№ 7995
гр. С, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110108649 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. К. М., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адвокат: Ц. И. п–И., тел.:*******, Е-mail:
****************@*****.***, срещу „ФИРМА“ Црт. -дружество, регистрирано в У с
номер на вписване в регистъра: 01-10- 140174, със седалище и адрес на управление: АДЕРС,
сграда Б, Б У, действащо чрез: „ФИРМА Црт. -Б“ КЧТ, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, сграда ИВТ, с която се моли съда да приеме за установено,
че ответникът дължи сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33
стотинки), представляваща Обезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 за отмяна на полет ***** от 01.07.2022 г. , ведно със законна лихва за период
от 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №49098/2022 г. на СРС.
Твърди се, че К. К. М. в качеството си на пътник на въздушен превоз резервационен
код: *******, се е явила, на летище С, на 01.07.2022г., за полет с номер *****, планиран да
излети в 12.30 часа от летище С и да кацне на летище А в 14.20 часа. След като пристигнала
на летище С, авиокомпанията е отменила полета за който пътничката е имала сключен
договор за превоз.
Излагат се съображения, че предявеният иск касае обезщетение на основание
Регламент (EO) №261/04 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.,
относно създаване на общи правила и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. Сочи се, че съгласно чл. 7 т.1, буква „б“ при
прилагане на този член, пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички
полети с разстояние за всички полети на територията на общността над 1 500 километра и за
всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. С оглед разстоянието между двете
летища летище С и летище А, което е 1,671km километра – ответника следва да обезщети
ищеца по чл.7, пар.1, буква „б“ от Регламент (EO) № 261/04 в размер на 400 Евро. К. К. М., е
сключила договор КАХ, като изрично я е упълномощила при необходимост да
преупълномощава адвокати с дадените права, като да предяви и събере от нейно име
дължащото и се обезщетение от ответника. КАХ е подала съответната жалба до
авиопревозвача на 04.07.2022г., но след като авиокомпанията не е отговорила в
1
законоустановения срок, и съответно са предприети съвместни действия с взискателя и
процесуалния представител за събиране на дължащото се обезщетение.
Поддържа се, че нормата на чл.135 ЗГВ се намира в глава единадесета „Констативни
протоколи, рекламации, давност“ и се отнася за рекламационни производства във връзка с
повреди и липси на багажи, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при
закъснели или отменени полети, като чл.7 е изключен от ЗГВ с Наредба 261 от 13 юли
2006г. и тя не определя какво да бъде пълномощното, когато е подадено до авиокомпанията.
Регламент (ЕО) № 261/2004 също не определя изисквания за пълномощното, което да се
представя пред авиопревозвачите. Сочи се, че процедурите пред ГД ГВА, не са
задължителни, поради което не е задължителна и нотариална заверка на пълномощното,
когато не е сизирана тази администрация
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор.
С възражението по чл. 414 ГПК ответникът още в заповедното производство оспорва
дължимостта на сумите, като сочи, че пълномощника на заявителя – „А“ ЕООД не разполага
с надлежно упълномощаване от заявителя, съгласно изискванията на чл.135, ал.3 от Закона
за гражданското въздухоплаване. Сочи че, съгласно чл.135, ал.3 от ЗГВ правото на
предявяване на претенция за получаване на обезщетение от пълномощници на лицата,
притежаващи права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004, се доказва пред
превозвача с оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя. Поддържа се, че със заявлението за образуване на заповедното
производство се претендира изплащане на обезщетението по Регламент 261/2004 по банкова
сметка на адв. п – И., а в пълномощното от заявителя за „А” ЕООД заявителят изрично е
посочил, че желае да получи размера на обезщетението по банкова сметка на „А” ЕООД.
С депозирания отговор се поддържат се направените възражения в заповедното
производство, но се сочи, че към исковата молба е представено надлежно адвокатско
пълномощно.
Признава се, че между ответника и ищеца е имало налице сключен договор за
въздушен превоз за редовен полет W6 **** SOF-EIN от 01.07.2022 г., който е отменен. Сочи
се, че обезщетението е дължимо на ищеца и ще бъде заплатено в кратки срокове.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 7, параграф 1,
буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /Регламент /ЕО/ 261/2004/ във
вр. чл. 422 от ГПК. Съобразно разпределената доказателствената тежест ищцата следва да
установи при пълно и главно доказване наличието действащ договор за превоз между
страните/ пътник и превозвач/, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на
летището и представяне за полета, неизпълнение на полета от ответника, вид на
неизпълнението – отмяна на полета. Ответникът следва, при условията на непълно и
насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че
е заплатил исковите суми.
