Решение по дело №15580/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2630
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Христина Валентинова Тодорова Колева
Дело: 20213110115580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2630
гр. Варна, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110115580 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. М. Ш.,
ЕГН **********, адрес: с. ***, съдебен адрес: гр. ***, партер, чрез адв. А.Х.
от ВАК срещу С. Н б на б а з, ЕИК ***, седалище и адрес: гр. *** осъдителни
искове с правно основание чл.513, ал.1 във чл.511, ал.3 вр. ал.1, т.2 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 400 левачастичен иск
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания и сумата 600 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатено психологическо заключение
и консултация, настъпили вследствие на ПТП, причинено на 08.08.2020г. в с.
**, по вина на водача на лек автомобил „Рено Флуенс“ с рег. № ***, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 26.10.2021г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически
твърдения: на 08.08.2020 г. около 07:00 часа управлявал товарен автомобил
Мерцедес Аксор, рег. № *** по пътя от гр. Варна към гр. ***. Преминавайки
през с. **, на кръстовището между път *** и ул. *** бил блъснат от лек
автомобил Рено Флуенс с рег. № ***, управляван от турски гражданин.
Водачът, който се движел в посока гр. ***, не спазил пътен знак „Б2-Спри!
Пропусни движещите се по път с предимство“ и блъснал товарен автомобил
Мерцедес Аксор, рег. № ***. В резултат на удара, автомобилът напуснал
пътното платно и се блъснал в стълб от електропреносната мрежа.
Произшествието било посетено от контролните органи, които съставили
Протокол за ПТП с пострадали лица № ***. Поддържа, че вследствие на така
описаното ПТП претърпял телесни повреди, изразяваща се в контузия на
гръден кош, травматични отоци, кръвонасядания, ожулвания, навяхване и
1
разтягане на ставния апарат на ребрата и стернума. Получените травми били
съпроводени със силни болки и нарушение на съня. Нуждаел се чужда
помощи. Повече от два месеца бил в отпуск поради временна
неработоспособност, като на 01.10.2020г. го уволнили от работа. Наред с
изложеното, след инцидента изпаднал в депресия, станал раздразнителен и
избухлив. На 07.09.2020г. посетил психолог, който да му помогне да
преодолее чувството за страх и тревожност. Лечението продължило три
месеца, като за проведеното психологическо консултиране и терапия
заплатил сумата 600 лева. Към настоящия момент продължава да изпитва
болки в областта на гърба и ребрата. Излага, че на 07.12.2020г. уведомил
ответника за настъпилото ПТП, като е образувана Щета № ***. Към датата на
ПТП виновният водач имал валидна застраховка Гражданска отговорност,
сключена със застраховател в РТурция по системата Зелена карта. Моли в
тази връзка за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявените искове по основание и размер. Признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, Зелена карта за лек
автомобил „Рено Флуенс“ с рег. № ***. Поддържа, че обосновано е отказал да
заплати обезщетение, тъй като ищецът не е представил доказателства,
установяващи вината на водача на лек автомобил „Рено Флуенс“ с рег. № ***
за настъпване на събитието. Оспорва наведените в исковата молба
фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието.
Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания
механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди. Оспорва наличието на
причинна връзка между претърпяните физически и психологични болки и
страдания и ПТП. Оспорва противоправното поведение на водача, управлявал
лек автомобил „Рено Флуенс“ с рег. № ***. Твърди, че претендираното
обезщетение не съответства на претърпяните вреди. Навежда доводи за
наличието на съпричиняване на вредите. В случая самият ищец не е изпълнил
вменените му от ЗДвП задължения и по този начин е допринесъл за
настъпването на ПТП. Моли за постановяване на решение, с което исковете
бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност размерът на обезщетението
да бъде намален при отчитане на процент съпричиняване.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към
08.08.2020г. по отношение на лек автомобил „Рено Флуенс“ с рег. № *** е
бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сертификат Зелена карта при застраховател в РТурция; че при
ответника е заведена щета под № ***.
Представен е Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица с рег.
№***/08.08.2020г. Видно от същия участници в ПТП са л.а. „Рено Флуенс" с
ДК № *** и т.а. „Мерцедес Аркрос" с ДК № ***, управляван от П. М. Ш.. В
2
протокола е отразено, че Ш. е пострадал при ПТП, като е получил контузия
по лицето и гръден кош.
За процесното ПТП е образувано ДП №1043/2020г. по описа на У-**, за
престъпление по чл.343, ал.1, б б вр. чл.342, ал.1 НК. Наказателно
производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.9 НПК, с
Постановление на ВРП, ТО-Провадия от 10.09.2021г. От материалите по ДП
се установява, че вината за настъпване на ПТП е на водача на Рено Флуенс с
рег. № *** - не е спрял на знак СТОП на улица ** в с. **, като е отнел
предимството на движещия се по ул. *** т.а. Мерцедес Аркрос" с ДК № ***.
Видно е от Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД, амб. № 4376/08.08.2020год., че на ищеца е поставена
диагноза: Контузия на лицето. Контузия на гръдния кош. Травма на глава и
гръден кош.
От Медицинско удостоверение № 743/11.08.2020год., издадено от
Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, се установява,
че в резултат на ПТП, П. М. Ш. е получил контузия на гръдния кош,
травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания по лицето и тялото, които
травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От представените болнични листи /л.16-19 от делото/ се установява, че
ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода
10.08.2020год.- 28.09.2020год.
От Амбулаторен лист № 944/25.08.2020год. и Амбулаторен лист №
994/10.09.2020год., се установява, че на ищеца е поставена диагноза:
Навяхване и разтягане на ставния апарат на ребрата и стернума. Състоянието
му е без промяна, съпроводено с болка и ограничена подвижност в областта
гръб. стълб, болка в областта на 4-7-мо ребро при вдишване и натиск,
охлузвания по лицето и главата повече вдясно.
Със заповед № 4/30.09.2020г., трудовото правоотношение на ищеца,
заемал длъжността „шофьор“ в Одесос бетон ООД, е прекратено на осн.
чл.71, ал.1 КТ.
Представено е Психологическо заключение и фактура №
50/24.11.2020г., ведно с фискален бон на стойност 600 лева, за услуга
психологическо консултиране 20 часа, извършена от Психо Консулт Варна
ЕООД, от които се установява, че ищецът е потърсил професионална помощ
за справяне с травма, получена от ПТП, като извършеният разход е в размер
на 600 лева.
По делото е допуснато провеждане на СМЕ. Вещото лице, след
запознаване с медицинската документация и проведен клиничен преглед на
ищеца, дава следното заключение: на 08.08.2020год. в резултат на ПТП като
водач на товарен автомобил, ищецът е получил ожулвания в областта на
челото, долната устна, дясната буза, кръвонасядания и травматичен оток в
областта на дясното око, контузия на гръдния кош, травматични отоци в
дясна хълбочна област, дясна гръдна половина и десния долен крайник,
ожулвания в дясна хълбочна област, областта на дясната гръдна половина,
дясната ръка, дясното коляно, дясната подбедрица, левия и десния глезен.
Описаните ожулвания в областта на лицето, дясната длан, дясната хълбочна
3
област, гръдния кош са резултат на действието на предмети с остър връх,
каквито могат да бъдат фрагментни стъкла. Останалите травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
респективно детайли от купето на товарния автомобил. В своята съвкупност
описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в
движенията на снагата за период от около 2-3 седмици. Към настоящия
момент описаните травматични увреждания са отзвучавали и не са налице
възникнали усложнения. Всички гореописани травматични увреждания могат
да бъдат получени вкл. с поставен предпазен колан. Всички описани
травматични увреждания са във връзка с процесното ПТП, нямат връзка с
предшестващи увреждания и заболявания на пострадалия Ш..
По делото е прието заключение по допуснатата комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза. В заключението си вещите лица
посочват, че психологичното изследване към настоящият момент не очертава
данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси,
личностовата сфера и социалното функциониране. Налице е задоволителна
комуникативна връзка с другите без склонност към социална самоизолация.
Липсват данни за значително нарушени умения за обичайно общуване при
трайните приятелски контакти; няма склонност към социално отдръпване.
Към настоящия момент при П.Ш. не се установяват симптоми на психично
разстройство, вкл. депресия, същият е психично здрав. В периода след
преживяното ПТП и последвалото съкращение от работа Ш. е развил
разстройство в адаптацията, като понастоящем е трудно да се отграничи
ефекта на всяко едно от стресогенните събития за отключване на
разстройството. Тревожната симптоматика е отшумяла в рамките на няколко
месеца. По принцип когнитивно-поведенческата психотерапия би могла да
има позитивен ефект при овладяването на психични симптоми, провокирани
от травмиращо събитие. По данни на ищеца, проведената психотерапия е
имала благотворен ефект върху неговото състояние. Прекратяването на
трудовото правоотношение е изиграло роля на значителен стресогенен
фактор, провокирал чувство на тревожност, несигурност, несправедливост,
притеснения за бъдещето и за финансовата стабилност. В сравнително кратък
период от време Ш. е преживял две стресогенни събития - процесното ПТП
от 08.08.2020 г. и съкращаването му от работа на 01.10.2020 г. Въпреки, че е
трудно ретроспективно да се направи категорично разграничение между
ефекта на двете събития, самият Ш. споделил, че по-изразено негативно
влияние върху него е оказало загубата на работа. Засилили се тревогите за
бъдещето, за евентуални финансови затруднения и трудностите, свързани с
намиране на нова работа.
От заключенията по допуснатите първоначална и допълнителна САТЕ
се установява, че произшествието е настъпило на 08.08.2020 г. около 07.10 ч.
в с. **, на кръстовището между ул. „***" и ул. „**" в посока гр. ***. Л.а.
марка Рено Флуенс с peг. № ***, управляван от Д.И., при навлизане в
кръстовището се блъска в т.а. влекач марка Мерцедес с peг. № *** с
полуремарке с peг. № ***, управляван от П. М. Ш.. В следствие на
настъпилото ПТП е причинена средна телесна повреда на Гюлсевер Сали
Османова. Лек автомобил Рено се е движил по улица ** /от град Провадия
4
към град ***/ по посока на кръстовището, образувано от същата с улица ***,
сутринта около 7.00 часа в светлата част на деня. Товарният автомобил с
полуремарке и влекач Мерцедес се е движил по същото време в посока от
град Варна към град *** по улица ***, насочвайки се към процесното
кръстовище. Лекият автомобил Рено не спира на поставения срещу него знак
№ Б2 /СТОП/ и не осигурява изискваното предимство на товарния автомобил
Мерцедес. Последва удар на лекия автомобил в задните леви колела на
седловия влекач. За седловия влекач е страничен, за лекия автомобил е
фронтален. Зоната на процесното ПТП е в рамките на населеното място,
видно от знака за вход/изход от него, намиращ се на 350-400 м от процесното
кръстовище. Към датата на изготвяне на заключението са налични пътни
знаци, маркировка, организиращи добре движението в зоната на ПТП.
Единственият неблагоприятен фактор, препятстващ видимостта между двата
автомобила е растителността в зоната на кръстовището. Седловият влекач е
бил оборудван с дигитален тахограф, който записва скоростта на движение на
автомобила във всеки един момент през една секунда. В момента преди удара,
товарният автомобил се е движил със скорост 64 км/час /17.78 м/сек/.
Скоростта на движение на лекия автомобил е била 13.84 м/с/49.8 км/час. ПТП
не е било предотвратимо, защото между двата автомобила не е имало
достатъчно разстояние за осъществяване на безопасно спиране. Само при
спазване на правилата за движение от страна на водача на лек автомобил Рено
Флуенс и спиране на знак СТОП не би настъпило ПТП. Седловият влекач
Мерцедес е снабден от доста време с инерционни три точкови колани, които
автоматично се задействат при внезапно увеличаване движението на тялото
на водача спрямо това на кабината. Разрешената скорост на пътния участък,
където е станало ПТП е 50 км/час. Не е било предотвратимо ПТП при
движение на товарния автомобил със скорост 50 км/час. Скоростта, с която се
е движил товарният автомобил е оказала влияние върху механизма на ПТП,
като предизвиканите от удара деформации са били по-големи отколкото, ако
ударът е бил с 50 км/час.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като пълни, обективни и
компетентно дадени, мотивирано защитени.
За установяване наведените фактически твърдения относно
претърпените болки и страдания, резултат от настъпилата на 08.08.2020г.
злополука, в полза на ищеца е разпитан свидетелят Мая Ш.а /съпруга на
ищеца/.
В показанията си св. Ш.а установява, че ищецът пострадал при ПТП на
08.08.2020г. След катастрофата я посетил на работното място, целият бил
подут и посинен. Разказал и за злополуката и негов колега го закарал в
спешна помощ. През нощта стенел от болка. На другия ден не можел сам да
стане от леглото. Имал болки в кръста, главата, гърба, ребрата, трудно дишал.
Появила се и болка в рамото, не можел да си вдига дясната ръката, което
затруднявало обличането и ставането, нуждаел се от помощ. В резултат на
ПТП станал раздразнителен, неспокоен, избухлив, непрекъснато се връщал
към инцидента, престанал да излиза, да шофира. Два месеца бил болничен.
Месец след инцидента започнал да посещава психолог по два пъти седмично.
След изтичане на болничния, останал без работа, тъй като прекратили
трудовото му правоотношение. Заради инцидента не можел да работи като
5
шофьор, не бил в състояние. След като отново започнал да шофира, бил
напрегнат. Острите болки изчезнали за два месеца, но в момента болките в
ръката продължавали. Сега ищецът работи като шофьор на автобус в Градски
транспорт, понеже там се кара по-бавно.
Съдът не кредитира гласните доказателствени средства досежно
продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания. Досежно
продължаващите болки и наличието на ограничения в движенията и
функциите на ръката, налагащи допълнително лечение и физиотерапия,
показанията напълно се опровергават от експертното заключение.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия,
визирани в чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1 КЗ. Цитираната разпоредба
регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице,
реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна
регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта“, да реализира
правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ бюрото е
представително национално бюро на застрахователите за Република България
в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на
системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в държавите членки и в държавите,
подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511,
ал. 1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ бюрото е
единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд,
освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира
отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован по международна
застраховка „Гражданска отговорност“ – да е причинена вреда, тази вреда да
е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
По делото се установи, че на 08.08.2020 г. е настъпило процесното
застрахователно събитие по вина на водача на лек автомобил Рено Флуенс с
рег. № ***, със сключен и действащ към датата на ПТП застрахователен
договор със застраховател в Република Турция, покриващ риска „Гражданска
отговорност“ по системата „Зелена карта“, предявяването от страна на ищеца
към ответника на извънсъдебна претенция, която е останала неудовлетворена,
т.е. е налице хипотезата на чл. 511, ал. 3 КЗ.
От събраните писмени доказателства и заключенията на вещото лице по
по САТЕ категорично се установява настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие, механизма на увреждането. По несъмнен
начин се доказа, че вредоносният резултат е необходима, закономерна,
естествена последица от настъпването на ПТП. Деянието на водача на лек
6
автомобил Рено Флуенс с рег. № ***, е противоправно, защото е извършено в
противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 21 ЗДвП. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че са налице
всички елементи на фактическия състав на визираната в чл. 513, ал. 1, вр. чл.
511, ал. 1 и чл. 506, ал. 2 КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи, поради което предявеният иск
се явява доказан по основание.
Спорът между страните е съсредоточен върху обстоятелството какъв е
дължимият от ответника размер на обезщетение за застрахователното
събитие.
Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, изразяващи се в болки и уплаха.
От събраните гласни доказателства се установява, че вследствие на
ПТП, ищецът е имал натъртвания в областта на цялото тяло и болка в дясната
ръка, без категорични данни кога е отшумяла същата. Свидетелят също
изнася данни, че ищецът е бил уплашен и е отказвал да управлява МПС при
положение, че преди катастрофата е бил активен шофьор. Показанията в
частта относно изпитаната уплаха и продължаващия страх от шофиране
следва да бъдат кредитирани при съвкупното им възприемане с експертното
заключение по КСППЕ, но относно физическите болки и страдания следва да
бъдат възприети само частично, тъй като противоречат на заключението по
СМЕ. Вещото лице Д. посочва, че в своята съвкупност травматичните
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, изразяващо се в известно затруднение в движенията на снагата за
период от около 2-3 седмици. Към настоящия момент описаните травматични
увреждания са отзвучавали и не са налице възникнали усложнения.
С оглед на изложеното съдът намира, че въпреки проведеното
доказване на факта на претърпени уплаха и страх от шофиране, вкл.
физически болки, не се установяват твърденията за продължаващи
психически и физически проблеми, както и за сериозно негативно отражение
върху осъществяваната от ищеца дейност.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е управлявал автомобила
без да се съобрази с допустимата за пътния участък скорост на движение - 50
км/ч, поради което се е поставил в невъзможност да спре и избегне удара при
възникналата опасност. В заключението на вещото лице се посочва, че
автомобилът на ищеца се е движел със скорост 64 км/час, позволената е 50
км/час. Вещото лице посочва, че дори и при движение с 50 км/час, не би било
предотвратимо възникването на ПТП, но скоростта, с която се е движил
товарният автомобил е оказала влияние върху механизма на ПТП, като
предизвиканите от удара деформации са били по-големи отколкото, ако
ударът беше с 50 км/час. Съдът приема, че избраната от ищеца скорост е
допринесла за по-висока интензивност на силата на удара между двете
превозни средство, което несъмнено оказва влияние върху причинените вреди
/имуществени на автомобила и неимуществени на ищеца/, с което следва да
7
се приеме, че е налице допуснато от ищеца нарушение на чл.21 ЗДвП и
същото е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. При
съобразяване, че ищецът е управлявал автомобила си с 64 км/час, при
въведено ограничение от 50 км/ч, както и че дори при движение с
позволената скорост, не може да се даде категоричен отговор дали би било
предотвратимо възникването на ПТП, съдът приема, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на произшествието, което
във вредоносния резултат следва да се определи в размер на 1/5.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото произшествие такива, а продължават и след
това. В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съд съобрази причинените увреждания на ищеца. Уврежданията
са съпроводени с болки, ограничено движение. Травматичните увреждания от
посочения вид обичайно отшумяват в рамките на 2-3 седмици. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че след инцидента
ищецът е променил поведението си като е станал раздразнителен, изпитва
страх при шофиране. Вещите лица В. и Ц. дават заключение, че тевожната
симптоматика е отшумяла в рамките на няколко месеца.
С оглед общоприетия критерии за справедливост при определяне на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият състав на
съда след отчитане на вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобство, тяхната
продължителност (обичайната за отшумяване на тези травми), както и
възрастта на ищеца и настъпилата промяна в начина му на живот намира, че
справедлив размер на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени
вреди е сумата от 4000 лева. След съобразяване наличието на съпричиняване
на вредите от противоправно поведение на ищеца (нарушение на чл.21 ЗДвП)
дължимото застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди следва да се намали с 1/5 до размер от 3200 лева.
Предявеният частичен иск е основателен и следва да се уважи.
Пряка и непосредствена последица от инцидента са и претърпените
имуществени вреди изразяващи се в заплащане на услуга психологично
консултиране на обща стойност 600 лева. Доказателства за извършения
разход са представени с исковата молба и същите в съвкупност с
представената медицинска документация, заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и
показанията на разпитания свидетел, следва да се приемат за свързани с
лечението на получените от ищеца травми и възстановяването му след това. С
исковата молба е представено копие от фискален бон за преглед на стойност
40 лева, но тази сума не е включена в претендираните по делото имуществени
вреди в общ размер на 600 лева и не следва да се обсъжда дали това също са
имуществени вреди за ищеца, причинени му от процесното ПТП.
8
Претърпените от ищеца имуществени вреди са в размер на 600 лева,
като застрахователят дължи обезщетение за същите в размер на 480 лева, след
отчитане наличието на съпричиняване и допринасяне за вредоносния резултат
с 1/5. За разликата над 480 лева, претенцията за обезщетяване на
имуществени вреди подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.78 ГПК и двете страни имат право на разноски – ищецът
съразмерно на уважената част от исковете, а ответникът на отхвърлената.
Предявени са искове в общ размер на 1000 лева /400 за неимуществени вреди
и 600 за имуществени вреди/, като същите са намерени за основателни до
размер от 400 лева неимуществени вреди, с оглед заявената частична
претенция и 480 лева имуществени вреди. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 1380 лева /действително сторените разноски възлизат на 1380 лева,
а не на 1430 лева, както е посочено в списъка по чл.80 ГПК /, а ответникът в
общ размер на 2370 лева, включително адвокатско възнаграждение /720 лева с
ДДС/. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК съдът счете за
неоснователно, тъй като претендираното от ответника възнаграждение за
адвокат съответства на минималния размер предвиден в Наредба
1/09.07.2004г.. В случая защитата на ответника е по два иска, като съдът
приема, че за всеки иск е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева с ДДС. В разноските на ответника не следва да бъде
включвана сумата в размер на 30 лева-депозит за свидетел, тъй като такъв не е
разпитан. Тази сума подлежи на възстановяване на ответника, след направено
искане и представяне на банкова сметка, по която да бъде възстановена. С
оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1214.40 лева, а в полза на ответника да се присъдят разноски в размер на
402 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н б на б а з, ЕИК ***, седалище и адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. М. Ш., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 400 лева
частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания и сумата 480 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатено
психологическо заключение и консултация, настъпили вследствие на ПТП,
причинено на 08.08.2020г. в с. **, по вина на водача на лек автомобил „Рено
Флуенс“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 26.10.2021г., до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 480
лева до пълния предявен размер от 600 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Н б на б а з, ЕИК ***, седалище и адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на П. М. Ш., ЕГН **********, адрес: с. *** сумата от 1214.40
лева /хиляда двеста и четиринадесет лева и 0.40 стотинки/, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
9

ОСЪЖДА П. М. Ш., ЕГН **********, адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на
С. Н б на б а з, ЕИК ***, седалище и адрес: гр. *** сумата от 402 лв.
/четиристотин и два лева/, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10