О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-524 Година 2020, 10 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански
състав
на десети февруари година
две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 391 описа
за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Николай
Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър
Велики“ № 37Б, против Решение № 286 от 09.12.2019 г. по гр.д.775/2019 г. на
Районен съд – Айтос, В ЧАСТТА, с която въззивната Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на Ч.Д.Ч. от гр.Айтос, сумата от 531,44 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за 548,64 часа извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент
1, 143 на положния от него за периода от 01.04.2018
г. до 30.06.2019 г. 480 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба
– 16.08.2019 г., до окончателното изплащане; както и сумата от 200 лв за направените по делото разноски, и с което
решение въззивникът е осъден да заплати по сметката на АРС държавна такса в
размер на 50 лв и 160 лв – разноски за експертиза.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата
уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Счита, че приложението на общите
правила по ЗДСл
(и съответно КТ
и актовете по прилагането им) е
отклонено с чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който
делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагане на КТ,
ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.
Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава
се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от
Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна
практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на
който основава решението си,
че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения,
че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете
нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в
платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа
експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен
резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен
на ищеца като извънреден труд.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.
9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Няма искания по доказателствата
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я
намира за допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Ч.Д.Ч. не е представил
писмен отговор на въззивната жалба.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов,
чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ №
37Б, против Решение № 286 от 09.12.2019 г. по гр.д.775/2019 г. на
Районен съд – Айтос, В ЧАСТТА, с която въззивната Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на Ч.Д.Ч. от гр.Айтос, сумата от 531,44 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за 548,64 часа извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент
1, 143 на положния от него за периода от 01.04.2018
г. до 30.06.2019 г. 480 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба
– 16.08.2019 г., до окончателното изплащане; както и сумата от 200 лв за направените по делото разноски, и с което
решение въззивникът е осъден да заплати по сметката на АРС държавна такса в
размер на 50 лв и 160 лв – разноски за експертиза.
.
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.