Решение по дело №398/2018 на Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№

Гр.***, 14.05.2019г.

 

Провадийски районен съд в публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Димитър Михайлов

 

При участието на секретаря Т.Т. като разгледа докладваното от съдия НАХД № 398/2018 г. по описа на Районен съд гр. ***, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Районна прокуратура гр. *** e повдигнала обвинение срещу И.С.А., ЕГН: **********, родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, български гражданин, омъжена, със средно образование, безработна, за това че на 15.06.2017 г. в гр. ***, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***, нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Е.М., изразяваща се в счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета/ счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния  горен крайник за период от около 3 – 3.5 месеца– престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С Постановление от 29.08.2018 г. и на основание чл.375 от НПК, Районна прокуратура гр. *** е внесла материалите по делото в Районен съд гр. *** с предложение на основание чл.78а от НК обвиняемата И.С.А. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В съдебно заседание Районна прокуратура гр. *** не изпраща представител.

Обвиняемият И.С.А. се възползва от правото си да не дава обяснения.

Нейният защитник пледира за оправдаване на А., като изтъква обширни доводи в тази насока.

Съдът, като обсъди доводите на страните и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и тези намиращи се в ДП № 189/2017 г. по описа на РУ-***, приема за установено следното:

Обвиняемата И.С.А. била правоспособен водач на моторно превозно средство. Тя притежавала свидетелство за правоуправление №********* с валидност до 06.08.2017г.

Свидетелката С.Е.М. ползвала лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***. Тъй като тя нямала свидетелство за управление на моторно превозно средство, М. използвала услугите на нейни познати, които шофирали автомобила, когато същия й бил необходим. Така на 14.06.2017г. М. се уговорила с нейна позната и колежка, а именно с обв.А., последната да управлява автомобила на следващия ден, тъй като М. искала да отиде до село **, област Варна. На 15.06.2017г. съобразно уговорката обв.А. отишла пред блока, в който М. живеела, находящ се в град ***, област Варна, кв. „***“ №10, вх.В. Горепосоченият автомобил бил паркиран на паркинга пред входа на блока, като след пристигането си обв.А. заела шофьорското място, а св.М. седнала до нея на пасажерското място - предна дясна седалка. Обв.А. стартирала автомобила, спуснала ръчната спирачка, натиснала педала за газта и рязко потеглила. От рязкото потегляне обв.А. не могла да овладее автомобила, при което преминала с автомобила през бордюра на паркинга и блъснала колата в бетонната стена на жилищен блок №10. След реализирания от обв.А. удар превозното средство преустановило своето движение, а св.М. вследствие на удара получила счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета /счупване на дясна лъчева кост на типично място/. Обв.А. и св.М. излезли от автомобила, като М. почувствала силна болка в областта на дясната си ръка. Покрай тях пеш преминала св.Р.С.Р., която видяла, че лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ *** се бил ударил в стената на блока, от който автомобил се издигал пушек, както и видяла това, че св.М. била пострадала. Тогава тя решила да помогне на св.М., като й предложила да я откара до болницата. Междувременно на място дошла и майката на св.М. - Б.П.Г., която видяла катастрофата от прозореца на дома си. Преди да откара св.М. в болницата, св.***, по молба на св.М., преместила катастрофиралия автомобил до намиращ се в близост до паркинга пред блок №10 трансформатор. След това св.*** докарала микробуса си, който бил паркиран до един от магазините в района на пътния инцидент, като в него се качили тя, св.М., св.Г. и обв.А.. Св.*** ги откарала до ЦСМП-***, където на св.М. бил извършен преглед, а малко по-късно от болничното заведение изпратили св.М. за изследвания в МБАЛ „Св.Анна“ АД-град Варна.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че в резултат на възникналото пътно произшествие на 15.06.2017г. пострадалата С.Е.М. е получила счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета /счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-3,5 месеца.

Назначена и изготвена по делото била и съдебно авто-техническа експертиза, от която се установява, че след пускането на ръчната спирачка, натискане педала на газта и рязкото потегляне на автомобила, обв.А. не е успяла да овладее и спре лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***.

С оглед на гореизложеното ПРП е преценила, че обв.И.С.А. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.1 буква „б” пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 15.06.2017г, в град ***, област Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.№ ***, нарушила правилата за движение - чл.20, ал.1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Е.М., изразяваща се в счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета /счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-3,5 месеца.

При управлението на автомобила обв.А. е нарушила регламентираното в ЗДвП правило за движение по чл.20, ал.1 от закона, тъй като с действията си тя рязко е потеглила с управлявания от нея лек автомобил, при което не е могла да го овладее, а е била длъжна непрекъснато да контролира превозното средство. В случай, че обвиняемата е контролира непрекъснато управляваното от нея превозно средство не би се реализирал пътния инцидент.

ПРП е счела, че от субективна страна обв.А. е извършила деянието при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.З от НК - не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици - настъпването на процесното ПТП с причиняването на средна телесна повреда на св.М., но е била длъжна и е могла да ги предвиди, ако бе се съобразила със ЗДвП.

Приетата фактическа обстановка се установи от приетите по делото материали по НАХД №398/2018г. по описа на РС-*** и материалите по ДП №189/2017г. по описа на РУ-*** и заключението на вещото лице по изготвената по делото САТЕ.

Посочените доказателства бяха преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си, като в цялост и пълнота очертават фактическата обстановка по делото. Не са събрани нито гласни, нито писмени или веществени доказателства по делото, които по някакъв начин да опровергават показанията на посочените свидетели, а напротив, всеки от свидетелите сочи какво лично е възприел, като изразява сигурност по отношение на фактите които не е възприел.

Съдът възприе и кредитира изцяло и събраните по делото писмени доказателства като счита, че същите кореспондират напълно с гласните такива.

В хода на делото от страна на процесуалния представител на обвиняемата бе направено искане за изискване от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна на „Справка за нарушител/водач/“ по отношение на обвиняемата. Видно от изготвената справка, приобщена по делото в съдебно заседание от 30.04.2019г. става ясно, че по отношение на обвиняемата с НП 17-03-24-000851 от 13.01.2017 г. на Началника на РУ *** на основание АУАН № 878811 по отношение на А. е издадено НП, което на 28.12.2017 г. е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като взе предвид становището на процесуалния представител на обвиняемата счита, че така възведеното обвинение на обв.И.С.А. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК е несъставомерно поради обстоятелство, че с НП 17-03-24-000851 от 13.01.2017 г. на Началника на РУ *** на основание АУАН № 878811 по отношение на А. е издадено НП, което на 28.12.2017 г. е влязло в законна сила. Въпреки, че това обстоятелство е било известно на публичното обвинение, че по отношение на обвиняемата е ангажирана административна наказателна отговорност за това, че на една и съща дата, както в постановлението на РП, така и в обстоятелствената част на поставения акт в  гр. ***, кв. ***, пред бл. 10, вх. 6 управлявала лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***“ собственост на Е.С.Д.от гр. ***, като поради неосъществен достатъчен контрол над управляваното МПС, вследствие на което се блъска в бетонна стена и настъпва ПТП с пострадали лица и не е изпълнила задължението си като участник в ПТП с пострадали като не е уведомила конкретната служба за контрол на МВР.

Вижда се, че предмета на ангажираната административно наказателна отговорност е абсолютно същия с предмета на ангажираната административно наказателна отговорност, видно от обстоятелствената част на НП, което е издадено. Наличието на влязло в сила НП с което е ангажирана административно наказателната отговорност на А. и образуваното срещу нея наказателно производство налагат да се извърши преценка налице ли са основанията по т. 1.1 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на Общото събрание на наказателната колегия, а именно дали по отношение на обвиняемия е проведено и приключило с влязло в сила акт административно наказателно производство, с характер на наказателно производство, съответно налице ли е нарушение на принципа на „non bis in idem“.

От представените доказателства се установява, че срещу А. към момента на образуване на НП пред РП *** е било проведено и приключило с влязло в сила НП административно-наказателно производство, като наложената санкция е била заплатена от същата, за което има и издадена вносна бележка. Това е видно и от изисканата в предходно с.з. докладвана в днешно съдебно заседание справка от съответното учреждение на МВР. Налице е абсолютна идентичност между субекта на административно наказателното производство и настоящото производство. Субект на административно наказателната отговорност е И.С.А., която е и обвиняема по настоящото дело. От изложеното в НП факти са залегнали в обстоятелствената част и дали основания за санкционирането на А. по административен ред се установява, че административно наказателното производство и съответно определената му санкция е за деяние осъществено от обвиняемата, като водач на цитирания лек автомобил. Съпоставянето на всички тези факти, предмет на административно наказателната преписка с фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на обвинението сочат, че между тях е налице пълен идентитет на релевантните факти, подлежащи на доказване в двете производства,  налице е пълно тъждество на деянията по двете производства, с оглед на време, а именно дата  15.06.2017 г., час - 9 ч., населено место гр. ***, кв. ***, бл. 10, вх. 6, управление на лек автомобил, идентичен е и механизма на деянието. В случая и двете производства имат наказателен характер по смисъла на чл.  6, пр. 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7, съобразно критериите от цитираното тълкувателно решение. Квалификацията на деянието, който критерий е формален съответно по чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, съгласно постановлението на РП-***, имат едно и също съдържание и очертават едно и също деяние. Квалификацията на деянията имат само формално относителна стойност и сами по себе си не могат да елиминират наказателният характер на производството. Едни и същи са и защитените обществени отношения обект на нарушението от извършеното деяние от обвиняемата, за което е възведено съответното обвинение при съобразяване кръга на адресатите със съответната разпоредба. И в двете правни норми има не само идентично съдържание и се охраняват не само едни и същи обществени отношения, които са насочени към неограничен кръг адресати.

Глобата освен като административна санкция за извършено административно нарушение е включена в системата на наказанията по НК чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК съобразно решение № 143/2001 г. по НД № 518/2016 г. на второ наказателно отделение на ВКС. В практиката на Европейският съд по правата на човека двойката цели наказанието и възпирането са признати за характерни черти на наказателната санкция. Предвидената като административно наказание санкция по отношение чл. 20 и чл. 123 по която е санкционирана обвиняемата не цели репарация на вредите, а има репресивна и превантивна насоченост, както и наказанията по НК. Глобата за нарушение предвидена в разпоредбата и наложена в максимален размер на А., същата не може да се счете пренебрежимо незначителен, а и предвидения минимум съвпада с минималния размер на наказанието по реда на Глава ХХVІІІ по който раздел върви настоящото производство.

Горното води до извода, че за наказателния характер проведен срещу обвиняемата А. административно наказателно производство и съобразно задължителните указания на т. 1.1 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на общото събрание на наказателната колегия, наказателно производство по настоящото дело по отношение на А. подлежи на прекратяване на основание чл. 4, Параграф І от протокол № 7 и на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НК.

 Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че обвиняемата следва да бъде призната за невиновна по така възведеното обвинение.

С оглед на всичко гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата И.С.А., ЕГН: **********, родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, български гражданин, омъжена, със средно образование, безработна за НЕ ВИНОВНА, за това че на 15.06.2017 г. в гр. ***, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***, нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Е.М., изразяваща се в счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета/ счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния  горен крайник за период от около 3 – 3.5 месеца– престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, Я ОПРАВДАВА по така възведеното й обвинение.

На осн. чл.190 от НПК съдът, направените по делото разноски в размер на 224,99лв.  следва да останат в тежест на държавата.

Воден от горните съображения Провадийският районен съд, постанови съдебния си акт.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр. Варна в 15-дневен срок от обявяването му на страните по реда на глава ХХІ от НПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

РЕШЕНИЕ

№

Гр.***, 14.05.2019г.

 

Провадийски районен съд в публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Димитър Михайлов

 

При участието на секретаря Т.Т. като разгледа докладваното от съдия НАХД № 398/2018 г. по описа на Районен съд гр. ***, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Районна прокуратура гр. *** e повдигнала обвинение срещу И.С.А., ЕГН: **********, родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, български гражданин, омъжена, със средно образование, безработна, за това че на 15.06.2017 г. в гр. ***, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***, нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Е.М., изразяваща се в счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета/ счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния  горен крайник за период от около 3 – 3.5 месеца– престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С Постановление от 29.08.2018 г. и на основание чл.375 от НПК, Районна прокуратура гр. *** е внесла материалите по делото в Районен съд гр. *** с предложение на основание чл.78а от НК обвиняемата И.С.А. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В съдебно заседание Районна прокуратура гр. *** не изпраща представител.

Обвиняемият И.С.А. се възползва от правото си да не дава обяснения.

Нейният защитник пледира за оправдаване на А., като изтъква обширни доводи в тази насока.

Съдът, като обсъди доводите на страните и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и тези намиращи се в ДП № 189/2017 г. по описа на РУ-***, приема за установено следното:

Обвиняемата И.С.А. била правоспособен водач на моторно превозно средство. Тя притежавала свидетелство за правоуправление №********* с валидност до 06.08.2017г.

Свидетелката С.Е.М. ползвала лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***. Тъй като тя нямала свидетелство за управление на моторно превозно средство, М. използвала услугите на нейни познати, които шофирали автомобила, когато същия й бил необходим. Така на 14.06.2017г. М. се уговорила с нейна позната и колежка, а именно с обв.А., последната да управлява автомобила на следващия ден, тъй като М. искала да отиде до село **, област Варна. На 15.06.2017г. съобразно уговорката обв.А. отишла пред блока, в който М. живеела, находящ се в град ***, област Варна, кв. „***“ №10, вх.В. Горепосоченият автомобил бил паркиран на паркинга пред входа на блока, като след пристигането си обв.А. заела шофьорското място, а св.М. седнала до нея на пасажерското място - предна дясна седалка. Обв.А. стартирала автомобила, спуснала ръчната спирачка, натиснала педала за газта и рязко потеглила. От рязкото потегляне обв.А. не могла да овладее автомобила, при което преминала с автомобила през бордюра на паркинга и блъснала колата в бетонната стена на жилищен блок №10. След реализирания от обв.А. удар превозното средство преустановило своето движение, а св.М. вследствие на удара получила счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета /счупване на дясна лъчева кост на типично място/. Обв.А. и св.М. излезли от автомобила, като М. почувствала силна болка в областта на дясната си ръка. Покрай тях пеш преминала св.Р.С.Р., която видяла, че лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ *** се бил ударил в стената на блока, от който автомобил се издигал пушек, както и видяла това, че св.М. била пострадала. Тогава тя решила да помогне на св.М., като й предложила да я откара до болницата. Междувременно на място дошла и майката на св.М. - Б.П.Г., която видяла катастрофата от прозореца на дома си. Преди да откара св.М. в болницата, св.***, по молба на св.М., преместила катастрофиралия автомобил до намиращ се в близост до паркинга пред блок №10 трансформатор. След това св.*** докарала микробуса си, който бил паркиран до един от магазините в района на пътния инцидент, като в него се качили тя, св.М., св.Г. и обв.А.. Св.*** ги откарала до ЦСМП-***, където на св.М. бил извършен преглед, а малко по-късно от болничното заведение изпратили св.М. за изследвания в МБАЛ „Св.Анна“ АД-град Варна.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че в резултат на възникналото пътно произшествие на 15.06.2017г. пострадалата С.Е.М. е получила счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета /счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-3,5 месеца.

Назначена и изготвена по делото била и съдебно авто-техническа експертиза, от която се установява, че след пускането на ръчната спирачка, натискане педала на газта и рязкото потегляне на автомобила, обв.А. не е успяла да овладее и спре лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ***.

С оглед на гореизложеното ПРП е преценила, че обв.И.С.А. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.1 буква „б” пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 15.06.2017г, в град ***, област Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.№ ***, нарушила правилата за движение - чл.20, ал.1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Е.М., изразяваща се в счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета /счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-3,5 месеца.

При управлението на автомобила обв.А. е нарушила регламентираното в ЗДвП правило за движение по чл.20, ал.1 от закона, тъй като с действията си тя рязко е потеглила с управлявания от нея лек автомобил, при което не е могла да го овладее, а е била длъжна непрекъснато да контролира превозното средство. В случай, че обвиняемата е контролира непрекъснато управляваното от нея превозно средство не би се реализирал пътния инцидент.

ПРП е счела, че от субективна страна обв.А. е извършила деянието при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.З от НК - не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици - настъпването на процесното ПТП с причиняването на средна телесна повреда на св.М., но е била длъжна и е могла да ги предвиди, ако бе се съобразила със ЗДвП.

Приетата фактическа обстановка се установи от приетите по делото материали по НАХД №398/2018г. по описа на РС-*** и материалите по ДП №189/2017г. по описа на РУ-*** и заключението на вещото лице по изготвената по делото САТЕ.

Посочените доказателства бяха преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си, като в цялост и пълнота очертават фактическата обстановка по делото. Не са събрани нито гласни, нито писмени или веществени доказателства по делото, които по някакъв начин да опровергават показанията на посочените свидетели, а напротив, всеки от свидетелите сочи какво лично е възприел, като изразява сигурност по отношение на фактите които не е възприел.

Съдът възприе и кредитира изцяло и събраните по делото писмени доказателства като счита, че същите кореспондират напълно с гласните такива.

В хода на делото от страна на процесуалния представител на обвиняемата бе направено искане за изискване от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна на „Справка за нарушител/водач/“ по отношение на обвиняемата. Видно от изготвената справка, приобщена по делото в съдебно заседание от 30.04.2019г. става ясно, че по отношение на обвиняемата с НП 17-03-24-000851 от 13.01.2017 г. на Началника на РУ *** на основание АУАН № 878811 по отношение на А. е издадено НП, което на 28.12.2017 г. е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като взе предвид становището на процесуалния представител на обвиняемата счита, че така възведеното обвинение на обв.И.С.А. за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК е несъставомерно поради обстоятелство, че с НП 17-03-24-000851 от 13.01.2017 г. на Началника на РУ *** на основание АУАН № 878811 по отношение на А. е издадено НП, което на 28.12.2017 г. е влязло в законна сила. Въпреки, че това обстоятелство е било известно на публичното обвинение, че по отношение на обвиняемата е ангажирана административна наказателна отговорност за това, че на една и съща дата, както в постановлението на РП, така и в обстоятелствената част на поставения акт в  гр. ***, кв. ***, пред бл. 10, вх. 6 управлявала лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***“ собственост на Е.С.Д.от гр. ***, като поради неосъществен достатъчен контрол над управляваното МПС, вследствие на което се блъска в бетонна стена и настъпва ПТП с пострадали лица и не е изпълнила задължението си като участник в ПТП с пострадали като не е уведомила конкретната служба за контрол на МВР.

Вижда се, че предмета на ангажираната административно наказателна отговорност е абсолютно същия с предмета на ангажираната административно наказателна отговорност, видно от обстоятелствената част на НП, което е издадено. Наличието на влязло в сила НП с което е ангажирана административно наказателната отговорност на А. и образуваното срещу нея наказателно производство налагат да се извърши преценка налице ли са основанията по т. 1.1 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на Общото събрание на наказателната колегия, а именно дали по отношение на обвиняемия е проведено и приключило с влязло в сила акт административно наказателно производство, с характер на наказателно производство, съответно налице ли е нарушение на принципа на „non bis in idem“.

От представените доказателства се установява, че срещу А. към момента на образуване на НП пред РП *** е било проведено и приключило с влязло в сила НП административно-наказателно производство, като наложената санкция е била заплатена от същата, за което има и издадена вносна бележка. Това е видно и от изисканата в предходно с.з. докладвана в днешно съдебно заседание справка от съответното учреждение на МВР. Налице е абсолютна идентичност между субекта на административно наказателното производство и настоящото производство. Субект на административно наказателната отговорност е И.С.А., която е и обвиняема по настоящото дело. От изложеното в НП факти са залегнали в обстоятелствената част и дали основания за санкционирането на А. по административен ред се установява, че административно наказателното производство и съответно определената му санкция е за деяние осъществено от обвиняемата, като водач на цитирания лек автомобил. Съпоставянето на всички тези факти, предмет на административно наказателната преписка с фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива на обвинението сочат, че между тях е налице пълен идентитет на релевантните факти, подлежащи на доказване в двете производства,  налице е пълно тъждество на деянията по двете производства, с оглед на време, а именно дата  15.06.2017 г., час - 9 ч., населено место гр. ***, кв. ***, бл. 10, вх. 6, управление на лек автомобил, идентичен е и механизма на деянието. В случая и двете производства имат наказателен характер по смисъла на чл.  6, пр. 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7, съобразно критериите от цитираното тълкувателно решение. Квалификацията на деянието, който критерий е формален съответно по чл. 20, ал.1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, съгласно постановлението на РП-***, имат едно и също съдържание и очертават едно и също деяние. Квалификацията на деянията имат само формално относителна стойност и сами по себе си не могат да елиминират наказателният характер на производството. Едни и същи са и защитените обществени отношения обект на нарушението от извършеното деяние от обвиняемата, за което е възведено съответното обвинение при съобразяване кръга на адресатите със съответната разпоредба. И в двете правни норми има не само идентично съдържание и се охраняват не само едни и същи обществени отношения, които са насочени към неограничен кръг адресати.

Глобата освен като административна санкция за извършено административно нарушение е включена в системата на наказанията по НК чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК съобразно решение № 143/2001 г. по НД № 518/2016 г. на второ наказателно отделение на ВКС. В практиката на Европейският съд по правата на човека двойката цели наказанието и възпирането са признати за характерни черти на наказателната санкция. Предвидената като административно наказание санкция по отношение чл. 20 и чл. 123 по която е санкционирана обвиняемата не цели репарация на вредите, а има репресивна и превантивна насоченост, както и наказанията по НК. Глобата за нарушение предвидена в разпоредбата и наложена в максимален размер на А., същата не може да се счете пренебрежимо незначителен, а и предвидения минимум съвпада с минималния размер на наказанието по реда на Глава ХХVІІІ по който раздел върви настоящото производство.

Горното води до извода, че за наказателния характер проведен срещу обвиняемата А. административно наказателно производство и съобразно задължителните указания на т. 1.1 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на общото събрание на наказателната колегия, наказателно производство по настоящото дело по отношение на А. подлежи на прекратяване на основание чл. 4, Параграф І от протокол № 7 и на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НК.

 Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че обвиняемата следва да бъде призната за невиновна по така възведеното обвинение.

С оглед на всичко гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемата И.С.А., ЕГН: **********, родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българка, български гражданин, омъжена, със средно образование, безработна за НЕ ВИНОВНА, за това че на 15.06.2017 г. в гр. ***, обл. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***, нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.Е.М., изразяваща се в счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета/ счупване на дясна лъчева кост на типично място/, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния  горен крайник за период от около 3 – 3.5 месеца– престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, Я ОПРАВДАВА по така възведеното й обвинение.

На осн. чл.190 от НПК съдът, направените по делото разноски в размер на 224,99лв.  следва да останат в тежест на държавата.

Воден от горните съображения Провадийският районен съд, постанови съдебния си акт.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр. Варна в 15-дневен срок от обявяването му на страните по реда на глава ХХІ от НПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: