Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. К., 03.12.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Снежанка Данчева, като разгледа НАХД № 594 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 171
от 22.05.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Н.Я.К. с ЕГН **********
***, на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в сила
към момента на извършване на деянието/ е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 150 лева за нарушение на чл.132, ал.1, т.4а от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Наказателното постановление се атакува
като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява, а се
представлява от процесуален представител – адв. В.Ш., който поддържа и развива
исканията в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Ц.Б., която моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва размера на разноските
и претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
физическо лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 14.04.2020 г. служители на ****П.– К.Д.
и И.А., съвместно с други служители на ****, съгласно нарочна заповед извършили
проверка на животновъден обект /ЖО/ № 4363-0264 за отглеждане на биволи и
говеда, находящ се в землището на с. В.Л., община К., собственост на Н.Я.К., при
което установили надвишен капаците на обекта, т.е. в него
е имало повече животни от разрешеното. Според св. Д.
и А. тогава забелязали и, че има животни с паднали ушни идентификатори /марки/
и устно
казали на К. да обърне внимание на този проблем и да предприеме необходимите
действия за отстраняването му. Писмени доказателства в тази насока не са
представени.
На 16.04.2020г. свидетелите И.А. и
М.К.
***
отново извършили проверка на ЖО на К., като проверили обектите
за
говедата, за овцете и за козите, като в животновъден обект № 4363-0264 /за
отглеждане на биволи и говеда/ установили, че има 5 животни, които са с по една
ушна марка. Те поисквали от К. да представи уведомление до съответно
регистрирания ветеринарен лекар дали е уведомен, че са изпадали тези марки, но
не им било представено такова. Общо животните в този обект били около 400 броя
- говеда и биволи, като другите животни видимо имали по две ушни марки. К.
присъствал на проверката. Съставен бил и протокол /л.42/. Жалбоподателя бил
поканен в офиса на ****П.в гр.К.за съставяне на АУАН.
Въз основа на установеното,
проверяващите – свидетелите И.А. и М.К. приели, че е извършено нарушение на Закона
за ветеринарномедицинската дейност, като на 21.04.2020 г. в присъствието на К.,
св. И.А.
съставила АУАН № 0002168/21.04.2020г. на Н.Я.К. в който било
описано, че при извършена на 16.04.2020г. физическа и
документална проверка на животновъден обект /ЖО/ № 4363-0264 за отглеждане на
биволи и говеда находящ се в землището на с. В.Л. и собственост на Н.Я.К. е
установено, че животни със следните ушни идентификатори - BG34059463, BG
30616459, BG 34059461, BG32225453, BG30616461 разполагат само с една ушна
марка, нямат пълен набор от идентификационни средства. В седем дневен срок
собственика не е уведомил писмено регистрирания ветеринарен лекар /РВЛ/,
обслужващ животновъдния обект за паднали средства за официална идентификация.
Било прието, че е нарушен чл.132, ал.1,
т.4а от Закона за ветеринарномедицинската дейност. АУАН бил връчен на К..
Въз основа на съставения АУАН било
издадено процесното наказателно постановление с което К. е наказан на осн. чл.471а,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушение на чл.132, ал.1,
т.4а от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като в НП вече е добавено, че
Н.Я.К. е и собственик на животните в животновъдния обект.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства -НП, АУАН, Писмо до Началника на РУ К.с изх. № 1367/23.06.2020г., разписка за връчване от 31.08.2020г., Заповед № ОСПП – 76 от 17.08.2015 г. на Изпълнителен директор на ****, Заповед № №ОСПД № 1694 от 30.06.2020 г. на Изпълнителен директор на ****, длъжностни характеристики, Заповед № РД – 11- 856 от 13.04.2020 г. на Изпълнителен директор на ****, констативни протоколи, справка за налични животни в ОЕЗ и свидетелските показания на свидетелите К.Д., И.А. и М.К..
Следва да се посочи, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им.
От правна страна:
При извършване на цялостна служебна
проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и
обосноваващи неговата отмяната.
Съображенията са следните:
При съставяне на акта и при издаване на
наказателното постановление са допуснати нарушения на чл.42, т.3 и т.4, респ.
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва означаване датата на извършване на нарушението,
ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. За да
бъдат спазени тези изисквания, задължително условие е да са отразени всички
съставомерни признаци на нарушението, което в конкретния случай не е спазено.
