Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София 29.11.2019
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА 2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Маврова ч.гр.
дело №9702 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК.
Образувано е по жалба от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, срещу Постановление от 17.06.2019
г. на ЧСИ С.П., по изпълнително дело № 20199210400710, с което е частният съдебен изпълнител е
присъединил за събиране в изпълнителното производство, допълнителен адвокатски
хонорар в размер на 212.02 лв., към вече претендирания такъв.
В жалбата се излага, че така претендираният
от взискателя допълнителен размер е над установения минимум, предвиден в НМРАВ.
Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, като адвокатския
хонорар за изпълнителното дело е прекомерен, защото не съответства на правната
и фактическа сложност на делото. Извършените процесуални действия не са
необичайни и не налагат определянето на допълнително адвокатско възнаграждение,
като моли да бъде намален до размер от 240 лв. с ДДС Счита определената такса
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса за прекомерна, като
включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски
в изпълнителния процес, в събраната такса е незаконосъобразно.
Взискателят ЗАД „А.Б.“ е депозирал възражение, в което поддържа, че
така определеното адвокатско възнаграждение е изцяло в рамките на предвиденото
в чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Сочи, че с оглед обстоятелството, че
длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение е наложен запор и са
извършени активни изпълнителни действия.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител поддържа, че
обжалваното постановление е законосъобразно, като не са налице основание за
намаляване на хонорара. Сочи, че разноските за адвокатско възнаграждение следва
да се включат при определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият
състав намира за установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество и частично основателна.
Изпълнително дело №20199210400710 на
ЧСИ С.П. е образувано по молба от 23.05.2019 г. от ЗАД „А.Б.“ АД, въз основа на
изпълнителен лист от 16.05.2019 г., по гр.д. № 59864/2017 г. по описа на СРС, 64
състав, за следните суми: 1343.67 лв. главница и 418.75 лв., съдебни разноски.
Установява се от изпълнителното дело, че на 24.06.2019 г. сумата е събрана
чрез налагане на запор на банкова сметка *** „Общинска банка“ АД. Видно от
молбата за образуване на изпълнително дело, в нея не е посочен способ за
изпълнение, а това е направено едва с допълнителна молба от 17.06.2019 г. от
взискателя.
Първоначално са определение разноски за адвокат в размер на 240 лв. с ДДС,
като с обжалваното постановление от 17.06.2019 г. ЧСИ С.П. е присъединил на
основание чл. 10, ал. 2 НМРАВ , за събиране в изпълнителното производство,
адвокатски хонорар в размер на 212.02 лв. с ДДС. С разпореждане от 27.06.2019
г. на ЧСИ е отказано да бъде редуциран адвокатския хонорар по изпълнителното
дело, поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В
случая, вземането по изпълнителния лист, чрез изплащане на сумата
в резултат на запор върху банкова сметка ***, в срока за доброволно изпълнение.
Предвид което, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят на
200 лв., единствено за образуване на изпълнителното дело (мин. размер по чл.
10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). В тази връзка следва да се има предвид, че взискателят следва
да посочи способ за изпълнение в молбата по чл. 426 ГПК, а отделно от това разноските
следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при
релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Със сметка от 25.06.2019 г. на ЧСИ, е определена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
в размер на 177.15 лв. Видно от размера на вземането (1343.67 лв. главница, заедно със законна лихва от 242.23 лв. от 30.08.2017 г. – 10.06.2019 г., и разноски
по изпълнителния лист в размер на 418.75
лв.), таксата не надвишава размера в т. 26, б. „в“ от тарифата, без да бъдат
включени при определянето й разноски за адвокат, и не следва да бъде преизчислявана.
При този изход на спора, и при направени искания и от двете страни, съдът
приема че по компенсация, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 17.06.2019 г. на ЧСИ С.П., по изпълнително дело №
20199210400710, с което е частният
съдебен изпълнител е присъединил за събиране в изпълнителното производство,
допълнителен адвокатски хонорар в размер на 212.02 лв., към вече претендирания
такъв, като
НАМАЛЯВА определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнително дело № 20199210400710 на ЧСИ С.П., дължими от длъжника ЗАД „ОЗК З. “АД, до
размера от 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.