Р Е Ш Е Н И Е
№ 315/17.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XI-ти касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
Дияна Златева-Найденова |
|
|
к.а.н.д. № 253 по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по касационна
жалба на Директора на офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик в ТД на НАП -
Пловдив, чрез юрк. Ч.-Д., против Решение № 47 от 25.01.2023 г., постановено по
анд № 20225220201381 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е
отменено Наказателно постановление № 643779-F6486р26 от 24.06.2022 г. на
Директора на офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик в ТД на НАП - Пловдив, с
което на „Еделвайс 66“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер 500 лева на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.
В касационната жалба се излагат
оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушения на
материалния закон и необоснованост. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт
и вместо него съдът да постанови друг по същество на спора, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Счита се, че в закона е ясно дефиниран
данъчния период. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява, не се представлява.
Ответникът – „Еделвайс 66“ ЕООД,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност
на касационната жалба, като счита че от доказателствата по делото е видно, че в
НП не се сочи правилно данъчния период, за който се отнася нарушението като е
посочен период 01.12.2021 г. до 01.12.2021 г., докато справката декларация,
която е подадена със закъснение, е с данъчен период м.12.2021 г. и това
разминаване между диспозитива и НП правилно е отчетено от районния съд.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по жалба на
„Еделвайс 66“ ЕООД против Наказателно постановление № 643779-F6486р26 от
24.06.2022 г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик в ТД на
НАП - Пловдив, с което на „Еделвайс 66“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за
това, че „Еделвайс 66“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило
подаването на Справка – декларация за ДДС в законоустановения срок до
14.01.2022г., за данъчен период от 01.12.2021г. до 01.12.2021г.
За да постанови оспореното решение, районния съд е приел, че както АУАН,
така и НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението се твърди да
е било довършено на 15.01.2022 г., а АУАН е съставен на 13.04.2022 г., т.е. в
тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя. Актът е съставен на
горепосочената дата в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40 ал.2 от ЗАНН, доколкото същият не се е явил, нито е изпратил представител след връчване
на поканата и липсват нарушения в процедурата по издаване на оспореното НП.
Прието е обаче от съда, че в АУАН, а така също и в обжалваното НП, е била
допусната неточност при отразяването на данъчния период, за който се отнася
нарушението, а именно, че същият е от 01.12.2021 г. до 01.12.2021 г. По делото е разпитан и актосъставителят Славка Станоева, която е заявила,
че поддържа констатациите по акта. В АУАН е посочен същият период, за който е
санкционирано лицето - 01.12.2021 г. до 01.12.2021 г. Същата констатация относно периода е
била повторена и в издаденото НП. При тези установявания районният съд е приел,
че при съставяне на процесното НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
касаещо посочване на данъчния период , за който нарушителят не е осигурил
подаване на Справка –декларация за ДДС. Приел е, че това обстоятелство е
съставомерно и е недопустимо да бъде изяснявано едва пред въззивната инстанция,
като санкционираното лице не може да бъде сигурно за кой данъчен период не е
изпълнило задължението си и следователно съществено е нарушено правото му на
защита.
Решението е правилно.
В хода на съдебното производство съдът е събрал относимите писмени и гласни
доказателства, въз основа на които правилно е възприета фактическата обстановка
по делото, а именно: дружеството „Еделвайс 66“ ЕООД,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка –
декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.01.2022г., за предходен данъчен
период. За установеното бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F648626 от 13.04.2022 г., въз основа на който е издадено и
оспореното наказателно постановление. Както в АУАН, така и в оспореното НП обаче
действително е посочен данъчен период 01.12.2021 г. – 01.12.2021 г., т.е. един
ден.
Съгласно чл. 125, ал. 1-3 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по
чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Регистрираното лице,
което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като
посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място
на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със
справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за
съответния данъчен период. Регистрираното лице, което прехвърля стоки,
представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до
територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване,
заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за данъчния
период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и за
данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от
пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по
чл. 15а, ал. 2, т. 3, като заедно със справката-декларацията по чл. 125 ал. 1
от ЗДДС, регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за
съответния данъчен период.
Съответно по аргумент от чл. 125, ал. 5 от ЗДДС горепосочените декларации и
отчетни регистри се подават до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Съгласно чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този
закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е
длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а данъчният
период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец
освен в случаите по глава осемнадесета.
Съответно в чл. 87 ал. 3 от ЗДДС е уредено, че първият данъчен период
обхваща времето от датата на връчването на акта за регистрация, включително
датата на връчване, до края на данъчния период, освен в случаите по глава
осемнадесета. Последният данъчен период (чл. 87, ал. 4 от ЗДДС) обхваща времето
от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.
При горните следва да се посочи, че по делото не е спорно, че
санкционираното дружеството е регистрирано лице по ЗДДС. Установява се, че
дружеството е било регистрирано за целите на ДДС от м. май 2019 г. и е
дерегистрирано през м. януари 2022 г. Представени са доказателства, от които е
видно, че проверка по дейността на дружеството свързана с данъчното отчитане по
реда на ЗДДС е извършвана по повод няколко отделни данъчни периода – от м.
септември до м. декември 2021 г. Предвид наличието на отделни, различни данъчни
периоди, за които регистрираното лице дължи подаване на декларации и отчети по
реда на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, то следва и конкретизирането на точния данъчен
период за който се твърди, че е налице нарушение, за което да бъде ангажирана
отговорността на лицето.
Безспорно, по аргумент от чл. 187, ал. 2 от ЗДДС периода от 01.12.2021 г. –
01.12.2021 г. не може да бъде приет за данъчен период. При това положение - при
липса на точно посочен данъчен период, за който е ангажирана отговорността на
лицето за неизпълнение на задълженията му по чл. 125 от ЗДДС, основателно
следва да се приеме, че се създава затруднение за санкционираното лице да научи
за кой данъчен период е подведен под административнонаказателна отговорност.
Както би могъл да бъде възприет аргумент, че се касае до техническа грешка и че
периодът е 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г., по същия начин може да се приеме, че
не е налице техническа грешка или пък, че е налична такава и се касае до съвсем
друг период. Именно поради тази причина съдът не може да тълкува волята на
административно наказващият орган като се определя впоследствие данъчния
период, за който е ангажирана отговорността на дадено лице. Тези обстоятелства
не биха могли да подлежат на предположение, а следва да бъдат конкретно
посочени и установени. При това положение, правилен е извода на районния съд за
отмяна на оспореното наказателно постановление.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
Предвид изхода на делото и с оглед липсата на искане за присъждане на
разноски от страна на ответника, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47
от 25.01.2023 г., постановено по анд № 20225220201381 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)