№ 1580
гр. Варна, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 ГПК, образувано по частна жалба на АНТ. М. С.
и М. АС. С., двамата чрез адв.Н. срещу разпореждане за незабавно изпълнение №
1192/13.01.2022 год., постановено по ч.гр.д. № 250/2022 год. на РС-Варна – 42 състав.
Твърди се в сезиралата съда жалба, че горепосоченото разпореждане е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като представеното извлечение от партидата на
длъжника не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и не е редовен документ по
смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, поради ненадлежно връчване на уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника А.С., поради обстоятелството, че
същото не е произвело действие и поради подписването му от лице без представителна
власт и при липса на представено решение на Банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Оспорва се и обективният факт за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем поради извършено в срока за доброволно плащане и преди сезирането
на заповедния съд плащане на просрочените месечни вноски, както и е налице позоваване
на потребителска закрила. Поради горното, сезират съда с искане за отмяна на атакуваното
разпореждане.
Ответната страна „ОББ“ АД депозира писмен отговор, с който изразява становище за
недопустимост на жалбата, както и доводи за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Жалбата е подадена в предвидения едномесечен срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за частично основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК, незабавно изпълнение на издадената
заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако
1
представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В конкретния случай, видно от данните по заявлението, молителят е претендирал
издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката,
основавайки се на неизпълнение на задължение на кредитополучателя и солидарния
длъжник по договор за кредит № I17-3073249/17.07.2017 год. Доколкото в закона /както в
Гражданския процесуален кодекс, така и в Закона за счетоводството/ не се съдържа
определение на понятието "извлечение от счетоводни книги", нито са поставени
специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има
всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните
регистри.
За да бъде обаче редовен документ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, е необходимо
същият да е издаден от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за
претендираното вземане - длъжник, основание за възникването му, размер на главница,
размер и период на лихвата, т.е. да удостоверява ликвидността /установено безспорно
основание и размер/ и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Видно,
представеното със заявлението такова, е издадено от компетентен орган и съдържа
достатъчно информация за претендираното вземане. Посочени са подробни
индивидуализиращи данни на кредитополучателя и солидарния длъжник, основанието за
възникване на задължението, датата на изпадане на забава, както и дължимите суми – по
основание и размер.
Независимо от горното, предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане,
което означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Правилото
за изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК и следва да
се докаже от заявителя. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната
изискуемост на задължението по договор за банков кредит ВКС е постановил редица
определения и решения. В тях безпротиворечиво се приема, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а
с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на
кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право,
установено в полза на кредитора, освен ако в договора не съществува уговорка в противния
смисъл. И в противния случай обаче /при договорена автоматична предсрочна
изискуемост/, съгласно дадените в т.18 от ТР на ОСГТК № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.дело
№ 4/2013 год. разяснения, е необходимо волеизявлението на кредитора до
кредитополучателя и длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита като
прояви активно поведение и доведе до знанието на длъжника последното. Едва след това
същият може да упражни процесуалните си права, следващи от чл.417 и чл.418 от ГПК.
Липсва норма, предписваща конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения или такава, ограничаваща способите за
това. Релевантно за преценката относно наличието или осъществен фактически състав на
предсрочната изискуемост, в частност относно субективния елемент, е дали
волеизявлението е достигнало до длъжника, респективно дали кредиторът да е положил
дължимата грижа за откриване на длъжника /така, като е разяснено и в Решение по дело С-
327/10 от 17.11.11 год. /. Връчването може да се извърши чрез нотариална покана по силата
на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50
ЗННД към тези правила, по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдия-
изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ, в който смисъл кредиторът не е ограничен относно избора
2
на способ за връчване на съобщения.
В конкретния случай, видно от данните по делото, предприетото от кредитора
връчване е чрез ЧСИ чрез нарочно изготвена покана, която е връчена на кредитополучателя
А.С. на посочения в договора адрес чред съдлъжника М.С., която е поела задължението да я
предаде на адреса. Развитите доводи за нередовност на връчването, тъй като не е лично, са
неоснователни. Чл.46 ГПК регламентира надлежното връчване на съдебни книжа на "друго
лице", което „друго лице“ може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на
адреса, или работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме
и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. В съдебната практика се приема, че
с получаване на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено, като
същото се приравнява на лично връчване. Полагането на подпис от страна на лицето-
получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на
книжата, но и е запознато с тях и със задължението си да предаде същите на адресата
/решение № 281 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 539/2009 г., II г. о., ГК/. И след като
получилата поканата друго лице е такова от кръга на домашните на адресата и е получил
същата със задължението да я предаде следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е
надлежно обявена на кредитополучателя.
За неоснователно се преценява от настоящия състав на съда и оплакването на
частните жалбоподатели, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита не е произвело действие поради липса на представителна власт на подписалото го
лице и поради липса на решение на Банката за това. Позоваването е за порок във волята на
насрещната страна, какъвто може да се прави само от мнимо представлявания. Както е
посочено в ТР 5/2014 год. по т.д. № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС, липсата на
представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя
и представлявания. Прието е, че единствено мнимо представляваният разполага с правото
както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се
позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не
разполага с право да го потвърди, няма и право, респективно правен интерес да се позове на
недействителността.
По оплакванията за неравноправност: С оглед предназначението на заповедното
производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът
приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410
ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК
предвижда съдът да отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие
със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи
защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение
поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в
пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК, съгласно
която, съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Противно на изложеното от насрещната страна по частната жалба, в процесния
3
случай е приложим Закона за защита на потребителите, по който длъжникът има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при
сключени договори за кредит. Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни,
а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на
потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при
условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната
другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има
правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се
прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс
или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги.
В конкретния случай, видно от чл. 17.3.2 от договора размерът на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва е първоначално фиксирана,
но може да бъде променяна едностранно от банката при изменението на редица фактори.
Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП, съдът приема, че е допустима уговорка в
договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената
лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в
общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от
волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола
на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора
или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води
до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя",
съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Представена със заявлението обаче е Методика за изчисляване на референтния
лихвен процент, видно от които индекси, водещи до промяна на РЛП в конкретния случай,
4
освен предварително оповестени и разписани от кредитора,са такива, които са извън
контрола на банката и се дължат на обективни фактори. При обявени предварително и
включени, като част от съдържанието на договора, обективните критерии /пазарни индекси/
и методика, при които размера на лихвения процент може да се променя, съдът приема, че е
налице добросъвестност при договарянето и в рамките на настоящата проверка изключва
обоснованата вероятност за наличие на неравноправна клауза. Дали е налице злоупотреба
или не с във връзка с предвидената възможност за промяна е въпрос на проверка в рамките
на исковото производство, а не при проверка на искането от формална страна.
На същото основание, съдът преценява за неоснователно оплакването на частния
жалбоподател досежно претендирания размер на вземането с оглед осъществените след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем плащания. Както съдът посочи предмет на
въззивна проверка в настоящото производство е формалната редовност на послужилите за
издаване на заявлението, като последващо извършените плащания, включително дали
същите са изчистили и забавата на длъжниците, е предмет на проверка от исковия съд в
производството по чл.422, ал.1 ГПК, включително чрез ползване на специалните познания
на вещо лице. Нещо повече, че естеството на така направените възражения ги определя като
релевантни при искане за спиране по чл.420 ГПК, което е и сторени от частните
жалбоподатели.
Именно обаче прилагайки разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК, въззивният съд
намира, че разпореждането за незабавно изпълнение следва да се отмени по отношение на
задължението за сумата от 120 лв., представляващи разходи за уведомяване на длъжника.
Съдът съобразява, че така претендираният разход не обявен конкретно в договора, а
липсват представени доказателства за оповестени някакви допълнителни услуги, които да
могат да се преценят като основание за допълнително възнаграждение. Последното налага и
извода, че не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването
на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира
кредитора за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява да
извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Самото
естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на
кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за
което да е обосновано насрещно възнаграждение. Напротив, касае се са типични действия по
управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, който се
компенсира с основното възнаграждение /възнаградителна лихва/ като цена на самото
кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Ето защо,
клаузите за уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на
самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност, имат неустоечен характер.
Налага се извод за частична правилност на постановеното разпореждане, което следва
да се потвърди, В ЧАСТТА, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 126
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумите от
97 292.71 лева, представляваща главница, произтичаща от Договор за банков кредит,
5
обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249/17.08.2017 год., сключен между АНТ.
М. С. /кредитополучател/, М. А. С. /съдлъжник/ и „Сибанк“ ЕАД, ведно съсъ законната
лихва върху главницата, за сумата от 221.77 лева, представляваща договорна лихва за
периода 11.12.2021-04.01.2022 год. и сумата от 154.96 лева, представляваща обезщетение за
забава върху предсрочно изискуема главница за периода 05.01.2022-10.01.2022 год. и
отменено В ЧАСТТА, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 126 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата от 120
лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, като
се обезсили изпълнителния лист за тази сума.
Предвид направеното искане и с оглед изхода от спора, частният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сума в размер на 150 лева –
разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение № 1192/13.01.2022 год.,
постановено по ч.гр.д. № 250/2022 год. на РС-Варна – 42 състав, В ЧАСТТА, с която е
постановено незабавно изпълнение на Заповед № 126 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумите от 97 292.71 лева, представляваща
главница, произтичаща от Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот
№ I17-3073249/17.08.2017 год., сключен между АНТ. М. С. /кредитополучател/, М. АС. С.
/съдлъжник/ и „Сибанк“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, за сумата от
221.77 лева, представляваща договорна лихва за периода 11.12.2021-04.01.2022 год. и сумата
от 154.96 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуема
главница за периода 05.01.2022-10.01.2022 год.
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение № 1192/13.01.2022 год.,
постановено по ч.гр.д. № 250/2022 год. на РС-Варна – 42 състав, В ЧАСТТА , с която е
постановено незабавно изпълнение на Заповед № 126 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумата от 120 лева, представляваща разноски за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 1493/11.01.2022 год. на „ОББ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, район Триадица, бул.Витоша № 89Б, в частта му, с
която е поискано допускане по реда на чл.418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо длъжниците АНТ. М. С. , ЕГН:
********** от гр.В., жк.П. бл.* вх.* ет.* ап.** и М. АС. С., ЕГН: ********** от гр.В.,
ул.“Арх.П.“ № * за солидарно заплащане на сумата от 120 лева, представляваща разноски за
връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, произтичаща от Договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249/17.08.2017 год., сключен
между АНТ. М. С. /кредитополучател/, М. АС. С. /съдлъжник/ и „Сибанк“ ЕАД.
ОБЕЗСИЛВА издадения по ч.гр.д. № 250/2022 год. на РС-Варна – 42 състав
изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, район
Триадица, бул.Витоша № 89Б срещу АНТ. М. С. , ЕГН: ********** от гр.В., жк.П. бл.* вх.*
ет.* ап.** и М. АС. С., ЕГН: ********** от гр.В., ул.“Арх.П.“ № * за солидарно заплащане
на сумата от 120 лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост.
ОСЪЖДА АНТ. М. С., ЕГН: ********** от гр.В., жк.П. бл.* вх.* ет.* ап.** и М. АС.
6
С., ЕГН: ********** от гр.В., ул.“Арх.П.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на „ОББ“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, район Триадица, бул.Витоша № 89Б сума в размер на
150 лева – разноски за въззивна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7