Датата на извършване на нарушението е възведена като съществен реквизит от
съдържанието на акта и постановлението и следва да се съдържа в него, а не да
се извежда от други писмени материали събрани по преписката. Ясното обозначаване на тази дата е важно, тъй като
именно с оглед на нея нарушителят организира защитата си, ангажирайки
доказателства срещу вмененото му противоправно действие или бездействие към
конкретен момент. Датата на нарушението предопределя и проверката за самата
допустимост на образуваното производство по чл.34 от ЗАНН, поради което
неизпълнението на изискването за точното й посочване, каквото се констатира в
случая, на самостоятелно основание опорочава законосъобразността на обжалвания
административен акт.
В обстоятелствената част на АУАН не е посочено,
че животните са собственост на К., но в НП е вписано, че на 16.04.2020г. при
проверка на животновъден обект /ЖО/ № 4363-0264 за отглеждане на биволи и
говеда находящ се в землището на с. В.Л. и собственост на Н.Я.К., който е собственик
и на животните е установено, че 5 бр. животни разполагат само с една ушна
марка, нямат пълен набор от идентификационни средства. В седем дневен срок
собственика не е уведомил писмено
регистрирания ветеринарен лекар /РВЛ/, обслужващ животновъдния обект за паднали
средства за официална идентификация.
Това деяние е квалифицирано като
нарушение по чл.132, ал.1, т.4а от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно посочената разпоредба, собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни в 7-дневен срок
писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на ****
по чл.51, ал.3 уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за
паднали или за невъзможни за разчитане средства за официална идентификация.
Описанието на деянието обаче не изпълва
състава на посочената разпоредба. На първо място, субект на нарушението по
чл.132, ал.1, т.4а от ЗВмД може да бъде собственик на селскостопанско животно
или ползвател
на животновъден обекти, а поради противоречия в обстоятелствената част на АУАН
и НП не става ясно дали К. е такъв, в коя категория попада /собственик или
ползвател/, респ. може ли да носи отговорност по този законов текст.
Освен това обстоятелството, че
проверката е извършена на 16.04.2020 г. не означава, че нарушението е извършено
на посочената дата - т.е. датата на която е извършено нарушението безспорно не
съвпада с датата на установяването му, означена в акта и НП. Задължението за
уведомяване възниква в 7-дневен срок от падането или от невъзможността за
разчитане средства за официална идентификация.
Съществен елемент от състава на
нарушението е пропускането на срока за уведомяване, а същият се определя от
датата, на която е констатирано падането или невъзможността за разчитане
средства за официална идентификация, като в конкретния случай тези дати не са
установени, поради което не може да се прецени кога е извършено нарушението. Напълно
възможно е средства за официална идентификация на животните да са паднали или
станали невъзможни
за разчитане по различно време за всяко животно подлежащо на идентификация, като
с пропускането на срока за уведомяване по отношение на всяко едно от тях ще
бъде извършено и отделно нарушение по чл.132, ал.1, т.4а от ЗВмД.
Горепосоченото налага извода, че
описанието на нарушението и обстоятелствата относно извършването му са неясни.
От изложените в акта и постановлението факти не става ясно в какъв срок, защо,
къде и какво е трябвало да извърши жалбоподателя и кога е изтекъл този срок, за
да се прецени и кога е извършено съответното нарушение. Липсата на подробно
фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е
било извършено, съставлява съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата
на чл.42, т.4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, следва да се съдържат в АУАН, за да може нарушителят да разбере
какво точно административно нарушение му се вменява, че е извършил.
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност
субект, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил и при какви обстоятелства,
за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това
процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се
преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да
се санира в последващ стадий на административно-наказателното
производство. Същевременно обаче то се
съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва
изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено.
Освен това съдът счита, че са налице обективните
предпоставки за определяне на настоящият случай като маловажен по смисъла на
чл.28, б.а от ЗАНН. Този извод несъмнено се обективира от цялостната преценка
на събраните доказателства. Налице са всички онези основания, които касаят
приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН. Тези обстоятелства не са
били правилно преценени от наказващия орган и той незаконосъобразно е пристъпил
към ангажиране и понасяне на административно-наказателна отговорност от страна
на жалбоподателя. Предпоставките
на чл.28 б.а от ЗАНН са приложими, защото случаят се явява маловажен най-вече с
оглед на обстоятелството, че в обекта, при наличие на над 400 бр. животни, само
5 бр. са били с липсваща една ушна марка, като другата е била налична и
животните е могло да бъдат индивидуализирани чрез нея.
Административното нарушение е за първи
път, което се потвърждава както от АУАН така и от НП. От целия доказателствен
материал е видно, че К. не е допускал друго такова нарушение нито преди, нито
след установяване на процесното. Освен това, както вече беше посочено по-горе от
над 400 бр. животни в обекта само 5 бр. са били без една ушна марка, като
другата е била налична. Т.е. напълно възможно е било тези животни да бъдат идентифицирани
по наличното идентификационно средство. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН при маловажни случай на
административни нарушения не се налага административно наказание, а само се
предупреждава нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Безспорно в
настоящият случай административно–наказващият орган, при даденото от него
описание на извършеното административно нарушение е следвало да направи
съответната преценка за приложение на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН и да
прецени на база принципа на съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК
необходимостта от налагане на административна санкция, която дори и в минимален
размер е необосновано тежка за степента на засегнатост на обществените
отношения от осъщественото деяние. Не излагането на конкретни мотиви на база
съответните доказателства защо не са налице условията на чл.28 б.а от ЗАНН от
своя страна води до съществено ограничение на правото на защита на нарушителя и
винаги е съществено административно нарушение на административно–наказателните
правила. Налице е неправомерно поведението на административно-наказващите
органи, които на основание неправомерното описание са пристъпили към търсенето
на административно-наказателна отговорност от К.. Неприлагането на разпоредбата
на чл.28 б.а от ЗАНН за конкретния случай спрямо конкретният субект на
административно нарушение неоснователно е ограничило неговите процесуални права
на защита. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и дееца са
изключително ниски, а наложената санкция, дори в един минимален размер, би била
неоправдано висока. Затова настоящият съдебен състав счита, че като
най-съответно на извършеното административно нарушение се явява спрямо него да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, като се предупреди, че при
следващо нарушение ще бъде наказан, а водената преписка да се прекрати с
мотивирана резолюция. Маловажните случаи на административни нарушения не се
наказват и административното производство се прекратява по заповед на
административно-наказващия орган, защото са налице обективни предпоставки за
това - нарушението е за първи път, то е с ниска степен на засягане на
охраняваните обществени отношения, не са настъпили някакви конкретни
противоправни последици. На конкретният нарушител за конкретно вмененото му
административно нарушение не е следвало да бъде наложена посочената в НП
“глоба” в размер от 150 лева – минимален
размер съгласно ЗВмД в сила към момента на извършване на деянието, защото тя се
явява несъответна на обществената опасност на деянието и дееца. Законосъобразно
е в настоящият случай единствено да се предупреди жалбоподателя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложена такава санкция. Тези обстоятелства не са
били правилно преценени от наказващия орган, като в НП дори и формално те не
са обсъдени, т.е. липсва в издаденият
административен акт онази необходима оценка на събраните факти и преценка на
изяснените обстоятелства по извършеното административно нарушение. Ако бе
подходено с необходимият за това анализ при спазване на изискванията на чл.27
от ЗАНН, то несъмненият извод би се явил за необходимостта от това, да не се
стига до ангажиране и понасяне на административно-наказателна отговорност от
страна на жалбоподателя. Като не е изпълнил и отчел тези предпоставки, той
неправилно е наложил административно наказание. Настоящата инстанция счита, че
при така определеното наказание не биха могли да бъдат постигнати целите на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, като доводите на настоящият съдебен
състав са за наличието на конкретни маловажни обстоятелства, които касаят
приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН.
За това, при така установените
фактически обстоятелства и направени правни изводи, след преценка на събраните
доказателства съдът намира, че неправилно административно-наказващият орган е
приел да бъде санкциониран жалбоподателя за това, че е осъществил нарушение
на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.4а от
ЗВмД.
По изложените съображения съдът прие че,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно като краен
резултат и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По
делото е приложено пълномощно според което, К. е заплатил на процесуалния си
представител – адв. Ш. сумата от 300 лв. Срещу тази сума възразява юрисконсулт Б.,
като твърди, че е прекомерна. Възражението е неоснователно, тъй като съгласно чл.18,
ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и чл.18, ал.4 от същата Наредба, възнаграждението
за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от настоящата категория е 300 лв.,
поради което именно тази сума следва да бъде присъдена на К..
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 171
от 22.05.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Н.Я.К. с ЕГН **********
***, на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 150 лева за нарушение на
чл.132, ал.1, т.4а от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
2. ОСЪЖДА О.д.п.б.н.х. *** да заплати на
Н.Я.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи
направени по делото разноски.
3.Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.