2
Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в” от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници
имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са:
i)информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание;
или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета
по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание;
или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т.
4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил
информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т. 1, б.
„б.“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400
EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други
полети между 1 500 и 3 500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
необходимите мерки.
От представената по делото разписка за електронен билет съдът приема за установено,
че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се
е задължил на 01.07.2022г. да изпълни полет ***** от летище С, Б до летище А, Х, както и
че е потвърдена резервацията за полета. По делото не е спорно и се установява , че
ответното дружество е потвърдило резервациите за горепосочения полет и е издало бордна
карта на ищцата.
Безспорно по делото е разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг – 1671 км.
Не се спори, че че полет ***** на дата 01.07.2022 г. е бил отменен. Доколкото полетът
е бил отменен и с оглед разпоредбата на чл. 3, т.2, б. „а“ от Регламента ирелевантно е дали
пътника се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане.
Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и загуба на време, резултат от
договорното неизпълнение на ответника да изпълни точно, във времето.
Неоснователно е възражението, че сумата не е изплатена извънсъдебно, доколкото не
било представено нотариално заверено пълномощно по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗГВ.
Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност“. При тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване
може да се заключи, че разпоредба е приложима към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство. А такова се провежда само при липси и повреди на багажа
или товара на правоимащия. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от
Закона за гражданското въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване се спират със започване на рекламационното
производство.Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. "б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване /в този смисъл Решение № 266070 от 11.10.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 7764/2020 г., Решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10832/2019
г. и др. /. По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че провеждането
на рекламационно производство не е процесуална предпоставка за допустимост на
3
претенция за претендирано обезщетение за забавен полет, респективно ирелевантно е
обстоятелството, дали в извънсъдебни и преговори и съдебните преговори между страните
от страна на ищеца е представено нотариално заверено пълномощно. В допълнение следва
да се посочи и, че доколкото пълномощното е едностранна сделка, насочена към
възникването на вътрешни отношения на представителна власт между упълномощителя и
пълномощника, които не са от значение за съществуването на спорното право и за
основателността на предявения иск, проверката, която съдът извършва по отношение на
същата е единствено от външна страна. За насрещната страна /ответника/ липсва правен
интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на
съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Липсата на
представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя
и представлявания, като трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна
власт и да искат да се прилагат последиците от нея /в този смисъл Тълкувателно решение №
5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС /
С оглед изложеното ответникът с поведението си е дал повод за завеждане както на
заповедното производство, така и на установителния иск, като неоснователно е възразил
относно представителната власт на пълномощника на заявителката-ищца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 425 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева- редуцирано до минимума в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Според съдебната практика под „разноски“ в процеса следва да се разбират тези
парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, разходи за извършване на оглед и др. подобни. Следователно разноските
включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните
действия в процеса, а за оказваната й правна защита има право да й бъде присъдено
адвокатско възнаграждение и то само за един адвокат. Останалите разходи за извършване на
фактическите действия на страните и техните процесуални представители свързани с
изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни, не
представляват такива разноски./ в т.см. Определение № 5608 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 2698/2019 г., VIII о/. Ето защо претендираните разноски за транспортни разходи и
нощувки на процесуалния представител на ищеца не следва да се присъждат.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят на ищцата -375 лева, от които 25 лева – държавна такса
и 350 лева- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск по чл. 422 ГПК, че „ФИРМА“
Црт. -дружество, регистрирано в У с номер на вписване в регистъра: 01-10- 140174, със
седалище и адрес на управление: АДЕРС, сграда Б, Б У, действащо чрез: „ФИРМА Црт. -Б“
КЧТ, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сграда ИВТ , дължи
4
на дължи на К. К. М., ЕГН: **********, с адрес: адрес, сумата 782,33 лева (седемстотин
осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща обезщетение на основание чл. 7, т. 1,
буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет ***** от 01.07.2022 г. , ведно със
законна лихва от 08.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 22.09.2022 г. по ч.гр.д. №49098/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ Црт. -дружество, регистрирано в У с номер на вписване в
регистъра: 01-10- 140174, със седалище и адрес на управление: АДЕРС, сграда Б, Б У,
действащо чрез: „ФИРМА Црт. -Б“ КЧТ, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, сграда ИВТ, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. К. М.,
ЕГН: **********, с адрес: адрес, съдебно деловодни разноски в размер на 425 лева за
настоящото производство и 375 лева за ч.гр.д. №49098/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5