№ 1023
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110160624 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца /фирма/ искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
спрямо В. С. Т. съществуването на вземане в размер на сумата 2095,40 лева –
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб. №
******, ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на лихва за забава от 15.09.2019г. до
29.10.2021 г. в размер на 330,61 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 16,25 лева за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 10.11.2021г. до изплащане на вземането,
обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава от 01.12.2018г. до
29.10.2021 г. в размер на 3,35 лева, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2021 г. по ч.гр.д.
№ 64179/2022 г. по описа на СРС, 166 състав. Претендират се половината
суми от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 64179/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, тъй като същата
е влязла в сила по отношение на другия длъжник Х. С. М..
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
1
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане
на разноски в производството.
Редовно уведомен на 18.01.2023 г. на основание чл. 41, ал. 2 ГПК на
посочения в заповедното производство адрес, ответникът В. С. Т. не подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В подаденото в срока по
чл. 414 ГПК възражение в заповедното производство длъжник В. С. Т.
заявява, че не живее в имота, и навежда твърдения, че той се обитава от
другия длъжник Х. С. М. и семейството му.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 64179/21 г., СРС
е подадено от В. С. Т. възражение в срок. С разпореждане по чл. 415, ал. 1
ГПК съдът е дал указания за предявяване на иск. В срок е предявен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докажат, че са погасили претендираните вземания. По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно
т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
2
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес: /адрес/ е бил топлофициран и
че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа посредством събраните по делото
доказателства: договор № **** от 13.10.2002 г., сключен между /фирма/ и ЕС,
находяща се в /адрес/, изравнителни сметки, главни отчети за процесния
период. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение
между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 28.03.1990 г., по силата на който С. Т. М. и
Г. И. М. са закупили апартамент № **, находящ се в /адрес/, както и писмо от
С. о., /район/ от 20.03.2013 г. до /фирма/. Видно от удостоверение за
наследници, издадено от СО, /район/ след смъртта на С. Т. М. на 22.12.2005 г.,
същият е оставил свои наследници по закон Х. С. М. – син и В. С. Т. –
дъщеря. Други наследници по закон не са посочени. Няма данни за
гражданския статус на съсобственика Г. М., нито удостоверение за
наследници. Ето защо, настоящият състав приема, че по делото е доказано
единствено, че ответникът в качеството си на наследник на Х. С. М.,
притежаващ ½ част от апартамента има качеството на битов клиент за ¼ част
от апартамента съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., поради което,
съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Доводът на ответника за
фактическото ползване на имота в светлината на гореизложеното е
ирелевантен за предмета на спора.
Между страните е отделено за безспорно/ с определение от 11.10.2023
г./, а и се установява от писмените доказателства: изравнителни сметки и
главни отчети за 2018г./2019 г. и 2019г./2020 г. обстоятелството, че до
топлоснабдения имот е доставено претендираното количество топлинна
енергия на стойност 4190,81 лева в исковия период. По делото не се твърди,
нито се установява процесната сума да е платена. Ето защо отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана за ¼ част от посочената сума, т.е. за
сумата от 1047,70 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето
3
основание съгласно интернет калкулатор, лихвата върху главницата за
топлинна енергия е в размер на 672,08 лева, но с оглед диспозитивното начало
в гражданския процес предвид заявения в исковата молба размер дължимата
лихва е в размер на 661,23 лева. Следователно ответникът отговаря за ¼ част
от това задължение, т.е. за 165,30 лева.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая по делото се установява
от събраните писмени доказателства, че услугата за дялово разпределение е
извършвана в процесния период и възлиза на 32,50 лева за процесния период.
Ето защо, ответникът отговаря за ¼ част, т.е. за сумата от 8,13 лева.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 3,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца разноски се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част. За заповедното производство
претенцията на ищеца е за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25
лева и държавна такса в размер на 48,92 лева. В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските за заповедното производство на ищеца в размер
на 32,29 лева. За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса
48,91 лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева. Съобразно уважената част, в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските за исковото производство, направени от ищеца в
размер на 43,20 лева. Ответникът не е претендирал разноски в
производството.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК
********* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу В. С. Т., ЕГН **********, че В. С. Т., ЕГН
********** дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в размер на 1047,70 лв.
(хиляда четиридесет и седем лева и 70 стотинки)– цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб. № ******, ведно със
4
законна лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на вземането, обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 15.09.2019 г. до 29.10.2021 г. в размер
на 165,30 лева (сто шестдесет и пет лева и 30 стотинки), цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 8,13 лева (осем лева и 13
стотинки) за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 10.11.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 64179/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за разликата над 1047,70 лева до пълния
предявен размер от 2095,40 лева, както и иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 15.09.2019г. до 29.10.2021 г. в размер над 165,30
лева до пълния предявен размер от 330,61 лева, както и иска за цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер над 8,13 лева до
предявения размер от 16,25 лева за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., както и иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
от 01.12.2018г. до 29.10.2021 г. в размер на 3,35 лева.
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК
********* сумата от 32,29 лева (тридесет и два лева и 29 стотинки), разноски
за заповедното производство и 43,20 лева (четиридесет и три лева и 20
стотинки), разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5