Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… май 2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седми февруари две хиляди седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2627 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“
АД /н/, ЕИК ********- твърди, че с Решение №664 от 22.04.2015г., постановено по
т.д.№7549/2014г. по описа на СГС, 6-4 състав, е обявена неплатежоспособността
на „К.Т.Б.“ АД, определена е началната и дата- 06.11.2014г., открито е
производство по несъстоятелност и Б.та е обявена в несъстоятелност.С Решение
№1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№2216/2015г., по описа на САС, въззивната инстанция е отменила решението на СГС, в частта,
с която е определена началната дата и е посочена нова дата на неплатежоспособността
– 20.06.2014г.
Ищецът твърди, че на 25.10.2012г. е сключен
договор за банков кредит между „КТБ“ АД/н/ е „С.-Т.****“АД, по силата на който Б.та
е предоставила на посоченото ТД кредит в размер на 1 350 000евро, с
посочена в договора цел и уговорена цена на ползване на ресурса – лихва от 9%
върху усвоената сума по главницата.Страните са уговорили начин и срокове за
погасяване на вземанията на Б.та, произтичащи от договора за банков
кредит.Твърди, че съгласно извлечение от счетоводните книги на банката, към
30.10.2014г., задълженията на кредитополучателя са в посочени размери.
Ищецът твърди, че на 06.11.2012г. страните са
сключили договор за банкова кредитна линия, по силата на който банката е
предоставила на това ТД кредитен лимит в размер на 180 000вро, при
уговорена лихва от 10% върху всички фактически ползвани суми по кредита и е
уговорен краен срок за погасяване на дълга, произтичащ от този договор до
15.04.2015г.По този договор банката има вземания в посочените размери, а общият
размер на дълга, произтичащ от двата договора, към 30.10.2014г., възлиза на
1 396 051,28 евро.
Ищецът твърди, че на 31.10.2014г. в деловодството
на банката е постъпило съобщение с вх.№10349/31.10.2014г., изходящо от „Т.М.“
АД – в ликвидация, ЕИК ********, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, с което банката
е уведомена, че с договор за цесия „Т.М.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********, е
прехвърлило на „С.-Т.****“АД свое вземане в размер на 2 683 662,80,
представляващо част от вземане в общ размер на 4 060 000лв,
произтичащо от сключен между банката и цедента
договор № 39091 за индивидуален срочен депозит от 31.01.2014г.Прехвърленото
вземане е в равностойност на 1 372 135 евро, съгласно официалния курс
на лева към еврото, определен от БНБ.
Ищецът твърди, че на 31.10.2014г. в деловодството
на банката е постъпило изявление за прихващане вх.№10374/31.10.2014г., с което
„С.-Т.****“АД уведомява банката за придобитото вземане и отправя изявление за
прихващане на това свое вземане от 1 373
047,58 евро срещу свои задължения към нея, произтичащи от договор за
кредит.
Ищецът твърди, че изявлението за прихващане е
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността и това е така,
тъй като е извършено след началната дата на неплатежоспособността на банката и
след поставянето и под специален надзор, съгласно решение №73/20.06.2014г. на
УС на БНБ.Ответникът „С.-Т.****“АД е придобил вземането преди датата на решението
за откривана производството по несъстоятелност/ на СГС/, като задълженията му
към банката по посочените договори за кредит също са възникнали преди този
момент, но ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката,
което знание е налице от момента на обявяване на решение№73/20.06.2014г. на УС
на БНБ и допълващото го решение№74/22.06.2014г., съгласно които в резултат на
спиране на плащанията към клиенти „КТБ“ АД/н/ е поставена под специален надзор,
поради опасност от неплатежоспособност.Тези решения са огласени в публичното
пространство, включително затваряне на банката за клиенти след 20.06.2014г.,
който факт е станал достояние за средностатистичения
гражданин и търговец, следователно и за ответника.Твърди, ищецът, че това е
общоизвестен факт, по смисъла на чл.155 ГПК, който следва да бъде съобразен с
момента на придобиване на вземането- 31.10.2014г. – станало месеци след като
банката е поставена под специален надзор, при наличие на знание на ответника за
неплатежоспособността на банката.
Моли съда,
след установяване на тези факти, да постанови решение, с което обяви
недействителността на извършеното изявление за прихващане, отправено от
ответника „С.-Т.****“АД на 31.10.2014г., по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/.Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът „К.Т.Б.“ АД /н/, ЕИК********,
не взема становище по претенцията.
В срока за отговор ответникът „С.-Т.****“АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.В.В., със съдебен адрес ***, комплекс „Е.С.“, сграда F2, ет.1, ап.1, оспорва предявения
иск.Не спори относно изложените от ищеца факти, но твърди, че извършеното прихващане
не е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
банката.Твърди, че не е налице хипотеза, обхваната от разпоредбата на чл.3,
ал.2 ЗБН, тъй като прихващането е едностранно правно действие, извършено от
него и неизискващо съгласие от страна на несъстоятелния търговец.Извършеното
прихващане не представлява действие от посочените в цитираната разпоредба на
закона, направилото изявление за прихващане лице не е недобросъвестно, тъй като
у него не е налице знание за неплатежоспособността на банката и това е така,
тъй като по нейната партида в ТР е обявено единствено и само решение за
оздравителна процедура за банката- специален надзор по чл.115 ЗКИ, а това не
обуславя знание за неплатежоспособност.Нещо повече, извършеното прихващане и неговия
погасителен ефект са надлежно отразени
счетоводството на банката, с който факт същата е признала извършената
цесия.Сочи факти относно отношения между цедент и цесионер и моли съда да отхвърли предявените искове.
В допълнителната искова молба синдикът на „КТБ“ АД
/н/ заявява, че поддържа тезата знание у ответника за наличие на
неплатежоспособност на банката, като оспорва твърдението му, че извършеното
осчетоводяване на прихващането представлява признание от страна на банката за
неговата действителност.Пояснява заявеното в първоначалната искова молба знание
за неплатежоспособност не в правния смисъл на понятието, а като придобило
гражданственост такова.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Страните не спорят по отношение на следните факти,
които са релевантни за спора, а именно:
Че на 25.10.2012г. между ответниците
по делото – „КТБ“ АД /н/ и „С.-Т.****“АД е сключен договор за банков кредит, по
силата на който банката, в качество на кредитодател, е предоставила на своя съдоговорител,
в качество на кредитополучател, сумата от 1 350 000 евро, при
уговорени условия за ползване на тази сума и уговорен лихвен процент от
9%.Страните са се съгласили, че срокът за погасяване на задълженията,
произтичащи от тази сделка е15.10.2018г.
Не е оспорено твърдението на ищеца, че към 30.10.2014г.
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора, са в общ размер от 1 227 199,33
евро.
Не се спори, че на 06.11.2012г. между същите
страни е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е
предоставила на своя съдоговорител банкова кредитна
линия, с кредитен лимит до 180 000 евро, при уговорени условия на ползване
на предоставената сума и уговорен лихвен процент от 10%.Страните по договора са
се съгласили, че крайният срок за погасяване на задълженията, произтичащи от
тази сделка е 15.04.2015г.
Не е оспорено твърдението на ищеца, че към
30.10.2014г. задълженията на кредитополучателя произтичащи от тази сделка с в
общ размер на 168 851,95 евро.
Не се спори, а това се установява и от
представените по делото писмени доказателства, че на 31.10.2014г. е сключен
договор за цесия между „Т.М.“ АД – в ликвидация, ЕИК ******** е настоящия
ответник „С.-Т.****“АД, в резултат на което последният придобива вземане на цедента в размер на 2 683 6621,80лв,
представляващо част от вземане на цедента, в общ
размер от 4 060 000лв, произтичащо от сключен между него и „КТБ“ АД
/н/ договор № 39091 за индивидуален срочен депозит от 31.01.2014г., налично по
откритата в банката, на основание този
договор, депозитна сметка, чийто титуляр е цедента. С
постигнатото съгласие страните са посочили, че стойността, в евро, на
прехвърленото вземане, съгласно официалния валутен курс на БНБ, е сумата от
1 372 135 евро.Определили са продажна цена на прехвърленото вземане в
размер на сумата от 2 549 479,70лв, чиято равностойност, в евро, е сумата от 1 303 528,25 евро,
платима еднократно до 31.10.2017г., по банков път. Съгласили са се, че цедентът следва да предаде на цесионера,
при подписване на договора, пакетът документи, индивидуализиращи вземането. Договорът
е нотариално заверени подписи от нотариус Ивайло Н., рег. № 040 на НК, на
31.10.2014г.
На същата дата, страните постигат допълнително
споразумение, с което внасят следните уточнения и изменения на постигнатото
съгласие, а именно: че цесионерът възнамерява да
отправи изявление за прихващане до банката, че с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. „КТБ“ АД е
поставена под специален надзор, съгласно чл.115 ЗКИ и се съгласяват, че
договорът за цесия е сключен по прекратително
условие- отказ на банката да признае последиците от извършеното прихващане от
страна цесионера, което ще се счита за настъпило при
следните обстоятелства: 1/.ако банката уведоми писмено цесионера,
че не приема, признава последиците от прихващането или 2/ в случай, че до
15.03.2015г. банката не снабди цесионера с писмено
потвърждение, удостоверение, извлечение от сметка или друг изходящ от надлежно представляващите
банката лице документ, от който да е видно, че банката не отчита като погасени
задълженията на цесионера, произтичащи от договорите
за банков кредит, сключени между него и банката. Съгласили са се относно това
по какъв начин настъпване на прекратителното условие
ще се доведе до знанието на цедента от цесионера и последиците от това. Уговорили са обезпечение
на вземането на цедента.
Не се спори, а това се установява и от
представените по делото доказателства, че на 31.10.2014г. цедентът
„Т.М.“ АД – в ликвидация, ЕИК ********, подава до банката, под
вх.№10349/31.10.2014г., уведомление за сключения договор за цесия, с който е
прехвърлил част от свое вземане, в размер на сумата от 2 683 662,80лв
/ 1 372 135 евро/, произтичащо от сключен между него и „КТБ“ АД /н/
договор № 39091 за индивидуален срочен депозит от 31.01.2014г., чийто общ
размер е сумата от 4 060 000лв.
С изявление вх.№10374/31.10.2014г. цесионерът „С.-Т.****“АД,
на основание чл.103 и сл ЗЗД прихваща с
придобитото вземане от 1 373 047,58 евро, „задълженията“ си към „КТБ“
АД /н/, произтичащи от договор за банков кредит.
Между страните е безспорно, а и е видно при
справка в ТР, че на 22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4 с-в, е постановил решение № 664, с
което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), с начална
дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката, същата
е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. С решение №
1443/03.07.2015 г., постановено по
т. д. № 2216/2015 г., по описа на
САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността
- 20.06.2014 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
По
приложимия материален закон и извършените от страните и съда процесуални
действия, касателно приложимото материално право.
Твърдението
на ищеца в първоначалната и допълнителна искова молба е, че извършеното
прихващане е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
защото цесионерът е знаел за неплатежоспособността, в
най- общ смисъл на понятието, към момента на придобиване на вземането
В
постановеното определение по реда на чл.140 във връзка с чл.374 ГПК съдът е приел, че предявените искове са с
правно основание чл.59, ал.3 във връзка с ал.4 ЗБН.
С
молба от 06.02.2017г., подадена след получаване на проекта за доклад, ищецът е
заявител, че уточнява исковата си молба и моли съда да приеме, че е сезиран с
два иска- по чл.59, ал.5 ЗБН и предявени при условия на евентуалност искове с
правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
В
открито съдебно заседание съдът е постановил, че е налице съединяване на
искове, при условие на евентуалност, с правно основание чл.59, ал.3 и чл.59,
ал.5 ЗБН, в какъвто смисъл е допуснал изменение на доклада по чл.146 ГПК.
Това изменение на доклада е опущение, тъй като изложените от ищеца факти / останали непроменени в хода на процеса/ се субсумират единствено от нормата на чл.59, ал.3 ЗБН, която гласи, че ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, то извършеното от него прихващане е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, влязла в сила на
28.11.2014г., урежда друга хипотеза.Съобразно нея недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността е всяко прихващане, независимо
от това кога
са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор
или от банката:1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под
специален надзор при условията и по реда на
глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните
институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал.
2, т. 2 от същия закон, ако тази
дата предшества датата по т. 1.
По
виждане на състава тази разпоредба е неприложима, тъй като същата няма обратно
действие и няма как да регулира правоотношения, възникнали преди влизането и в
сила. Освен това, в обстоятелствената част на исковата молба няма изложени
факти, които да се покриват от състава на цитираната разпоредба. Няма и
отправено искане до съда в тази насока в първоначалната и допълнителна искова
молба. Т.е. не е налице твърдяното от ищеца съединяване на искове, по които
съдът да дължи произнасяне, при условие на евентуалност.Такова искане е направено
едва с молбата от 02.07.2017г.,, след доклада по делото, с която ищецът въвежда
нови искания, наред с предявените с първоначалната искова молба.Извършеното от
него действие и наименовано „уточнение“ на исковата
молба, представлява отклонение в процеса, изразяващо се във въвеждане на нов петитум, основаващ се на вече въведените от ищеца факти, но
с ново искане, отправено до съда.
Ищецът,
основавайки се на едни и същи факти, претендира промяна в правната сфера на ответниците с две различни искания.Строго погледнато дори
не следва да се приеме, че е налице предявяване на нов иск, тъй като липсва
основание за това, с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и
допълнителната такава, депозирана на 06.02.2017г. Дори и обаче да се приеме, че
с тази молба е въведен нов иск, то това процесуално действие следва да бъде
съобразено с Решение № 223/07.01.2014 г. по гр. д. № 2083/2013 г. на ВКС, ГК,
постановено по чл.290 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, с
което касационната инстанция приема за недопустим подобно процесуално поведение
:“ Евентуално
е обективното съединяване на искове, при
което съдът дължи произнасяне само по главния
иск, а по евентуално предявения иск - само при
изход по първия от тях,
който не е изгоден за предявилия
го; т.е. вторият иск е предявен
под посоченото отрицателно условие, при сбъдване на
което се дължи постановяване на решение и по
него. Заглавието на чл. 210 ГПК "Първоначално
съединяване на искове" може да остави впечатление,
че освен с обща искова молба,
е мислимо и последващо обективно съединяване на искове, стига
да е предприето в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК. Такава форма на последващо
обективно съединяване на искове, предприето
в рамките на изменението на иска - т.е. след
преценка на първоинстанционния съд, следва да се
счита изключена.“
Ето
защо настоящият състав приема, че е сезиран с искове с правно основание чл.59,
ал.3 ЗБН.
По
предявените искове с правно основание
чл.59, ал.3 ЗБН.
Съобразно
цитираната разпоредба прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата
на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.
По
елементите на ФС на приложимата материална норма.
Кредиторът
/ цесионерът/ е придобил вземането си на 31.10.2014г.
– преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност-
22.04.2015г.
Спорът
е съсредоточен върху това дали към момента на придобиване на вземането цесионерът, извърши прихващане, е знаел за настъпилата
неплатежоспособност на банката, в каквато насока са твърденията на ищеца.
Следователно, за да бъде уважен конститутивния
иск по чл.59, ал.3 ЗБН, следва да е налице извършено прихващане, по него
направилият изявление за прихващане да е придобил вземането си или задължението
си преди датата на решението на откриване на производството по несъстоятелност
и да е знаел, че е настъпила неплатежоспособността на насрещната страна или че
е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Настоящият
ответник е придобил вземанията си на 31.10.2014г. Решението, с което е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД е от 22.04.2015 г.,
т.е. е последващо придобивното
основание.
По
отношение на знанието на настоящия ответник, че е настъпила
неплатежоспособността на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Чл.59, ал.4 ЗБН съдържа презумпция,
че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението
му е придобито след датата на
вписване на решението на Централната
банка за отнемане на лицензията
за извършване на банкова дейност
на основание чл. 36, ал. 2 от
Закона за кредитните институции.
В
настоящия случай решението на УС на БНБ от 06.11.2014г. е вписано в ТР по
партидата на банката на 07.11.2014година, т.е. след датата на придобиване на
вземанията на ответника, въз основа на които е направил изявленията за
прихващане.Тези обстоятелства водят до извод, че не е налице основание
презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН да намери приложение. Следва да се вземе
предвид, обаче, че в хипотеза на чл.
99 ЗЗД, вземането преминава
върху цесионера със самото сключване
на договора за цесия и той
става от същия момент негов
носител, но договорът има
действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след
съобщаването й, което поражда действие само след осъществяването
му от цедента,
а съобщаването на длъжника, извършено от двамата цедента
е на 31.10.2014г., преди след вписване на решението на УС от 06.11.2014г., с
което е отнет лиценза на банката.
Тезата
на ищеца е, че с обявяването на решение№73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ,
допълнено с решение№74 от 22.06.2014г., в резултат на които са спрени
плащанията към клиенти на банката, а последната е поставена под специален
надзор, поради опасност от неплатежоспособност и широко огласяване на тези
решения, включително затварянето на банката за клиенти след 20.06.2014г, за
всеки средностатистически българин, включително търговец, е настъпило знание за
неплатежоспособността на банката, поради което е налице хипотеза на чл.155 ГПК.
На
тази теза ответникът противопоставя твърдението си, че това решение е свързано
само с предприета оздравителна процедура и специален надзор на банката, но от
това не следва знание за неплатежоспособност.
Дори
взетите от УС на БНБ решение№73 от 20.06.2014г., допълнено с решение№74 от 22.06.2014г.
да се приемат за общо известни факти, макар в тази връзка да няма постановено
определение от съда, въпросът е дали тези факти водят по необходимост да извод,
че знанието за тях е знание за неплатежоспособност на банката.
Постановените от управителното
тяло на БНБ решения спират за срок от
три месеца изпълненията на задълженията на банката, ограничават дейността на
банката, като и се забранява да извършва всички дейности, съгласно лиценз за
извършване на банкова дейност, отстранява от длъжност членовете на УС и НС на
банката, поставя банката под специален надзор, назначава квестори и ограничава
права на акционери. Тези решения намират основанието си в разпоредбите на
чл.115 и чл.116 ЗКИ . С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен срокът, за който
банката е поставена под специален надзор,
с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки, като
на квесторите е указано да внесат
до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите
на банката, извършена от оторизирани
одиторски компании.Решението
е обявено в ТР по партидата на банката на 18.09.2014г. Основание за налагане на
тези мерки е опасността от неплатежоспособност на банката. В решението от
16.09.2014г. е оповестено, че банката изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозитантите и другите кредитори.Т.е., че банката не
разполага с достатъчно активи. Въпросът за ликвидността, разгледан в контекста
на понятието неплатежоспособност, е
въпрос, на който може да бъде даден отговор след извършване на преценка на
финансово-икономическото състояние на банката и отговор на този въпрос е дължим
от съда по несъстоятелността. В настоящия случай следва да се установи дали
извършилата прихващане страна е била наясно, че банката изпитва затруднения,
които могат да станат непреодолими и тя да е в неплатежоспособност, т.е. да не
може да отговаря за своите задължения пред кредиторите си. Това налага преценка
на причината на сключения договор за цесия между страните, въз основа на който
настоящият ответник е извършил прихващане, а също и тълкуване на целта на това
прихващане.В допълнителното споразумение към договор за цесия от 31.10.2014г.
страните изрично са посочили /б.“Б“ б.“В“ и б“Г“/, че
придобиване на вземането от страна на цесионера е с
цел извършване на прихващане, както и че у тях съществува знание, че банката е
поставена под специален надзор. Именно в тази връзка е уговорено допълнително и
прекратително, по смисъла на чл.25 ЗЗД, условие
последиците от прихващането, в контекст на действието на договора за цесия.От
своя страна цесионерът, в изявлението си за
прихващане, заявява воля за предсрочно погасяване на задълженията, които им към
банката, произтичащи от договора за банков кредит. Разгледани в своята съвкупност,
така обективираните изявления на страните водят до
извод, че същите са осъзнавали, че банката е в тежко финансово състояние и
неплатежоспособността е предстояща, а финансовите затруднения на банката са
факт.Настоящият състав приема, че причината и целта на сключения договор за
цесия е възможността цедентът да получи цена на
прехвърлената вземане, т.е. стойност, която не би получил от банката, поради
мораториума за плащане, съпровождащ състоянието на специален надзор над
банката, а цесионерът – да получи вземане, с което предсрочно
да погаси задълженията си, произтичащи от договорите за банков, чийто падеж не
е настъпил, но с оглед угрозата от откриване производството по несъстоятелност
по отношение на банката и последиците от това решение / чл.23 ЗБН/, е вероятно
да настъпи тази изискуемост, като последица от решението по чл.13 ЗБН.Това води
до извод, че у ответника - цесионер „С.-Т.****“АД, е съществувало
знание за неплатежоспособност, поради което тезата му, че е възприемал
решенията на УС на БНБ като стъпка към оздравяване на банката не може да бъде
споделена. Въпросът, че банката е извършила осчетоводяване на цесията и
извършеното прихващане, зачитайки погасителния му ефект, е въпрос, който е ирелевантен към настоящия спор, тъй като целта на това
производство е да прогласи относителна недействителност на извършено правно
действие, което е валидно, но се явява недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
Ето защо настоящият състав на
съда намира, че предявените от синдика на „КТБ“ АД/н/ искове с правно основание
чл.59, ал.3 ЗБН се явяват основателно предявени и следва да бъдат уважени.
По разноските.
Ищецът претендира заплащане
на юрисконсултско възнаграждение, което искане не
следва да бъде уважавано, тъй като ищецът е представляван по делото от адвокат.
Ответникът „С.-Т.****“АД, следва
да заплати, на основание чл.59, ал.7 ЗБН и чл.62, ал.2 ЗБН, по сметка на СГС държавна такса в размер на
107 346, 52 лв.
При
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за недействително, на основание
чл.59, ал.3 ЗБН, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“
АД/н/, ЕИК ********, извършено прихващане от страна на ответника „С.-Т.****“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, обективирано
в изявление на страната с входящ номер по входящия регистър на „К.Т.Б.“ АД/н/,
ЕИК ********, №10374/31.10.2014г. на вземане в размер на 1 373 047,28
евро.
ОСЪЖДА, на основание чл.59, ал.7 и чл.62, ал.2 ЗБН, „С.-Т.****“АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, държавна такса общо в размер на 107 346,52лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: