Р
Е Ш Е Н И Е
№
260216 / 19.2.2021г.
гр.
Перник, 19.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи януари, две хиляди двадесета и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04080 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ал.1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу Е.А.Н., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1299,52 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”,
бл. 66, вх. Г, ап. 19 за периода от 01.05.2016г. до 31.08.2017г. включително и
сумата от 255,74 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016г. до 18.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02363/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
по основание и размер предявените искови претенции. Оспорва обстоятелството, че
ответничката се намира в договорни отношения с ищеца за доставка на
топлопреносен флуид за проецсния имот и процесния период. Оспорва
обстоятелството, че ответницката е собственик или ползвател на имота.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1610
от 02.04.2019г. по ч. гр. д. № 02363 по описа за 2019г. на Пернишки районен
съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени
настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете
процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетото по
делото заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
99 том IV, рег. № 5074, дело № 645 от 2007г. на нотариус
Маруся Маркова с район на действие ПРС, се установява, че на 14.11.2007г., по
силата на възмездна сделка, ответницата Е.А.Н. е придобила 1/6 идеална част от
правото на собственост върху процесния имот.
От приетото по делото заверено копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 100, том. IV, рег. № 5075, дело № 464 от 2007г. на нотариус
Маруся Маркова, с район на действие ПРС, се установява, че на същата дата –
14.11.2007г., ответницата е придобила чрез дарение от А.И.З. 4/6 идеални части
от правото на собственост върху процесния имот като, обаче, А.И.З. е запазил
вещното право на ползване върху процесния имот до края на живота си. По делото
е представено и прието заверено копие на Препис – извлечение от акт за смърт на
лицето А.И.З., от което се установява, че последния е починал на 22.06.2016. С
оглед тези обстоятелства, съдът намира, че ответницата е притежател на 5/6
идеални части от правото на собственост върху процесния имот, доколкото от
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да сочат, че ответницата
е притежавала преди посочените по-горе разпоредителни сделки идеална част от
правото на собственост върху процесния имот, или че е придобила и останалата
1/6 от него на по-късен етап. Същевременно, с оглед обстоятелството, че
дарителят А.И.З. е бил запазил правото си на ползване върху процесния имот в
притежавания от него обем от права, то съдът намира, че за вземането, относимо
към м. Май 2016г., ответницата следва да отговаря само до установения обем от
права, а именно: за 1/6 ид. част. Доколкото дарителят А.И.З. е починал на
22.06.2016г., съдът намира, че ищецът не е доказал по размер вземането си за
месец Юни 2016г., предвид обстоятелството, че до 22.06.2016г. ответницата е
отговаряла за 1/6 от вземането, а след смъртта му на 22.06.2016г. – за 5/6,
предвид изложените по-горе мотиви. С оглед така установените обстоятелства,
съдът намира, че ответницата, като притежател на 5/6 идеални части от правото
на собственост върху процесния имот и като такъв се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между него и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”, изключая м.
Май 2016г., когато клиент на топлинна енергия за битови нужди е бил дарителят
на ответника – А.И.З..
За да обоснове основателност на
исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява
се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно,
съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния
период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС,
като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законоустановени срок.
От обсъдената по-горе експертиза се
установява и обстоятелството, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, чието
действие не е прекратено към исковия период.
От изслушаната и приета като
доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
размерът на задължението, досежно процесния имот, представляващо главница за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия период е в
размер на 1299,52 лева. С оглед
установените по-горе обстоятелства, свързани с обема на притежаваното от
ответницата право на собственост върху процесния имот, съдът намира, че същия е
пасивно материално правно легитимиран да отговаря за 5/6 от размера на вземанията на ищеца за топлинна
енергия, изключая месеците Май и Юни 2016г. следователно, в синхрон с липсата
на ангажирани по делото доказателства, сочещи за извършено плащане от страна на
ответника, предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ следва да
бъде уважени в размера му до 1006,57 лева за периода от 01.07.2016г. до
31.08.2017г. и отхвърлен в останалата му
част – за сумата от 91,64 лева, представляваща главница за периода от
01.05.2016г. до 30.06.2016г. включително.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на ищцовото
дружество се дължи и сумата от 255,74 лева, представляваща обезщетение за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 18.03.2019г. С оглед установения
обем от права от ответника и частичното уважаване на главния иск, съдът намира,
че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва
да бъде уважен до размера от 192,63 за периода от 09.09.2016г. до 18.03.2019г. и отхвърлен
в останалата му част – за сумата от 24,58 лева.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху дължимата от
ответника главница в размер на 1006,57 лева, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК– 02.04.2019г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по установителния иск,
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства, от
които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 762,32 лв, от които: 62,32 лв. за
държавна такса в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 350.00 лева
– възнаграждение за вещи лица и 200.00 лева за възнаграждение на особен
представител. В съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 587,80 лева за направените по настоящото дело и ч.
гр. д. № 02363/2019г. по описа на ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. В настоящия случай,
обаче, такива не са сторени, респ. не следва да се присъждат.
С оглед гореизложеното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу
Е.А.Н., с адрес: ***, че Е.А.Н. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от
1006,57 лева, представляваща 5/6 от общия размер на главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. Перник, ул. „Благой Гебрев”, бл. 66, вх. Г, ап. 19 за периода
от 01.07.2016г. до 31.08.2017г. включително и сумата от 192,63 лева,
представляваща 5/6 от общия размер на законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.09.2016г.
до 18.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1006,57 лева, считано от датата на подаване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.04.2019г. до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02363/2019г. по описа на Районен съд
– гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ
в останалата му част – за сумата от 91,64 лева, представляваща главница за
периода от 01.05.2016г. до 30.06.2016г. включително и иска с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД в останалата му част – за сумата от 24,58 лева.
ОСЪЖДА
Е.А.
*** ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 587,80 лева, представляваща направените по делото и по частно
гражданско дело № 02363/2019г. по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 00924/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния
съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: