№ 466
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Галя В. Белева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500474 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалните представители на Г. В. Т. и Т. Й. Т. –
двамата от гр.*** ,и Д.Ф. от същия град –ищци по гр.д. № 1987/2021 год. по
описа на Бургаския районен съд против решение № 258/11.02.2022 год.
постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивниците
против „Макроадванс“АД ,със седалище гр.София за установяване ,че
ищците не дължат на ответника сумата от общо 18 930,48 лв. ,от които 10
096,31 лв. – главница ,равняваща се на 5 162,16 евро ,лихви от 5 571,95 лв.
,неолихваеми суми -2 802,22 лв. ,равняващи се на 1 432,75 евро ,разноски от
360 лв. и 100 лв. – юк.възнаграждение ,присъдени с изпълнителен лист от
05.11.2013 г. по ч.гр.д. № 9623/2013 г. на БРС ,които суми са предмет на
изп.д. № 20197040400239 на ЧСИ Иванка Миндова ,рег. № 704 ,с район на
действие – БОС,като с решението в полза на ответника са присъдени и
разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въззивниците изразяват недоволство от решението ти , като считат
същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че ответникът не е провел пълно и главно
1
доказване на качеството си на кредитор на ищците – а именно ,че с договора
за цесия от 05.11.2013 г. е прехвърлено именно вземането на банката по 1
договор № 94 /23.03.2009 г. ,предмет на изп. лист от 05.11.2013 г.,издаден по
ч.гр.д. № 9623/2013 г. .В приложение 1 към договора за цесия не се съдържа
индивидуализация на вземането в достатъчна степен ,посочена е единствено
Г.Т. и липсват останалите длъжници.Самият договор не е представен нито по
делото ,нито в изпълнителното производство.Затова се счита ,че от наличните
данни може да се направи извод ,че предмет на договора за цесия са
вземанията по договор ,сключен с Г.Т. ,но не и вземанията ,предмет на
цитираното изпълнително дело на ЧСИ Миндова.Липсват и доказателства за
каквито и да е отношения между Г.Т. и ответниците Т.Т. и Д.Ф..
Освен това липсва уведомяване на ищците за сключения договор за цесия
,липсва изобщо изпратено съобщение до Т.Т. ,а по отношение на другите
двама длъжници били представени неистински разписки в опит да се докаже
съобщението за цесията.И макар цесионерът да е бил упълномощен да
съобщи на длъжниците за прехвърлянето на вземанията ,те са уведомени едва
с определение № 1429/25.06.2021 г. ,когато им е връчен отговора на исковата
молба с приложенията ,в които се съдържа договора за цесия.Следователно
ответникът не е доказал качеството си на кредитор ,тъй като не е доказал ,че
по силата на правоприемство в хода на изпълнителното производство е
станал титуляр на вземанията.Затова се счита ,че районният съд неправилно е
приел ,че давността била прекъсвана многократно с искания за извършване на
действия от името на нелегитимен кредитор .Исканията от страна на
ответното дружество са непротивопоставими на ищците .За същите давността
е започнала да тече от 26.06.2015 г. ,като е продължила да тече и по време на
изпълнителния процес при пасивност на кредитора –в случая Уникредит
Булбанк АД.
При условията на евентуалност / ако не се приеме тезата за
нелигитимност на кредитора/се счита ,че до датата на подаване на исковата
молба – 19.03.2021 г.петгодишният давностен срок е изтекъл по отношение на
длъжниците Т.Т. и Д.Ф..Районният съд е приел,че последното надлежно
извършено изп.действие спрямо Т.Т. е с дата 02.06.2015г.-запорно съобщение
до работодателя му , а за длъжника Ф.-последното валидно действие е
извършено на 25.02.2014 г.
2
Молбата на „Макроадванс“АД за образуване на изп.дело от 22.02.2019 г.
2 не прекъсва давността ,а в нея не е поисскано извършване на конкретно
изп.действие ,а единствено справка от БНБ,което действие не прекъсва
давността.Неправилно е прието ,че в тази молба са посочени изпълнителни
способи ,които да водят до прекъсване на давността .Липсват последващи
валидно извършени действия по отношение на двамата длъжници ,които да
доведат до прекъсване на давността ,която към датата на подаване на исковата
молба е изтекла и за двамата – за Т.Т. – на 03.06.2020 г. , а за Ф.[1]на
26.02.2019 г
По отношение на Г.Т. възприетата от районния съд дата на последното
валидно изпълнително действие е невярна и за нея давността тече от
26.02.2015 г.,тъй като ирелевантни в случая са подавани молби за
изпълнителни способи ,до прилагането на които не се е стигнало –било
поради липса на установени трудови доходи ,било поради липса на
установени недвижими имоти /за да се наложи въбрана върху тях/,двежими
вещи или банкови сметки .Едва на 11.02.2021 г. е насрочен опис на движиме
вещи на Г.Т./който не е извършен/,но бланкетното посочване на подобен опис
не е годно изпълнително действие и не поражда като последица прекъсване на
давността.Затова до подаване на исковата молба е изтекла давността и по
отношение на Г.Т.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се
уважи иска на въззивниците ,като им се присъдят и направените пред двете
инстанции разноски.Не се сочат нови доказателства .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ответник
,чрез адвокатския си представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Подчертава се ,че във въззивната жалба за пръв път се прави
възражение за липса на правна легитимация на ответника като взискател
,респ.кредитор по договора за банков кредит от 23.03.2009г.,поради което се
счита ,че възражението е преклудирано на оснчл.266 ал. 2 ГПК.Независимо от
това ,в несъгласие с въззивниците ,се сочи ,че в приложение 1 към договора за
цесия са посочени всички прехвърлени с договора вземания ,като е посочен
3
служебният номер ,под който договорите за кредит ,сключени с банката 3
,фигурират в нейната служебна система.Посочен е размерът на задължението
по пера към датата на цесията.Действително в него са посочени само имената
на кредитополучателите,но вземанията се прехвърлят в цялост –както по
отношение на размера,така и по отношение на всички лиця,които са се
задължили по договора за кредит..В договора за цесия е посочено ,че
вземанията се прехвърлят с всички привилегии и обезпечения,в това число
вземането е прехвърлено и спрямо съдлъжника Т.Т. и поръчителя Д.Ф..
Поддържа се изводът на съда ,че макар изпратените от ответника
уведомления за извършената цесия да не са достигнали до длъжниците ,те се
считат за уведомени с връчване на отговора на исковата молба ,към който са
приложени и уведомленията ,при което същите следва да се считат за
надлежно уведомени. Оспорват се и твърденията за настъпване на
погасителна давност по отношение на длъжниците в изпълнителното
производство .Поддържа се ,че както първоначалният ,така и последващият
взискател били предприемали множество изпълнителни действия срещу
всеки от длъжниците ,водещи до прекъсване на давността .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното Предявен е иск с правно основание чл. 439 вр.чл. 124 ал. 1 ГПК
,като ищцовата страна се позовава на изтекла в нейна полза погасителна
давност за вземанията на ответника.
Не е било спорно по делото ,че със заповед от 01.11.2013 г. за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 9623/2013 г.
на БРС,длъжниците Г.Т. ,Т.Т. и Д.Ф. /ищци в настоящия процес/са осъдени
солидарно за заплатят на „УниКредитБулбанк“АД съответно :сумата 6 935,14
евро –главница по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 94 от 23.03.2009 г. и анекс № 1 от 05.04.2011 г. ;1 494,64 евро –лихви
за периода 30.09.2012г-30.10.2013 г. ,ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението -31.10.2013 г. до окончателното
изплащане на вземането ,както и 677,58 лв. – разноски .Издаден е и
изпълнителен лист от 05.11.2013 г. и е образувано изпълнително дело №
4
1137/2013 г. при ЧСИ И.Миндова ,с район на действие-БОС,срещу тримата
длъжници.На 22.06.2015 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания
между „УниКредит Булбанк „АД и „Макроадванс“АД,по силата на който
банката е прехварлила вземането си на това дружество по сключения
договор за банков кредит с тримата ищци.
Въззивниците оспорват ,че процесният договор за цесия от 22.06.2015 г.
има за предмет именно вземането на банката по договор № 94/23.03.2009
г.,предмет на изпълнителния лист от 05.11.2013 г. ,издаден по ч.гр.д. №
9623/2013 г. на БРС ,т.е. че ответникът не е доказал качеството си на
кредитор по отношение на вземанията ,обект на принуда срещу длъжниците
,поради което следвало да се отрече ,че той има вземане срещу ищците
,произтичащо от соченото основание /договор за банков кредит/.
Тук следва да се посочи ,че такова възражение за липса на правна
легитимация на ответното дружество действително се прави за първи път
във въззивната жалба и доколкото не са направени нит в исковата молба
,нито след отговора на исковата молба и представянето на договора за
цесия,то следва да се приеме ,че същите са преклудирани /не попадат и в
обхвата на чл. 266 ал. 2 ГПК/.Едва в становището си от 27.09.2021 г.
ищците намекват ,че не били представени доказателства „че представения
договор за цесия касае процесното вземане „ ,но това е направено в
контекста на възражението за несъобщаване на цесията на длъжниците и не е
изразено ясно като възражение против легитимацията на ответника като
кредитор на ищците .
Не зависимо от това следва да се посочи ,че представеното по делото
като доказателство приложение 1 към договора за цесия от 22.06.2015 г.
между „УниКредитБулбанк“АД и „Макроадванс“АД съдържа в достатъчна
степен индивидуализация на вземането ,за да се приеме ,че негов предмет е и
взимането спрамо тримата длъжници –ищците по договора за банков кредит
от 23.03.2009 г.и анекса към него от 05.04.2011 г.В приложението
действително са посочени само имената на кредитополучателите по
сключените с банката договори ,но вземанията са прехвърлени в цялост-
както по отношение на размерите ,така и по отношение на всички лица ,които
са се задължили по договора .В приложението е посочен размерът на
вземането по пера към датата на цесията ,като се сочи служебния номер ,под
5
който договорите за кредит фигурират в служебната система на банката .В
договора се сочи ,че вземанията се прехвърлят вземанията с всички
привилегии и обезпечения ,което означава ,че в това число е прехвърлено и
вземането спрямо слидарния длъжник-Т.Т. и поръчителя-Д.Ф.,независимо
,че в приложението фигурира само името на главния длъжник-
кредитополучател .Същото е неоспорено и прието като доказателство от
първоинстанционния съд ,като съдържа информация относно
индивидуализацията на вземането срещу длъжниците /а и няма данни този
длъжник да е имал сключени и други договори за кредит с тази банка
,прехвърлени на ответника/.Всъщност договорът за цесия не поражда
действие тогава ,когато не съществува цедирано вземане ,а не когато
цедентът и цесионерът са му дали погрешна правна квалификация ,или
когато е вписан служебния номер на договора .В случая е безспорно ,че
цедираното вземане съществува и че ищцата е сключила договор за банков
кредит с УниКредит Булбанк,а от съдържанието на приложение 1 към
цесионния договор става ясно ,че вземанията по този договор са предмет на
прехвърляне от банката на ответното дружество с договора за цесия от 2015
г.
Относно възраженията на въззивниците за липсата на уведомяване на
ищците за сключения договор за цесия настоящият съдебен състав излязо
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на осн.чл. 272 от ГПК
,които споделя напълно. Уведомяването по чл.99 ал.4 от ЗЗД има това значение, че
стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Практиката в този смисъл е установена и е съобразена
от районния съд.Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г.,
II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за
да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до
него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за
прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
6
длъжника за прехвърлянето на вземането.Действително няма спор, че по
силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД,
предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV
г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично
пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера и най-
късно с получаването на препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него ищците следва да се считат за надлежно уведомени
за извършената цесия ,съобразно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД .
Предназначението на изпълнителният процес, като форма за принудително
осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод липсата на
доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез принуда,
упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред. Макар и да се
различава от доброволното изпълнение по фактически състав, принудителното
изпълнение има цели и поражда същият материалноправен ефект- той
удовлетворява правото и погасява задължението. С оглед тази характеристика се
обосновава и основната разлика с исковия процес, който цели защита при правен
спор, чрез разрешаването му. Тези разлики, обуславят и различия при прилагане
на материалноправните изисквания на закона като форма на различна защита. И
ако в исковия процес, правата следва да бъдат установявани с предвидените в
закона доказателствени средства, то в изпълнителния процес този спор вече е
приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което и
правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни- към
момента на неговото започване е налице изпълнително основание, обективиращо
изпълняемото право..В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във
връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл.429,ал.1 ГПК, като
изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула
на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните
7
предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът
следва да погаси принудително. След като съдебният изпълнител като орган е натоварен с
реализиране на признатото право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и
длъжника не може да реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети
действия от съдебния изпълнител по изпълнението му. Или основателността на иска по
чл.439,ал.1 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по
осъществяване на принудителното изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти,
рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.
С оглед изложеното следва да се посочи – че без значение за основателността
на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов
кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по
смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира
върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това
подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга.
В тази връзка единственият спорен въпрос от значение за делото е дали
давностният срок относно процесното вземе е изтекъл ,като правилно в случая
първоинстанционният съд е изходил от разрешенията ,дадени в ППлВС № 3/1980
г. и ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. ОСГК,т.10 на ВКС.Съобразно
ППВС № 3/1980 г. погасителната давност не тече,докато трае изпълнителния
процес относно принудителното осъществяване на вземането ,а т.10 от ТРС №
2/26.06.2015 г. на ВКС поражда действие от датата на обявяване на
тълкувателното решение -26.06.2015 г.по отношение на висящите към този
момент изпълнително производства –каквото е било и изп.д. № 1137/2013
г.Следователно от образуването му на 25.11.2013 г.до 26.06.2015 г. давност не е
текла ,същата е започнала от датата на тълкувателното решение,като на
19.11.2015 г. е постъпила молба от взискателя „Макроадванс“АД да бъде
конституиран като взискател по делото ,което също прекъсва давността .
Както е посочил и районният съд ,в изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
8
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител,
синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е
свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането
на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора;
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.В цитираното тълкувателно решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
9
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Именно с оглед на това след 19.11.2015 г. ,когато е била прекъсната
давността с искането на ответника да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело,в случая давността е прекъсната и на 25.04.2017 г. –
когато е направено искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Ф. и възбрана върху недвижими имоти на
длъжника Т. ;на 10.10.2017 г. –когато е изпратено съобщение до АВ за
вписване на възбрана върху недвижимо имущество на длъжника Т. ;на
29.11.2017 г. – когато е направено искане за запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Ф.;на 22.02.2019 г. –когато е поискано налагане
на запор върху банковите сметки на тримата длъжници ;на 17.04.2019г.-
когато длъжникът Т. е уведомена за наложените запори върху банкови сметки
;на 10.04.2019 г. –когато длъжникът Ф. е уведомен за запор върху трудовото
му възнаграждение ;на 23.08.2019 г. – когато е направено ново искане за
запор върху трудовото възнаграждение на Францъвоз ;на 01.10.2020 г. –
когато е направено искане за извършване на опис и оценка на движими вещи
в дома на Т.,налагане запор върху тр.възнаграждение на Т. и искане за
възбрана върху налично имущество на Ф.;на 26.01.2021 г. е получено
съобщение за насрочен опис и оценка на движими вещи на Т. .
Всички тези действия са прекъсвали давността във времето спрямо
тримата длъжници и към момента на подаване на исковата молба тя не е
изтекла.Още веднъж следва да се подчертае ,че без значение е дали по
реализирането на тези способи са предприети действия от ЧСИ и са довели
до резултат .достатъчно е искането на взискателя за извършване на
определени принудителни действия ,макар и по делото да има достатъчно
доказателства за извършването на такива от ЧСИ и то в рамките на
давностния срок .
Затова и изводите за неоснователност на исковата претенция са правилни
и обосновани,настоящият съдебен състав ги споделя изцяло и счита ,че
решението следва да бъде потвърдено .
При този резултат на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия
ответник следва да бъдат присъдени направените разноски по делото –а
10
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/11.02.2022 г. постановено по гр.д. №
20212120101987 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г.
ОСЪЖДА Г.В. Т. ,ЕГН **********,Т. Й. Т. ,ЕГН ********** и Д.И.Ф. ,ЕГН
********** да заплатят на „МАКРОАДВАНС „АД,ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление-гр.София,район Средец ,ул. „Г.С.Раковски „
№ 147,ет. 5 ,ап. 14 ,представлявано от Виктор Георгиев Сергиев сумата 300
/триста /лева-юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11