Р Е
Ш Е Н
И Е
N260012
гр.Русе, 08.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N720 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Милениум“
ЕООД- гр.Русе, ЕИК ********* против решение №260164/28.08.2020 г., постановено
по гр.д.№ 702/2020 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният
от дружеството иск с правно основание чл.439 от ГПК- за установяване, че не
дължи на „Енерго- Про
Продажби“ АД-Варна сумата в размер на 2145.87 лв.- неплатена цена за доставена
ел. енергия, ведно със законната лихва в размер на 2.38 лв., мораторна лихва в размер на 1371.05 лв. и за разноските по
издаден изпълнителен лист от 12.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1766/2010 г. по описа на
РРС, въз основа на който е образувано изп.д.№
20198310401684 по описа на ЧСИ М.М.. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът
бъде уважен изцяло. Иска присъждане на направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата „Енерго- про Продажби“ АД-
гр.Варна е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за
неоснователност нажалбата.
Иска обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноските за въззивното
производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК- за установяване на недължимост на вземане на „Енерго-
про Продажби“ АД срещу жалбоподателя за сумата в размер на 2145.87 лв.- неплатена
цена за доставена ел. енергия, ведно със законната лихва в размер на 2.38 лв., мораторна лихва в размер на 1371.05 лв., по издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1766/2010 г. по описа на РРС поради погасяването
му по давност.
Искът, визиран в
разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от средствата за правна защита
срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес.
Същият предоставя възможност
на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването
на изпълняемото право въз основа
на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел доводи, че вземането на
взискателя е погасено по давност.
От приложеното
изпълнително дело№
20198310401684 по описа на ЧСИ М.М.- рег.№831 наКЧСИ е видно, че е налице е висящо принудително
производство между страните по делото, което обуславя правният интерес от търсената защита,
респ. допустимостта на обжалваното решение, с което районният съд се е произнесъл по съществото на спора.
Правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация
на спора като такъв по чл.439, ал.2 от ГПК, тъй като се оспорва съществуването
на изпълняемото право по издаден
в полза на ответника по жалбата
изпълнителен лист като искът е основан
на факти, настъпили след приключване на производството по
делото.
Изводът на районният съд
за неоснователност на
предявеният иск е правилен.
Изпълнителният процес е способ за принудително осъществяване
на граждански права при липса на доброволно изпълнение и има за цел да даде защита като достави
дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред.
Макар и да се различава
от доброволното изпълнение по фактически
състав, принудителното изпълнение има цели и поражда същият материалноправен ефект- удовлетворява правото и погасява задължението.
Горепосочената характеристика обосновава
и основната разлика с исковия процес, който цели защита
при правен спор, чрез разрешаването
му. Тези разлики, обуславят
и различия при прилагане на материалноправните
изисквания на закона като форма
на различна защита. В
исковия процес, правата следва да бъдат установявани
с предвидените в закона
доказателствени средства, а в изпълнителния
процес този спор вече е приключил
и изпълнението реализира неговите последици, поради което и правилата, по които
се развива изпълнителното производство са различни- към
момента на неговото започване е налице изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право. То се реализира от
специфичен орган, в чиито правомощия е провеждане и приключване на принудителното изпълнение – съдебният изпълнител, който е овластен с компетентността да извършва предписаните
в ГПК изпълнителни действия.
Съдебните изпълнители са
органи, които целят удовлетворяване
на изпълняемото право, за което
предприемат определени изпълнителни действия, върху които се упражнява
съдебен контрол по реда на чл.435 от ГПК и съответно
носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. Изпълнителният процес се ръководи от
специален орган, който има задължение да
предприеме конкретни изпълнителни действие, за да удовлетвори изпълняемото
право.
Тези действия обаче не рефлектират върху материалноправните предпоставки за наличие на правото,
предмет на изпълнение, тъй като са насочени
не към установяване
на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване.
При осъществяването на съдебен контрол върху действията на съдебният изпълнител
по реда на
чл.435 от ГПК съдът извършва преценка относно тяхната процесуалната законосъобразност. В това производство съдът не изследва
съществуването на материалното право, поради което постановените
решения във връзка с развило се производство по реда на
чл.435 от ГПК не се ползва със
сила на присъдено
нещо по отношение
на изпълняемото материално право. Поради това позоваването
на решение №496 от 12.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 781/2019 г. на Русенския окръжен съд от страна
на жалбоподателя е несъстоятелно.
Правилно първоинстанционният
съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и е установил релевантните за спора факти,
а именно: фактите, относими към института
на погасителната давност, регламентиран в чл.110 и
сл. от
ЗЗД.
Погасителната давност е
правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в чл.110 и сл.от ЗЗД,
който законът свърза с бездействие от страна на кредитора за определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане
на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. В чл.111от ЗЗД
е предвиден по- кратък давностен срок за вземания
с пеиродичен характер, каквото представлява задължението зазаплащане на ценатаза доставена
ел. енергия.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок
като го свързва
с деня, от който вземането е станало изискуемо. Този общ принцип заложен
в цитираната разпоредба намира приложение във всички случаи,
освен когато със закон не
е предвидено друго.
В чл.116 от ЗЗД са посочени
хипотезите, при които се прекъсва
давността, сред които е и предприемането на действия на
принудително изпълнение.
В настоящият случай
кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си за главница, лихви
и разноски на 12.05.2014
г. като въз
основа на същия е поискал образуване на изпълнително
производство- изп.д.№ 20148310400479
по описа на ЧСИ М.М..
Образуването на изпълнителното дело е действие, което не прекъсва
давността.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 –
в изпълнителното производство
за събиране на парични вземания
може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
От данните
по изпълнителното дело е видно, че
кредиторът с молбата си за образуване
на изпълнителното дело е посочил конкретни изпълнителни способи- запор върху вземания, банкови сметки, възнаграждение от труд, както и продан
на движими вещи и недвижими имоти. Същият е възложил на
ЧСИ и правата по чл.18 от ЗЧСИ за извършванена
имуществено проичване на длъжника и за
определянена способа за принудително изпълнение.
Установено е също,
че от наложен
запор върху банковата сметка на жалбаподателя са постъпвали суми,
както следва: на 17.07.2014 г., на 05.01.2015 г.,пна 12.01.2015
г. и на 28.01.2016 г.
Постъпването на суми от
наложения запор представляват плащания от страна на
банката в резултат на извършени действия
от конкретно посочен изпълнителен способ. Всяко постъпление е реализиране
на способа и има за последица
поддържането на висящността на изпълнителния процес и съответно е факт, който прекъсва погасителната давност.
От датата на последното
плащане- 28.01.2016 г. е започнал
нов давностен срок. С молба от 18.01.2018 г. взискателят е искал извършване на нови изпълнителни
действия. Тези факти дават основание
да се приеме,
че не е налице бездействие от страна на
кредотира по смисъла на чл.110 и сл. от
ЗЗД и не е настъпил заявеният от жалбоподателя
способ за погасяване на вземането
на ответника по жалбата.
Предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи
на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство
са в тежест на жалбоподателя. По делото
ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт, поради което на
основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да му се присъди
юрсконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. Размерът на възнаграждението
е определен съобразно ЗПП и
обема на осъщественото процесуално представителство.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№260164/28.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 702/2020
г. на Русенския районен съд,
ОСЪЖДА “ Милениум” ЕООД-гр.Русе да заплати
на “Енерго- про Продажби” АД- гр. Варна сумата в размер
на 100 лв. разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: