РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Карлово, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100500 по описа за 2025 година
Производство по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. I-во от ЗЗД.
Ищцата Е. М. Б. твърди, че на 15.08.2022г. заплатила сумата от 250.00
лева с разписка чрез системата на ИЗИПЕЙ АД. Твърди, че към датата на
извършеното плащане нямала парични задължения към ответното дружество,
като въпреки това се претендирало заплащане на посочената сума. Ето защо
извършеното плащане било извършено без да има правно основание за това,
което й обуславяло правния интерес от предявяване на осъдителен иск.
Моли съда да има предвид, че съгласно Решение № 29/28.03.2012г. по
гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с
която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е
длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото
е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както
твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на
отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с
никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска
възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то,
ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като
1
посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото
е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите
на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата
молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с
отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е
нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или
изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не
пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е
длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника. В
случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за
потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание
чл.22 от Закона за потребителския кредит.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата, сумата от 250.00 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото разноски,
както и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане – „*****“
АД, IBAN: *****, титуляр на сметката К. К..
Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, оспорва исковата молба, като намира
иска за неоснователен. Между ищцата и „Сити Кеш“ ООД е налице договор за
кредит, по който главницата в размер на 1000 лева е усвоена от
кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез плащане по
банкова сметка, посочена от ищцата. Именно по така сключения договор
ищцата е връщала предоставения й заем при условията, уговорени между
страните. За доказване на тези факти представя Договора за кредит и Лог
файла към договора, който е сключен по реда на ЗПФУР. Предвид това
платената по договора сума е получена от „Сити Кеш“ ООД на валидно
правно основание и не подлежат на връщане. Валидността на договора за
кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са
валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са
покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и всички изисквания на ЗПФУР.
Моли съда да отхвърли предявените от Е. М. Б., ЕГН **********,
2
претенции като неоснователни. Претендира извършените в хода настоящото
производство разноски от ответното дружество, за което допълнително ще
представи списък по чл. 80 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на въведеното възражение за злоупотреба с право, съдът
се е формирал мотиви за неоснователност с определение рег. №
553/28.04.2025г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.
По отношение на предявения иск, следва да се има предвид, че в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД е налице правоотношение с
извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална
липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага,
доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този
момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).
От представената по делото от ищцата Разписка № 0300016392805605 от
15.08.2022г., неоспорена от ответната страна, се установява, че същата е
направила в полза на ответното дружество банков превод в размер на 250.00
лева, с посочено основание - Е. М. Б. **********.
Във връзка с оспорването на иска, ответното дружество е представило
копие от договор за паричен кредит № 543945 от 05.07.2021г. сключен между
страните, по силата на които, „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило на Е. М. Б.
заем в размер на 1000 лева с падеж до 05.01.2023г.
Други доказателства от значение за правилното решаване на правния
спор не са ангажирани.
Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при
първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема,
че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. I-о
от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.
В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на
основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото.
В настоящия случай ответникът оспорва, получаването на процесната
сума. Във връзка с въведеното възражение за наличие на договорно
основание, ответното дружество е представило договор за паричен кредит №
543945 от 05.07.2021г., с изтекъл падеж към датата на представяне. От същия
обаче не може да се изведе извода, че внесената от ищцата сума в размер на
250.00 лева, удостоверена с Разписка № 0300016392805605 от 15.08.2022г.,
касае погасяване на суми именно на този договор. Още повече самият
ответник признава, че с Е. М. Б. имат и други облигационни правоотношения
по повод на които, в последствие са образувани съдебни производства между
двете страни. Имайки предвид това, съдът приема, че по делото не са
ангажирани категорични доказателства от ответника (например чрез
3
ангажиране на съдебна експертиза), от които да се направи извода, че именно
внесената от ищцата сума в размер на 250.00 лева с Разписка №
0300016392805605 от 15.08.2022г., касае погасавяне на вземания по договор за
паричен кредит № 543945 от 05.07.2021г. Освен това, разписката представена
от ищцата не индивидуализира договор или друго основание, по който е
направена вноската.
Ищцата, при условията на пълно и главно доказване установява
плащането на сумата, представеното доказателство не е оспорено в процеса,
като по делото не се установи при доказателствена тежест на ответникът,
сумата да е платена на законово или договорно основание, поради което искът
следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се
дължат направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена
държавна такса.
От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. За да определи размера на дължимото
възнаграждение, съдът се съобрази с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
С-438/22г., с което е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в
конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията
на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага
чл.2, ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
В случая производството е приключило в едно съдебно заседание, като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е налице
многобройна съдебна практика по спорния казус. Съдът намира за
справедливо с оглед на броя на исковете (един), неговия резултат, вземайки
предвид правна и фактическа сложност, и отчитайки положения труд от
пълномощника, че на адвокат адв. К. К. следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 200 лева за предоставена безплатна защита и
съдействие на ищеца Е. М. Б. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В същия смисъл
е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, IV г.о.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ***,
представлявано от Н. П., да заплати на Е. М. Б. от с. А., общ. С., ул. *** с ЕГН
**********, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляваща сума,
получена от ответника на 15.08.2022г. при начална липса на основание, с която
ответното дружество се е обогатило неоснователно за нейна сметка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ***, представлявано от Н. П. да заплати на Е. М. Б.,
ЕГН **********, от с. А., обл. П., ул. *** сумата от 50.00 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ***, представлявано от Н. П. да заплати на адвокат К.
Й. К., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. *** сумата от 200.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5