РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104853 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. К. Н., ЕГН
**********, срещу Прокуратура на Република България, адрес: ................, с искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато
обвинение срещу Н. и водено срещу него наказателно производство по ДП № 299 ЗМ-
60/2016 г. на РУ – Малко Търново, сумата от 11000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, претърпени вследствие на задържането на Н. от Прокуратурата за
срок до 72 часа, както и впоследствие задържането му под домашен арест като мярка за
неотклонение в хода на посоченото ДП за периода 15.04.2016 г. – 20.07.2016 г., сумата от
2000 лева обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в хода на
наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
влизане в сила на решението, с което е оправдан по повдигнатото обвинение – 28.07.2017 г.,
до окончателното плащане на сумата.
Твърди се, че в хода на образуваното на 11.04.2016 г. ДП № 299 ЗМ-
60/2016 г. на РУ – Малко Търново ищецът бил привлечен като обвиняем, бил задържан за
срок от 72 часа и било внесено искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража. С присъда от 07.03.2017 г. по НОХД № 5946/2016 г. на БРС, потвърдена с решение
от 28.07.2017 г. по ВНОХД № 414/2017 г. на БОС Н. бил признат за невиновен по
повдигнатите му 4 обвинения. Прокуратурата разпространила пресъобщение до медиите, че
Н. е сигурен извършител на тежкото престъпление, в различни статии в интернет било
1
отразено обвинението срещу него. В състояла се пресконференция на апелативния прокурор
на Бургас и ОД на МВР – Бургас, излъчена по БТВ, също били изнесени неверни твърдения
за Н.. В новините по БНТ също били отразени изявленията на апелативния прокурор. По
случая се изказали и главния прокурор на Република България, което било предадено по
всички медии, както и министъра на вътрешните работи. Навсякъде било отразено, че Н. и
групата му искали да ограбят афганистанците.
В хода на досъдебното производство с определение от 15.04.2016 г. на
РС – Малко Търново на ищеца била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“. С
определение от 14.07.2016 г. на БОС мярката за неотклонение била изменена на гаранция в
размер на 3000 лева. Впоследствие бил внесен в съда обвинителен акт срещу Н., отразен в
медиите в пълния му текст.
Воденото срещу Н. наказателно производство, дългият му престой под
домашен арест и огромният медиен отзвук на случая оказали изключително отрицателно
въздействие върху личния и професионалния живот на ищеца, както и върху неговото
физическо и психическо състояние.
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Посочил е, че не
е налице пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и дейността на
прокуратурата по посоченото дело. Отбелязано е, че Н. е с обременено съдебно минало –
бил е осъждан 4 пъти за извършени умишлени престъпления, а в същия период срещу ищеца
са водени още две наказателни производства, по които е бил признат за виновен. Поради
това е оспорено твърдението на ищеца, че същият се е ползвал с добро име сред обществото
и че то е било накърнено именно от повдигнатото му обвинение по ДП № ЗМ-60/2016 г. на
РУ – Малко Търново. Поради водените в същото време още две наказателни производства
срещу него по същото време, не може да се направи и разграничение конкретно кои
негативни преживявания са в резултат на процесното производство.
Изложени са доводи, че Прокуратурата не може да носи отговорност за
медийни публикации и внушения.
Оспорена е претенцията за лихви, като е посочено, че същата е погасена
по давност за периода 28.07.2017 г. - 28.07.2019 г.
Моли се съда да отхвърли исковете. Евентуално прави искане за
намаляване на размера на претендираното обезщетение, като са изложени подробни мотиви
за изключителното му завишаване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
В хода на разследването по досъдебното производство с постановление
от 13.04.2016 г. на разследващия орган П. Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
2
извършени три отделни престъпления по чл. 142а, ал. 1 НК, осъществени на 10.04.2016 г. в
местността „К.”, общ. М.Т., и изразяващи се в противозаконно лишаване от свобода на
тримата афганистански граждани. С протоколно определение от 15.04.2016 г., постановено
по ЧНД № 74/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Малко Търново, спрямо обвиняемия П.
Н. е била взета мярка за неотклонение домашен арест. С определение № 39/21.04.2016 г. по
ВЧНД № 373/2016 г. БОС е потвърдил горепосоченото определение за вземане на мярка за
неотклонение домашен арест спрямо Н.. В производство по реда на чл. 65 във вр. с чл. 62,
ал. 2 НПК с протоколно определение от 03.06.2016 г. по ЧНД № 122/2016 г., МТРС е
оставил без уважение искането на Н. за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение домашен арест в по-лека такава, като с определение № 52/10.06.2016 г. по
ВЧНД № 542/2016 г. по описа на БОС актът е потвърден. С определение № 48/14.07.2016 г.,
постановено по ЧНД № 154/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Малко Търново, е
оставено без уважение поредното искане на Н. за изменение на мярката му в по-лека. Това
определение е отменено от състав на БОС, като мярката му за неотклонение домашен арест е
изменена в мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 3 000 лева с
определението от 20.07.2016 г. на БОС.
Видно от приложеното НОХД № 5946/2016 г., образувано на 24.10.2016
г., на ищеца П. Н. е повдигнато обвинение за извършване на престъпления затова, че на
............. г. около ........... часа - ........... часа в местността „К.“ в землището на с. Е., общ. М.Т.,
в съучастие като извършител с неустановено в хода на разследването лице, противозаконно
лишил от свобода А.А.И., Д.Д.Д. и С.Т.С. – граждани на А. – престъпления по чл. 142а, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Повдигнато му е обвинение затова, че на ............. г. в ............. в
........................ без надлежно разрешително съгласно чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредба за условията
и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73 ал. 1 ЗКНВП държал високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗКНВП, което представлява
маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 23 НК.
Видно от приложените материали, ДП № 299 ЗМ - 60/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр.
Малко Търново е образувано на 11.04.2016г. (по реда на чл. 212, ал. 1 НПК – с
постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Малко Търново) срещу
неизвестен извършител за това, че на .................. г. в землището на с. Е., общ. М.Т.
противозаконно лишил от свобода С.Г.С., Д.Д.Д. и А.А.И. - престъпление по чл. 142а, ал. 1
НК. По така повдигнатите и поддържани в хода на делото обвинения лицето е оправдано с
влязла в сила на 28.07.2017 г. присъда, потвърдена с решение по ВНОХД № 414/2017 г. на
БОС. Посочено в мотивите на съда е, че Н. не е присъствал към момента на поставянето на
връзките (т.нар. ................) на И., Д. и С., а е дошъл при тях по-късно. Посочено е, че
изложеният в обвинителния акт механизъм, а именно, че Н. в съучастие с неизвестен
извършител противозаконно лишили от свобода тримата чужди граждани, не е доказан. По
делото не са събрани и каквито и да е доказателства, от които по несъмнен и категоричен
начин да бъде направен извод, че именно подсъдимият П. Н. е извършител на деянието по
3
чл. 354а, ал. 5 НК. Поради наличия на съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушение правото на защита на подсъдимия, някои от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства не са ценени от съда.
В хода на настоящото дело са събрани гласни доказателства. От
показанията на свидетеля Т.Н. се установява, че с ищеца са приятели от 15-20 години, като
са и конкуренти в бизнеса с ........................ Знае за делото срещу него с голям отзвук през
пролетта на 2016 г. По новините давали изявления на прокурора по делото, на главния
прокурор и началника на полицията в Б. и всички се изказвали, че той е престъпник, който
ходи на границата да бие бежанците и да ги ограбва, представяли го като сигурен
извършител. Говорели и за неговото минало и че е имал много криминални регистрации и че
е бил част от бургаски банда на Р., които вървели и ръгали хора по центъра с ножове.
Н. споделил на свидетеля, че след като е бил задържан и обвинен, че е
престъпник, колежките и приятелките на съпругата му Г. са започнали да я отбягват, защото
била женена за престъпник. Ищецът и съпругата му започнали да се карат много и малко
след това се разделили и се развели. След като задържали П., неговата фирма за ................
спряла да ходи на търговете, а като го пуснали под домашен арест, фирмата много рядко
присъствала на такива и не купувала голямо количество, както обикновено. След ареста му
представителите на контейнерните компании в Б. и други фирми за .......... отказали да
работят с фирмата на Н.. Вследствие от тези случки Н. не е виждал Н. 7-8 месеца и като го
видял, той бил значително състарен, имал бяла коса. Преди това се ползвал с името на
коректен платец и към работници, и към колеги и контрагенти. Споделил, че са участвали за
евро проект да строят база за ................. за 3 милиона евро, но след тези случаи банката му
отказала кредит.
Свидетелят Е.Н. – ................ на ищеца, е посочила, че домашният арест
по делото за ................, синът й изтърпявал у тях 4 месеца. Твърденията на повечето
прокурори, които се занимавали със случая, били, че П. и групата му искали да ограбят
бежанците и да търсят ценности от тях. Цялото му досие било представено по медиите. След
случилото се била организирана пресконференция от председателя на Апелативната
прокуратура и директора на ОД на МВР, като те представили случая със ................. и П. като
сигурен извършител на това тежко деяние и пак се върнали на неговото минало. По казуса
се включили и главният прокурор Ц., Б.Б., министъра на вътрешните работи. Непрекъснато,
всеки ден по телевизията и по медиите се говорело за този случай.
През 2016 г. синът й живеел с жена си и дъщеря си, като детето било на
2 години. След този случай отношенията с жена му много се развалили, карали се и тя го
изгонила. Не се събрали повече. Преди това живеели много щастливо, добре, всичко било
както трябва. П. работел и се грижел за семейството си, учел, извършвал благотворителни
дейности, участвал в мероприятия, защитавал деца, отнети от социалните, поради бедност,
работел безвъзмездно с негови колеги. След този случай всичко това всичко рухнало и
животът му се обърнал на 360 градуса. Той преживял случилото се много тежко, тъй като
имало масирано нападение от всички страни. Имало нападка срещу него, цялото семейство
4
преживели случилото се много тежко. П. изпаднал в тежък психически и емоционален срив.
Не можел да яде, не можел да спи. Бил отчаян поради това, че се разтурва семейството му,
няма средства, не работи. Бил в невидение дали ще го осъдят, или не несправедливо, защото
той нямал никаква вина за това. Отслабнал с 10 кг. Бил много наранен и засрамен. След този
случай всички дейности и взаимоотношения на Н. се развили отрицателно, хората се
отдръпнали и променили мнението си за него. Приходът от фирмата за дърва спаднал до
минимум.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са
логични и последователни, отразяват пряко възприети от тях факти и обстоятелства.
Представени са извадки от сайтове, в които са публикувани статии по
повод повдигнатото обвинение.
Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона,
настоящият съдебен състав намира иска за частично основателен.
Съдът намира, че е предявен един иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
въпреки че ищецът е разграничил претърпените от него неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение и водено срещу него наказателно производство и вследствие на
задържането му за срок до 72 часа, както и поради задържането му под домашен арест като
мярка за неотклонение в хода на досъдебното производство, като е поискал присъждане на
по 11000 лева за двете. Съдът намира, че предявеният иск е един, като общо претендираната
от ищеца сума е 22000 лева глобално – за всички понесени от ищеца неимуществени вреди
във връзка с незаконното обвинение за престъпленията по чл. 142а и чл. 354а НК. Това е
така, защото понесените неимуществени вреди от Н. вследствие на наложената му мярка за
неотклонение и на незаконно поддържаното обвинение не могат да бъдат разграничени –
касае се до едни и същи болки и страдания, причинени от самата висящност на
наказателното производство, които следва да бъдат обезщетени само еднократно, в противен
случай би се стигнало до неоснователно обогатяване. В този смисъл е и константната
съдебна практика.
Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на
правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на
гражданин вреди от прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано. Отговорността има обективен характер и се ангажира във
всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които лицето, срещу
което е било повдигнато обвинение, е било оправдано от съда, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не
изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за
повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.
В случая по делото безспорно е доказано, че е осъществен този
фактически състав – налице е обвинение в извършването на престъпление, по което
обвинение лицето е било оправдано. В случая, доколкото държавата носи отговорност чрез
съответните си органи, репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено
5
от органите, от чиито действия са произтекли вредите – в конкретния случай органите на
прокуратурата, предявили и поддържали обвинението в извършването на престъпление, във
връзка с което обвинение ищецът Н. впоследствие е бил оправдан от районния съд, като
присъдата е потвърдена от горната инстанция.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Съгласно трайно установената практика на ВКС размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.
52 ЗЗД, като същият се извежда от преценката на конкретните обективни обстоятелства,
настъпили от обвинението – характер, степен, последици от настъпилите вреди,
продължителност и интензитет, възраст на увредения и данни за личността му, обществено
и социално положение и начин на живот, срок на наказателното преследване, както и
характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и
последиците от това.
В случая при определяне размера на обезщетението съдът взе на първо
място предвид тежестта на повдигнатото обвинение – същото е за 4 престъпления, три от
които по чл. 142а, ал. 1 НК и другото по чл. 354а, ал. 5 НК. За престъпление по чл. 142а НК
законът предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода, а по чл. 354а, ал. 5 – глоба
до хиляда лева. Повдигнатото обвинение за първите 3 престъпления по чл. 142а НК е за
тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 НК, тъй като за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години. Ищецът е
оправдан по всички обвинения с присъда на Районния съд, потвърдена с решение на състав
на Окръжния съд. Следва да се вземе предвид и тежестта на взетата мярка за неотклонение –
на 15.04.2016 г. в хода на досъдебното производство е взета мярка домашен арест, която е
изменена след 3 месеца – на 20.07.2016 г., като на ищеца е наложена мярка за неотклонение
гаранция в размер на 3000 лева. Мярката за неотклонение домашен арест е втората по
тежест мярка, която ограничава лицето да се придвижва свободно, да води социален живот,
да упражнява в пълен обем задълженията си по ръководене на дружеството за търговия с
дърва, което довело до намаляване на доходите му.
Следва да се отчете поведението на останалите субекти в процеса – от
събраните по делото гласни и писмени доказателства – извлечения от поредица
информационни източници, както и налични в интернет пространството новинарски емисии
от различни медии се установява, че представители на Прокуратурата са давали изявления
по случая, в които са описвали Н. като извършител на престъпленията, акцентирайки върху
криминалното му минало. Дадена е нарочна пресконференция, в която са участвали
председателя на Апелативната прокуратура и директора на ОД на МВР. Медийните
публикации в интернет за вида и характера на повдигнатото срещу Н. обвинение са станали
достояние на широк кръг лица. От изключително значение за обема на неимуществени
вреди се явява широкият обществен отзвук на обвинението в пресата и другите средства за
информация, създаващо негативен облик сред обществеността за ищеца, затова и следва да
6
се отчете като допълнително утежняващо обстоятелство при определяне на паричния
еквивалент на обезщетението при положение че се явява пряка последица от действията на
органите на прокуратурата във връзка с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение (в
този смисъл е напр. Решение № 267/30.11.2016 г. по гр. д. № 1365/2016 г. на IV гр. о. на
ВКС). По безспорен и категоричен начин бе установено, че несправедливата наказателна
репресия срещу ищеца е довела до накърняване на доброто му име в обществото и до
уронване на престижа му, още повече, че представители на Прокуратурата и разследването
са правили множество изказвания във връзка със случилото се, предаващи Н. като негативна
личност, представяли са информация по делото. В същото време разследващите органи са
извършили множество процесуални нарушения при събиране на относими доказателства,
демонстрирайки пренебрежително отношение към обвиняемия и неосигуряване на
защитник, както и недопускането му до участие в процесуално-следствени действия.
От друга страна към момента на повдигане на обвинението Н. е бил на
възраст 30 години, в активен трудоспособен период, в период, в който е бил студент
специалност ................ Предприетото срещу него наказателно преследване е добило
публичност и е създало предпоставки за унизяването му пред семейство, близки приятели и
колеги и обществото като цяло. Било е унизено човешкото му достойнство и е бил
злепоставен сред хората. Видно от събраните гласни доказателства по това време Н. е водел
дейността на семейната фирма за .............., от която са се издържали цялото семейство, като
случилото се е оказало негативно влияние върху авторитета на ищеца пред контрагентите
му - представителите на контейнерните компании в България и други фирми за ...........
отказали да работят с фирмата, не успял да участва в европроект за строеж на база за
............... Приходът от дейността на фирмата спаднал до минимум, видно от показанията на
свидетеля Н..
Предприетото срещу Н. наказателно преследване се е отразило и върху
семейния живот на ищеца – съпругата му загубила доверие в него, започнали конфликти
между двамата, не успявал да издържа семейството си, скоро след това се разделили.
Широкият медиен отзвук на случилото се отдръпнал много от познатите и приятелите му от
него, тъй като изградил друга представа за него. Обвинението се отразило негативно и върху
извършваните от Н. благотворителни дейности за защита на деца, отнети от социалните.
Последвалото отдръпване от професионални и социални изяви е съвсем естествена човешка
реакция в резултат на преживените притеснения и неудобство от широкия отзвук на
обвинението.
Според показанията на свидетелите случилото се се е отразило на
здравословното му състояние – отслабнал видимо, изпаднал в психически и емоционален
срив, не можел да спи, защото семейството му се разпадало и не можел да помага
финансово.
Обстоятелствата, които мотивират съда да не уважи в цялост иска на
ищеца и да определи по-ниско обезщетение, са, че наказателното производство срещу
ищеца е продължило от привличането му като обвиняем на 13.04.2016 г. до потвърждаване
7
на оправдателната му присъда от Бургаския окръжен съд с решение от 28.07.2017 г., т. е.
година и три месеца, което е изключително разумния срок, в който е продължило
наказателното производство. Наложената мярка за неотклонение не е действала през целия
период на наказателното производство, като е била с продължителност малко над 3 месеца,
след което е изменена в по-лека такава – гаранция. Липсват данни за тежки и необратими
здравословни проблеми за ищеца.
Съдебната практика определя като релевантни за размера на
обезщетението и обстоятелството относно личността на увредения и данните за предишни
осъждания, които се установяват от приобщената по делото справка за съдимост.
За база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служи и стандарта на живот в страната и средностатическите
показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
Ето защо и като взе предвид всички изложени по-горе критерии, съдът
намира за справедливо да индивидуализира дължимото на ищеца обезщетение в размер на
сумата от 16000 лева. Този размер е от естество да обезщети в най-адекватна степен
реалните вреди, претърпени от ищеца в резултат на наказателното преследване. В останалия
размер до 22000 лева искът се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна се явява претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от
обвиняемия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 2 и чл. 4 ЗОДОВ,
вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения в този
закон ред по силата на чл. 8 от същия. В кориците на НОХД № 5946/2016 г. на БРС и
приложеното към него досъдебно производство обаче не са представени доказателства за
реално сторени разноски – представен е договор за правна защита и съдействие, но в него не
е посочена сума, която е заплатена от Н. на упълномощения адвокат. Поради това искът
следва да се отхвърли, доколкото не е доказано да са извършени разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Обезщетението се дължи ведно с лихвата за забава, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда на 28.07.2017 г. до окончателното изплащане
съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК) . Неоснователно е възражението на ответника за това, че лихвите за забава са
погасени по давност за периода 28.07.2017 г. - 28.07.2019 г. (чл. 111, б. в ЗЗД). Възражението
е неоснователно, тъй като при деликт лихвите са компесаторни, а не мораторни, като
компесаторните лихви нямат краен момент, за разлика от мораторните лихви, и се
присъждат до окончателното изплащане, което се определя в изпълнителното производство.
Именно затова компесаторните лихви не се погасяват по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него
разноски в настоящото производство. Съдът намира за неоснователно възражението на
8
ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е в рамките на минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца се дължат разноски в размер на 1340 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище в
....................., да заплати на П. К. Н., ЕГН ********** сумата 16000 лева (шестнадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
на незаконно повдигнато обвинение срещу Н. и водено срещу него наказателно
производство по ДП № 299 ЗМ-60/2016 г. на РУ – Малко Търново, задържането му за срок
до 72 часа, както и впоследствие задържането му под домашен арест като мярка за
неотклонение в хода на посоченото ДП за периода 15.04.2016 г. – 20.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на решението, с което е
оправдан по повдигнатото обвинение – 28.07.2017 г., до окончателното плащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер до
пълния предявен размер от 22000 лева и иска за обезщетение за имуществени вреди в размер
на 2000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище в
....................., да заплати на П. К. Н., ЕГН ********** сума в размер на 1340 лева (хиляда
триста и четиридесет лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9