
целящ да се релевира неспазването на императивното изискване за форма, за
разлика от правилата на чл.59, ал.3 и 5, чл.60 и чл.62 от ЗБН, които уреждат
конкретни искове, насочени към попълване масата на несъстоятелността и
предвиждат надлежна легитимация на страните.
Изложеното сравнение води до извода,
че предявеният иск попада извън приложното поле на ЗБН и спрямо него не се
прилагат особените правила на този закон, включително и привилегията на чл.62,
ал.2 от ЗБН да не се заплаща предварително държавна такса. Следователно, за този
иск на общо основание се дължи държавна такса, определена върху цената му,
съобразно правилата на ГПК. След като дължимата държавна такса нее внесена,
исковата молба следва да бъде върната.
При тези обстоятелства на основание
чл.129, ал.3 от ГПК съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 53471
от 21.01.2017г. на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност).
Разпореждането може да се обжалва с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението.
Съдия: