РЕШЕНИЕ № 260
Гр.Пловдив 11.05.2017г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ – ХІІІ – ти състав
В открито заседание на двадесет и
девети март две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
С участието на секретаря М.Л. като
разгледа докладваното от съдия търговско дело 536/16г. по описа на ПОС за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм/ и чл.45 от ЗЗД.
Предявен
е иск от Е.Р.Ч. *** против ЗК“Лев Инс“АД
за заплащане на сумата от общо 80 000 лв. / по 40 000 лв. за
всеки от починалите баба и дядо/,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания ,причинени на ищцата вследствие смъртта
на И. и Е. К. ,настъпила при ПТП ,причинено виновно от водача И.П.С. ,докато е управлявал лек автомобил
„Пежо „308 с рег № РВ**** ВМ ,за който е бил налице
валидно сключена застраховка ГО с полица **** със срок на покритие до 26.09.2013г. към ответника
,ведно със законна лихва върху тази сума ,считано от 21.09.2013г. до
окончателното изплащане.
В
условията на евентуалност ,ако тези искове
бъдат отхвърлени по отношение на ЗК „ Лев Инс“АД за същите суми да бъде осъден И.П.С. с ЕГН **********,представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания ,причинени на
ищцата вследствие смъртта на И. и Е. К. ,настъпила при ПТП ,причинено виновно
от ответника И.П.С. ,докато е управлявал лек автомобил „Пежо „308 с рег № РВ**** ВМ, ведно със законна лихва върху тази сума
,считано от 21.09.2013г. до окончателното изплащане.По съображенията ,изложени
подробно в писмена защита ищцата моли тези искове да бъдат уважени по начина по
който са предявени .Не претендира разноски ,тъй като такива не са сторени.
Ответникът
ЗК „ Лев Инс“АД оспорва исковете като счита същите за изцяло неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени ведно с присъждане на разноски.
Ответникът
по евентуалния иск И.П.С. счита ,че исковете против първия ответник са
основателни и доказани моли да бъдат уважени .
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните
по делото доказателства намира за установено следното :
Ищцата
твърди ,че на 20.09.2013г. водачът на МПС „Пежо „308 с рег.№ **** ВМ И.П.С. е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице – бабата и дядото на ищцата.Във връзка с горното е налице
влязла в сила присъда на 05.06.2014г. ,с
която посоченото лице е осъдено на лишаване от свобода за срок от 3 години
,което изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 5 години.Към момента на ПТП лекият автомобил ,с който
същото е причинено е имал валидна
застраховка“гражданска отговорност“ при първия ответник .От смъртта на баба си
и дядо си ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди
,изразяващи се в болки и страдания от
тяхната загуба ,с които е ималата изключително близки и топли взаимоотношения.
Ответникът
ЗК „Лев Инс“АД оспорва исковете и всички
фактически твърдения по тях . В условията на евентуалност заявява ,че оспорва
размера на претендираните вреди като прекомерен.
За
обезщетение на тези вреди между същите страни е водено гр.д. 5383/2015г. по
описа на ПРС ,,което е имало за предмет
частичен иск от общо 20 000 лв. частично от общо 200 000 лв.,по което
дело с решение на въззивния съд е прието,че исковете са основателни и доказани за заявената сума – по 10 000 лв. от
смъртта на всеки от двамата ,от общ размер на 100 000 лв. ,по 50 000
лв. за всеки ,а ответникът ЗК „Лев Инс“АД е осъден да заплати посочената сума
по частичния иск ,ведно със законна лихва ,считано от 21.09.2013г. до
окончателното изплащане.Това решение е влязло в сила на 16.05.2016г.
Предмет на
настоящия спор за искове за заплащане на разликата от уважените размери до
пълните такива на претендираните обезщетения.
По отношение
силата на присъдено нещо на решението по частичния иск е налице противоречива
съдебна практика.Това е констатирано и с
определение № 174 /31.10.2016г. на ВКС ,2 г.о.,постановено по т.д. 53181 /
2016г. ,с което производството по това
дело е спряно и е направено предложение за постановяване на тълкувателно
решение по въпроса ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата ,произтичаща
от същото това право ,във връзка с което разпореждането за образуване на
тълкувателно дело 3 / 2016г. на ОСТГК на ВКС е допълнено и с произнасяне на
горепосочения въпрос.Предвид обаче разрешението ,дадено в ТР 8 /2013г. настоящия съд като първоинстанционен
не може да спре производството по настоящето дело до постановяване на
тълкувателно решение по въпроса за силата на присъдено нещо по частичния иск
,който въпрос е релевантен към спор, и се дължи следователно произнасяне по
същество.
Във връзка с
горното съдът споделя становището ,възприето
в решение №89 от 11.07.2011г. по т.д. 716/2010 г. на ВКС ,І т.о.,постановено
по реда на чл.290 от ГПК, което е в посока,че решението ,с което е уважен
частичен иск формира сила на присъдено
нещо и по всички правопораждащи
спорното право юридически факти ,както и по въведените в предмета на спора по
частичния иск възражения на ответника като не формира сила на присъдено нещо по
възражения, които ответникът е имал, но не е противопоставил ,нито по
непредявената част от размера на иска.Това становище съдът споделя доколкото
да се приеме обратното би обезсмислило изцяло
и изпразнило от съдържание
процесуалната фигура на частичния иск .
В
случая следва да се приеме на първо
място ,че по отношение на извършеното деяние ,неговата противоправност
и вината на причинителя на ПТП ,доколкото е налице влязла в сила присъда ,съдът
на основание чл.300 от ГПК е обвързан от същата .На второ място във връзка с
гореказаното следва да се приеме ,че всички правопораждащи правото на ищцата на обезщетение за
неимуществени вреди и отговорността на застрахователя за това факти
са преклудирани от силата на присъдено нещо с
решението по частичния иск.
Поради
горното и доколкото ответникът не е
направил възражения ,позовани на факти ,настъпили след постановяване на
решението по частичния иск ,както и възражения, невъведени в предмета на делото
по частичния иск ,то следва да се приеме ,че исковете са установени по
основание.
Това
,което подлежи на установяване в настоящето производство са болките и
страданията ,произлезли за ищцата от смъртта на баба й и дядо и техният интезитет ,продължителност и т.н. доколкото са относими към
размера на обезщетението.
По делото са
разпитани свидетелите Д.Ч. ,съпруг на ищцата , и Е.Д. ,без родство,приятелка на
ищцата от детските години.Същите
установяват ,че ищцата от ученичка е живяла с баба си и дядо си,че единствено
те са се грижили за нея фактически и финансово.Родителите на ищцата са
разведени ,баща й нямал никакво
отношение към нея в годините ,а майки й страдала от психическо заболяване ,в
резултат на което често се лекувала в психиатрични заведения ,а в допълнение била и алкохолно зависима.Ищцата била в много
близки и топли отношения с баба си и дядо си още от детска възраст,които възприемала
като семейство.Смъртта им ,както е изяснено
,била внезапна , и нея ищцата приела изключително тежко ,изпаднала в депресия
,отказвала да се храни,плачела непрекъснато ,не комуникирала с никого ,освен
със съпруга й ,което състояние продължило повече от година след тяхната смърт
,а в някаква степен продължава и
сега.Св.Ч. установява и факта ,че година след смъртта на баба й и
дядо й ищцата забременяла ,но загубили детето ,като лекарите считали ,че е
възможно именно преживения стрес да е довел до незакрепяне на плода.
С оглед на изнесеното от свидетелите
съдът ,съобразявайки внезапността
на настъпилата смърт на бабата и дядото на
ищцата , отношенията между нея и починалите лица ,които на практика били такива между дете и родители
,емоционалната близост между тях ,и изключително тежкия начин по който
ищцата е реагирала на тяхната загуба и в
аспекта на чл.52 от ЗЗД счита ,че справедливото обезщетение за така
претърпените болки и страдания е в
размер на по 50 000 лв. от смъртта на всеки от двамата .С решението по частичния иск съдът е присъдил
по 10 000 лв.за репариране на болки и и страданията от смъртта на всеки
един от двамата ,поради което дължимото обезщетение от застрахователя е в размер на по 40 000 л. за всеки ,или
исковете са явяват основателни и доказани до пълните им предявени размери и
следва да бъдат изцяло уважени.
Доколкото
исковете против първия ответник ще бъдат уважени ,съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединените такива против втория ответник.
С оглед изхода
на делото ответникът ЗД „ Лев Инс“АД следва да бъде осъден да заплати полза на Съдебната власт по сметка на ОС –
Пловдив ДТ в размер на 3 200 лв.
Мотивиран от
горното ,съдът ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,район
„Лозенец“ ,бул.“Черни връх“ № 51 да заплати на Е.Р.Ч. с ЕГН ********** ***
сумата от общо 80 000 лв. / по 40 000 лв. за всеки от
починалите й баба и дядо/,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания ,причинени на втората
вследствие смъртта на И. и Е. К. ,настъпила при ПТП ,причинено виновно от
водача И.П.С. ,докато е управлявал лек
автомобил „Пежо „308 с рег № РВ**** ВМ ,за който е
бил налице валидно сключена застраховка ГО с полица **** със срок на покритие до 26.09.2013г. към първия,ВЕДНО
със законна лихва върху тази сума ,считано от 21.09.2013г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ
ИНС“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,район
„Лозенец“ ,бул.“Черни връх“ № 51 да заплати
полза на Съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив ДТ в размер на
3 200 лв.
Решението е обжалваемо в 2
седмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба в пред Пловдивски Апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: