Р
Е Ш Е
Н И Е
№382
22.05.2023г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - И. административно дело № 920 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото
е образувано по жалба на Ф.С.С., с постоянен адрес:***, подадена чрез
пълномощник- адв.М.Ф., срещу Ревизионен
акт №Р-16002620006853-091-001 от 21.05.2021г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, в която е потвърден и изменен с
Решение № 423/03.08.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, за определено общо задължение в
размер на 48 100.71 лв. – главници и
лихви.
В жалбата се
твърди, че ревизионният акт в обжалваната част е незаконосъобразен, необоснован и немотивиран.
Твърди се, че формираните от ревизиращите органи изводи не се основават на
събрани доказателства, а единствено на предположения, което от своя страна
съставлявало съществено процесуално нарушение на
административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес за
служебно начало, обективност при извършване на ревизията и пълнота и
всестранност на доказателствата.
Като
неправилни се сочат изводите на ревизиращия екип, че за ревизирания период
жалбоподателя е осъществявал като основна икономическа дейност и по занятие,
международен превоз на лица. От представената от ОД на МВР Хасково информация
за задграничните пътувания на жалбоподателя, ревизиращия орган възприел
извършени от Ф.С.С. общо 144 курса между България и Г. през ГКПП Видин Дунав мост и ГКПП Калотина, от които се
сочило за установено само по отношение на 5 лица, в хода на извършената им
насрещна проверка, да са заплатили за превоза, сумата от 100, 120 и 160 евро.
Последното определяло като необоснован извода на административния орган, че
средно жалбоподателя е получил по 100 евро от всяко пътуващо в автомобила му
лице и на тази база е определил като недеклариран приход получилата се сума, и
е формирал основата за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за всяка от
ревизираните години.
Сочи се, че дори и при извършването на
ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, следва ревизиращия орган да се съобрази
със събраните в хода на ревизията доказателства, като формирането на основата
за облагане не следвало да се основава на предположения, а на факти, за които
има събрани доказателства. Оспорват се изводите на ревизиращите органи изложени
на стр. от 26 до 31 на РД, че всички посочени в табличен вид лица, с които е
регистрирано в масивите на ОД на МВР Хасково, че жалбоподателя е преминавал
съответните ГКПП в двете посоки, както следва: за 2016г. – 212 души, за 2017г.
– 403 души, за 2018г. 257 души и през 2019г. - 191 души, са заплащА. средно по
100 евро във всяка посока. В тази връзка се акцентира, че само пет от
запитаните по време на ревизионното производство лица са посочили, че са
заплатили за извършената услуга. Сочи се, че останА.те лица, на които било
връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения или не са дА.
отговор или категорично са отрекли да са заплащА. каквато и да било сума.
Предвид така установените факти не се доказвало по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателя е осъществявал стопанска дейност – международен
транспорт на пътници срещу възнаграждение.
По
посочените съображения се иска отмяна на РА в частта на допълнително
установените задължения за данък и ЗОВ, потвърден и изменен с решението на
директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, както и присъждане на направените по
делото разноски, съгласно приложен списък.
Възражения
относно незаконосъобразността на оспорения акт се доразвиват и с писмена
защита, представена от процесуалния представител на жалбоподателя. Оспорва се нА.чието
на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 122 от ДОПК за определяне
данъчната основа за облагане именно по този ред. Сочи се, че дори и в този
случай, така определената основа за облагане следва да се доближава до
действителната и следва да бъде определена при съблюдаване на посочените в т.
от 1 до 16 на ал.2 на чл. 122 от ДОПК, обстоятелства. В конкретната хипотеза
органа не се бил съобразил с всички събрани доказателства и не обсъдил всички
относими обстоятелства.
На следващо място се сочи, че за провеждане на производство по реда на
чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, следва да е нА.це някое от предвидените в чл. 123,
ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК обстоятелства, а именно: т.1 – стойността на
имуществото на лицето явно съществено да превишава размера на декларираните
приходи и т. 2 – направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по
§1, т.3, б. „а“ от допълнителните
разпоредби, явно и съществено да превишават размера на декларираните получени
средства.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът
по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив, чрез процесуалния си представител навежда доводи за неоснователност на
жалбата. Твърденията на жалбоподателя за случайни задгранични пътувания в над
1000 случая в рамките на ревизирания период, счита за голословни и неотговарящи
на действителната фактическа обстановка. Доказателства за това, че той пътувал
със стотици лица, с които просто си поделяли разходите за гориво, не били нА.це.
Обосновава се довод за нелогични пътувания с микробус, като в тази насока се
изтъква, че въздушният транспорт бил в пъти по-евтин. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съображенията
за неоснователност на жалбата се допълват в съдебно заседание и чрез писмена
защита, чрез процесуален представител.
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Производството
по издаване на Ревизионен акт (РА) №
Р-16002620006853-091-001/21.05.2021г. от 21.05.2021г., е започнало въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№Р-16002620006853-020-001/12.11.2020г. (л.337 – мека папка от Приложение към АД
920/2021г.), изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002620006853-020-002/15.02.2021г. (л.312 от Приложение към
АД 920/2021г.), връчени на Ф. СА.м С., съответно на 13.11.2020г. и
15.02.2021г., видно от приложените по делото удостоверения за извършено
връчване по електронен път (л.340, л.315 от Приложение към АД 920/2021г.). Със
заповедите е определен обхвата на
ревизията, а именно: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се,
всички за периода от 01.01.2016г. до
31.12.2019г. За ръководител на ревизията е определен С. Д. Й.– главен
инспектор по приходите, в екип с Д. Г. К.– главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е бил
удължен с последно издадената ЗИЗВР до
15.03.2021г.
С
Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
(ИПДПОЗЛ) №Р-16002620006853-040-001/26.11.2020г. (л.316 от Приложение към АД
920/2021г.), връчено на 01.12.2020г. от Ф. Саид С. е изискано представяне на
конкретни документи, и даване на писмени обяснения.
С
Уведомление №Р-16002620006853-113-001/03.02.2021г. (л.327 от Приложение към АД
920/2021г.), жалбоподателят на основание чл.
124, ал.1 от ДОПК е уведомен, че в хода на извършената ревизия, възложена
със Заповед № Р-16002620006853-020-001/12.11.2020г. са установени
обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно „нА.це са данни за укрити приходи и доходи“, поради
което основата за облагане на посочените в ЗВР и ЗИЗВР видове задължения ще
бъде определена по реда на чл.122 – чл.124 от ДОПК. Уведомлението е било
връчено на адресата на 04.02.2021г.
С
Протокол № Р-16002620006853-П73-001/26.02.2021г.
(л.280 от Приложение към АД 920/2021г.) са присъединени доказателства към
досието на жалбоподателя, събрани в хода на извършена проверка, приключила с
издаването на Протокол № П-16002620074740-073-001/15.10.2020г.
Сред
присъединените доказателства са и писмени отговори (справки) от ОДМВР – Хасково
вх.№К48-637/01.06.2020г. (л.299 от Приложение към АД 920/2021г.) и
вх.№КВхр-3019/19.07.2019г. (л.282 от Приложение към АД 920/2021г.) с данни за
задгранични пътувания, съответно в периода от 01.01.2016г. до 27.05.2020г. и в
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2018г. От същите се установява, че са били
осъществени множество (стотици) преминавания в двете посоки през ГКПП „Видин
Дунав мост“ и ГКПП „Калотина“, с МПС рег.№№ ********, ********, ********, ********,
********, ********, с водач Ф.С.С. и пътуващи с него лица в различен брой – от
1 до 9.
В
Протокол № П-16002620074740-073-001/15.10.2020г.
(л. 121 - 131, том 1) са описани извършените действия и събраните доказателства
в хода на проверка на Ф.С.С., извършена в периода 07.05.2020г. до 15.10.2020г. Описани са и извършени насрещни проверки на
други физически лица относно техни пътувания в други страни с МПС с водач Ф.С..
По
делото като част от преписката са представени протоколи от насрещни проверки и
др. документи, съставени по повод проверки на лица, пътувА. с жалбоподателя
/л.122, 132, 133, 135, 142, 143, 165, 177, 182, 196, 203, 211 от Приложение към
АД 920/2021г. и л.71, 73, 75, 77, 79,
81, 83, 85, 87, 89, 91, 137, 182, 267, 286, 288, 309, 310 от Том I/
От
дадените, във връзка с извършваната по случая проверка, обяснения от трети лица,
в общо пет от случаите съответните лица са посочили, че са заплатили
пътуванията си от България до Г., осъществени с МПС с Ф.С.С.. Данните са видни
от материА.те на л. 203 (202) – от Приложение към АД 920/2021г., и л.75 (182),
79, 83, (274, 309), 288 (290) – том 1 от делото.
В
Писмени обяснения, заведени в НАП под Вх.Р№2723/17.06.2020г. (л.62, том 1),
жалбоподателят заявява, че през времето на пребиваване в Г. през 2013г. и
2014г. спестил общо 11500 евро. Там създал лични отношения с лицето Д.С.,
поради което направил организация да пътува по-често до тази страна с
автомобил. За да не пътува сам решил да кани и други лица, които имА. път
натам, като си разделяли разходите за гориво. Пътувал с пътнически микробус, за
да не е сам. Така с него често пътувА. роднини и приятели, както и случайни
спътници, за да имало пълен капацитет на седалките в микробуса. От началото на
2016г. до края на 2019г. пътувал почти всяка седмица, най-често по дестинацията
България през Австрия до начални градове на Г.. Посочил, че по направени от
него изчисления за 2016г. за пътувА.те
с него около 350 лица (с по 25 лв.
средно получена сума от човек) било необходимо да декларира сума в размер на 8 750 лв. За пътувА.те с него през 2017г. около 220 лица (при същата получена от всяко лице сума) било необходимо
да декларира сума в размер на 5 500,
през 2018г. за пътувА.те с него около
345 лица – 8625 лв., през 2019г. за пътувА.те с него около 228 лица 5700 лв. Обяснил, че не
притежава документи, удостоверяващи разходите за издръжка на домакинството,
поради това, че живеел заедно с майка си – Кадрия С., която обслужвала разходите.
Декларирал, че не е извършвал сделки, свързани с покупка на имоти и МПС през
периода 2014г.- 2019г. През 2019г. продал наследствен апартамент, като заявил,
че копие от нотариалния акт ще представи по-късно. Жалбоподателят посочил още,
че няма документи от лични банкови сметки, като предоставил декларация за
банкова тайна. Имал получени малко парични средства, дарени от починА.я му
баща, като не уточнил сумата.
В срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад №Р-16002620006853-092-001/26.03.2021г. В него, въз
основа на представени справки от ОДМВР – Хасково, данъчните органи са
установили, че през ревизирания период били нА.це множество преминавания през
ГКПП „Видин Дунав мост“, ГКПП „Калотина“ с МПС, на които водач бил
жалбоподателят, като с него били други лица. Описани са писмените обяснения,
дадени от ревизираното лице. Посочено е, че не били представени документи,
удостоверяващи получените парични средства от задълженото лице (ЗЛ) за периода,
през който работил в Г.. За периода 2014г. – 2019г. нямал дялови участия в
местни дружества, както и предоставени парични средства. При извършена справка
в ИС на НАП се установило, че притежава собствено МПС марка Фолксваген, модел
Транспортер с рег.№ ********. Представено било пълномощно, съгласно което К. С.
– майка на ЗЛ, упълномощила Ф.С.С. да управлява в страната и чужбина собствения
ѝ автомобил с рег.№ ********. Описани в РД са извършени насрещни проверки
на общо 25 броя физически лица,
имената, на които фигурират в справки вх.№К48-637/01.06.2020г. и
вх.№КВхр-3019/19.07.2019г., т.е. същите осъществили задгранични пътувания в
посочения в справките период. Установено
е от справка в ИМ на НАП, че ревизираното лице подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,
като декларирало доходи за периода
2016г. – 2019г., съответно 8750, 5500, 8625 и 5700 лв., които били
формирани на базата на декларираните от ЗЛ парични суми – средно 25 лева на
човек, получени за извършените услуги по превоз на хора. Посочено е, че някои
от лицата дА. писмения обяснения по случая и заявили, че платили за превоза
суми в размери на 100, 120 и 160 евро. Посочва се още в РД, че предвид
извършване на ревизията на основание чл.122 от ДОПК, за констатациите били
ползвани събраните и нА.чните документи в данъчното досие, подавани от
задълженото лице и били взети предвид всички представени от ЗЛ в хода на
ревизията документи относно получени доходи и движение на парични средства за
периода, както и събраните такива от органи по приходите в хода на извършени
проверки, от други контролни органи и трети лица.
След
извършен анА.з на събраните при ревизията доказателства, ревизионните органи
приемат нА.чие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, както и че задълженото
лице е извършвало икономическа дейност – търговска дейност по смисъла на ТЗ,
изразяваща се в международен транспорт на пътници със собствени превозни
средства, които не били инцидентни услуги, а такива, осъществявани редовно и с
цел реА.зиране на приходи (доходи). В тази връзка е прието, че се касае за
сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от
физическото лице. В РД се сочи, че за определяне на основата за облагане с
данък върху доходите на основание чл.122, ал.2 ДОПК са взети предвид обстоятелствата,
описани от т.1 до т.16. Във връзка с обстоятелството „брутни приходи/доходи“ –
т.8 (стр.21 от РД), е записано, че под внимание били взети само курсовете,
извършени от Ф.С.С. и периодите, в които същият бил собственик на съответното
МПС. От получената информация от ОДМВР – Хасково ставало ясно, че за периода
01.01.2016г. – 31.12.2019г. С. извършил общо 144 курса, както следва: 2016г. –
34 бр. с МПС рег.№ ******** и 7 бр. с МПС рег.№********; 2017г. – 4 бр. с МПС рег.№ ******** и 31 бр. с МПС рег.№ ********;
2018г. – 45 бр. с МПС рег.№ ********; 2019г. – 23 бр. с МПС рег.№ ********. На
база събраната информация от извършените насрещни проверки, ревизиращият екип е
приел, че лицата пътувА. с Ф.С.С. плащА. на последния средно по 100 евро
обичайна цена на курс във всяка посока. Във връзка с това, в табличен вид в РД
са описани дати на преминаване на МПС със съответния рег.№ през ГКПП с броя на
превозваните на всяка дата лица, цената на услугата за едно лице и сбора на
сумата, получена от всички превозвани лица при всеки извършен курс, като така е
формирана обща сума за периода от 30.01.2016г. до 22.12.2019г. в размер на
25 545 лева. Събрани били данни за определяне на размера на данъчната
основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията са
установени укрити приходи (л.64 от РД) и е
направен
извод, че декларираните от лицето доходи и източниците на финансиране не
съответстват на имущественото му състояние и направените разходи (л.67 от РД). Приема се, че РЛ е реА.зирало доходи от
международен превоз на пътници, които не били документирани по надлежния ред –
не били изпълнени изискванията на чл.4 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Доходите следвало да участват при формиране на данъчната основа за облагане по
ЗДДФЛ. За определяне на данъчната основа за облагане за посочената дейност при
ревизията, следвало да се определят и разходи за същата, като в случая лицето
не представяло разходооправдателни документи. Относно установено направление на
извършваните от РЛ брой курсове, а имено България – Г., Г. – България, по
формула (изминати километри*разходна норма*цена на гориво), е направено
изчисляване на разходите за гориво в размер на 12046.14 лв. за 2016г., 10958.75
лв. за 2017г., 14228.64 лв. за 2018г. и 7272.42 лв. за 2019г. Относно
съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с получените
доходи, е прието следното: С. посочил в писмени обяснения, че към 01.01.2016г.
разполагал с 15000 лв. от работа в Г., като представил превод на разрешително
за работа, без други доказателства. Ревизиращия екип приел, че лицето
разполагало на 01.01.2016г. с 5000 лв., като посочил, че през годините
(2016г-2018г.) движенията по банковата му сметка в ОББ били от 0.00 до 40 лв.
Конкретно е посочено, че установените и неотчетени за 2016г. приходи са 41340 лв. – всички от международен транспорт
на пътници със собствени превозни средства. От тях декларирани 8750 лв., разход
12046,14 лв., съответно разлика в дохода 29 293.86 лв. (представляващи общия
облагаем доход за облагане при определяне размера на вноските за ДОО, за УПФ и
за ЗО). Като неотчетените приходи, подлежащи на облагане с ДДФЛ са определени
на 20543.86 лв. Разходи: Относно разходите за 2016г. е посочено, че ЗЛ не е представило
документи за изразходвани средства за издръжка на домакинството, както и
обяснения за членовете на домакинството и приноса на всеки един от тях през
целия проверяван период. Установени са от РЕ разходи за тази година за: БТК –
1691.39 лв., за ЕВН 1043.69 лв., МДТ – 545.05 лв. Доказателства за разходи за
задгр. пътувания и покупка на недвижими имоти (НИ), не били представени.
Разходи по фактури от доставчици – 177.03 лв., вноски ОББ – 271 лв. В табличен
вид (стр.36 РД) е обективирана съпоставката между стойността на имуществото на
ЗЛ и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи
за 2016г., както следва: средства в началото на годината (явяващи се в началото
на тази година и като средства в началото на дан. период) – 5000 лв.,
постъпления – 29 293.86 лв., разходи – 3728.70 (в т.ч. за издръжка и живот –
177.03, комунални разходи по фактури от доставчици – 2735.62, платени суми по
задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. – 271, заплатени данъци,
осигурителни вноски, такси и др. публични задължения – 545.05), нА.чни средства
в брой в края на периода – 27000 лв., установено надвишаване – 3565.16 лв.
Ревизиращият екип определил обща годишна данъчна основа за облагане с ДДФЛ за
2016г. в размер на 21736.05 лв. За
2017г. доходите са установени, както следва: неотчетени – 37245 лв.,
декларирани – 8750 лв., разходи – 10958.75 лв., разлика-доход – 26286.25 лв.,
неотчетените приходи подлежащи на облагане с ДДФЛ – 20543.86 лв. Разходи:
Относно разходите за 2017г. е посочено, че ЗЛ не представило документи относно
изразходвани средства за издръжка на домакинството, както и обяснения за
членовете на домакинството и приноса на всеки един от тях през целия проверяван
период. Установените от РЕ разходи за тази година са: за БТК – 0 лв., за ЕВН –
602.06 лв., МДТ – 150.67 лв. Доказателства за разходи за задгр. пътувания и
покупка на НИ не били представени. Разходи по фактури от доставчици – 383.57
лв., вноски ОББ – 0 лв. В табличен вид е обективирана съпоставката между
стойността на имуществото на ЗЛ и направените от него разходи и декларираните и
/или получени от него доходи за 2017г, както следва: средства в началото на
годината – 27040 лв., постъпления – 26286.25 лв., разходи – 1407.30 (в т.ч. за
издръжка и живот – 383.57, комунални разходи по фактури от доставчици – 602.06,
платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. – 271,
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения –
150.67), нА.чни средства в брой в края на периода – 30000 лв., установено
надвишаване – 21918.95 лева. Определената от РЕ обща годишна данъчна основа за
облагане с ДДФЛ за 2017г., е в размер на 19244.96 лв. За 2018г. доходите са установени, както следва: неотчетени – 50515
лв., декларирани – 5500 лв., разходи – 14228.64 лв., разлика-доход – 35886.64
лв., неотчетените приходи, подлежащи на облагане с ДДФЛ – 30386.36 лв. Разходи:
относно разходите за 2018г. е посочено, че ЗЛ не представило документи относно
изразходвани средства за издръжка на домакинството, както и обяснения за
членовете на домакинството и приноса на всеки един от тях през целия проверяван
период. Установените от РЕ разходи за тази година са: за БТК – 893.44 лв., за
ЕВН – 802.94 лв., МДТ – 190.00 лв. Доказателства за разходи за задгр. пътувания
и покупка на НИ не били представени. Разходи по фактури от доставчици – 0,
вноски ОББ – 470 лв. В табличен вид е обективирана съпоставката между
стойността на имуществото на ЗЛ и направените от него разходи и декларираните
и/или получени от него доходи за 2018г, както следва: средства в началото на годината
– 30000 лв., постъпления – 40886.36 лв., разходи – 2356.38 (в т.ч. за издръжка
и живот – не е посочено, комунални разходи по фактури от доставчици – 1696.38,
платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. – 470,
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения – 190),
нА.чни средства в края на периода – 40002.25 лв., установено надвишаване –
28527.73 лева. Определената от РЕ обща годишна данъчна основа за облагане с
ДДФЛ за 2018г., е в размер на 27212.76 лв. За
2019г. доходите са установени, както следва: неотчетени – 25545 лв.,
декларирани – 5700 лв., разходи – 18272.58 лв., разлика-доход – 28272.58 лв.,
неотчетените приходи, подлежащи на облагане с ДДФЛ – 12572.58 лв. Разходи:
относно разходите за 2019г. е посочено, че ЗЛ не представило документи относно
изразходвани средства за издръжка на домакинството, както и обяснения за
членовете на домакинството и приноса на всеки един от тях през целия проверяван
период. Установените от РЕ разходи за тази година са: за БТК – 0 лв., за ЕВН –
796.92 лв., МДТ – 545.05 лв. Доказателства за разходи за задгр. пътувания и
покупка на НИ, не били представени. Разходи по фактури от доставчици – 0,
вноски ОББ – 60 лв. В табличен вид е обективирана съпоставката между стойността
на имуществото на ЗЛ и направените от него разходи и декларираните и /или
получени от него доходи за 2019г, както следва: средства в началото на годината
– 40002.25 лв., постъпления – 18272.58 лв., разходи – 1401.97 (в т.ч. за
издръжка и живот – не е посочено, комунални разходи по фактури от доставчици –
796.92, платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. – 60,
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения –
505.05), нА.чни средства в края на периода – 2.25 лв., установено надвишаване –
0 лева. Определената от РЕ обща годишна данъчна основа за облагане с ДДФЛ за
2019г., е в размер на 13192.80 лв.
Въз
основа на установените суми на разходите и приходите е прието, че РЛ, извършвайки дейност по занятие – превоз на пътници,
нееднократно и не инцидентно, е реА.зирало облагаем доход за 2016, 2017, 2018 и
2019г. в посочените размери, като така бил формиран данък за довнасяне по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ (след приспадане на вече
внесения, с оглед декларирания през тези години доход), а именно: за 2016г. – 3260 лв. (обща годишна
данъчна основа за облагане с ДДФЛ в размер на 21736.05 лв., или тази сума
умножена по 15%), за 2017г. – 2886 лв.
(обща годишна данъчна основа - 19244.96 лв.), за 2018г – 4081 лв. (обща годишна данъчна основа - 27212.76 лв.) и за 2019г. – 1978 лв. (обща годишна
данъчна основа – 13192.80 лв.). Така, общият размер на ДДФЛ за целия данъчен
период възлизал на 12205 лв. – главници. Съобразно установените приходи и
разходи на РЛ пред ревизирания данъчен период, задълженията по КСО са
определени както следва: Вноски за ДОО
– за самоосигуряващи се, главници: за 2016г. – 3749.61 лв. (при осигурителния
доход за 2016г. 420 лв.); за 2017г. – 3626.95 лв. (при осигурителния доход за
2017г. 460 лв.); за 2018 – 4617.60 лв. (при осигурителния доход за 2018г. 510
лв.); за 2019г. 2704.34 лв.(при осигурителния доход за 2019г. 560 лв.), или общ
размер – 14 698.01 лв. Вноски за УПФ, главници: за 2016г. –
1464.69 лв.; за 2017г. – 1313.21 лв.; за 2018 – 1560 лв.; за 2019г. – 913.63
лв., или общ размер – 5257.53 лв. Вноски
за ЗО, главници: за 2016г. – 2265.91 лв.; за 2017г. – 2101.13; за 2018 –
2496.; за 2019г. – 1461.81 лв., или общ размер – 8401.43 лв. Така описаните
задължения са предложени за установяване, ведно със съответните им лихви
(подробно описани в РД).
РД е връчен на Ф.С. на 29.03.2021г.,
видно от доказателствата по делото (л.57).
Против
изготвения РД Ф.С.С. е подал възражение №8416/07.05.2021г. (л.46, мека папка).
В
законоустановения срок е издаден Ревизионен
акт №Р-16002620006853-091-001/21.05.2021г., от Н.Ж.К.– възложил ревизията и
С. Д. Й.– ръководител на ревизията. РА е получен по ел. път от жалбоподателя на
25.05.2021г. (л.44).
Възприета
с РА е данъчната основа за облагане с
ДДФЛ, както следва: за 2016г. –
21736.05 лв., за 2017г. – 19244.96
лв., за 2018г. – 27212.76 лв.,
за 2019г. – 13192.80 лв., и
съответния размер на дължимия данък. Възприети са и размерите на общия облагаем
доход за облагане при определяне размера на вноските за ДОО, за УПФ и за ЗО за
2016г., 2017г., 2018г. и за 2019г., съответно: 29293.86 лв., 26282.25 лв.,
31200 лв. (на база макс. осигур. доход за 2018г. от 2600 лв.) и 28272.58 лв.
Установени са задълженията, предложени с РД и съответните им лихви до дата на
издаване на РА, всичко в общ размер 51891.61 лв. главници и лихви. РА е връчен
по ел. път на 25.05.2021г. (л.44).
РА
е обжалван в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК пред директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановява Решение №423/03.08.2021г.,
с което потвъждава РА в
частта на: годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ: за 2016 г. –
главница 3260 и лихва 1341.24 лева, за 2017г.
– главница 2886 лв. и лихва 894.73 лв.; вноски
за ДОО: за 2016г. –
главница 3749.61 и лихва 1590.10 лв., за 2017г. – главница 3626.95 лв. и
лихва 1180.34 лв., за 2018г. –
главница 4617.60 лв. и лихва 1031.97; вноски
за ЗО са посочени както следва: за 2016г.
– главница 1643.51 лв. и лихва 691.24 лв., за
2017г. – главница 1661.93 лв. и лихва 531.17 лв., за 2018г. – главница 1806 лв. и лихва 395.82 лв.; вноски за УПФ: за 2016г. – главница 1464.69лв. и лихва 621.13 лв., за 2017г. – главница 1313.21 лв. и
лихва 427.39 лв., за 2018г. –
главница 1560 лв., и лихва 348.64 лв., или общо
главници 27 589.50 лв. и лихви
9053.77 лв.; и изменя РА
в частта на: годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ, както следва: за 2018г. – от 4081 лв. главница и
853.68 лв. лихва на 3761 лв. главница и 785.69 лихва; за 2019 – от 1978 лв. главница и 209.90 лихва на 1868 лв. главница
и 168.65 лихва; вноски за ДОО: за 2019г. – от 2704.34 лв. главница и
361.13 лв.лихва на 2553.66 лв. главница и 320.45 лихва; вноски за ЗО: за 2019г.
– от 1005.81 лв. главница и 126.64 лв. лихва на 924.36 лв. главница и 104.65
лв. лихва; вноски за УПФ: за 2019г.
– от 913.63 лв. главница и 122.01 лв. лихва на 862.72 лв. главница и 108.26 лв.
лихва.
За
да потвърди РА решаващият орган приема за
правилно становището на ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ,
тъй като дейността, извършвана на Ф.С.
е по занятие и редовно, а не
еднократно и инцидентно, и е свързана с превоз на пътници. Решаващият орган се е солидаризирал
с направения от ревизиращия екип извод за нА.чие на обстоятелствата по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК и е приел за законосъобразно провеждането на ревизията именно
по този ред, чрез определяне на данъчната основа при съобразяване разпоредбата
на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Сочи се, че производството е протекло при
спазване принципа на служебно начало, а данъчната основа се счита за определена
по възможно най- достоверния начин. Съобразно събраните доказателства,
ревизиращите органи правилно били изградили и обосновА. своите констатации и
правни изводи. От събраните при проверката и при ревизията документи, както и
от извършения анА.з на събраните доказателства, се установявало, че Ф.С.
получил през периода 2016г. – 2019г. доходи от превоз на пътници, които не били
декларирани.
За да измени РА
в частта на размера на ДДФЛ за 2018г. и 2019г., органът е приел,
че определените с РА разходи за гориво за тези години са в по-малък размер от
действително направените за съответния данъчен период. Констатирал е, че за 2018г. са извършени 45 курса на
разстояние от по 1928 км., при средна цена за 1 л. дизелово гориво от 2.30 лв.
и среден разход на гориво от 8.2 л. на сто км. /1928 х 2,30 х 8,2/100 х 45/,
като така общо разходите за гориво за 2018г. възлизА. на 16362.94 лв., а с РА
били определени разходи за гориво в размер на 14228.64 лв. т.е. в по-малко с
2134.30 лв. След извършените корекции, на ревизираното лице за 2018г. е
определен облагаем доход от превоз на пътници срещу заплащане в размер на 33
752.06 лв. (приходи 50 115 лв. минус разходи за гориво 16 362.94 лв.) и дължими
вноски за ЗОВ съгласно РА – 8673.60 лв. Определената нова годишна данъчна
основа на доходите от превоз на пътници по реда на чл.122 от ДОПК, е в размер
на 25078.46 лв., съответно дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ – 3761 лв. и лихва в размер на 785, 69 лв. За 2019г. били извършени 23 курса на
разстояние от 1 928 км. при средна цена за 1 л. дизелово гориво от 2,28 лв. и
среден разход на гориво от 8.2 л. на сто км. (1928 х 2.28 х 8.2/100 х 23), като
разходите за гориво възлизА. на 8 290,55 лв., а с РА били определени 7272,42
лв. т, е. в по-малко c 1018,13 лв. Предвид изложеното и след извършените
корекции, на лицето е определен облагаем доход от превоз на пътници срещу
заплащане за 2019г. в размер на 17254,45 лв. (приходи 25545 лв. минус разходи
за гориво 8290,55 лв.) и дължими вноски за ЗОВ – 4796,74 лв. Определената нова
годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници по реда на чл.122 от ДОПК, е в размер на 12457,71 лв., съответно дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ – 1868 лв. и лихва в размер на
168, 65 лв. За да измени РА в частта на задълженията за ДОО, УПФ и ЗО,
решаващият орган взел предвид изменението на РА в частта по ЗДДФЛ, като в тази
връзка посочил, че размерът на облагаемия доход, установен по реда на чл.122 от ДОПК от дейността на едноличния търговец (ЕТ само за целите на този вид
облагане) за 2018г. се изменя от 35886,36 лв. на 33752,06 лв. и за 2019г. от
18272,58 лв. на 17254,45 лв. За 2018г. това не оказвало влияние на задълженията
за осигурителни вноски, тъй като доходът в размер на 35886,36 лв. надвишавал
максималния размер на осигурителният доход върху който с ревизията били
определени ЗОВ. Така, решаващият орган направил изменения на РА до размера на
сумите описани в решението в табличен вид като задължения за ДОО, УПФ и ЗО.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), вещото лице по която
дава мотивирано заключение в три варианта.
При първия от
тях „Да изчисли данъчната основа за
облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за ревизирания период, като вземе
предвид единствено лицата, които в дадените писмени обяснения са заявили, че са
заплатили определена сума пари за извършения превоз и бъде приспаднат
съответния разход на този приход. Информацията за периода, през който лицата са
пътувА. и заплатили, вещото лице да вземе от предоставената от ОД на МВР
информация. Дължи ли и какъв е размерът на дължимия от жалбоподателя данък и
ЗОВ, за така определената данъчна основа за облагане при този първи вариант?
Вещото лице като вземе предвид, подадените от жалбоподателя ГДД по ЗДДФЛ за
всяка една от годините, попадащи в
обхвата на ревизията и декларираните в тях приходи, да установи при този първи
вариант на експертизата, дължи ли се данък за довнасяне извън декларирания от
жалбоподателя за съответната година“.
В
представеното и прието по делото заключение по този първи вариант се сочи, че
от С. за 2016г. се дължат само ЗОВ в
размер на 1300.32 лв. –главница (ДОО – 645.12 лв. главница и 312.75 лихва; УПФ
– 252 лв. главница и 122.17 лихва и ЗО – 403.20 лв. главница и 195.49 лихва). За 2017г. задълженията също били само
за ЗОВ – в размер на 1479.36 лв., главница (ДОО – 761.76 лв. главница и 292.76
лихва; УПФ – 276 лв. главница и 105.80 лихва и ЗО – 441.60 лв. главница и
1695.28 лихва). За 2018г. задължения
отново само за ЗОВ – в размер на 1701.36 лв., главница (ДОО – 905.76 лв.
главница и 255.42 лихва; УПФ – 306 лв. главница и 86.28 лихва и ЗО – 489.60 лв.
главница и 138.06 лихва). За 2019г.
задълженията също били само за ЗОВ – в размер на 1868.16 лв., главница (ДОО –
994.56 лв. главница и 179.59 лихва; УПФ – 336 лв. главница и 60.21 лихва и ЗО –
537.60 лв. главница и 97.08 лихва). При този вариант общото задължение (за ЗОВ) е
изчислено на 8363.33 лева (от които главница 6349.19 лв. и лихва 2014.14
лева). Посочено е че за 2016г. жалбоподателя е внесъл
авансово сумата от 77, 60 лв. за здравно осигуряване, предвид което същата следва
да се приспадне, а общото задължение да се определи на стойност от 8285, 73 лв.
При втория
вариант:
„Да изчисли данъчната основа за облагане
с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за ревизирания период, като изключи прихода,
който е начислен от ревизията при формиране на основата за облагане с данък по
отношение на лицата, които както в хода на ревизията, в отговор на връчените им
искания, така и в хода на съдебното производство, в разпита си пред съдия, са
отрекли да са заплащА. на жалбоподателя сума като възнаграждение за превоза,
както и прихода, начислен при пътуване на двамата сина на жалбоподателя - А. Ф.С.
и С.Ф.С.. При формиране на основата за облагане да бъде приспаднат, съответния
на прихода разход /включително гориво, такси за пътища и др./ Дължи ли и какъв
е размерът на дължимия от жалбоподателя данък и ЗОВ за така определената
данъчна основа за облагане при този вариант? Вещото лице като вземе предвид,
подадените от жалбоподателя ГДД по ЗДДФЛ за всяка една от годините попадащи в обхвата
на ревизията и декларираните в тях приходи да установи при този първи вариант
на експертизата, дължи ли се данък за довнасяне извън декларирания от
жалбоподателя за съответната година?“,
При
този вариант, заключението определя задължения както следва: за 2016г. ЗОВ за довнасяне в размер на 6043.59лв. без
лихвите, и ДДФЛ 3168 лв. без лихвата върху определена данъчна основа от
21 120. 88 лв.; за 2017г.
ЗОВ в
размер на 1479.36 лв. – авансови вноски и 4027.69 – годишно изравняване
(довнасяне) – общо 5507.05 лв. без лихвите, и ДДФЛ 2584 лв. без лихвата; за 2018г. ЗОВ в размер на
1701.36 лв. – авансови вноски и 6972.24 – годишно изравняване (довнасяне) –
общо 8673.60 лв. без лихвите, и ДДФЛ 3604 лв. без лихвата; за 2019г. ЗОВ
в размер на 1868.16 лв. – авансови вноски и 2818.73 – годишно изравняване
(довнасяне) – общо 4686.16 лв. без лихвите, и ДДФЛ 1825 лв. без лихвата. При
този вариант задължението за ЗОВ – авансови вноски, е изчислено на
8363.33 лева (от които главница 6349.19 лв. и лихва 2014.14 лева). ЗОВ
годишно
изравняване (довнасяне), е изчислено на 26401.49 лева (от които главница
20662.25 лв. и лихва 5739.24 лева). Или, общо
задължение за ЗОВ – 34764.82 (от които главница 27011.19 лв. и лихва
7753.38 лева). Общото задължение за ДДФЛ
възлиза на 14323.56 лв. (от които 11181 лв. главници и 3051.56 лв. лихви).
Така, всичко дължимо възлиза на 49088.38 лева.
След
изслушване на експертизата в с.з. на 20.12.2022г., вещото лице отбелязва, че
при така изготвения втори вариант не са изключени синовете на жалбоподателя и
разпитания в същото съдебно заседание свидетел С.М., който потвърждава пред
съда че не е заплащал за съвместните си пътувания с жалбоподателя.
Предвид
последното по делото е назначена допълнителна ССчЕ, последната изготвила и трети вариант на заключение
„в който вещото лице да направи изчисления, относно
дължимите данъци и осигурителни вноски за процесния период, като се изключат
всички лица, които са били разпитани или са представили нотариално
заверени декларации, че не са пътувА. срещу заплащане с жалбоподателя в посочения
период, както и синовете му А. Ф.С. и С.Ф.С.“. Съгласно същото
задълженията са изчислени както следва: за
2016г. ЗОВ
в размер на 1300.32 лв. – авансови вноски и 4999.74 – годишно изравняване (довнасяне)
– общо 6300.06 лв. без лихвите, и ДДФЛ 2717 лв. без лихвата; за 2017г. ЗОВ в размер на
1479.36 лв. – авансови вноски и 4572.41 – годишно изравняване (довнасяне) –
общо 6051.77 лв. без лихвите, и ДДФЛ 2479 лв. без лихвата; за 2018г. ЗОВ
в размер на 1701.36 лв. – авансови вноски и 6972.24 – годишно изравняване
(довнасяне) – общо 8673.60 лв. без лихвите, и ДДФЛ 3410 лв. без лихвата; за 2019г. ЗОВ в размер на
1868.16 лв. – авансови вноски и 2657.53 – годишно изравняване (довнасяне) –
общо 4525.69 лв. без лихвите, и ДДФЛ 1763 лв. без лихвата. При този вариант задължението
за ЗОВ – авансови вноски, е изчислено на 8363.33 лева (от които главница
6349.19 лв. и лихва 2014.14 лева). ЗОВ годишно
изравняване (довнасяне), е изчислено на 24405.29 лева (от които главница
19191.90 лв. и лихва 5213.39 лева). Или, общо задължение за ЗОВ – 32768.62 (от които главница 25541.09
лв. и лихва 7227.53 лева). Общото задължение за ДДФЛ възлиза на 13
155.36 лв. (от които 10369 лв. главници и 2786.36 лв. лихви. Така, всичко дължимо възлиза на 45 920.98 лв.
В табличен вид задълженията са установени както следва:
ЗОВ:
|
|
правно основ. |
|
Авансови вноски |
Годишно изравнявано |
||
|
Вид на
задължението |
Период |
Дължима сума |
дължими лихви |
дължима сума |
дължими лихви |
|
|
ДОО-за самоосигуряващи се лица |
ксо |
2016г. |
645,12 |
312,75 |
2480,49 |
1020,53 |
|
ДОО-за
самоосигуряващи се лица |
ксо |
2017г. |
761,75 |
292,01 |
2354,45 |
729,94 |
|
ДОО-за самоосигуряващи се лица |
ксо |
2018г. |
905,76 |
255,42 |
3711,84 |
774,39 |
|
ДОО-за самоосигуряващи се лица |
ксо |
2019г. |
994,56 |
179,59 |
1414,79 |
151,32 |
|
Общо: |
|
|
3307,19 |
1039,77 |
9961,57 |
2676,13 |
|
Здравно осигуряване - за
самоосигуряващи се
лица |
330 |
2016г. |
403,20 |
195,49 |
1550,31 |
637,83 |
|
Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица |
330 |
2017г. |
441,60 |
169,28 |
1364,90 |
423,15 |
|
Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица |
330 |
2018г. |
489,60 |
135,06 |
2006,40 |
418,59 |
|
Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се лица |
330 |
2019г. |
537,60 |
97,08 |
764,75 |
81,79 |
|
Общо |
|
|
_ 1872,00 |
596,91 |
5686,36 |
1561,36 |
|
ДЗПО-УПФ - за самоосигуряващи се лица |
ксо |
2016г. |
252,00 |
122,17 |
968,94 |
398,64 |
|
ДЗПО - УПФ - за самоосигуряващи се лица |
ксо |
2017г. |
276,00 |
105,80 |
843,06 |
264,47 |
|
ДЗПО-УПФ - за самоосигуряващи се лица |
ксо |
2018г. |
306,00 |
86,28 |
1254,00 |
261,62 |
|
ДЗПО-УПФ - за самоосигуряващи се лица |
ксо |
2019 г. |
336,00 |
60,21 |
477,97 |
51,12 |
|
Общо |
|
|
1170,00 |
374,46 |
3543,97 |
975,85 |
|
Всичко |
|
|
6349,19 |
2011,14 |
19191,90 |
5213,39 |
ДДФЛ:
|
Вид на задължението |
Правно основание |
Период |
Дължима |
Дължими лихви |
|
Годишен
авансоа данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
ЗДДФЛ |
2016г |
2717,00 |
1117,83 |
|
Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
ЗДДФЛ |
2017г. |
2479,00 |
768,55 |
|
Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
ЗДДФЛ |
2018г. |
3410,00 |
711,42 |
|
Годишен
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ |
ЗДДФЛ |
2019г. |
1763,00 |
188,56 |
|
Общо: |
|
|
10369,00 |
2786,36 |
Пред
съда показания се снеха от свидетелите: Г.К.Ш., Г.Х.Н., И.С.М., Д.Д.Р., А.Г.Д.,
С.А.М.. Същите заявяват, че са пътувА. до Г. с МПС, управлявано от
жалбоподателя, като не са заплащА. за това, а пътуването е било на приятелска
основа.
В
хода на производството пред съда се представиха нотариално заверени декларации
(л.398-400) от лица, пътувА. с жалбоподателя до Г., в които се декларира, че
пари за услугата не са заплащА..
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Обжалваният
ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация –
участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко
засегнати от него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до
компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради
следните съображения:
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по
смисъла на чл.119, ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Спазена е
предвидената от закона форма за издаване на процесните актове. В хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като не са нА.це основания и за
нищожност на оспорения акт.
Независимо от горното, настоящият
съдебен състав намира оспорения акт за издаден в нарушение на материалния
закон. Намира направения от ревизиращия екип извод за нА.чие на данни за укрити
доходи, по смисъла на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, реА.зирани от жалбоподателят от дейност по превоз на пътници
срещу заплащане, за формиран в разрез със събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства, а именно
от декларация на Т. Д.Н.(л.202 –
мека папка) се установява, че лицето е пътувало с МПС, управлявано от С. от
София до Франкфурт, като е заплатило сума в размер на 100 евро; С.Б.С. е посочила (л.75, 182, 283, том
1), че е пътувала от София до Дателн (Г.) „с буса на Ферко“, като размера на платената
сума не ѝ бил известен, тъй като фирмата за която щяла да работи - Wiv Helfen – Бургас, извършила плащането; М. И. Д. е посочила (л.79, 279, 368), че заплатила на С. 2 пъти по
100 евро – за пътуване от България до Г. и обратно; Н. Д.Г.също е декларирала (л.83, 274), че пътувала с жалбоподателя
до Г., за което заплатила 160 евро; С.Я.М.също
обяснила (л.288, 290), че заплатила суми за пътуване с МПС, управлявано от С.,
а именно 120 евро на отиване и 100 евро на връщане от Г..
Всички останА. лица, многократно
нахвърлящи броя на посочените по- горе пет, от които са били снети обяснения,
са заявили, че не са заплащА. на жалбоподателя за осъщественото с него
споделено пътуване през границата на Р.България. При така събраната в хода на
ревизионното производство доказателствена съвкупност, съдът намира за
необоснован извода на ревизиращия екип, че за ревизирания период жалбоподателя
е осъществявал стопанска дейност- превоз на пътници до чужбина, от която да е
реА.зирал укрити и недекларирани доходи.
Следва да се обърне внимание, че за
ревизираните години жалбоподателят е подал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, като
декларираният от съшия доход надхвърля сумите, за които ревизионния орган е
събрал доказателства, че са получени от
РЛ за осъществена транспортна услуга.
Независимо от безспорната установеност
от представените от ОД на МВР справки, че стотици лица са преминА. държавната
граница с управлявания от жалбоподателя автомобил, не би могло да се презюмира,
че всички тези лица са пътувА. с жалбоподателя срещу определено от последния
заплащане за извършвана от него услуга, а не при условията на споделено
пътуване. Доказателства именно в последната насока се събраха от разпитаните в
хода на съдебното следствие лица, а такива са били нА.чни и в хода на
ревизионното производство, с оглед дадените обяснения от останА.те запитани в
тази връзка лица.
Също така съдът намира за необходимо да се
обърне внимание на обстоятелството, че в хода на ревизионното производство не е
установено каквото и да било несъответствие между имущественото състояние на
жалбоподателя и направените от него разходи, с декларираните през ревизирания
период приходи. Видно от РД / стр. 20 последен абзац/ след извършена в хода на
ревизионното производство съпоставка на декларираните/ получените доходи от
ревизираното лице и придобитото имущество и извършените разходи, за отчетната
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. не е
установено несъответствие. Последното обстоятелство се установява и от
изготвеното по делото заключение на ССчЕ, видно от което няма превишаване на
разходите над декларираните от лицето приходи за съответните години. Ето защо
направения от органа извод за нА.чие на укрити доходи съдът намира за не
подкрепен с доказателства и необоснован. Предвид това, без основание е прието, че от осъществявана
превозна дейност са формирани доходи, които не са декларирани в годишната
данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ
на РЛ, а данъчната основа е определена въз основа единствено и само на
предположения, че всички лица пътувА. с жалбоподателя през границата на
страната са му заплащА. сумата от по 100 евро за извършена от него услуга по
превоз на пътници. Освен в хипотезите
по чл. 123 от ДОПК, които в случая не са нА.це, подлежаща на облагане с
данъци основа не се предполага, а следва да бъде обоснована от органа по
приходите, каквото не е сторено в процесното производство. В този смисъл е Решение
10594/22.11.22г. по АД 1301/22г. по описа на ВАС.
От събраните в хода на ревизионното производство доказателства не би
могло да се направи безспорен и категоричен извод, че жалбоподателя е
осъществявал по занятие стопанска дейност – превоз на пътници. Макар и да са нА.це
множество извършвани пътувания в периода на ревизираните години, осъществени
със стотиците спътници, преминА. границата в управлявания от жалбоподателя
автомобил, не би могло да се отрече житейската логичност на дадените от жалбоподателя
обяснения, че същите са извършване при условията на споделено пътуване. Не би
могло да се счита, че получената от същия сума за поделяне разходите за гориво
с останА.те спътници се явява доход, които да подлежи на облагане.
Последното дава основание да се приеме,
че не са били нА.це обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК за определяне
данъчната основа по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК и като е провел
производството именно по този ред, органа е допуснал нарушение на материалния
закон, предвид което оспорения РА следва да бъде отменен.
Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата,
при нА.чието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното
производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК.
По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до
доказване на противното само ако нА.чието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, което в настоящия
случай не е сторено. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на
органите по приходите, като нА.чието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК би било достатъчно за провеждане на облагането по аналог.
Следователно, в спорното производство по съдебно обжалване на РА, издаден по
реда на чл. 122 - 124а ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията
за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния
ред за това. При успешно такова доказване, в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства,
с които се опровергават фактическите констатации в РА. Тоест, за да се приложи
презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В настоящия
случай, основанията по чл. 122, ал.1, т. 2 от
ДОПК не са подкрепени със събраните по делото доказателства. В тази смисъл е
Решение № 5047/11.05.2023г. по АД
6529/22г. по описа на ВАС, Решение № 5329/02.06.2022г. по АД 5227/21г. по описа
на ВАС.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира оспорения акт за постановен в нарушение на материалния
закон, предвид което следва да бъде отменен, в оспорените му части.
При този изход на производството, съдът
намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски – ДТ,
депозит за вещо лице и адвокатски хонорар, съобразно представените
доказателства за тяхното осъществяване. Последните се претендират ( л.516 гр. и
писм. защита) със списък за разноски (л.513, том 2) в общ размер от 2159 лв., от които: 1600 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 10 лв. – държавна такса и 549 лв. – заплатени възнаграждения за
вещо лице по допусната ССчЕ, по отношение на която сума са нА.це доказателства.
От ответната страна се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Съобразно чл.36, ал.2
изр. второ от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Разпоредбата на чл.7, ал.2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвижда при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв.
минималното възнаграждението да е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв.,
а в нормата на чл.8, ал.1, т.4 (отм.), в редакцията, действала към датата на
сключване а Договора за правна зашита и съдействие (ДВ, бр.68 от 2020г.), е
било предвидено при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението да е
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. В случая съобразно материалния
интерес по обжалвания РА, минималното адвокатско възнаграждение възлиза в
размер над претендирания от 1600 лв., респ. не се явява прекомерно и следва да
се уважи в поискания му размер.
Водим от горното и на основание чл.160 и
чл.161, ал. 1 от ДОПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16002620006853-091-001 от 21.05.2021г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Пловдив в частта му, в която е потвърден и изменен с Решение № 423/03.08.2021г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив,
за определени задължения за внасяне на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, ДОО,
ЗО, ДЗПО- УПФ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 48 100.71 лв. – главници и лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на Ф.С.С., с постоянен
адрес:***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 2159 лв. (две хиляди сто
петдесет и девет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: